РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 04.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично заседание на 14 октомври, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
|
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН
дело № 339 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от И.В.Д.
против Решение № 627 от 20.07.2020 г., постановено по АНД № 619/2020 г. по описа
на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 18 - 3 от 27.02.2020 г. на
Началник на Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав”, гр. Русе към ГД
„Рибарство и контрол” при ИАРА, с което на жалбоподателя за извършено нарушение
на чл. 49а от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) и на основание чл.
85а от същия закон е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500
лева. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебното решение поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени решението и
вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В условията на евентуалност претендира
наказателното постановление да бъде изменено като размерът на наложеното
наказание бъде намален до предвидения в закона минимум.
Ответникът по жалбата не изразява
становище.
Прокурорът
от РОП счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Районният съд е обсъдил събраните по
делото писмени и гласни доказателства и е установил фактическата обстановка по
делото, въз основа на което е приел от правна страна, че с деянието си
наказаното лице е осъществило състава на вмененото му административно нарушение
по ЗРА. Въз основа на това първата съдебна инстанция счела, че обосновано била
ангажирана отговорността на жалбоподателя, като му било наложено минимално по
размер наказание. Освен това при съставяне на АУАН и издаване на НП не били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват
самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление. С тези
мотиви районният съд потвърдил наказателното постановление като законосъобразно
и обосновано.
Касационната инстанция счита, че при
постановяване на решението е допуснато нарушение на закона.
Според касационната инстанция при издаване
на оспореното пред районен съд наказателно постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като не са изпълнени императивните
изисквания на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
свързани с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и
посочване на относимите законови разпоредби, които са нарушени, което е довело
до опорочаване на административнонаказателното производство и до ограничаване
правото на защита на наказаното лице.
С АУАН № 0009673 от 30.01.2020 г. на
гл. специалист РК в Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав”, гр. Русе,
въз основа на който е издадено впоследствие оспореното пред районния съд
наказателно постановление, е било повдигнато обвинение и е образувано
административнонаказателно производство срещу И.В.Д. за това, че на 30.01.2020
г., в 13:30 ч. пристига с лек автомобил „Митсубиши Паджеро“ с рег. № У 71 56 АК
в двора на рибопреработвателно предприятие “Бакник“ ЕООД, с. Бъзън. При
извършена проверка се оказало, че в автомобила има 698,5 кг. толстолоб и 34,5
кг. амур, без абсолютно никакви документи. Така описаното деяние е
квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение на разпоредбата на
чл. 49а от ЗРА.
В обстоятелствената част на
оспореното пред районния съд наказателно постановление, издадено въз основа на
цитирания по-горе акт за установяване на административно нарушение, при
описание на нарушението се допълва, че на 30.01.2020 г., в 13:30 ч. И.В.Д. пристига
с лек автомобил „Митсубиши Паджеро“ с рег. № У 7156 АК в двора на рибопреработвателно
предприятие “Бакник“ ЕООД, с. Бъзън. При извършена проверка на автомобила се
установява, че Д. превозва в него
698,500 кг. риба от вида толстолоб и 34,500 кг. риба от вида бял амур, която да достави
в „Бакник“ ЕООД. За откритите количества риба в автомобила, Д. не представя
копие от декларация за произход и документ за първа продажба, търговски или
платежен документ в нарушение на чл. 49а от ЗРА. За констатираното Д. е
санкциониран на основание чл. 85а от ЗРА.
Съгласно визираната като нарушена
разпоредба на чл. 49а от ЗРА, копие от документите по чл. 49 се представя при
проверка на контролните органи на ИАРА и на Българската агенция по безопасност
на храните.
Приложената от АНО санкционна норма
на чл. 85а от ЗРА гласи, че който не представи документите по чл. 49а, се
наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
В процесния случай се установява, че
както актосъставителя, така и АНО са приели, че Д. не е изпълнил задължение,
вменено му с нормата на чл. 49а от ЗРА, но при словесното описание на нарушението
в АУАН и в НП са дадени различни и неясни признаци от обективна страна от
състава на това нарушение. В АУАН и в НП нарушението е описано по начин, водещ до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Даденото описание поставя в
невъзможност нарушителя да възприеме всички факти, релевантни към състава на
нарушението, което се твърди, че е извършил Д.. Освен това посочената правна
квалификация на деянието – по чл. 49а от ЗРА също не е прецизна, тъй като тази
норма не е самостоятелна и съдържа изрична препратка към нормата на чл. 49 от
ЗРА. Именно от текста на последната става ясно какви са документите, които
задължените лица следва да представят при проверка на контролните органи. Това
е и нормата, която разписва в тежест на кои субекти се вменява задължението по
чл. 49а от ЗРА – това са стопанисващите заведенията за обществено хранене и
лицата, които доставят, предлагат и продават риба и други водни организми в
търговската мрежа. Следователно и в нормата на чл. 49 от ЗРА са посочени
релевантни обстоятелства, които следва да бъдат установени, за да се обоснове
извод за съставомерност на деянието по чл. 49а от ЗРА. Т.е. стопанисващите
заведения за обществено хранене и лицата, които доставят, предлагат или
продават риба и други водни организми в търговската мрежа следва да разполагат
с посочените в нормата на чл. 49 от ЗРА документи и при проверка на контролните
органи да могат да ги представят. В конкретния казус, за да е осъществен
съставът на административното нарушение по чл. 49а от ЗРА трябва по ясен,
недвусмислен и несъмнен начин да е посочено, че Д. /който безспорно не е
стопанисващ заведение за обществено хранене/ доставя, предлага или продава риба
в търговската мрежа, като при извършената му проверка от контролните органи не
представя изискуемите по чл. 49 от ЗРА документи, като е необходимо изрично да
се посочат кои са тези документи. В случая обаче това не е сторено. На първо
място в АУАН липсва посочване какви точно документи е следвало да представи при
проверката, същите са посочени в НП. Неяснотата при описание на нарушението се
задълбочава още повече с наказателното постановление, където макар и да се
конкретизират документите, които е следвало да представи лицето, не става ясно отговорността
му за какво конкретно деяние се ангажира - дали защото Д. е превозвал или
доставял рибата. Освен това, не се спори, че управляваният от Д. автомобил е
бил проверен след като е пристигнал в обект – рибопреработвателно предприятие,
докато задължението по чл. 49а от ЗРА е предвидено за стопанисващите заведения
за обществено хранене и за тези, които доставят, предлагат и продават риба и
други водни организми в търговската мрежа. Рибопреработвателното предприятие не
би могло да се разглежда нито като заведение за обществено хранене, нито като
обект, част от търговската мрежа, където се доставя, предлага или продава риба
и други водни организми.
Налице е неясно и неразбираемо структурирано изложение на фактите, релевантни
към нарушението по чл. 49а от ЗРА, както в АУАН, така и в НП, като в
наказателното постановление се допълват факти, които не внасят яснота, а
напротив - за нарушителя става още по-неясно за какво точно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Ако в АУАН и НП са
допуснати пороци при описание на съставомерните признаци на нарушението и/или
дадената правна квалификация, НП подлежи безусловно на отмяна, доколкото при
издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
нарушаващо правото на защита на наказания субект.
С оглед горното като е потвърдил оспореното
пред него наказателно постановление Районен съд - Русе е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222,
ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора.
При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения
настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление като
незаконосъобразен акт също следва да бъде отменено.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 и
чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 627 от 20.07.2020 г.,
постановено по АНД № 619/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 18 - 3 от 27.02.2020 г. на Началник на Отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав”, гр. Русе към ГД „Рибарство и контрол”
при ИАРА и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 18 - 3 от 27.02.2020 г. на Началник на Отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав”, гр. Русе към ГД „Рибарство и контрол” при ИАРА, с
което на И.В.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, за извършено нарушение на чл.
49а от Закона за рибарството и аквакултурите и на основание чл. 85а от ЗРА е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.