Решение по дело №355/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 127/21.12.2009 г., постановено по Г.д. № 868/09 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от А. В. Л., с ЕГН *, с постоянен адрес: Г.К., ж.к.В., Б.6. В.Г, .8, А., със съдебен адрес: Г.К., Б.”Б.” №58, В.Б, . 1, ап.1, А.Ф. С., срещу И. С. Д., с ЕГН *, Г.К., Б.”Т. N 23, В.Б, ап.17, иск по чл.55, ал.1, предл.З-то, във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД, за сумата 8 000 евро, представляваща дадено капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи от 11.06.2008 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска-16.07.2009г. до окончателното изплащане на сумата; иск по чл.86 от ЗЗД, за сумата 718.14 лв., представляваща законната лихва върху обезщетението за забава върху сумата 8 000 евро /равностойна на 15 646.64лв./, за периода от 09.03.2009 г. до 15.07.2009 г.; и иск по чл.88, ал.1, изр. 2-ро от ЗЗД, за сумата 50 лв., представляваща вреди от неизпълнен договор, в размер на заплатена нотариална такса за нотариална покана, ведно със законната лихва върху същата, считано от предявяване на иска-16.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата 869лв., представляваща разноски по делото.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от недоволната от решението, ищца в първоинстанционното производство, А. Л.. Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и необосновано. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел фактическата обстановка, а именно, че жалбодателката като възложител-купувач и ответникът по жалбата като изпълнител-продавач сключили на 11.06.2008 г., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи; че по силата на този договор възложителят възложил, а ответникът като изпълнител приел да изпълни договорените строителни и довършителни работи като изгради, предаде владението и прехвърли собствеността върху процесния имот, който изпълнителят трябвало да построи съгласно одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж; че в чл.2 от договора страните се договорили купувачът да заплати на изпълнителя- продавач сумата в размер на 15 764 евро, от които 8000 евро платими в деня на сключване на договора, а остатъкът от 7764 евро при издаване на АКТ № 16; че срокът за изпълнение бил 30.10.2008 г. В жалбата се твърди, че не било спорно по делото, и че на 11.06.2008 г., жалбодателката заплатила на изпълнителя сумата 8000 евро, както и че към 30.10.2008г., както и към датата на изпращане на Нотариалната покана, а и към датата на завеждане на исковата молба в съда, обектът не бил предаден от продавача-изпълнител. Твърди се обаче, че бил неправилен изводът на съда, че ищцата търсейки да закупи апартамент, ползвайки услугите на агенция за недвижими имоти и подписвайки предварителен договор с ответника, е знаела точно какъв обект се задължава да купи и че същият се намирал в съществуваща сграда, а не в новострояща се. Излагат се доводи в този аспект, а именно че между страните бил сключен предварителен договор, в който ясно били конкретизирани съществените елементи : в чл. 1 от същия ставало ясно, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни договорените работи като изгради, предаде владението и прехвърли собствеността върху недвижимия имот, който ще бъде построен, съгласно инвестиционен проект и разрешение за строеж. Четейки и тълкувайки граматически съдържанието на чл. 1, при наличие на употребата на форма за бъдеще време - „ще бъде построен" следвал логичния извод, че договорът се сключва за да бъде построена нова сграда, респективно и обектите в нея. От съдържанието на предварителния договор не се установявало ищцата да била давала съгласие да получи по-малко от законоустановеното, а именно да получи апартамент с височина под необходимия минимум, съгласно чл.72, ал.З от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, изменена с Постановление публикувано в ДВ бр. 11/2005г. Твърди се, че от назначената по делото експертиза било видно, че височината на процесния обект била под законовата норма, а именно била 2.23 м. Жалбодателят изтъква също, че инвестиционният проект бил одобрен на 23.10.2008г., т.е 4 месеца след подписване на предварителния договор. С оглед на изложените доводи, жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени решение от 21.12.2009г., постановено по Г.д. № 868/2009г. по описа на Районен съд, Г. К., вместо което да се произнесе по същество и уважи исковата претенция, така както е предявена.

В надлежния срок по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника по същата, ответник и в първоинстанционното производство, И. С. Д.. В същият се излагат доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.

В съдебно заседание, жалбодателят А. В. Л., Ч. процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, И. С. Д., Ч. процесуалния си представител, оспорва въззивната си жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищеца А. В. Л., искова претенция, с която същата цели да бъде осъден ответника да й заплати : 1. сумата от 8 000 евро, съставляваща платено на отпаднало основание капаро /задатък/ по сключен между нея и ответника предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи от 11.06.2008 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата претенция и до окончателното й изплащане; 2. сумата от 718.14 лв., съставляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 8 000 евро /равняваща се на 15 646.64 лв./, за периода от 09.03.09 г. до 15.07.09 г.; както и 3. сумата от 50 лв., представляваща вреда от неизпълнението на сключения предварителен договор, и съставляваща стойност на заплатена нотариална такса, ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата претенция и до окончателното й изплащане. Правилно в този аспект решаващият съд е квалифицирал исковата претенция като съвкупност от предявени при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.З-то, във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД, искове с правно основание чл.86 от ЗЗД, и иск с правно основание чл.88, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД.

Въз основа на събраните от решаващия съд, доказателства, писмени и устни, доколкото пред настоящата инстанция нови такива не бяха ангажирани, съдът изгради своето становище:

Не е спорно в производството, че на 11.06.2008 г., ищецът като възложител-купувач и ответникът като изпълнител-продавач, сключват предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи, съгласно който първият възлага, а вторият приема да изпълни договорените строителни и довършителни работи, като изгради, предаде владението и прехвърли собствеността на възложителя върху недвижим имот, който ще бъде построен съгласно одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в Г.К., а именно : „Жилищна сграда, която ще бъде изградена в поземлен имот, находящ се в Г.К., район-К.”В.”, съставляващ УПИ-ІХ-142, К.56, Г.К., Апартамент N 2 със застроена площ 50.37 К.м., разположен на партера на жилищната сграда, ведно с припадащите се идеални и общи части на сградата в размер на 5.93 К.м. /чл.1 от договора/. В чл.2 страните са се договорили за изпълнение на описаните в т.1 задължения - за извършване на СМР-та и покупко-продажба на недвижимия имот, възложителят да заплати на изпълнителя цена в размер на 15 764 евро, от които 8 000 евро капаро/задатък/, платени в брой на 11.06.2008г., а остатъкът от 7 764 евро, платими при издаване на Акт 16. Между страните не се спори, че към датата на сключване на договора възложителят е заплатил на изпълнителя част от договорената сума, в размер на 8 000 евро, наименована в договора като „капаро/задатък/”. В чл.4 от договора страните договарят степента на завършеност на обекта, без изрично да са уговаряли конструктивна и светла височина на помещенията на апартамента, или по-точно казано без да са уговорили отклонения от конструктивната и светлата височина на помещенията на апартамента. Нещо повече в чл.6 от същия този договор, страните са предвидили изпълнителят да изпълни възложените работи качествено и в срок, при спазване на всички технически и нормативни изисквания по утвърдената документация. Страните в чл.9 и чл.10 се договарят изпълнителят-продавач да изпълни договорените работи върху обекта-предмет на този договор, включително да предаде обекта с разрешение за ползване, издадено от ДНСК, а възложителят -купувач да извърши плащанията по договора в размер и срокове, съгласно цитирания чл.2 от същия договор. В раздел „Общи положения", страните са уговорили срок на изпълнение: 30.10.2008 г.

На 06.03.2009 г. ищецът изпраща на ответника нотариална покана, в която сочи, че след извършен оглед на апартамента, установява, че височината на жилищните помещения е 2.20 м., която височина е в отклонение с предвидената в чл.72, ал.З от Наредба № 7 /22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, светла височина на жилищните помещения в нови жилищни сгради от 2.60 м. В поканата се изтъква, че отклонението прави жилището неподходящо за предназначението, за което го купува, че това отклонение представлява неизпълнение на задължението за изграждане и продажба на апартамент, което пък прави сключения договор безполезен. С поканата ищецът заявява, че прекратява предварителния договор заради допуснатите от изпълнителя нарушения при изграждането на възложения обект и кани ответника да се яви на 12.03.2009 г. в посочена нотариална кантора за връщане на платеното капаро от 8 000 евро или за представяне на документ, че сумата е преведена на ищеца по банкова сметка. Поканата е връчена на ответника на 09.03.2009 г. На 12.03.2009 г. нотариус с рег. N 554 на НК, съставя констативен протокол, че на тази дата ищецът се явява в кантората му, че ответникът не се явява и не изпраща представител, както и че не представя документ, установяващ, че сумата от 8 000 евро е преведена по сметка на ищеца. За извършената нотариална услуга, ищецът е заплатил на нотариуса нотариална такса в размер на 50 лв. по сметка /фактура N 72/12.03.2009 г., съгласно чл.89 от ЗННД.

Установява се в производството, че с нот.акт № 32, т.І, нот.д. № 31/22.01.2008 г. на нотариус с рег.N 020 на НК, с район на действие РС-К., ответникът И. С. Д. е придобил собственост върху поземлен имот с идентификатор 40909.123.70 по кадастралната карта на Г. К., К. „В.”, ул. „А. м.” № *, целия с площ 735 К.м. по кадастралната скица, ведно с построената в него четириетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ 1 546.71 К.м. Установено е в производството обаче, и че Гл.архитект на Община К., на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ, и съгласно одобрени на 23.10.2008 г., проекти на основание чл.142, ал.4, 5 и 6, т.2 от ЗУТ и комплексен доклад за съответствието на инвестиционен проект за съществените изисквания на строежите, изготвен на 25.07.2008г. от „Е." ЕООД Г.К., е издал разрешение за строеж N 299 от 23.10.2008 г., за обект: Жилищна сграда и гаражи в същия този имот N 142, К.56, К.Веселчане, Г.К.. На 23.12.2008 г.от Гл. архитект на Община К., е издадено и Удостоверение N 94-А-490-/1//, от прочита на което се установява, че „… жилищна сграда в имот № 142, К. 56 по плана на К. „В.”, Г. К., строяща се по одобрен инвестиционен проект и Разрешение за строеж N 299/23.10.2008 г., е изградена в груб строеж, включително покривна конструкция, и отговаря на изискванията на чл.181 от ЗУТ.”.

Представено е и надлежно е прието в с.з., проведено на 24.11.2009 г., удостоверение № 53 от 13.11.2009 г. за въвеждане в експлоатация на строеж : ІV категория, съставляващ обект „Жилищна сграда”, състоящата се от сутерен – 16 избени помещения и четири склада; партер – 2 двустайни апартамента и четири гаража, стълбище и асансьор, 1 етаж - 4 двустайни апартамента, стълбище и асансьор, 2, 3 и 4 етаж- по 2 двустайни и един четиристаен апартамента, стълбище и асансьор, І мансарден етаж- 2 тристайни, стълбище и асансьор, и ІІ мансарден етаж- две ателиета, стълбище и асансьор. Същото удостоверява, че строежът, находящ се в имот 142, К.56 по плана на К.”В.”, Г.К., с идентификатор 40909.123.70.1, с адрес: ул.А. м. N *, К.В., Г.К. е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, Разрешение за строеж N 299/23.10.2008г. и Допълнение към него от 11.12.2008г., изд. от Гл.архитект на Община К., и отговаря на изискванията на строежите съгл. чл.169, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.

От приетото по делото заключение, изготвено по назначената съдебно-техническата експертиза, се установява, че апартамент N 2-предмет на предварителния договор, се намира в сграда, находяща се в УПИ ІХ-42, К.56 в Г.К., строяща се по одобрен инвестиционен проект и Разрешение за строеж N 299/23.10.2008г. Установява се, че при извършения оглед на место апартаментът е със светла височина на помещенията 2.23 м., при дебелина на плочата 0.15 см., и с конструктивна височина 2.38м.

Настоящата инстанция намира, че всичко обсъдено до тук определено не води до приетия от първоинстанционния съд за безспорен, извод, че ответникът в производството е следвало да престира в изпълнение на своето задължение, произтичащо от сключения между страните предварителен договор, жилище, което не се намирало в нова жилищна сграда. Напротив от прочита на приетия и обсъден в предходен абзац, предварителен договор, задължението на ответника в качеството му на изпълнител – продавач е било да изгради, предаде владението и прехвърли собствеността на ищеца в качеството му на възложител-купувач, върху недвижим имот, който ще бъде построен съгласно одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в Г.К., а именно : „Жилищна сграда, която ще бъде изградена в поземлен имот, находящ се в Г.К., район-К.”В.”, съставляващ УПИ-ІХ-142, К.56, Г.К., Апартамент N 2 със застроена площ 50.37К.м., разположен на партера на жилищната сграда, ведно с припадащите се идеални и общи части на сградата в размер на 5.93 К.м.”. Доводът на ответника, че ищцата е знаела, че жилището, което купува не е в нова сграда и че това обстоятелство означавало, че същата се е съгласила да получи жилище с отклонения от строителните правила и норми, в частност досежно светлата височина, определено в производството се явява неоснователен. Дори хипотетично съдът да приеме доводът за основателен, то неговото обсъждане пак не би довело до формирания от първоинстанционния съд, извод. И това е така защото дори да се приеме, както се твърди в отговора на исковата молба, че ищцата знаейки, че купува жилище в сграда, узаконена през 1998 г., е приела да закупи жилище в отклонение от строителните правила и норми, то и в този случай е следвало ищцата да очаква, че закупуваното от нея жилище ще е със светла височина не 2.23 м, а поне 2.50 м., доколкото тази е светлата височина, допустима съобразно чл.99, ал.1, предл. 1 от действащата към онзи момент Наредба № 5/26.05.95 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./ В производството от приетото заключение по назначената съдебно- техническа експертиза, безспорно се установява, че процесният апартаментът реално е със светла височина на помещенията 2.23 м. В този смисъл ищцата подписвайки предварителен договор, по силата на който ще закупи жилище от сграда, която ще бъде построена съгласно одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, при отсъствие на одобрен към този момент /11.06.2008 г./ инвестиционен проект, доколкото същият е бил одобрен приблизително 4 месеца по-късно /23.10.2008 г./, не е била длъжна да знае, а и да предполага, че ще закупи жилище в отклонение с нормативно приетите правила за това. В този ред на мисли, съдът не кредитира и показанията на св. Чиева, че ищцата при извършените от нея огледи на място е възприела съществуващото отклонение в светлата височина на помещенията. Съдът не кредитира тези показания и защото същите влизат в противоречие с представените по делото писмени доказателства, а именно цитираният по-горе предварителен договор, защото в неговите клаузи, които само и единствено очертават правата и поетите от страните по него задължения, не е отразено обективно наличие на отклонения от строителните правила и нормативи, относими към едно жилище, още повече, както беше вече отбелязано, иде реч за жилище, посочено в този предварителен договор като част от новострояща се сграда. И вещото лице в своето заключение констатира, че процесният апартамент N 2, се намира в сграда, находяща се в УПИ ІХ-42, К.56 в Г.К., строяща се по одобрен инвестиционен проект и Разрешение за строеж N 299/23.10.2008г. В този аспект безспорно се налага извода, че при евентуални различия в направените между страните устни уговорки, и писмените такива, приоритет имат последните. По силата им ответникът се е задължил да престира „…недвижим имот /жилище- ап.№ 2/, който ще бъде построен съгласно одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж …” Доколкото съществуващото отклонение от строителните правила и норми в продаваното жилищно помещение не е било изрично посочено в предварителния договор, то неговото последващо констатиране се явява не просто отклонение, а по-скоро неизпълнение на договорните клаузи. В аспекта на това направената от ищцата по реда на чл.7 от предварителния договор, констатация за наличие на отклонение от законовите строителни правила и нормативи, и отправената нотариална покана, надлежно връчена на ответника, са довели до целеното от ищцата прекратяване на сключения между тях предварителен договор, и при това без срок, доколкото изпълнението на жилището със законово опредената светла височина от 2.60 м. е станало невъзможно. Даденото по един такъв договор, съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. ІІІ от ЗЗД, е дадено с оглед на отпаднало правно основание, което предполага и неговото връщане. Не се спори в производството, че в деня на подписване на предварителния договор – 11.06. 2008 г., е дадена на ответника сума в размер на 8 000 евро, и че същата се явява част от договорената окончателна цена на купуваното жилище. В този смисъл характерът на даденото не променя своето правно съдържание, независимо как е било наречено от страните – капаро, задатък или др. Или казано в обобщение неизправната по разваления предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи от 11.06.2008 г., страна – изпълнител- продавач, имаща качеството на ответник в първоинстанционното производство, следва да върне на изправната страна- възложител – купувач, имаща качеството на ищец в това производство, полученото с оглед отпадналото вече правно основание, а именно сумата ¯т 8 000 евро, ведно със законна лихва върху същата, считано от завеждане на исковата молба – 16.07.2009 г. и до окончателното й изплащане.

Съдът намира за частично основателна исковата претенция за присъждане на 718.14 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху подлежащата на връщане като дадена с оглед на отпаднало основание, сума от 8 000 евро, за периода от датата на връчване на нотариалната покана, респ. датата на разваляне на предварителния договор - 09.03.09 г. и до завеждане на исковата претенция -15.07.09 г. В този аспект съдът обсъди заключението, изготвено по назначената съдебно –счетоводна експертиза. Кредитира в настоящия казус представения от вещото лице втори вариант на изчисление на дължимата се мораторна лихва. Или казано с други думи, изхождайки от обстоятелството, че дължимата сума е заявена и се търси от ищцата във валута – 8 000 евро, то размерът на търсената лихва следва да бъде изчислен съобразно чл.1, ал.1, т.2 от ПМС № 72/08.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Изчислена по този ред нейната стойност възлиза на 311.99 евро, и се равнява се на 610.20 лв., при курс на 1 евро = 1.95583 лв. Доколкото ищцата сама търси претендираната мораторна лихва в български лева, следва същата да й бъде присъдена в български лева, а именно в доказания размер от 610.20 лв.Т.е. исковата претенция се явява основателна до този размер.

Относно исковата претенция за присъждане на сумата от 50 лв., представляваща вреда от неизпълнението на сключения предварителен договор, съдът съобрази следното : Разпоредбата на чл.88, ал.1, предл.2 от ЗЗД, предвижда отговорност на неизправната по договора страна да обезщети изправната такава за причинените й следствие от неизпълнението на договора, вреди. В този аспект ищцата претендира заплащане на сумата от 50 лв., съставляваща стойността на нотариалната такса, платена за използваната за разваляне на предварителния договор, нотариална услуга – връчване на нотариална покана. Обстоятелството, че тази такса е платена от ищцата, е безспорно доказано от приложената сметка / фактура № 72/ 12.03.2009 г., издадена от нотариус с рег. № 554 на НК. Поради това и претенцията се явява основателна. Прочие дължима се явява сумата от 50 лв., ведно и със законна лихва върху нея, считано от завеждане на исковата претенция до окончателното й изплащане.

Или решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, следва да бъде частично отменено, вместо което да бъде постановено решение по съществото на спора, с което частично бъде уважена предявената от ищцата искова претенция, съобразно изложените в предходните абзаци, мотиви.

При този изход на делото, се следва възстановяване на направените от ищцата разноски, но само в първоинстанционното производство, доколкото такива за въззивното производство, не са поискани. Съразмерно уважената част, дължимите разноски възлизат на 1 635.18 лв.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 127/21.12.2009 г., постановено по Г.д. № 868/09 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от А. В. Л., с ЕГН *, от Г.К., ж.к.В., Б.6. В.Г, .8, А., срещу И. С. Д., с ЕГН *, от Г.К., Б.”Т. N *, В.Б, ап.*, иск по чл.55, ал.1, предл.З-то, във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД, за сумата 8 000 евро, представляваща дадено капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи от 11.06.2008г, ведно със законната лихва от предявяването на иска-16.07.2009г. до окончателното изплащане на сумата; В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения иск по чл.86 от ЗЗД, за сумата, представляваща законната лихва за забава върху сумата 8 000 евро /равностойна на 15 646.64лв./, за периода от 09.03.2009г. до 15.07.2009 г., ДО РАЗМЕРА на сумата 610.20 лв. ; В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения иск по чл.88, ал.1, изр. 2-ро от ЗЗД, за сумата 50 лв., представляваща вреди от неизпълнен договор, в размер на заплатена нотариална такса за нотариална покана, ведно със законната лихва върху същата, считано от предявяване на иска-16.07.2009г. до окончателното изплащане на сумата, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която е осъдена А. В. Л., с ЕГН *, от Г.К., ж.к.В., Б.6. В.Г, .8, А., да заплати на И. С. Д., с ЕГН *, от Г.К., Б.”Т. N 23, В.Б, ап.17, сумата 869лв., представляваща разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА И. С. Д., , от Г.К., Б.”Т. N 23, В.Б, ап.*, с ЕГН *, да заплати на А. В. Л., от Г.К., ж.к.В., Б.6. В.Г, .8, А., с ЕГН *, сумата в размер на 8 000 евро, представляваща дадена на отпаднало правно основание, сума по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи от 11.06.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска-16.07.2009 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. С. Д., , от Г.К., Б.”Т. N *, В.Б, ап.*, с ЕГН *, да заплати на А. В. Л., от Г.К., ж.к.В., Б.6. В.Г, .8, А., с ЕГН *, сумата в размер на 610.20 лв., съставляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 8 000 евро, за периода от 09.03.09 г. до 15.07.09 г.

ОСЪЖДА И. С. Д., , от Г.К., Б.”Т. N *, В.Б, ап.*, с ЕГН *, да заплати на А. В. Л., от Г.К., ж.к.В., Б.6. В.Г, .8, А., с ЕГН *, сумата в размер на 50 лв., представляваща вреда от неизпълнението на сключения предварителен договор, ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата претенция – 16.07.2009 г. и до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. С. Д., , от Г.К., Б.”Т. N *, В.Б, ап.*, с ЕГН *, да заплати на А. В. Л., от Г.К., ж.к.В., Б.6. В.Г, .8, А., с ЕГН *, сумата в размер на 1 635.18 лв., съставляваща направени в първоинстанционното производство разноски.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.