№ 166879
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Частно гражданско
дело № 20241110165901 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на *** ЕООД срещу И. Б. С. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „***” е видно, че
длъжникът има настоящ адрес в Руската федерация от 14.07.2005 г. При липсата на
представени други доказателства в рамките на едностранното производство съдът приема,
че лицето няма обичайно местопребиваване на територията на Република България,
доколкото настоящият адрес отразява фактическото и регистрирано местопребиваване на
лицето към даден момент.
Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е
самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите
пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на
територията на Република България е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване
(още повече, че всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес в
България, независимо от обичайното си местопребиваване).
Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно
местопребиваване на територията на Република България като пречка за издаване на
заповед за изпълнение и предвид едностранният характер на производството, единственият
начин да се установи наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на
настоящия адрес на лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 5 ГПК е абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС
в определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч.
гр. д. № 5816/2017 г. и др./
С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 348056 от 31.10.2024 г. на *** ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. Б. С..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2