№ 161
гр. В., 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
В.Р.Г.
при участието на секретаря И. СТ. К.А
като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело №
20241300500310 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на М. И. Ф. с ЕГН ********** и адрес: с. Г.,
обл. В., ул. „Първа“ № 11, чрез адв.-пълномощник В. Т. от САК и заявен съдебен адрес: гр.С.
1463, НДК, площад „България“ №1 ет. 15, адвокатска кантора „ВЕК“, против Решение №
475/24.07.2024., постановено по гр.д.№ 2326/2023г. по описа на РС-В..
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от ищцата М. И. Ф. против
ответника С. А. С. иск, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, кошмари, унижение, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън и
сълзи от противоправно и виновно поведение на ответника поради отправени към нея обиди
и закани през месец декември 2021 г., през месец август 2022 г. и през месец юли 2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 27.11.2023 г. до
окончателното издължаване, като неоснователен. Със същото решение ищцата е осъдена да
заплати на ответника 500лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното съдебно производство.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение,
като постановено в противоречие със събраните в производството доказателства.
Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, за недоказаност по
1
безспорен и категоричен начин на твърдените и заявени с исковата молба противоправни
действия от страна на ответника - през месец декември 2021 г., през месец август 2022 г и
през месец юли 2023 г. а именно, че е „гад“, „боклук“, „отрепка“, „уличница“, „курва“, както
и закана, че ще я изнасили и „ще и откине главата“, насочени срещу личността ,
увреждащи правот на добро име в обществото, които действия причинили болки и
страдания.
Излага, че ВРС необосновано не кредитирал показанията на посочените от нея
свидетели - свид. З. и свид.С. Ф., поради фактическо съжителство на ищцата с първия
свидетел и близки родствени отношения с втория, а е дал вяра на показанията на
свидетелите на насрещната страна - свид.М. и свид. М.. В тази връзка посочва, че
показанията на тези свидетели не били преразказ на нейните твърдения, а техни преки
впечатления, които били подкрепени и от медицински документи. Житейски логично било
свидетелите - З. и Сн.Ф. да възприемат поведението на ответника и нейното психическо и
емоционалното съС.ие, вследствие на деликтното поведение на ответника.
Твърди, че имало противоречие в показанията на свид. М.Б. М., дадени пред ВРС и в
обясненията му по пр.пр. №2840/2023 г по описа на РП -В. , съдържаща преписка №178600-
10339/2023 г по описа на РУ-В.. Сочи, че свид.М. пред ВРС заявил, че свидетелят З. ритна
калинка на колата на ответника С., но той тръгна, а в сведенията по препискана на РУ-В.
бил заявил обратното, че не е видял непознатия мъж да удря по автомобила на С., нито пък
С. да блъска крака на непознатия мъж. Поради соченото противоречие счита, че свид.М.
въвел съда в заблуждение. ВРС неправилно възприел свидетелските показания на свид. М.
М. и въз основа на тях постановил неправилно решение. Посочва, че поради наличието на
данни за евентуално лъжесвидетелстване на свид. М. е образувано досъдебно производство
№ 501/2024 г. по опис на РУ-В. за престъпление по чл. 290 ал.1 НК по описа на районна
прокуратура-В..
Излага, че анализът на ВРС по отношение на приложените по делото медицински
документи - амбулаторни листове също бил неправилен. ВРС неправилно приел, че страда от
заболяване „мигрена“, без наличието на данни в тази насока, а игнорирал наличието на
„тревожно разстройство, неуточнено“.
Посочва, че непредприемането от нейна страна на действия за защита по реда на
ЗЗДН, не изключвало наличието на деликтно поведение от страна на ответника и настъпил
вредоносен резултат в нейния патримониум.
Моли Съда да отмени решението на РС-В., вместо което да постанови друго с което
да уважи предявения иск. Моли да бъдат изискани материалите от ДП№501/2024 г по описа
на РП- В.. Представя доказателства: материалите по преписка №178 600 10339/2023 г.;
препис от искане за конституиране като пострадало лице по ДП№501/2024 г по описа на РУ-
В.. Иска присъждане на разноските по производството за двете инстанции.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна С. А.
2
С., чрез адв.-пълномощник Б. К. от АК-В., със заявен съдебен адрес: гр.В., ул.’’Д.” № 2, ет.З,
ап.9, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно
изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Отправя искане за присъждане на разноски за въззивната
инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, претендирано
от въззивника, до законоустановения минимум.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Делото е образувано по искова молба от М. И. Ф. от с.Г., обл. В., чрез адв.В. Т. от
САК против С. А. С., с която е предявен иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от
1500лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно и виновно
поведение на ответника, изразяващо се в използвани изразни средства, адресирани към
ищцата на неустановени дати през месец декември 2021г., през месец август 2022г. и през
месец юли 2023г., а именно „ гад“, „боклук“, „отрепка“, „уличница“, „курва“, както и закана,
че ще я изнасили и „ще й откине главата“, които са й причинили болки и страдания,
изразяващи се в стрес, кошмари, унижение, страдания, безпокойство, липсата на спокоен сън
и сълзи, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който се оспорва исковата претенця
по основание и размер. Заявява, че с ищцата имат общо дете от фактическото им
съжителство. Двамата се разделили, като със съдебно споразумение уредили отношенията
относно детето и нямал причина да е недоволен. Ищцата създавала пречки при
осъществяване режима на виждане с детето, като отказвала да му предостави детето в
определения от съда срок, настройва детето срещу него. Не отрича, че с ищцата имали
срещи, но разговорите между тях не протекли по описания от нея начин. На всички техни
срещи е присъствал със свидетели.
Пред настоящата инстанция страните не спорят, че са родители на Иванжелин С.а
А.а, родена на 11.03.2019г. , видно от приложеното удостоверение за раждане от 15.03.2019г.
Със съдебна спогодба, одобрена в открито съдебно заседание с протоколното определение
от 14.07.2022 г. по гр.д. № 459/2022г. по описа на Районен съд - В., са се споразумели
относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на
лични контакти на детето Иванжелин С.а А.а с бащата-ответника.
От приложените по първоинстанционното дело пр. преписки № 2841/2023 г. и №
2840/2023г., и двете по описа на РП - В., се установява, че на 17.07.2023г. и на 22.07.2023г.
въззиваемият-ответникът С. С. е подал жалби за това, че въззивницата-ищцата М. Ф. не му
3
дава възможност да вижда детето. В жалбата от 17.07.2023г. ответникът се е оплакал и от
това, че сегашния съжител на жалбоподателката - Захари З., го е обиждал и заплашвал. С
протокол за полицейско предупреждение от 27.07.2023г. Захари З. е предупреден на
основание чл. 65 от ЗМВР да не заплашва, обижда и застрашава живота и здравето на
лицето С. С., а спорните въпроси да се решават по установения ред.
Съдът констатира, че приложените към въззивната жалба преписи от прокурорски
преписки са индентични на приетите по първоинстанционното дело, които данни са взети
предвид от ВРС.
Видно от амбулаторен лист от 14.12.2021г. /л.17/ и след преглед от д-р Ж.Иванов-
невролог на жалбоподателката е поставена основна диагноза: главоболие от тензионен тип с
отразено придружаващо заболяване - тревожно разстройство, неуточнено. В частта
„Обективно съС.ие“ е видно, че същата е имала палпаторна болезненост в шийно-черепния
преход двустранно. Видно от снетата от пациента-жалбоподателката анамнеза, същата се е
оплаквала от силно главоболие, парене и напрежение в теменната област, има фото и
фонофобия. Предписана е медикаментозна терапия.
От амбулаторен лист от 23.11.2023г./л.19/ се установява, че на посочената дата
ищцата отново е извършила консултация със същия невролог. Поставената диагноза е
„други периферни световъртежи“. В раздела „Придружаващи заболявания“ е отразено
„тревожно разстройство, неуточнено и главоболие от тензионен тип“. По снетата анамнеза
се установява, че към посочената дата жалбоподателката се е оплаквала от силен
световъртеж с главоболие, напрежение. Смутено равновесие, затруднена походка, като при
лягане и ставане оплакванията се засилват. Усеща потъване и/или движение на предметите.
В обективното съС.ие лекарят е отразил, хоризонтален нистагъм двустранно.
Дискоординационен синдром-статична и локомоторна атаксия без латерализация.
Предписана е медикаментозна терапия.
В първоинстанционното производстдво са разпитани две групи свидетели, посочени
от страните по спора.
Посочените от ищцата и настояща въззивница свидетели заявяват следните
обстоятелства:
От свидетелските показания на З.В. З. - настоящ съжител на въззивницата-ищцата,
установява, че се намира във фактическо съжителство с ищцата от една година и осем
месеца и познава ответника, който е баща на детето на ищцата. Свидетелят посочва, че
ответникът непрекъснато обижда ищцата като я нарича: „курва“, „гад“, както и че ще й
откъсне главата и няма да му мигне окото. Свидетелят посочва, че по повод планирана
почивка в Г., през месец юли 2023 г. ответникът е трябвало да даде декларация-съгласие на
ищцата-майката, детето Иванжелин да бъде изведено в чужбина. Ответникът се обадил на
ищцата да отиде да вземе декларацията. Ищцата се страхувала от ответника и свидетелят я
придружил до адреса му в гр. В., ж.к. Строител. Ответникът бил пред входа, дал
декларацията на ищцата, но казал, че ще им стъжни живота, че ще откъсне главата на М. и
няма да му мигне окото. Според свидетеля, ответникът заплашил ищцата с изнасилване и
4
неприличен жест като му казал, че първата и третата седмица от месеца ищцата и детето ще
спят при него и ще види какво ще й направи - ще я изнасили. Свидетелят З. описва и други
случаи, на отправени от ответника към ищцата обиди - на неуточнена дата през лятото на
2023 г., на бул. „Панония“ в гр. В. ответникът слязъл от бус на „Технополис“ като крещял по
ищцата и свидетеля и ги заплашвал. Случай, в който ищцата му разказала, че ответникът се
опитал да я блъсне с колата си до „Кауфланд“ в гр. В. и с неприличен жест й показал, че ще
й отреже главата. Тогава ищцата била с детето Иванжелин и детето на свидетеля З. -
Велислав, които се уплашили и се разплакали. Свидетелят посочва, че по това време той бил
в командировка. Посочва, че детето му Велислав получава астматични пристъпи от страх от
ответника. Когато дошли да живеят в гр. В. с ищцата на същата се обадили от непознат
номер и започнали да я заплашват, че щом е с друг мъж ще направят така, че да не може да
се храни, като лицето което се обадило се представило като А., живеел в А. и бил приятел на
С.. Свидетелят посочва също, че е чувал и телефонни разговори между М. и С., при които
ответникът заплашвал ищцата, че ще й „откине главата и ще я излежи без да му мигне
окото“, като това се случвало многократно, и в самото начало на месец юли 2022 г. и след
това. Посочва, че от всички тези действия на ответника ищцата не живее щастлив семеен
живот, силно е разстроена, поС.но се буди плачейки, има кошмари, ходи на лекар да й
изписва успокоителни, поС.но живее в страх, не смее да излезе с децата, защото я е страх,
също така не смее да отиде да пазарува и въобще не смее да излезе без свидетеля З..
Свидетелката С. Ф. - сестра на ищцата заявява, че живяла заедно със страните по
делото докато били във фактическо съжителство в дома на родителите си. Според нея още
тогава-преди раждането на детето ответникът започнал да се държи агресивно с ищцата-
вербално и психически я тормозел, наричал я „гад мръсна“, „изрод“. Съдът констатира, че
тези показания на свидетелката не се отнасят за заявения исков период, а и в исковата молба
ищцата е заявила, че с ответника са разделени от 2020г. Свидетелката посочва още, че след
раздялата на страните ищцата се страхува да излиза сама, започнала да пие валериани след
като ответникът се изнесъл от жилището. След телефонни разговори, ищцата имала ускорен
пулс. Свидетелката преразказва споделен от ищцата случай, при който страните се засекли
пред Кауфланд и ответника се засилил с колата си към ищцата. Свидетелката заявява, че
ищцата се прибрала разтреперана, плачела, треперели й ръцете и тя не могла да я успокои
дълго време. По това време свидетелят З. бил в командировка. Свидетелката заявява, че е
присъствала на телефонни разговори между страните, но не изнася данни от тяхното
съдържание. Установява, че и в други случаи ищцата се прибирала уплашена след внезапни
срещи с ответника. Според свидетелката ищцата е непрекъснато стресирана, пие валериани,
плаче, повръща. Свидетелката посочва, че съветвала ищцата да пусне жалба в полицията, но
последната казала, че се страхува и не желае да озлобява ответника още повече. Според нея
режима на виждане с бащата се изпълнявал но детето не искало да ходи при ответника,
страхувало се от него.
Посочените от ответника-въззиваемия свидетели заявяват следните обстоятелства:
5
Свидетелят М. М. - съсед на ответника, установява, че е виждал ищцата само два
пъти. Свидетелства за случай, когато той и приятелката му били на пейката пред блока и
видели свидетелят З. и ищцата, които били с автомобил, марка „Ауди“ да спират до
автомобила на ответника. Свидетелят бил на 20 м. от тях. Посочва, че всички говорели на
висок тон и се карали за детето. Свидетелят не е чул какво са говорели и думите, които са си
казали, но установява, че ищцата изглеждала по-скоро агресивна, а ответникът говорел със
спокоен тон. Когато ответникът решил да тръгне с неговата кола, свидетелят З. ритнал
калника на колата на ответника.
Свидетелката А.ина М. - майка на ответника установява обстоятелства, че детето на
страните не иска да идва при тях, казва, че са лоши, че не иска да ги вижда. Според нея не е
имало никакви пререкания между ищцата и ответника, когато е присъствала. Посочва, че
откакто ищцата заживяла със свидетеля З., спряла да им дава детето и същото не искало да
ходи при тях. Сочи, че когато е ходила с ответника да взимат детето от ищцата, единствено
свидетелят З. е говорел със сина й-ответника, а не ищцата, като ги снимал и им казвал, че
дето е негово и да не го тормозим. Чувала записи, които ищцата пращала на ответника, на
които се чувало, че при зададен от ищцата въпрос към детето кой е баща му, ищцата му
казвала да каже, че Захари е баща му.
Съдът давя вяра на показанията на свидетелите М. и М., тъй като същите установяват
факти и обстоятелства, като преки очевидци. Като по отношение на свид.М. съдът отчете и
обстоятелството, че същият не е в родствени връзки с нито една от страните и не е
заинтересован от изхода на делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбите пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
6
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на РС-В., като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят
предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За уважаване на иска в доказателствена тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи
факти: виновно и противоправно поведение от страна на ответника; настъпило увреждане-
съответно наличие на вреди и техния размер; причинно- следствена връзка между
виновното противоправно поведение и настъпилите вреди. Вината се предполага – чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката-ищцата, че с ангажираните
гласни доказателства – показанията на свидетелите Захари З. и С. Ф. била доказала
наведените с исковата молба твърдения относно виновно поведение на ответника,
вследствие на отправени към нея обиди и закани през месец декември 2021 г., през месец
август 2022 г. и през месец юли 2023 г., от което настъпили неимуществени вреди за ищцата
изразяващи се в стрес, кошмари, унижение, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън и
сълзи.
В.ският окръжен съд, като извърши преценка на достоверността на показанията на
свидетелите Захари З. и С. Ф., на основание чл.172 ГПК, приема,че достоверността на
показанията им е разколебана и не кредитира показанията на тези свидетели, поради
следните съображения: И двамата свидетели са заинтересовани от изхода на делото в полза
на ищцата-въззивницата, т.е от постановяване на положително решение и уважаване иска на
ищцата. Показанията им не кореспондират на събраните по делото доказателства. Свид.З. е
съжител на ищцата и с ответника имат множество пререкания и лични конфликти. Видно от
приложената прокурорска преписка №2840/2023г. на РП-В., същата е образувана по жалба
на ответника Ст.С. по повод възникнал конфликт и заплахи от страна на свид. З. на
17.07.2024г. в гр.В. в ж.к.“Строител“, т.е. по повод и във връзка със срещата между ищцата и
ответника за предаване на декларацията-съгласие за пътуване на дето им в чужбина с
ищцата, като в случая се установява, че свид.З. е пряк участник в сочената ситуация. От
друга страна показанията и на двамата свидетели представляват преразказ на споделеното от
ищцата за част от сочените ситуации. Показанията на свидетелите са общи, липсва
конкретика за дати и място на действията на ответника по отношение на ищцата, които да са
възприели лично и непосредствено, и в какво се изразявали отправяните обиди. Не на
последно място същите изразяват лично мнение, тяхна преценка за съС.ието на ищцата след
срещи с ответника, което не се подкрепя от медицинската документация по делото - двата
амбулаторни листа.
Предвид изложеното възраженията на жалбоподателката, че именно тези свидетели
7
установявали твърдените от нея деяния на ответника са неоснователни.
От данните по делото не се установява противоправно поведение на отвитника-
въззиваемия за сочените в исковата молба периоди. В съответствие с нормата на чл.154 ГПК
в гражданския процес всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения. Съдът не би могъл да приеме за установен един факт въз
основа на предположение, че е осъществен. Съдът няма право да правораздава само по
житейски предположения и/или голословни твърдения.
От амбулаторните листове се установява, че ищцата извършила и двете консултации с
невролог по повод главоболие и световъртеж, изведено от снетата от лекаря анамнеза.
Безспорно е, че и в двата амбулаторни листа, като придружаващо заболяване е посочено
„тревожно разстройство, неуточнено“, но по делото няма ангажирани доказателства,
установяващи пряка причинна връзка на отразеното“тревожно разстройство“ с
поротивоправно поведение на ответника.
От свидетелските показания се установява, че влошените взаимоотношения между
страните датират от тяхната раздяла и са по повод роденото от фактичесото им съжителство
дете, и по конкретно във връзка с упражняване режима на лични контакти на бащата-
ответника с детето. Между страните не е спорно, че на 17.07.2023г. ответникът предал на
ищцата исканата от нея декларация-съгласие за пътуване на детето им в чужбина, но не се
установява ответникът-въззиваемият да е извършил противоправни действия спрямо
ищцата-въззивницата.
Свид.М., като очевидец на срещата между страните и свид.З. на 17.07.2023г. /датата
се установява от приложената прокурорска преписка №2840/2023г.на РП-В./, установява, че
страните са се карали за детето, като по-скоро ищцата е била вербално агресивна, като
свидетеля обосновава това негово мнение с поведението на ищцата, че се карала на висок
тон с ответника. Свидетелят видял, че съжителят на ищцата свид. З. ритнал калника на
автомобила на ответника, когато последният се опитал да тръгне. Съдът давя вяра на
показанията на този свидетел, дадени пред съда. При преценката по реда на чл.172 ГПК
съдът отчете обстоятелството, че свид.М. се е намирал на близко разС.ие и е имал
възможност да възприеме поведението и действията на лицата, не е в родствени връзки със
страните, не е заинтересован от изхода на делото, и показанията е дал след напомняне на
наказателната му отговорност за лъжесвидетелстване. Дадените от този свидетел сведения
по пр.преписка №2840/2023г.на РП-В. не представляват годно доказателство, доколкото не
са събрани пряко и непосредствено от съда по реда на ГПК.
С оглед изложеното, подадената въззивна жалба се явява неоснователна. Поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
8
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да понесе сторените разноски за
въззивната инстанция от насрещната по жалбата страна в размер на 500лв.– изплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.10.2024г.
Направеното възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение
от насрещната по жалбата страна съдът приема за неоснователно, поради следните
съображения:
Съдът счита, че изплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемия не е
прекомерно – леко надвишаващо минималния размер по чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ от 450лв., като
съдът отчете фактическата и правна сложност на делото и предприетите процесуални
действия от адвоката – обстоен отговор на въззивната жалба, осъществено процесуално
представителство в проведеното открито съдебно заседание.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 475/24.07.2024г., постановеното по гр.д.
№2326/2023г. по описа на Районен съд – В..
ОСЪЖДА М. И. Ф. с ЕГН ********** адрес: с. Г., обл. В., ул. „Първа“ № 11 да
заплати на С. А. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Строител“ бл. 9, вх. В, ет. 2, ап.
53, направените по делото разноски в размер на 500лв., представляващи изплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
На основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9