Р
Е Ш Е
Н И Е №
460
07.08.2017 година,гр.Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 11.07.2017 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
Секретар Тодорка Даракчиева
Като разгледа докладваното от Съдия
Ангелова по гр.дело № 600 по описа за
2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС.
В
исковата молба ищците Д.Б.М. и Р.Б.М.,***,
против ответниците П.Г.М.,*** и Г.Ц.М.,***, твърдят че двете са
наследнички на Б. П. М. и заедно с
ответниците притежават по наследство
магазинни помещения и избено помещение, застроени в парцел Х-346,347 по плана на с. Бяга.Съгласно влязло в сила
решение № 50/21.03.2011 год. по гр.д. № 971/2010 год. на ВКС - София, ІІ-ро гр.
отделение по отношение на ответниците е признато за
установено , че наследниците на Б. М. са собственици на 4/6 ид. части
от помещенията, които са обозначени с № 1,1а, 2, 2а, и
4.Твърди
се още, че с влязло в сила решение по гр.д. № 350/2013 год. по
описа на PC - Пещера ответниците са осъдени да заплатят
на ищците обезщетение от 2885.75 лева за периода 16.04.2008 год.
до 01.04.2013 год., както и мораторна лихва за същия период от време.Макар че последните двама са са собственици на 2/6 идеални части от описаните
по-горе помещения, продължава ли и досега
да ползват 51 кв.м. от магазините, въпреки, че правата им са 32 кв.м., което
съставлява 2/6 идеални части от общо 96 кв.м. магазинни помещения или ползват 19 кв.м. повече, за което ищците претендират заплащане на
обезщетение, което според
действащата тарифа на Община - Брацигово за наемна цена на 1 кв.м. търговска
площ било 1.85 лева.За площ от 19 кв.м., ответниците дължали по 35.15 лева месечно за магазините, а за избата дължали обезщетение за 20 кв.м., които ползват повече, т.е.
20 лева месечно или за 38 месеца сумата била 1335.70 лева за магазините и 760 лева за избеното помещение , или общо обезщетението е в размер на 2095.70 лева за периода от 01.04.2013 год. до
01.06.2016 год., ведно с мораторни лихви в размер от 220 лева, за периода
01.06.2013 год. до 01.06.2016 год.
Молят
да се постанови решение, с което да се
осъдят ответниците да заплатят на ищците сумата 2315.70 лева, съставляващо главница от
2095.70 лева и мораторни лихви от 220 лева, както и законната лихва върху главницата от завеждането
на делото до окончателното изплащане , както и направените по делото разноски. Ангажират
доказателства.
В
указания от съда срок ответникът Г.М. оспорва иска със становището ,че
претенцията на ищците е погасена по давност като твърди ,че не пречи на ищците
да ползват имота според правата си.Моли да се отхвърли предявения иск .Ангажира
доказателства.
Ответникът
П. М. е депозирал писмен отговор ,в
който сочи ,че е собственик на 1/6 идеална част от имота .От януари 2013 година
е прекратил дейността си като едноличен търговец и е освободил магазинното
помещение ,което е използвал като магазин.Не препятствал ползването на същото от ищците.Моли да се отхвърли
предявения иск.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
С
определение от 11.07.2017 година на основание чл.217 от ГПК е допуснато увеличение
на иска обезщетение в размер на 1335.70
лева на обезщетение в размер на 5732.30 лева
за магазинните помещения , и увеличение на иска по отношения на
избата от 760 лева на 1420 лева и лихвата
от 220 лева на 989.15 лева.
Въз
основа на събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК,съдът приема за установено
следното :
От събраните
по делото писмени доказателства
:решение от 14.03.1979 година по гр.дело № 308/78 година;удостоверение от „ЕВН
България Електроснабдяване „ЕАД;справка от ТД на НАП; служебна бележка;
разрешение за ползване; решение № 523 от 11.10.2013 година, постановено по
гр.дело № 350/2013 година по описа на ПщРС се установява ,че със съдебно
решение постановено по гр.дело № 308/78 година по описа на ПщРС е допуснато да
се извърши съдебна делба между Д.П.М. , Г. П. М.,Ц. П. М. и Б. П. М. на следния
недвижим имот:магазин застроен в парцел
10347 в кв.22 по плана на с.Бяга на площ
от 96 кв.м. ,при съседи на парцела : от две страни улици,С. К.,С. М., както и дворно място находящо се в с.Бяга ведно с построената върху него паянтова жилищна сграда ,цялата на площ от 960 кв.м.,при съседи:,Г. У.,път и река ,при
квоти: за Д. М. 3/6 идеални части ;а Г.М.,Ц. М. и за Б. М. по 1/6 идеална част
за всеки един.Със същото решение е отхвърлен искът за делба на
магазин застроен в парцел ХІ-346 в кв.22 по плана на с.Бяга
,Пазарджишка област ,при съседи:от две страни улици,С. К. и С. М..Установява се
още ,че на 27.06.1994 година Общинска
администрация гр.Брацигово е издала
разрешение за ползване за магазин
за хранителни стоки на ЕТ „П.М.“ находащ се в
парцел Х-346,347 в кв.22 в с.Бяга ,Пазарджишка област . Видно от
останалите писмени доказателства от 01.01.2013 година ЕТ“П.М.“ представлявана
от П.М. е прекъснала дейността съгласно отразяването в ТД на НАП ,а за периода от 30.06.2013 година
до 30.06.2016 година клиент ЕТ „П.Г.М.“ с адрес:с*** няма консумирана ел.енергия .В
служебна бележка № 208 от 20.07.2016
година издадена от „Инфрастрой“ ЕООД
гр.Брацигово е отразена липса на консумация на вода от Смесен магазин -регистриран
на фирма ЕТ „П.М.“*** през 2016 година.С решение № 523 от 11.10.2013 година,
постановено по гр.дело № 350/2013 година по описа на ПщРС в полза на ищците по
настоящото дело е присъдена сумата от 2885.75 лева ,представляваща обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС ,за периода
от 16.04.2008 година до 01.04.2013
година и сумата от 303.36 лева
,представляваща мораторна лихва за
периода от 16.04.2010 година до 31.12.2010 година ,както и направените по
делото разноски ,за това че ответниците по настоящото дело са ползвали
по-голяма част от квотата си в
съсобствеността.
С решение № 188 от 11.01.2017 година постановено
по гр.дело № 2762/2013 година по описа на ВКС е определен начин на
реално ползване на съсобствените магазинни помещения намиращи се на първи етаж в
сграда ,построена в УПИ Х-346,347 в кв.22 по плана на с.Бяга
,означени с № 1,1а,2,2а по скица към
заключението на инж.В.Вълкова по гр.дело
№ 754/96 година на РС-Пещера и избено помещение
с площ от 32.5 кв.м. намиращо се под
помещение 2 и 2а между съсобствениците Р. Б.М.,Д.Б.М./правоприемници на Б. М./С. Т. М.,П.Г.М./двамата
правоприемници на Г. П. М./Г.Ц.М.,Д. Ц. М. и М. И. М./правоприемници на Ц. М./ както
следва:
А./за
Р. Б. М. и Д.Б.М. помещение № 1 с площ
от 29.7 кв.м. и помещение 1а с площ от
15.4 кв.м.
Б./за
С. Т.М. и П.Г.М. помещение № 2 с площ от
17.2 кв.м.
В./за
Г.Ц.М.,Д. Ц.ова М. и М. И.М. помещение
2а с площ от 15.4 кв.м.,както и мазе
под същото помещение с площ от
32.5 кв.м. и осигурен достъп към него
през това помещение
Като доказателство по делото е приложено гр. дело №
971 /2010 година по описа на ВКС ,от
което е видно ,че с влязло в сила решение № 50 от 21.03.2011 година постановено по делото е признато за установено по отношение на Д. Ц- К.,М. И. М. и Г.Ц.М. ,че Д.Б.М. и Р.Б.М. като правоприемници на починалите в хода на
процеса Б. П. М. и Д. К. М.
са собственици на 4/6 идеални части от
следните помещения ,намиращи се на първи етаж от двуетажна сграда ,построена в УПИ
Х-346,347 в кв.22 по плана на с. Бяга ,Пазарджишка област ,а именно :1./магазинно
помещение /стая/ с площ от 16 кв. м. ,при съседи: от две страни стълбище; магазин с площ от 33 кв. м. ; магазин с площ от 40 кв. м. и 2./ изба
с площ от 30 кв. м. ,намираща се под магазина с площ от 33 кв. м. ,като Д.
К., М. М. и Г.М. са осъдени на предадат на Д.М. и Р.М. владението върху посочените идеални
части от тези помещения.
По делото са разпитани като свидетели Е. Щ. К. ,А. К. К.
и П. Л. П. .
Свидетелката К.-майка на ищците в показанията си, сочи
че познава имота в с.Бяга ,защото те са строили къщата.Имат 5 магазина.В
момента сладкарницата се ползвала от Г.,както
и кухнята ,а дъщерите й ползвали 45 кв.м. от магазините в с.Бяга.Според свидетелката
не ги допускали в имота тъй като двамата се настанили и никой не можел да
влезе.Трябвало да ползват 110 кв.м. ,но ползвали 45 кв.м.Имали си ключ за имота
.Заяви още ,че кухнята от 16-17 кв.м. се
ползвала от Г. ,а ресторанта ,който бил
преустроен се ползвал –половината от П.
,половината от Г. и една част ползвали ищците.Заяви още ,че скоро не е
посещавала имота ,но внук й го посетил.
Свидетелят К. в показанията си сочи ,че живее в с.Бяга
и познава М. като всеки дневно минава през имота.До преди 3-4 години било
магазин и влизал всекидневно в него ,но след затварянето му вече не е влизал в имота.Това помещение има
прозорци от към улицата и в момента не се използва . Видимо е необитаемо ,празно.Това
се виждало от вън.Свидетелят заяви ,че не познава лицето Б. М. ,нито неговите
наследници.Спомня си ,че това помещение се използвало от П.М. за месарски
магазин.
Свидетелят П. в показанията си сочи ,че познава М.
,тъй като са от едно село –Бяга.Имотът им е в центъра на селото.Спомня си ,че П.М.
преди 3-4 години имал хранителен магазин на приземния етаж .От около 4 години обаче
затворил магазина и вече не го
ползвал.Помещението е изпразнено.Няма вещи ,няма стока.Не се
използва.След затварянето на магазина не е виждал никой да влиза в
него.Направило му впечатление ,че вратата на помещението е отворена-леко е
открехната и това го знае ,тъй като всекидневно минава покрай помещението.До това помещение имало друго
,което се използвало от Г.М..Заяви още ,че под къщата освен
магазина и помещението,което се използва от Г. има друго помещение ,което е собственост на
чичото на П.М. и е празно помещение. От
около пет години свидетелят не е виждал в имота нито Б. М. нито семейството му.
За изясняване на спора от фактическа страна бе
назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза като вещото лице Л.Ц. в основното и допълнително заключение заключението сочи ,че при извършената от него проверка на
място установил следното: магазинното
помещение посочено му от П.М. е
необитаемо и не се използва за търговска площ.Същото е без вода и електричество
към момента на огледа и изцяло празно.Същото е с размери от 16.18 кв.м.Извършил
е замерване на още едно помещение на площ от 14.60 кв.м. ,което също не се
използва за магазин .Под нивото на
магазина е разположено избено
помещение с площ от 28.56
кв.м.Извършил и проверка в Община –Брацигово –отдел Общинска собственост
относно месечните наеми на общинските
недвижими имоти и установил ,че общината
отдава под наем недвижимите си
имоти съгласно тарифа приета от Общински съвет.Според информация от
служителите на отдела съществувало различие между наемите на общинските имоти
и наемите на имотите отдавани от частни лица.Извършил
запитване в с.Бяга на отдавани под
наем недвижими имоти от частни лица като му било
обяснено ,че на главната улица в селото е отдаден под наем имот от 15 кв.м. при месечен наем от 150 лева или по 10 лева на кв.м.Установил още,че ЕТ „Илиев
и син“ стопанисвал хранителен магазин
с площ от 40 кв.м. с месечен наем от една минимална работна заплата или за 2013 година при наем от 310 лева, месечният
наем за кв.м. е бил 7.75 лева; за 2014 година при месечен наем от 340 лева за 1
кв.м. наема е бил 8.50 лева ;за периода от януари 2015 година до юни 2015
година при наем от 360 лева - за 1 кв.м. месечния наем е бил в размер на 9.00
лева ,а от юли 2015 година до декември 2015 година при месечен наем от 380 лева
т- за 1 кв.м. месечния наем е бил в размер на 9.50 лева и за 2016 година при месечен наем от 420
лева - за 1 кв.м. месечния наем е в
размер на 10.50 лева.В заключението се сочи още ,че е констатирал помещение ползвано
за фризьорски салон с площ от 20 кв.м. с месечен наем от 100 лева или по 5 лева за 1 кв.м.За
избеното помещение не е открил пазарен
аналог.Според вещото лице за периода от 01.04.2013 година до 01.06.2016 година
за магазин от 19 кв.м. се дължал общо
наем в размер на 5 732.30 лева ,а за складовото помещение от 20 кв.м. за
периода от 01.04.2013 година до 01.06.2016 година наем в размер на 692 лева .Мораторната
лихва до 01.06.2016 година е в размер на
989.15 лева.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от
страните.
Касае се за иск по чл.31,ал.2 от ЗС - за заплащане на
обезщетение за срока от 01.04.2013 година до 01.06.2016година. Задължението за заплащане на обезщетение произтича от разпоредбата на чл.31,ал.2 от
ЗС, съгласно която ,когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците ,те дължат
обезщетение на останалите за ползата ,от
която са лишени от деня на писменото поискване. “Лишени от ползата
съсобственици” по смисъла на посочената разпоредба са съсобствениците ,които
изцяло или отчасти не упражняват
ползване ,респективно не си служат с общата вещ поради това, че намиращите се в имота съсобственици
го ползват в обем, който
надхвърля техните дялове или квоти. Това
обезщетение е предвидено като компенсация
срещу неправомерното изключително ползване на съсобствената вещ от
страна на единия съсобственик. До
момента на писменото поискване изключително ползващият вещта съсобственик
не върши това неправомерно, защото другият съсобственик не е изявил надлежно желание да се ползва от правата си на собственик. След
деня на писменото поискване
изключителното ползване от един съсобственик вече става неправомерно, поради
което той дължи обезщетение. За да възникне
задължение за плащане законът въвежда
само едно условие –писмено
поискване и веднъж отправено то се
разпростира неограничено във времето
докато съществува съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика.
Обезщетението се дължи в размер съобразно
квотата от съсобствеността на
лишения от ползата
от общата вещ, който при промяна на дела
му от съсобствеността дължи отправяне на
ново поискване само когато квотата му се е увеличила. Когато
квотата на съсобственика се е увеличила от наследствено правоприемство, наследникът
на кредитора не дължи отправяне на
ново писмено поискване ,тъй
като поканата от наследодателят му го
ползва.Ново писмено поискване от
лишения от ползите собственик при увеличение на квотата от съсобствеността в резултат на
наследствено правоприемство се дължи
само в случаите ,когато наследодателят
му не е отправил писмено поискване за обезщетение за своя дял от общата вещ.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи,
че страните по делото са
съсобственици на имота при квотите
посочени в исковата молба,а именно ищците като наследници на Б. П. М. са
собственици на 4/6 идеални части от
следните помещения намиращи се на първи
етаж от двуетажна сграда ,построена в
УПИ Х-346,347 в кв.22 по плана на с.
Бяга ,Пазарджишка област,а именно :1.магазинно помещение /стая/ с площ от 16
кв.м.,при съседи : от две страни
стълбище; магазин с площ от 33
кв.м.; магазин с площ от 40 кв.м.; 2. Изба с площ от 30 кв.м.,намираща се под
магазин с площ от 33 кв.м. ,а ответниците са собственици на останалите 2/6
идеални части от описаните помещения, съгласно влязлото в сила решение № 50 от
21.03.2011 година по гр. дело № 971/2010
година по описа на ВКС. От събраните по делото писмени доказателства се
установи ,че през януари 2013 година ЕТ „П.М.“
е прекратил дейността си. Установи се безспорно и че в стопанисвания от
търговеца обект –хранителен магазин няма консумация на вода и ел.енергия в
периода 2013-2016 година .От показанията на свидетелите К. и П. се установи ,че
до преди 3-4 години помещението в приземния етаж се използвало за магазин от П.М.
,но вече е празно ,необитаемо ,свободно и с открехната врата.Самото вещо лице в заключението си и в разпита си заяви ,че
помещението е празно ,необитаемо без вода и
електричество,мръсно и необитаемо .Съдът не кредитира показанията на
свидетелката К.,че „сладкарницата се ползвала от Г. , а ресторантът се ползвал
половината от Г. и половината от П.“, тъй като същата е заинтересована в полза на
ищците по делото.
Следователно предявеният иск по
отношение на магазинното помещение е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.По отношение на претенцията за
обезщетение за ползването на избеното помещение
следва да се отбележи следното :
От всички събрани по делото
доказателства ,включително и решение № 188 от 11.01.2017 година постановено
по гр.дело № 2762/2013 година по описа на ВКС ,с което е определен начин
на реално ползване на съсобствените вещи
е констатирано ,че достъпът до избата се осъществявал само от жилището на ответника Г.М.,поради което съдът
е предоставил ползването на това
помещение на ответника Г.М..
Следователно ищците следва да бъдат компенсирани за това ,че са лишени от правото
да ползват избеното помещение с площ от
20 кв.м.като според заключението на вещото лице
Ц. за периода от 01.04.2013
година до -1.06.2016 година обезщетението е в размер на 692 лева и до този
размер иска е основателен и следва да бъде уважен.Върху тази сума е изтекла
мораторна лихва в размер на 222.83 лева.
В предвид на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което да осъди
ответникът Г.Ц.М. да заплати на ищците
сумата от 692 лева представляваща обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС ,за това,че
същият е ползвал в повече от правата
си в изба с площ от 20 кв.м. под магазинни помещения построени в сграда находяща се УПИ Х-346,347 в
кв.22 по плана на с.Бяга за периода от 01.04.2013 година до 01.06.2016 година и
законната лихва върху тази сума ,считано от 21.06.2016 година до окончателното
изплащане ,както и мораторна лихва в
размер на 222.83 лева за периода от 01.03.2013 година до 01.06.2016 година .
В останалата част предявения иск срещу П.М. и Г.М.
относно заплащане на обезщетение за ползване на магазинно помещение от 19 кв.м.
в размер на 5732.30 лева и мораторна лихва в размер на 766.32лева като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните съображения и на основание чл.31,ал.2 от ЗС ,Пещерският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.Ц.М. ***
да заплати на Д.Б.М. с ЕГН – ********** и на Р. Б. М. с ЕГН -********** *** общо на двете сумата от
692 лева ,представляваща
обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС за това,че същият е ползвал в повече от правата си в изба
с площ от 20 кв.м. под магазинни помещения построени в сграда находяща се УПИ Х-346,347 в
кв.22 по плана на с.Бяга за периода от 01.04.2013 година до 01.06.2016 година и
законната лихва върху тази сума ,считано от 21.06.2016 година до окончателното
изплащане ,както и мораторна лихва в
размер на 222.83 лева за периода от 01.03.2013 година до 01.06.2016 година .
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Д.Б.М.
и Р.Б.М. против Г.Ц.М.
и П. Г.М. за сумата от 5732.30 лева главница,представляваща обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС,ведно със законната лихва
върху тази сума ,считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане и мораторна лихва в размер на 766.32 лева,за
периода от 01.03.2013 година до 01.06.2016 година , като неоснователен и недоказан.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: