№ 726
гр. Габрово, 03.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
Сложи за разглеждане докладваното от Васил В. Ставрев Наказателно дело
частен характер № 20214210200841 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ТЪЖИТЕЛЯТ ИЛ. Г. Г., редовно призован, се явява лично и с договорен повереник
адвокат С.Т. от Адвокатска колегия - Габрово с надлежно пълномощно.
ПОДСЪДИМИЯТ К. Н. Н., редовно призован, се явява лично и с договорен защитник
адвокат Д.Ц. от Адвокатска колегия - Габрово, с надлежно пълномощно.
Допуснатите в режим на довеждане свидетели С.А.К. и В.Т.К., се явяват лично.
Съдът докладва, че по делото са пристигнали всички материали по Прокурорска
преписка № 2334/2021 г. по описа на Районна прокуратура - Габрово.
Съдът докладва актуална справка за съдимост на К. Н. Н..
Съдът докладва, че по делото е пристигнало писмо от Регионален център 112 Русе, в
което е упоменато за две извършени повиквания на спешния телефон от номер 0889******.
Приложен е и 1 бр. СД, съдържащ записи от проведените разговори.
Становище по даване ход на делото.
АДВОКАТ Т.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Становище по докладваните доказателства и вещественото доказателство.
АДВОКАТ Т.: Да се приемат.
1
АДВОКАТ Ц.: Да се приемат
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени копия по Прокурорска
преписка № 2334/2021 г. по описа на Районна прокуратура - Габрово, писмо от Регионален
център 112 Русе рег. № 105860-178 от 01.11.2021 г., с приложен 1 бр. СД, справка за
съдимост рег. № 1317 от 30.11.2021 г. на К. Н. Н..
ПРИСТЪПВА към разпит на явилите се свидетели.
Сне самоличността на свидетелите, както следва:
В.Т.К. – 52 години, български гражданин, неосъждана, без родство.
С.А.К. – 67 години, български гражданин, неосъждан, без родство.
СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която се носи по чл.
290 от НК и същите обещават да говорят истината.
Свидетелите отведени от съдебната.
Съдът запитва страните дали имат доказателствени искания на този етап:
АДВОКАТ Т.: Водим двама свидетели - И.В.А. и И.П.Х., които молим да бъдат
допуснати до разпит в днешно съдебно заседание. Други искания за сега нямам.
Становище на адв. Ц.: Какво ще установяват тези свидетели?
АДВОКАТ Т.: Факти по престъплението, което твърдим, както и неимуществени
вреди.
АДВОКАТ Ц.: Няма процесуална пречка да бъдат допуснати до разпит свидетелите.
Относно свидетелите, водим в днешно съдебно заседание един свидетел В.А., с оглед
единствено да даде характеристични данни за подсъдимия. Клиентът ми желае да бъде
разпитан. В тази връзка водим този свидетел.
В предходно съдебно заседание стана въпрос за повикванията на тел. 112, т.е. дали
номерът е на К.Н.. Представям в днешно съдебно заседание една фактура № ********** за
период на фактуриране, където е записан номерът, името на К., и съответно касова бележка,
че е платил.
Становище по направеното искане.
АДВОКАТ Т.: Не спорим, че се е обаждал на тел. 112. Да се приеме фактурата.
Допустимо е и искането за разпит на свидетел относно характеристични данни на
подсъдимия.
Съдът намира, че следва да приеме представения документ фактура № **********
към материалите по делото.
Съдът намира, че следва да допусне до разпит всички посочени от страните
2
свидетели, за които се твърди да имат преки впечатления или от извършване на деянието,
или от твърдяните причинени от него неимуществени вреди, както и за характеристични
данни на подсъдимия.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели И.В.А., И.П.Х. и В.А..
Свидетелите поканени в съдебната зала.
Съдът снема самоличността на свидетелите, както следва:
И.П.Х. – 41 години, български гражданин, не осъждана, без родство.
И.В.А. – 50 години, български гражданин, не осъждан, без родство.
В.Н.А. - 39 години, български гражданин, не осъждан, без родство.
СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която се носи по чл.
290 от НК и същите обещават да говорят истината.
Свидетелите отведени от съдебната зала.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА съдебното следствие.
ДОКЛАДВА, че делото е образувано по постъпила тъжба от ИЛ. Г. Г. срещу К. Н. Н. с
обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от ИЛ. Г. Г. против
подсъдимия К. Н. Н. за заплащане на сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждане - 29.07.2021 г. до окончателното им изплащане.
На основание чл. 277 НПК председателят на състава покани подсъдимия да даде
обяснения по обвинението.
ПОДСЪДИМИЯТ Н.: Разбирам в какво съм обвинен. Ще дам обяснения.
На посочената дата, вечерта към 18.30 часа, отидох до С.К.. Целта на посещението ми
беше товарене на едни бидони. Улицата е неоживена, има дни, в които не преминава кола.
Спрях автомобила пред С.А.. Същият го видях на двора да мие бидоните, които щях да
взема. Влязох вътре и започнахме разговор. В този момент чух шум от приближаваща се
кола и тръгнах да излизам да преместя автомобила, който бях спрял. Но в момента, в който
стигнах до вратата, от микробус слезе И.Г.. Започна вербална атака спрямо мен, изразяваща
се с обиди и унижения от типа: "Боклук, по-бързо, махай смотаната си кола." В следващия
3
момент нанесе удар с крак по вратата на С.А.. Аз бях зад вратата от вътрешна страна.
Вратата не можа да се отвори. Ако беше се отворила, това беше масивна желязна врата,
щеше да ми нанесе със сигурност контузия. След това се отдръпнах навътре в двора. И. още
е навън. Взех да си вадя телефона от джоба, с цел да набера тел. 112. Мисля, че успях да
набера. Той през това време разбра как се отваря вратата, влезе вътре, ритна телефона от
ръцете ми, който изхвръкна. Понечих да се наведа да го взема, но той ми нанесе удар и
телефонът някъде изхвръкна. Събори ме на земята. Аз се помъчих да се съпротивлявам. В
един момент успях да го задържа, но за кратко. Нанесе ми още няколко удара - първо ме
удари с дясната ръка вляво на нея. Помъчих се да се съпротивлявам, на моменти успях, пак
го озаптисвах, и така всичко продължи докато С. се развика и В. се развикаха. Паднахме на
земята. Той с един камък се мъчеше на няколко пъти, с паве от декорацията на градината, се
мъчеше да ме удари в главата, да ме ликвидира, най-вероятно, така си мисля. И през това
време не спираше да сипе заплахи: „На кого ще се обаждаш, каква полиция ще търсиш,
какъв си ти." И вече като се развикаха В. и С., и той се озаптиса, аз успях да си намеря
телефона и завъртях втори път или трети път на тел. 112, не помня точно. С. взе да му се
кара, а аз през това време преместих колата си. И като разбра, че съм се обадил на тел. 112,
И. си запали колата и тръгна. Аз се обадих на тел. 112, а той запали колата и тръгна.
Наложи се да звънна на тел. 112 заради поведението му, като видях как се приближи с
няколко скока към вратата, беше видът му агресивен. Единият път ме удари вляво на
лицето, а другите удари - по тялото. Този камък, с който се мъчеше да ме удари, се търколи
и падна по крака ми и ми нанесе някакви травми на крака, имах кръвоизлив.
Думата озаптисвал означава, че се опитвах да го задържа да не ми нанесе никакви
други щети повече по мен. Задържах го за ръцете, за врата, за тялото. Не съм го душил по
врата, не съм късал синджир. И., като си тръгваше оттам, видимо му нямаше нищо. Хванах
го с двете ръце през тялото и се опитвах да го задържам, и за врата го задържах, пак така –
стисках го. С действията си не съм целял да му причиня нещо, нито съм го удрял, нито съм
искал да му нанеса нещо. Мъчех се да се предпазя от нанасяне на по-сериозни работи.
Повярвайте ми, поведението му беше много агресивно.
А относно това паве – аз го бях натиснал на земята и го задържах вече и той в
злобата си хвана камъка от декорацията и както е легнал замахваше, че да ме удари по глава.
Успях да му извия камъка и да му притисна ръцете. Категорично не съм го удрял. Не съм го
задушавал. Единствените ми действия бяха с цел задържане, натискане с цел да се успокои
и всичко това да приключи. Много се уплаших. От микробуса, който управляваше И. излезе
още един човек. На момента беше непознат, после разбрах кой е - И.. На няколко пъти му се
развика: "И., спри се, имаш дете", но той не реагираше.
Селото е Стомонеците. Живеем с И. в едно село. Отношенията ни с И.Г. са никакви.
Преди този инцидент съм имал конфликти с него. И от там знам, че е агресивен. Той ме е
нападал и друг път физически. Не мога да отговоря защо имаме конфликти. Набеждаваме в
някакви работи, които не съм извършвал, не знам. Все нещо съм му повредил, нещо от този
род. Той ме е удрял, аз не съм го удрял.
4
Отидох в къщата на С. около 18.30 часа, лято е, топъл сезон. Спрях така, че никой не
можеше да мине по улицата. Съпругата на С. в момента, в който слязох от колата, не беше
на двора. И. дойде с бус. Той спря зад моята кола, слезе и започна да вика. След това
последва удар по вратата. Като го видях, че рита вратата, извадих телефона си да се обадя
на тел. 112 и взех да отстъпвам назад. Не помня дали проведох разговор с тел. 112. Мисля,
че набрах и казах нещо, но не съм сигурен за първия път. Това стана преди да избие
телефона от ръцете ми.
И. сам отвори вратата и влезе вътре. През това време С. стоеше настрани, на 7 - 8
метра. На този етап не е правил нищо. И. като влезе вътре, ритна ме и ми изби телефона със
шут от ръцете с крак. След това ми нанесе удар с дясната ръка в ляво и се нахвърли върху
мен. Скочи върху мен с тяло и ме събори. През това време аз се отбранявах. Когато бях на
земята известно време имаше няколко удари с ръка. По едно време се озовах над него,
мъчих се да се съпротивлявам. Когато бях над него го задържах пред ръцете и през врата с
едната ръка. Камъкът тогава го взе. В момента, в който се помъчи да ме удря, тогава успях
да натисна камъка. С. през това време се уплаши много, но физическите му данни и
здравословното му състояние не позволяват и той абсолютно нищо не казваше. В. изскочи в
момента, в който И. ритна вратата. Тя се развика към И. да се спре, какво прави там. Боят
спря. Той се умори, не знам. Когато спря боят бях над него. И. излезе от буса на средата на
боя. Той остана вън и само викаше: „И., спри се, имаш дете." След приключване на боя
отново се обадих на тел. 112. Този път се свързах, казах, че ме нападат и се чувствам
несигурен и съм влязъл в чужда собственост и ме нападат. Попитаха ме дали имам нужда от
линейка. Погледнах си крака, там беше започнала да спира кръвта. В първия момент казах,
че може би имам нужда, но като погледнах, видях, че нямам, и отказах.
И. си тръгна сам. Видимо му нямаше нищо. През това време бях преместил колата,
защото С. по едно време започна да му се кара нещо. И. не си тръгна веднага. С. започна да
му се кара нещо. Мина известно време С. започна да му вика: „Какво правиш тук, какви са
тези работи.” И аз в този момент преместих колата и започнах да звъня на тел. 112. И. си
тръгна, пътят вече беше свободен. Полиция дойде след известно време, след
продължително дълго време. Когато дойде бях там, където се случиха тези събития - при С..
Дойдоха двама полицаи и им разказах. Те казаха, че това не е тяхна работа и да пишем
жалба до кварталния.
Когато приключи всичко, имах порезни рани по левия крак. Мисля, че от това паве,
което се изтърколи и стигна до крака ми и някаква синка по ръката. По лицето нямах нищо.
Мислех да хода в „Бърза помощ„ за промивка и тетанус, но като обработих раните у дома,
прецених, че не е необходимо и не отидох.Полицаите, когато дойдоха на място, не са писали
нищо.Не мога да преценя колко продължи боят, но не много дълго време.
Ударите бяха – един в лицето си спомням и другите по тялото.Други свидетели не е
имало на мястото.Други проблеми след това с И., не съм имал.Полицаите говориха със С.,
но с В. не мога да кажа дали са говорили.
Със С. говорихме след този случай от къде е тази агресия и какво е станало. Вечерта
5
мислех да търся правата си по съдебен ред, но на следващия ден ме грабна ежедневието,
работа, задачи. От И. и съпругата му има заведено дело за клевета. Не знам дали му е
съпруга или приятелка - говоря за свидетелката, която е отвън. Има друго дело срещу мен и
други лица за клевета. Делото за клевета е заведено след това.
Не постъпват повече въпроси към подсъдимия.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля и граждански ищец и частен обвинител.
СНЕ самоличността на същия, както следва:
ИЛ. Г. Г. – 36 години, български гражданин, не осъждан, без родство.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която се носи по чл. 290
от НК и същият обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ И.Г.: На 29.07.2021 г. се прибирах от работа към 18.30 часа. Имаме
помпи, вземаме вода от коритото на селската чешма. Лицето Н. редовно ходи и пипа по тези
помпи, които служат за охлаждането на птицефермата в селото, която държим с приятелката
ми И., и с цел умишлено го прави да се изнервя и да се ядосам. Виждайки, че сме спрели на
чешмата и си оправям помпите с буса, лицето мина покрай нас. Ние бяхме с И., който ми
помага горе във фермата. Тръгнах да го карам към града и на средата на пътя К. беше спрял
колата, умишлено, според мен, защото можеше да отбие в ляво или дясно. К. ни вижда на
чешмата. Аз съм с буса и с И.. И той мина да ни подразни. Тогава нищо не ни каза. След
това отивам в Габрово да карам И.. По средата на улицата виждам, че е спряна колата на
подсъдимия, което не ме изненада, предвид, че прави постановки да ме дразни с тези неща.
Аз спрях, отворих прозореца и му извиках от буса: „Махни си колата”. Той беше в двора на
С.. Там има бетонна пътека, бяха на края на пътеката по-навътре в двора. И му казах три
пъти да си махне колата. И за да направи постановка пред С., за по-достоверно, дойде до
вратата, пресегна се до бравата, но не я хвана и се дръпна назад. И ми вика: „Ти ми правиш
проблеми, аз ще се обадя на полицията”.Той се пресегна към вратата, хвана бравата,
всъщност той дори не я хвана, то е резе, което се отваря. С. в това време беше по-навътре в
двора. След като се опита да хване бравата, дръпна се назад и хвана телефона, което беше
пак постановка. Започна да звъни на дежурния и да го лъже: „Тук едно лице в моя имот ми
прави проблеми”. Може би го има и на записа разговора, щом е изискан. Отворих тогава
вратата, но не съм ритал нищо с крак. С лява ръка отворих вратата, с дясната ръка му бутнах
телефона. Избутах го и той падна на земята. След това той ме блъсна. Скочихме и двамата в
градината. Там има височина 50 см. и скочихме и двамата там. След това той започна да ме
удря в гърдите, в лицето. След това ме хвана с две ръце отзад. Мъчих се да се измъкна, но
не успявах. И като излезе жената на С., защото имаше делви наредени, тези неща се
разбутаха, К. хвана синджира, който е на врата ми, но не да го дърпа силно, а бавно и ме
държеше през гърба и го дърпа. Не да го дръпне силно и да го скъса умишлено. Скъса се
синджирът и падна на земята и обиците ми бяха паднали, но това са подробности. И жена
му на С. излезе и се развика "Ще ви убия, какво направихте, съсипахте ми градината.” С.
6
стоеше на място, гледаше сигурно, но си поливаше цветята, не направи нищо. След това
излезе и каза: "Седни малко”, поприказвахме си. К. звънна на полицията втори път. След
като приключи разговора с полицията, се усети, че колата му е отпред и отиде да я
премести, защото няма да се получи хубава ситуация пред полицията. Беше 40 градусова
жега, станал съм в 5 часа сутринта. Работил съм, бях уморен и си тръгнах. Тръгнах да карам
И.. След като тръгнах към града срещнах патрулката. Спрях полицаите и те ми взеха
данните и им казах, че ако има нещо, да се върна. Но те ми казаха да не се връщам, те ще
отидат на място. Полицаят ме видя, аз не съм се гледал, и ми каза: „Какво ти има, вратът ти
е ожулен и крака”. Кракът ми беше ударен отдолу, ожулен, голяма рана имаше на
подбедрицата на десния крак. Пише го и в медицинското. В суматохата гледах да си тръгна
и не съм се поглеждал. Полицаят ми каза да се погледна в огледалото. Закарах И. и се
прибрах у дома. Полицаите нищо не ми съставиха, само ми записаха данните. После ми
съставиха нещо. Викаха ме в Районното. В полицията К. беше подал жалба. Писаха ми
нещо, но по-късно, минаха може би 20 дни.
През това време И. стоеше в буса и виждаше всичко. И. по едно време беше слязъл
от буса към края на случващото се. Преди това говореше по телефона. Аз бутам телефона и
той пада в градината. Тогава ми нанесе удара в гърдите, имах удар и в лицето, значи са били
два удара. На земята бях аз, а той ме държеше. Той не е бил на земята, нито по гръб. Нямам
спомен да съм го удрял. Ако е бил зад мен и с ръка съм го закачил, докато съм перил ръце,
но умишлен удар не съм нанасял. Докато бях на земята, с едната ръка ме пускаше и ме
удряше отзад в гърба. Не е имало паве, бяха наредени единствено камъни отстрани около
цветята. Бях на земята и си бях сложил ръцете към камъните, бях се подпрял с лакти. Аз
няма как да вдигна камъка, за да удрям. Единственият момент, в който се освобождаваше
ръката ми, е когато ме пусна да ме удари. И след това пак ме хващаше, ръката ми по този
начин не се освобождава.
След всичко това на К. лично аз не видях да му има нещо на лицето. Той беше с
джапанки. Аз не съм му нанасял нищо по крака. Накрая на случката джапанките ги нямаше,
беше бос.
Когато всичко свърши, говорих със С. и усещах щипане, основно гърлото ме болеше
на другия ден. Когато полицаите ми каза да се погледна в огледалото, целият ми врат беше
ожулен, по скулата имах ударено, двата лакътя ми бяха ожулени, по крака под коляното
имах рана. Раната на коляното е като съм бил на земята, когато съм бил клекнал, ожулил
съм се и от там и по лактите. Те се набиха в земята. Ходих на лекар, първо звънях тук в
Габрово, но го нямаше, отсъстваше. Отидох след това в Търново, на следващия ден, към 1
часа.
Същата вечер се прибрах и И. ме видя. Приказвахме с нея, обясних й какво се е
случило.Подсъдимият има арест пред дома ми. Дойдоха тогава полицаите и го арестуваха.
Арестуваха го пак горе-долу по същата причина. Беше се почерпил. Той е ловджия.
Ловджиите имат незаконна барака до фермата. К. беше видимо почерпено и пак сложи
колата, този път затвори пътя на фермата и му казах: „Махни си колата” пред всички хора.
7
Той не я маха и извикахме полиция. Не искаше да се представи и полицията го задържаха.
Това беше м. октомври миналата година. И други дела водим - дело за клевета с
подсъдимия. Жаля се, че съм наклеветен. Пускани са жалби с още едно друго лице за
бараката на ловджиите. Подадох сигнал до общината. От там дойдоха и постановиха, че е
незаконна. Направих така, че да я махнат, да я съборят, и те са афектирани. Това стана
преди случая с побоя.
Подсъдимият бърника по помпите. Аз лично съм го виждал. Слагал съм и камера,
която следи животни на батерии съм слагал и съм виждал, че е той. Отделно имам и дрон. К.
бърника по помпата. К., когато дойде първия път, когато му написаха акта и си тръгна от
дома, и още тогава каза: "Вие ще ме видите, не знаете какъв човек съм, ще видите какво ще
стане” и ми отправи заплахи и след това започнаха да се случват тези глупости. Преди това
нямаше. Глупости имам предвид спирането на помпите, препречването на пътя, за
абсолютно всичко, за ограничаване на достъп, идват хората, гледат. Той не се притеснява,
единствените условия са да не се плаща и да не се търси отговорност и се пускат масово
жалби. Това са му условията. Аз съм убеден, че това е целенасочено.
Синджирът не се скъса, беше в ръката му, и го пусна до мен на плочата. И обицата
ми беше паднала и нея намерих. След това с него не съм говорил. Той твърди, че съм
отварял врати с крак, някакви глупости.
Не постъпват повече въпроси към свидетеля.
АДВОКАТ Ц.: Ако може да започнем разпита със свидетеля В.А., който има друга
работа в 10 часа.
АДВОКАТ Т.: Не възразявам.
СВИДЕТЕЛЯТ В.А.: Познавам г-н Н., доколкото моята наследствена къща в с.
Стомонеците се намира в непосредствена близост с неговата. Познавам го много време,
доколкото аз съм израснал на това място. По отношение на явяването ми пред Вас, държа да
подчертая, че същото е изцяло инициирано от моя страна. Доколкото, разбирайки за какво
става на въпрос, имах желанието да споделя личното си мнение и отношение към господин
Н., доколкото го познавам от доста време. През последните години през лятото имах
възможността да обикаляме из планините под негово водачество и съм имал възможността
да добия както преки впечатления за характера му, така и да наблюдавам редица ситуации, в
които той е имал отношение. Бих споделили, че господин Н. е човекът, полагал
изключително грижи за селцето. Това е човекът, който преди години, когато имаше
възрастни хора, ги осигуряваше с хранителни продукти. Същият ги транспортираше до
града, когато някой от тях имаше нужда от медицинска помощ. Непосредствените ми
впечатления за него са, че той е един рядко морален човек, който изключително добре
разграничава добро и лошо. Въздържан, без емоционални изблици, изключително
уравновесен човек. Изключително праволинеен в разбиранията си, с характер, който по-
8
скоро търси решение на създала се конфликтна ситуация от колкото сам да бъде инициатор
на такава. Но от това, което съм видял и съм бил свидетел в комуникацията си с него и
контакти с други хора, включително непознати, не бих определил като агресивен,
конфликтен или човек, който би причинил насилие на другиго.
Тъжителят И.Г. не го познавам. Той не е от местните хора, които са от селото. Не съм
имал възможности за комуникация с него, нямам преки впечатления от него. Разбрах за
инцидента или конфликта, повод на настоящото събиране тук. През лятото, когато с
господин Н. планирахме преход до Стара планина, сподели, че е изпаднал в такава ситуация,
от където добих представа за случилото се, като не съм очаквал, че развитието ще стигне до
тук.
Впечатленията, които съм добил, се базират на повече от 30 годишен осъзнат контакт с
господин Н. и местните хора в селото. Бил съм свидетел на възникнали проблеми или чисто
технически казуси, в които съм имал възможността като страничен наблюдател да
наблюдавам как се развиват действията. Виждал съм с очите си неговото поведение, а
последните години, обикаляйки планините с него, съм ставал пряк свидетел на комуникация
в различни ситуации между него и други хора, които сме срещали, включително и ситуации
по различни хижи. Категорично заявявам, че той е изключително дипломатичен,
неконфликтен. Човек, който първо би отстъпил и влязъл в диалог или комуникация с
конфликтна страна само, ако ситуацията или обстоятелствата го налагат.
Въпрос на адвокат Т.: Искам да ми дадете пример как точно господин Н. е избягвал
конфликт?
Съдът отклонява въпроса, тъй като намира, че същият няма никаква връзка с
предмета на доказване, а свидетелят ясно конкретизира какво разбира под понятието
неконфликтен.
АДВОКАТ Т.: Нямам други въпроси.
АДВОКАТ Ц.: Нямам въпроси.
Свидетелят освободен от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛКАТА И. Х.: Живея на съпружески начала с тъжителя.
Познавам К.Н., живее в селото.
На 29.07.2021 г. знам, че е имало инцидент между И. и К.. И. като се върна по-късно,
той закъсня, върна се с голямо закъснение, може би с 40 минути или час, по врата имаше
белег, описан от синджира, нещо като червено, след това стана синьо. Попитах го „Какво
става”. Каза: „К. ме хвана, направи един скандал и накрая ме души от цялата работа и заради
това са тези следи.” Имаше следи по цялото тяло от наранявания, по лактите, лицето му
9
беше червено, след това стана по-тъмно. Кракът му беше ожулен, мисля, че под коляното.
Мисля, че на десния крак под коляното. По тялото имаше, по гърдите, отзад на гърба беше
ожулен. Каза, че К. е предизвикал скандал. Каза, че е тръгвал с И. и подсъдимият бил спрял
на пътя. Каза, че първо го изчакали, а той стоял на вратата и не си махал автомобила.
Няколко пъти му повторил „К.е, махни си автомобила”, но той не го махал, стоял на вратата
на С. и взел да звъни на полицията и да вика: ”Тук някакъв ми е в имота. Елате, прави
скандали”. И. каза: „Аз побеснях”. И. е станал първа смяна, цял ден на работа, 40 градуса
температурите, стоял е и го е чакал да си махне автомобила. И. каза, че като го чул да
говори на полицаите, на дежурния как лъже и прави тези панаири, му ударил телефона.
След това са се вкопчили и от цялата работа взел да го души. Каза, че К. го е удрял, нанасял
му е някакви удари. Имаше много поражения по него. Натискал го е, но точно не разбрах. И
накрая излязла жена му на С. и взела да вика и К. се стреснал, после и И. се стреснал и се
приключило. През цялото време С. си е поливал доматите. Към момента на случката И. цяла
нощ не можа да спи, не можеше да диша, имаше главоболие. Давах му Парацетамол,
продължи главоболието 3 - 4 дни. Каза, че го боли главата и му беше лошо, виеше му се
свят. Некоординирани неща правеше, аз му говоря, а той не ме разбира какво му говоря.
И. го е страх за живота ни, защото К.Н. постоянно се занимава с такива дейности. И
мен ме е страх и за децата ме е страх, все предизвиква някакви скандали. И. изпитва срам
пред мен от случилото се, защото той го унижава не само пред мен, но и пред хората да
прави тези панаири и да се излагат пред селото. Обяснявал на цялото село И. какво го е
направил и от цялата работа К. се радва. Това дава основание на И. да се срамува и към
днешна дата. Като видим К. изпитваме страх от този човек. И да допълня, че след час и
половина аз видях К.. Ходих до града и връщайки се минах покрай къщата на Костадинови,
защото имаме друг имот и трябваше да проверя нещо, и ми направи впечатление, че К.
седнал на масата у тях. Вижда се, от улицата до масата у тях са около 5 метра и го видях
седнал и се черпят със С. и с жена му.
С К. нямаме финансови проблеми. Не знам този човек парадира някакви работи
срещу нас, които не мога да си обясня какво иска от моето семейство. Не само към И., но и
към мен има вербални заплахи, обижда ме, пред полицията ме е обиждал, не знам какво
иска. Нямам обяснения до този момент. Нямаме допирни точки, нито по имоти, нито по
работа. От този случай не минавам по тяхната улица. Той живее в близост до къщата на С.,
не искам да минавам покрай тях.
Не постъпват повече въпроси към свидетелката.
Същата остава в съдебната зала.
.
СВИДЕТЕЛЯТ И. А.: Познавам И.. Помагам на жена му в градината, да поливам. Тя
си гледа пилетата. В птицефермата вътре не помагам. Аз не живея в селото. Живея в кв.
„Смирненски” в Габрово. Подсъдимият го познавам. Учили сме заедно. Той живее в село
Стоманеците.
10
Тръгнахме И. да ме кара на „Смирненски. Трябваше да минем през пилчарника и
колата на К. беше паркирана на пътя. Ние бяхме с бус. И. скочи от буса и му каза да маха
колата и тръгна към портата. В този момент майка ми звънна и аз започнах да говоря по
телефона. За в момента не видях, чувах, че говорят нещо. Не викаха много. Като приключих
разговора те бяха на камара. Бяха един до друг, бяха седнали в градината. Отпред И., отзад
К.. К. го хванал през ръцете, тялото и аз извиках: „Спрете се, спрете се” Те не ме чуват.
Отидох до буса, върнах се пак и те си стоят. Накрая се ядосах, развиках се: „И., излизай от
там, имаш бебе.” И излезе на С. жена му, тя се развика. Тя като викна, те двамата скочиха и
всичко приключи.
Вътре в буса говорих по телефона. След това слязох за да викам по тях. В къщата не
съм влизал.Никой никого не душеше. Не е удрял никой никого, не е замахвал с павета с
камъни Синджирът на И. беше скъсан. Не съм видял кой го е опъвал, дали К. го е опъвал. Аз
го видях скъсан. И. го носеше и имаше на врата одрано.
К. трябва да е звънял на полицията. Той май казваше, че ще вика полиция, но не знам
кога е звънял. К. не съм видял да държи телефон и да говори по него. Чух, че ще извика
полиция. Не съм виждал някой някого да удря през ръцете и да пада телефон. Когато се
разтуриха нещата, освен ожуленото и охлузеното, по И. друго видимо нямаше. На К. пък
изобщо нищо му нямаше.
Вътре не съм влизал. Бил съм на разстояние от тях. След това К. премести колата и
ние тръгнахме. По пътя срещнахме патрулката. И. ги спря. Те му искаха лична карта, но
какво са си говорили, не съм чул. Само единият полицай слезе и му каза: "Виж си врата". И
той се погледна на огледалото. И след това тръгнахме към града, на "Смирненски". И. беше
облечен по къси гащи. В краката не съм го гледал. След ден ми се обади и каза, че го боляло
гърлото и главата.
На земята двамата се държаха около 15 минути. Аз не мога да тръгна да ги разтървам,
те са по 2 метра, аз съм 60 кг. С. в този момент беше на другия край на оградата, гледаше и
нищо не правеше.Спомням си, че някой каза, че ще вика полиция. Аз един път чух, но не
съм виждал телефон. Като се качи И. в буса, не сме коментирали нищо.
Казах вече, че на следващия ден И. ми се обади и каза, че го боли гърлото и главата.
До „Смирненски” не сме говорили. Не съм го питал как се е стигнало до тази ситуация.
Колкото да ни ви се вярва – така беше, виждам ги как стоят.Не ходя всеки ден да
работя при тях, ходя на 10 дни, в седмицата един път. След тази случка не помня кога съм
видял И., може би след няколко дни. Добре изглеждаше. Минали са дни, не съм му гледал
врата. Вратът му май беше минал, не помня.
Не постъпват въпроси към свидетеля.
Същият освободен от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛКАТА В. К.: Живя в с. Стоманеци с моя съпруг С.. И.Г. съм го виждала
11
по физиономия. Запознахме се като се биха у дома. Живеят в селото на края, имат
пилчарник. Виждаме се по пътя светва ми си с фаровете и това е. С К.Н. сме в приятелски
отношенията.
В село Стомонеците малко хора живеем. Чух, че се спира кола, надникнах и видях, че
е К. и тръгнах да влизам в къщата да си направя кафе и да изляза при тях. Моят миеше едни
бидони отвън. Що влязох вътре и чух, че се спря друга кола. Надникнах и тъжителят с гръм
и трясък слезе от буса, развика се и започна да обижда.
Къщата ни е на един етаж. Отворено е, вратата е отворена. Спря бусът и И. започна да
вика нещо от рода: "Боклук, сега ще те убия.” Ритна портата и аз тръгнах да излизам навън.
Не влезе вътре, защото вратата се отваря навънка. След това отвори вратата и влезе. Моят
съпруг в това време беше точно отсреща. И. влезе с гръм и трясък, с такава агресия влезе и
аз гледах като втрещена. Той влезе и се приближи към К. и му ритна телефона и телефонът
изхвърча. В този момент телефонът беше в ръцете на К.. К. се опитваше да се обади на
полицията. Тогава не се свърза, телефонът изхвърча. В това време аз вече бях навън. Сбиха
се. Той скочи отгоре му. К. вика: „Остави ме.” След като му ритна телефона И. тръгна да се
бие. Не видях дали го удари, то стана много бързо. Те се търколиха в градината. И. замахна
да го удря, но дали го удари, не знам, но бяха изведнъж на земята. То е стръмно там и се
търколиха. И. нападна К. и паднаха двамата на земята. И аз се развиках да се спрат да се
бият. Господинът грабна едно паве, дето съм си заграждала цветята, посегна да удря К.. К.
му натисна ръцете и аз им се развиках да спрат и да не се излагат. "Дърти магарета" ми бяха
думите. Моят се развика и той. Бях надвесена над тях и ги дърпах и двамата.
К. натискаше ръцете на И., защото И. с едно паве искаше да го удря. Освен да се
търкалят, не мога да кажа дали някой на някого нанасяше удари. След това и двамата
станаха. Не съм видяла скъсан синджир. Имаше счупени градински джуджета.
Като станаха и двамата на К. кракът му беше целият в кръв. На И. му нямаше нищо.
Не съм видяла по врата на И. да има нещо, което да ми е направило впечатление. К. се обади
на полицията. Моят изкара най-напред И. навън, след това го привика вътре. Седнаха, ние
имаме една барака, маса и столове, и моят му вика: ”Защо така бе И., каква е тази агресия,
защо така.” Малко по-настрани беше К.. Гледах да ги умиротворя.
К. отиде да си премести колата. И. постоя още. Моят му говореше. И. само се
усмихваше.И. си тръгна преди да дойде полицията. От буса на И. слезе И. и викаше: "И.,
спри се, малко бебе имаш”. И. не е влизал в двора. И. е работник на И..
Когато полиция дойде К. беше у дома. С мен говориха полицаите. Разказах им
случилото се. К. им викаше: „Няма ли да отидете да го предупредите. Мен ме е страх, той ме
напада от нищото.” Но полицаите казаха, че ще напишат протокол. След това с И. не съм
говорила. По-късно, когато си заминаха полицаите, казах на К. да си отиде, да се поуспокои
и да дойде да пием по една ракия. И той дойде. Прозорецът ни гледа към пътя, лятно време
е. Когато се върна К., куцаше и беше кракът му в кръв. Дори искаше да си прави
медицинско. Аз съжалявам, защото той имаше намерение да заведе дело, защото И. го
12
нападна, а пък аз му казах: „Недей, не задълбавай, пет човека сме на кръст в това село”, за
което съжалявам.
Дали И. събори К. на земята или К. събори И. на земята - точно не мога да кажа.Не
съм видяла никой никого да удря в това търкаляне. Видях как И. взе павето и посегна да
удря К. и К. го хвана за ръцете и аз се надвесих над тях.
Мястото, където се случи, е една площадка. Там е стръмно. Не знам как паднаха и
двамата на земята.И. с крак удари през ръцете К. и телефонът изхвърча. Когато слезе И. от
колата викаше на К.: „Боклук, ей сега ще те убия.”
Само докато И. спря колата и това започна. Като дойде К. у дома да пие ракия беше
промил крака си. В началото кръв имаше на левия крак, отдолу на стъпалото, до глезена,
долу.
Душене не съм видяла.След тази случка не съм виждала И.. К. видях същата вечер и
аз лично ходих да го изпращам. Понеже те минаха с колата и К. ми вика: „Да не би пък да ме
причакват там”. Като тръгна К., аз с кучето отидох до портата и го изпратих. Моят си беше
пийнал, пък аз ходих да го изпратя.Не съм чувала К. да си хвали, че е набил И..
Не постъпват въпроси към свидетелката.
Същата освободена от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛТ С.К.: По време на случката бях на двора и миех бидони. К. спря с
колата и дойде. Те бяха за него. След малко дойде и И.. Спря зад него, излезе, би един
ритник на вратата. Добре, че вратата се отваря навънка, не навътре, защото К. през това
време беше тръгнал да маха колата, да не му пречи, да освободи пътя. И И. влезе вътре,
ритна ръката му, изби телефона и К. взе да отстъпва. И. се нахвърли върху него, събори го и
паднаха в градинката. И. беше хванал едно паве и К. се стремеше да го държи за ръцете да
не го удари с павето. Аз се развиках, И. се развика, жена ми излезе и се развика и тя. Аз се
развиках, жената се развика и в един момент утихна работата. И К. взе да звъни на тел. 112,
дори още като влезе И. той се опита да звънне, но не знам дали се е свързал.
Това се случи през лятото в село Стомонеци в моята къща. Когато К. беше спрял и не
можеше да мине друга кола. С И. се познаваме. Живее на другия край на селото. Когато
спря не викаше. Когато влезе, тогава започна да вика и псува. Директно ритна вратата,
отвори я и влезе. С ръка я отвори. Тя е направена да се отваря навънка. А той я ритна
навътре. Влезе в двора. Там беше К.. Аз бях на 3 – 4 метра от тях.
К. не можа да говори по телефона. Той тръгна да мести колата и да освободи пътя. И
И. тогава го нападна. Тогава започна да вика и псува: „Ще ти пръсна главата, ще ти счупя
главата” - такива неща. Дори хвана и едно паве. В момента, когато И. влезе в двора,
съпругата ми беше в къщата. И. с крак му удари ръцете и му изби телефона. Киро отиде да
си вземе телефона и да се мъчи да се обади на тел. 112 и тогава И. се нахвърли върху него.
Събориха се и двамата паднаха в градината. Изтъркаляха се, защото е малко стръмно. Не
13
съм видял някой някого да удря. След това е историята с камъка. И. беше отдолу, беше
хванал павето и посягаше да го удря. А К. го държеше за ръцете, не е посягал да го удря. Не
съм видял К. да удря И.. Не е успял да го удари с павето. К. го държеше за ръцете. През това
време съпругата ми излезе на двора и започна да вика. И И. се развика, и аз се развиках. В
това време И. говореше по телефона, почти стана свидетел на цялата дандания. Почти
веднага слезе от буса. Аз съм 60 килограма, те са двама мъже по 100 килограма, какво да
направя - те сами спряха. Когато станаха двамата, на К. му беше срязан крака, течеше кръв.
Друго нямаше. На И. му нямаше видимо нищо.
И. го изпъдих, казах му: "Напусни, нямаш право да влизаш без покана." Той излезе
навън и се поуспокои. После го извиках, седнахме, казах му: "От къде тази агресия бе И.,
какво е това чудо. Ако се отваряше тази врата навътре, както я ритна - ти ще го убиеш.” К.
звънеше през това време на тел. 112. Този път звънна. Само К. дочака полицията. К.
премести колата и И. си тръгна. Дойде полицията и взеха показания от К..
Скъсан синджир не съм видял. К. после си замина. След това го видях на следващия
или на по-следващия ден. Същата вечер не е пил ракия при нас. И. един път го срещнах с
буса и един път с колата, но не сме спирали да говорим.
С К. не сме имали разговори за това, че има желание да посети лекар или да си извади
медицинско.
Преди инцидента отношенията между К. и И., доколкото дочувам, не бяха добри, не
е първо нападение. И. пак нападна К. преди това. Не знам какви са им проблемите.На К.
крака беше порязан десният точно по средата, на ходилото. Съпругата ми излезе навън в
градината, след като чу гюрултията. Те вече бяха паднали, тогава тя излезе.
Къщата е на един етаж. На тази страна, където е била тя, прозорец към градината има,
в спалнята. Тя излезе от коридора. Там има остъкление - остъклена част от коридора, с
алуминиева дограма. Викаха ме в полицията във връзка с това, на което станах свидетел. Аз
писах обяснения и съм описал всичко, което го казах, включително и заканите.
К. не е агресивен.След случилото се с И. седнахме, има една барака, маса и столове,
седнахме и там говорихме може би 15-20 минути. И. не помня как беше облечен, нещо леко,
беше топло. Нямаше нищо около врата, не съм видял.
В полицията, когато отидох, аз написах горе-долу това, което казах и сега. Само, че
не толкова подробно, малко по-сбито.
Не постъпват повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят освободен от съдебната зала.
Становище по приключване на съдебното следствие:
АДВОКАТ Т.: Имам искане за назначаване на съдебномедицинска експертиза от едно
вещо лице със задачи, описани в частната тъжба. Също така моля да допуснете до разпит
един свидетел - полицейския служител, имам предвид лицето, което е ходило на
14
произшествието - Р.И.. Стана ясно от всички свидетели, че е ходил на място и е говорил с
моя доверител, констатирал е неговите увреждания. Държа на неговия разпит. Други
искания нямам.
АДВОКАТ Ц.: С оглед разкриване на обективната истинам считам, че наистина е
необходимо назначаването на поисканата съдебномедицинска експертиза. Да бъде призован
полицаят Румен Георгиев. Други искания нямам.
Съдът намира, че съдебното следствие не следва да приключва, доколкото и двете
направени доказателствени искания от страна на частното обвинение са основателни и
следва да бъдат уважени. На първо място, до разпит в качеството на свидетел следва да се
допусне Р.И. – служител на ОД на МВР - Габрово, който да се призове по месторабота, гр.
Габрово ул. "Орловска" № 50, доколкото има безспорни данни, че същият е посетил мястото
на инцидента и е разговарял с участниците в него.
Освен това, основателно се явява и искането за допускане изготвянето на
съдебномедицинска експертиза от едно вещо лице, което след като се запознае с всички
материали по делото да даде отговор на следните въпроси:
Какви увреждания са причинени на тъжителя ИЛ. Г. Г., вследствие на инцидент от
29.07.2021 г.;
Какъв е механизмът на тяхното причиняване и до какви последствия са довели те.
Следва за изготвяне на експертизата да се определи депозит в размер на 150 лева,
платими в седемдневен срок от страна на тъжителя ИЛ. Г. Г. с указание, че след заплащане
на определения е задължително да представи надлежен платежен документ по делото, като в
противен случай допуснатата експертиза няма да бъде изготвена.
За вещо лице следва да се назначи д-р Я.К., който да бъде уведомен за поставената
му задача след представяне на платежен документ от тъжителя за внасяне на определения
депозит.
С оглед изложеното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДОПУСКА изготвянето на съдебномедицинска експертиза от едно вещо лице, което
след като се запознае с всички материали по делото да даде отговор на следните въпроси:
Какви увреждания са причинени на тъжителя ИЛ. Г. Г., вследствие на инцидент от
29.07.2021 г.;
Какъв е механизмът на тяхното причиняване и до какви последствия са довели те.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150 лева, платими в седемдневен срок от страна на
15
тъжителя ИЛ. Г. Г..
УКАЗВА на тъжителя, че след заплащане на определения депозит следва да представи
надлежен платежен документ по делото, като в противен случай допуснатата експертиза
няма да бъде изготвена.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Я.К., който да бъде уведомен за поставената му задача
след представяне на платежен документ от тъжителя за внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Р.И., който да се призове по
месторабота: гр. Габрово, ул. "Орловска" № 50.
ДА БЪДЕ УВЕДОМЕНО вещото лице за поставените му задачи след представяне на
платежен документ за сумата от 150 лв. от страна на тъжителя.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 21.01.2022 г. от 9.30 часа, за която дата
страните са уведомени и няма да получават призовки.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:40 часа.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
Секретар: _______________________
16