Мотиви
към Присъда № 260028/18.02.2021 г. по НОХД №1274/2020
г.:
ЯРП е
предявила обвинение против подсъдимия И.В.А. ***, за извьршено
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
Съдът прие в
разпоредителното заседание за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявения от пострадалия и свидетел по делото Д.И.Р. *** граждански иск против
подс. И.В.А. *** за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди на Д.Р. в размер на 55 лв., ведно със законната
лихва, считано от 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Свидетелят бе конституиран като граждански ищец/гр.ищец/ и частен обвинител/ЧО/
в процеса.
В разпоредителното
заседание по делото служебният защитник на подсъдимия и подсъдимият поискаха
предварително изслушване на страните по реда на чл.371, т.2 от НПК. Прокурорът
изрази становище, че делото може да се разгледа по реда поискан от подсъдимия и
защитника му. Гр.ищец и ЧО изрази становище, че поддържа становището на ЯРП.
Сьдьт, след
като изслуша страните, прие, че може производство по реда на Гл.27 от НПК да
продължи при предварително изслушване на страните на основание чл.371, т.2 от НПК и даде ход на Съкратеното съдебно следствие. На основание чл.372, ал.1 и
ал.4 от НПК, разясни на подсъдимия, че няма да му бъде провеждан разпит. Разясни
му също, че няма да бьде провеждан разпит на свидетелите и вещото лице/в.л./, а
всички гласни и писмени доказателствени средства ще бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
Подсъдимият и защитникът
му заявиха пред съда, че признават изцяло фактите, изложени в обвинителния акт
и не желаят да бъдат събирани нови доказателства за тези факти.
Прокурорът
заяви, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Гр.ищец и ЧО изрази становище, че подкрепя доводите на
прокурора.
Сьдьт, след
като установи, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в
досьдебното производство доказателства, с определение по чл.372, ал.4 от НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, както и всички
събрани в ДП доказателства, без да събира нови доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият
по делото прокурор заяви, че поддържа обвинението предявено против подсъдимия и
счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните
по делото доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен, като му бъде наложено наказание при условията на чл.58а, ал.1
от НК, съответно 9 мес. ЛС, което да бъде отложено от
изтърпяване при условията на чл.69, ал.1 вр. чл.66,
ал.1 от НК за изпитателн срок от 2 год. Прави се
искане гр.иск като основателен и доказан да бъде уважен до размера на
причинените щети.
Подсъдимият
участва лично в с.з. сьс служебно назначен в досъдебното
производство/ДП/ адвокат. Признава се за виновен по предявеното обвинение и не
оспорва фактите, изложени в обвинителния акт. При последната си дума изразява съжаление
за извършеното деяние и моли да му бъде наложено справедливо наказание. Чрез
защитника си пледира за налагане на минимално наказание, като се отчете млада
му възраст, образование, лошите условия на живот и процесуалното му поведение.
Относно предявения гр.иск се прави искане от защитата исковата претенция да бъде
уважена, ако са налице предпоставките за това.
Сьдьт, за да постанови присъдата си приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
И.В.А. е непълнолетен/на 15 год./ и е бил осъждан за престъпление против
собствеността.
На
28.07.2020 г. в гр. Я*, в неустановен час за времето от около 02.00 часа до
около 17.10 часа, пред дом №1 на ул. „****“, подс.
Ив.А. видял паркирано МПС - лек автомобил, марка ****, което било собственост
на свидетеля Д.И.Р. ***. Подс. Ив.А. се приближил,
огледал паркираното МПС и решил да проникне в него, за да извърши кражба на
вещи, каквито намери там. В изпълнение на така взетото решение подс. Ив.А. се приближил до горепосоченото МПС, разбил с
камък задното дясно малко странично стъкло на задната дясна врата на автомобила
и през счупеното стъкло успял да отвори задната дясна врата. През вратата подс. Ив.А. проникнал във вътрешността на горепосочения
автомобил, след което претърсил автомобила и намерил 1 бр. монетник
на стойност 10 лева, съдържащ паричната сума в размер на 45 лева, които били
собственост на свид. Д.Р.. Подс.
Ив.А. взел монетника и съдържащата се в него парична
сума в размер на 45 лева и излязъл от автомобила. Подсъдимият взел парите със
себе си, а изхвърлил камъка и монетника.
Около 17.10 часа на 28.07.2020
г. свид. Д.Р. установил извършената кражба в своя
автомобил и сигнализирал полицейските органи. На място дошли свид. И. Димитров и неговият колега — А* И. - полицейски
служители в РУ-Я*. Същите провели разговор със пострадалия Р., след което
запазили местопроизшествието до идването на дежурната оперативна група.
Свид. Я* К*- служител в РУ – Я* извършил оперативно-издирвателни мероприятия по случая, в резултат
на които като извършител на деянието бил установен подс.
Ив.А.. Полицейският служител провел беседа с подс. Ив.А.,
при която последният признал за извършеното престъпление.
Видно от
заключението на изготвената по делото Съдебно-оценителна експертиза/СОЕ/,
стойността на отнетия 1 брой пластмасов монетник за
лек автомобил е 10 лева, а стойността на взломеното
задно дясно малко странично стъкло на вратата на автомобила е 20 лева.
Подс. Ив.А. е извършил процесна кражба в условията на „повторност“,
по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като вече е бил осъждан с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление. Видно от справка за съдимост на подс. Ив.А., същият е осъден с Присъда № *** г. на РС – К*,
влязла в сила на 12.12.2019 г. за престъпление по
чл.346, ал.2, т.3 вр. ал.1 вр.
чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4 пр.2 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК за което му е наложено наказание
„пробация“ и за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което
също му е наложено наказание „пробация“, и по чл.23,
ал.1 от НК е определо общо наказание „пробация“. Не е
настъпила реабилитация за посоченото престъпление /кражба/, поради изискването
на чл.30 от НК. Както предходното престъпление кражба, така и настоящото
престъпление кражба не представляват „маловажен случай“ по чл. 93, т. 9 НК,
съгласно съдебната практика на ВКС на Р.Б*
Горната фактическа обстановка
се установява от самопризнанията на подсъдимия от с.з. и показанията на свидетелите Д.И.Р., Я*К* К*, И. Ж* Д*, Л.П.Ч., дадени в хода на
ДП. Самопризнанията и показанията
са логични, последователни и безпротиворечиви,
кореспондиращи с кредитираните
от съда и прочетени по чл.283 от НПК писмени доказателства: свидетелства за съдимост от ДП и
от с.з., удостоверение за раждане от ДП, характеристични справки от ДП,
свидетелство за регистрация на процесното МПС част I от ДП, както и с изготвеното по
делото заключение на СОЕ, което заключение на в.л. съдът приема като обосновано, обективно и точно.
Посочените гласни и писмени
доказателства са събрани и ползвани от съда
при постановяване на присъдата на
основание чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и 3 от НПК.
От така
установената фактическа обстановка, сьдьт прави
следните правни изводи:
Подсъдимият И.В.А.
***, с деятелността си от обективна и
субективна страна е осъществил състава на чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, т.к. на 28.07.2020 г. в
гр. Я*, за времето от около 02.00 часа до около 17.10 часа, като непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, от лек автомобил марка „***, паркиран пред дом № 1 на ул. „***“,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на
задно дясно странично стъкло на задна дясна врата на автомобила - е отнел чужди
движими вещи - 1 брой монетник на стойност 10 лева и
парична сума в размер на 45 лева, всички вещи на обща стойност 55 лева от
владението на собственика им - Д.И.Р. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.
От обективна
страна предмет на престъпно посегателство са чужди движими вещи/валута в
лева/45 лв./ и монетник/10 лв.// с определена
стойност, годни да бъдат употребявани по предназначението им, намиращи се в
гражданския оборот.
Подсъдимият при извършване на пристъплението с камък е разрушил прегради, здраво
направени за защита на имот/взлом/ - разбиване на задно
дясно странично стъкло на задна дясна врата на автомобила на гр.ищец и ЧО Д.Радайнов /чл.195, ал.1, т.3 от НК/. Деянието
е извършено и в условията на „повторност“/чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.28, ал.1 от НК/, т.к. са налице
основанията по чл.28, ал.1 и чл.30 от НК, видно от свидетелството за съдимост
на подсъдимия. В този смисъл, ЯРП правилно е приела и окончателната
квалификация на деянието/посочена по-горе/. Подс. Ив.А.
е взел участие в извършването на изпълнителното деяние на кражбата и в двете й
фази – прекъснал владението на собственика на вещите, след взломяване
на процесното стъкло на л.а. и отнемайки вещите, а
после с напускане на местопрестъплението установил трайна фактическа власт
върху тези вещи. В случая не се касае за „маловажен случай” на кражба, имайки
предвид времето, мястото, механизма на осъществяване на престъплението,
стойността на отнетите вещи и тяхното значение за пострадалия, както и високата
степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Подсъдимият
не е имал правно основание да владее процесните вещи
или основание, което го прави или е годно да го направи собственик на тези
вещи. Не е давано съгласие от собственика на вещите същите да бъдат отнемани от
дееца или вещите да са му подарявани или предоставени на друго правно основание
на подсъдимия. В хода на съдебното следствие не се установи подсъдимият да е
имал съучастници при извършване на престъплението – съизвърштели, подбудители, помагачи.
От субективна
страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. е искал
настъпването на инкриминирания резултат, воден от користна цел, а решението да
се извърши деянието е взето непосредствено преди неговото извършване.
Подсъдимият е разбирал свойството и значенето на извършеното и е можел да
ръководи постъпките си, макар че е бил непълнолетен, като няма събрани
доказателства по делото инкриминираното деяние да е извършено поради лекомислие
или увлечение, или поради влиянието на пълнолетни лица. Деецът е разбирал противоправния и общественоопасен
х-р на деянието и е съзнавал всички елементи от състава на престъплението,
стремейки се към постигането на престъпните последици. Той е съзнавал, че с
положените от него усилия ще осъществи престъпната си цел - ще прекъсне
владението на собственика на вещите и ще установи свое владение. Подсъдимият е
действал с намерение противозаконно да присвои процесните
вещи предмет на кражбата - след извършване на деянието се е разпоредил
фактически и юридически с вещите, като монетника
изхвърлил, а парите използвал за лични нужди.
Желанието на подсъдимия да се облагодетелства
по неправомерен начин и изградените вече у него престъпни навици са го
подтикнали кьм извършване на престъплението.
Съдът изцяло
споделя доводите на ЯРП, касаещи обективната и субективна страна на процесното деяние, както и аргументацията на защитата, че
подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, т.к. в тази част фактическите и
правните изводите на страните и съда се подкрепят от кредитираните от съда
гласни и писмени доказателства по делото. От приетите за достоверни
самопризнания на подсъдимия от с.з. и показанията на свидетелите се установи времето, мястото, механизма на
извършване на инкриминираното деяние, това, че подсъдимият е разбирал и
последиците от своята постъпка, както и неговото негативно поведение в
обществото и грубо погазване на правовия ред в страната. В тази насока са и кредитираните
от съда свидетелства за съдимост и характеристични справки на подсъдимия от ДП,
както и изготвеното заключение по СОЕ.
Съобразно
гореизложеното сьдьт прие, че подсъдимият е извършил процесната кражба и го призна за виновен по предявеното му
от ЯРП обвинение.
При определяне на вида и размера
на наложеното наказание, сьдьт взе предвид следното:
Извършеното от подсъдимия
престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като с него се
засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото на
собственост и този вид престъпления бележат висок ръст през последните години в
нашето общество.
Личността на подс. Ив.А. е с
относително висока степен на обществена опасност, имайки предвид високата
степен на обществена опасност на деянието и осъждането на непълнолетния за
кражба и противозаконно отнемане на МПС.
Сьдьт, след
като взе предвид изложеното, това, че към момента на извършване на
престъплението стойността на процесните вещи, предмет на кражбата е невисока,
че нито една от вещите не е върната на собственика, социалното и семейното
положение на дееца, направените самопризнания в с.з., лошите характеристични
данни за непълнолетния, трайно установените вече престъпни навици у подсъдимия,
наложи при условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК на подсъдимия И.А. 1/една/год.
ЛС, което наказание редуцира с 1/3 до размер на 8/осем/мес. ЛС.
На
основание чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК
определеното наказание от 8/осем/мес. ЛС бе отложено
от изтърпяване за изпитателен срок от 2/две/год., т.к. според съда са налице
основанията за приложението на института на условното осъждане, изходайки и от това, че се касае за непълнолетно лице,
извършило инкриминираното деяние на 15 год., без сериозна родителска грижа и
подкрепа, живеещо при лоши битови условия и липса на нормална семейна и
житейска среда.
Не са налице основанията за
приложението на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което и съдът не приложи
тази разпоредба, след като бе отчетено, че деецът е вменяем
и е разбирал добре, че нарушава за пореден път обществения ред и носи наказателна
отговорност за своята престъпна деятелност. В подкрепа на изводите на съда са и
приложените по делото характеристични справки на непълнолетния от ДП, като при
съвкупния анализ на всички доказателствени материали
по делото не се установиха основанията за приложението на чл.61 от НК.
Сьдьт
счита, че с така определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.36 и чл.60 от НК и върху личността на подсъдимия и останалите
членове на обществото ще се окаже необходимото поправително, превъзпитателно и
предупредително въздействие.
Относно
предявения граждански иск:
Гражданският
иск, предявен от гр.ищец Д.И.Р. *** се основава на института на непозволеното
увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД. Според този институт всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Искът за имуществени вреди е допустим, т.к. е
надлежно предявен от активно легитимирано лице/пострадал по чл.74, ал.1 и
чл.84, ал.1 от НПК/ против подсъдмия и подлежи на
разглеждане от РС-Я*.
Разгледан
по същество, искът за имуществени
вреди на гр.ищец Д.Р. е основателен и доказан по размер.
За
възникване на деликтната отговорност от непозволено
увреждане е необходимо да се докаже всеки един от елементите на сложния
фактически състав на чл.45 от ЗЗД, а именно - деяние, противоправност
на деянието, вина, вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.
От обективна страна е налице
деяние, което представлява престъпление по НК на Р.Б* и според ВКС на Р.Б*
следва да се приеме, че поведението на деликвента И.В.А.
*** е противоправно и виновно, когато едно лице/лица/
претърпи/ят/ имуществени и неимуществени вреди от действия, които могат да
бъдат квалифицирани като престъпления по НК. В случая деятелността на
подсъдимия е била квалифицирана от ЯРП по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК. От сьбраните по делото
гласни и писмени доказателства и заключение на в.л. по СОЕ се установи, че
подсъдимият е отнел визираните по-горе от съда вещи/монетник
на стойност 10 лв. и сумата от 45 лв./, собственост на гр.ищец Д.Р.,
причинявайки на пострадалия общо вреди в размер на 55 лв.
По делото не се установи вещите,
предмет на кражбата или сума в размер на 55 лв. и 20 лв. за взломеното
стъкло да са били предавани от подсъдимия на гр.ищец.
Категорично бе установена и причинно-следствената връзка
между деятелността на подсъдимия и настъпилите имуществени вреди за пострадалия.
В тази насока са й кредитираните от съда доказателствени
материали, сред които е и заключението на в.л. по СОЕ. Посочената каузална
връзка, касаеща точно визираните по-горе имуществени
вреди, не се опосредява от други фактори/обективни
и/или субективни/. Съдът сподели доводите на прокурора, защитата и подсъдимия,
че има извършено престъпление по НК, съответно и деликт,
т.к. тези техни изводи бяха подкрепени от приетите за достоверени
показания на пострадалия и останалите свидетели, както и от останалите
кредитирани от съда доказателства по делото, от които се установява
категорично, че подсъдимият при извършване на процесното
инкриминирано деяние, което е и делекит по ЗЗД е
причинил процесните имуществени вреди на гр.ищец Д.Р..
От
субективна страна деликтът и според ЗЗД е осъществен
умишлено, т.к. подсъдимият е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици, видно от механизма на осъществяване на деянието. Той, макар и непълнолетен,
е разбирал свойството и значението на извьршеното и е
могъл да рьководи постьпките
си. Разбирал е, че нарушава закона, влизайки незаконно в чужд лек автомобил
чрез взлом, че нямат право да отнема чужди вещи, че с отнемането на тези вещи
ще причини на собственика им имуществените вреди, установени в хода на
разследването и съдебното следствие, но воден от своето желание за незаконно обогатяване
и изградените у него вече престъпни навици е сторил това.
С оглед
изложеното сьдьт прие, че подсъдимият е причинил
горепосочените имуществени вреди на гр.ищец Д.Р., поради това й по силата на
закона/чл.45 от ЗЗД/, подсъдимият е длъжен да репарира причинените на гр.ищец
Д.Р. имуществени вреди в размер на 55 лв.
След
като се установи, че в резултат на незаконната деятелност на подсъдимия на
гр.ищец Д.Р. са причинени имуществени вреди в размер общо на 55 лв., сьдьт на основание чл.45 от ЗЗД осьди
подс. И.В.А. *** да заплати на Д.И.Р. *** обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 55 лв., ведно със законната лихва
от деня на увреждането/извършването на кражбата/ – 28.07.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Сьдьт не присъди разноски на гр.ищец
и ЧО Д.Р., т.к. такива не бяха поискани, а и по делото не бяха представени
писмени доказателства за извършването на такива разноски.
Причини за
извършване на престъплението е желанието на подсъдимия за противоправно
лично облагодетелстване и изградените у него престъпни навици.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, сьдьт осъди подсъдимия
да заплати направените по делото разноски в размер на 91,50 лв. в приход на Републиканския
бюджет, по сметката на ОД на МВР-Я*, както и 50 лв. държавна такса върху
уважения размер на гр.иск по сметката на ЯРС, в приход на бюджета на съдебната
власт.
Разноските
по делото за служебен защитник в ДП и в съдебното производство ще бъдат
присъдени от съда след определянето на дължимото от подсъдимия възнаграждение
за служебната защита от НБПП – гр. С..
По тези съображения
сьдьт постанови присъдата си.
Районен съдия :