№ 630
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000500716 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №291/21.12.2023 г. по гр. д. № 94/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Монтана е осъдена на основание чл. 432 КЗ
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "ЛЕВ ИНС ” АД, ЕИК *********, да
заплати на Т. Л. Т., ЕГН **********, сумата от 500 лева допълнително
обезщетение за неимуществени вреди, както и да му заплати сумата 29 лева
обезщетение за имуществени вреди, търпени от травматично увреждане в
резултат на ПТП, реализирано на 28.08.2021 г. по вина на водача на лек
автомобил „Ауди А4“, с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника, ведно със законната лихва считано от
01.08.2022 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени предявените
искове над уваЖ.те суми до предявените размери за заплащане обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 49 500 лева и за заплащане обезщетение
за имуществени вреди в размер на 236.40 лева, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на третото лице Д. К. П., ЕГН
**********, като помагач на ответника
Посоченото решение е обжалвано частично в отхвърлителната част за
сумата от 15 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди, от ищеца Т. Л. Т., действаща чрез процесуалния си представител. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че в обжалваната част
решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
1
несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на
обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното
ПТП телесни увреждания и принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за
сумата от 15 000 лева (да бъде присъдена още сумата от 14 500 лева), ведно
със законната лихва считано от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане.
Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни
разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
"ЛЕВ ИНС ” АД, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да
бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
В установения от закона срок, третото лице – помагач, конституирано в
първоинстанционното производство - Д. К. П., е депозирало също отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна в
процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в
която искът за заплащане на обезщетение за причинените на пострадалия
неимуществени вреди е уважен до сумата от 500 лв., както и ищецът не е
обжалвал решението в частта, с която искът за неимуществените вреди е
отхвърлен над сумата от 14 500 лева до сумата от 49 500 лева, поради което в
тези части, то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
2
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени при настъпване на процесното застрахователно събитие – до
сумата от 500 лв. (в частите, в която първоинстанционното решение не е
обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права
юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на
пресъдено нещо. Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху вида и
тежестта на причините на пострадалия травми от увреждането и дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – втората половина на 2021 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
3
Видно е от обосновано кредитираните от първоинстанционния съд
писмени документи и от приетата автотехническа експертиза по делото, че на
28.08.2021 г., около 21:09 ч. в гр. Монтана на ул. „Св. Патриарх Евтимий“, в
района на кръстовището с бул. „Парта “ е реализирано ПТП между лек
автомобил „Ауди А4“, с рег. № ********, управляван от Д. К. П. и лек
автомобил „БМВ ХЗ“, с рег. № ********, управляван от Т. Л. Т.. Причина за
настъпване на ПТП е поведението на Д. К., който повлиян от употребения
алкохол, не е осигурил достатъчно дистанция от намиращото се пред него
МПС, за да има възможност да спре и да не допусне удар, с което е нарушил
изискванията на чл. 23,ал.1 от ЗДвП. В тази насока е одобрено споразумение
от 08.09.2021г. по НДОХ 1005/2021г. на РС Монтана, съгласно което Д. К. е
признат за виновен в това, че на 21.08.2021г. в гр. Монтана , към 21:09 ч. по
ул. „Св. Патриарх Евтимий“ при кръстовището с бул. „Парта “ управлява
МПС - лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ******** с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 промила- престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, за
което му е наложено наказание. Няма доказателства по делото, които да
установяват, че Т. например е спрял внезапно без причина, при което да е
съпричинил настъпване на ПТП-то. Пътният участък в района на ПТП е
описан в експертизата, но поради липсва на схема на ПТП, не може да се
установи точното място на настъпването му и какви пътни знаци и
маркировки са имали значение при движение на двата автомобила, нито
каква е била скоростта им. Според експертното заключение при удар отзад с
висока скорост, каквато се предполага от деформациите по автомобилите, то
тялото на Т. се е придвижило назад към седалката. Поради това без значение
е при този механизъм на ПТП дали същият е бил с поставен предпазен колан.
От приетата като компетентно изготвена и обосновано кредитирана от
първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, се установява, че
увреждането при пострадалия на междупрешленните дискове в поясния и
другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия няма травматичен
характер и не е в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Това заболяване
представлява поясно - дисковата болест, която е дистрофично-дегенеративно
заболяване с хронично-рецидивиращо протичане и най-често се проява в
активната възраст 30-50 години. Визуализираните с КТ увреждания на
лумбален отдел на гръбначен стълб са с голяма и неопределена давност.
Поясно дисковата болест обикновено е резултат на износване на дисковете в
резултат на повтарящи се микротравми и/или на принудителна
продължителна неудобна работна поза със статично натоварване на
гръбначен стълб, неблагоприятен микроклимат, вкл. и в бита. При
реализираното ПТП, блъснат отзад, при свободно движение на тялото в
вътрешността на автомобила Т. е получил контузия в поясната област по
механизма на прекомерно огъване на гръбначния стълб, моментно
пренатоварване на мускулите и ставните връзки в поясната област и
получаването на микротравми или разкъсвания. Контузията в поясната област
е отключващ фактор за рецидив на основното заболяване. Основната разлика
4
между контузията в поясната област и поясно дискова болест е, че при
контузията болката остава локализирана, липсват неврологични симптоми с
радикулерна симптоматика с ирадиация на болката към краката. Контузията в
поясния отдел на гр. стълб реализира критериите на медико-биологичната
признак болка и страдание с пълно отшумяване на оплакванията за по- малко
от 1 месец. Препоръчва се щадящ двигателен режим и при нужда
обезболяващи медикаменти и миорелаксанти, физикална терапия при
амбулаторни и/или стационарни условия. Медикаментозното лечение се
препоръчва за не повече от 10 дни, през които при спазване на щадящ
двигателен режим се очаква възстановяване на двигателната активност и
работоспособността. Болките са най-интензивни през първите дни с
постепенно намаляване на тяхната интензивност до пълното отшумяване за
по- малко от 1 месец. При извършения клиничен преглед на ищеца на
21.10.2023 г. вещото лице не е установило двигателен дефицит. След
реализираното ПТП ищецът е провел стационарно медикаментозно лечение за
шест дни по повод засилваща се спонтанна и провокирана болка в поясния
отдел на гръбнака с добро повлияване, след което е продължил да упражнява
професията си в условията на физическо натоварване. Без клинични данни за
необичаен болков синдром с трайни статокинетични отклонения и двигателен
дефицит, без тазово-резервоарен синдроми както и проследяващи образни
изследвания, обективизиращи утежняване на увреждането.
Въззивният съд кредитира обсъдените експертизи – авто-техническа и
съдебно-медицинска експертиза, тъй като те са изготвени след преценка на
всички относими документи, като са отговорили подробно на всички
поставени релевантни въпроси.
От свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели А. Т., която е съпруга на ищеца, и Е. А., която е
приятел на семейството се установява, че след процесното ПТП ищецът е
прегледан на място от екип на ЦСМП, като не са констатирани увреждания,
налагащи лечение. Прибрал се в дома си в гр. Враца, където бил закаран от
негов приятел. Казал й, че нищо му няма, но в следващите дни се оплаквал от
болки в тялото, поради което и на 01.09.2021г. бил прегледан от невролог и
приет за лечение в МБАЛ Христо Ботев АД гр. Враца с оплаквания от болки в
поясно-седалищната област двустранно, повече в дясно, усилващи се при
движение. В останалата част свидетелските показания на двамата свидетели
обосновано не са кредитирани от първоинстанционния съд, като не се
кредитират и от въззивния съд. В некредитираните части, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. от чл. 172 ГПК, те са вътрешно
противоречиви, житейски нелогични са, опровергават се и от останалите
събрани по делото доказателства.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалия за причинените му от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер
на 5 000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен
5
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. от чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – втората половина на 2021 г., и наложилите се
морални норми в обществото, самият механизъм на причиняване на
увреждането; респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания
(контузия в поясната област, довела до интензивни болки през първите дни на
лечение, с постепенно намаляване на тяхната интензивност до пълното
отшумяване за около 1 месец) на пострадалия на възраст - 45 години при
настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от него
болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 5
000 лв. Въззивният съд, при съобразяване с опитните правила, взема предвид
и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП
пострадалият неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха. Освен това
релевантно обстоятелство е, че контузията в поясната област е отключващ
фактор за рецидив на основното му заболяване - поясно - дисковата болест,
което няма травматичен характер и не е в пряка причинна връзка с
процесното ПТП, но последното е предизвикало по-съществени болки и
страдания при пострадалия. От друга страна не е установено по делото, че
поради инцидента ищецът е престанал да шофира и работи. Издаден му е
болничен лист за 6 дни отпуск от 01.09 до 06.09.2021 г. Доказателства за
продължила след изписването му от болницата временна нетрудоспособност
по делото не са представени, поради което и следва да се приеме, че
пострадалият след 06.09.2021 г. е бил с възстановена трудоспособност. Също
така липсват представени доказателства за последващи лечения и провеждане
на препоръчаните физиотерапия и балнеосанаториално лечение.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 5 000 лв., поради което предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен до този размер, а
първоинстанционното решение отменено в частта над присъдената сума от
500 лева до 4500 лева и съответно потвърдено в останалата отхвърлителна
част над 4500 лева до претендирания размер от 15 000 лева.
По разноските във въззивното производство:
6
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
въззивника – ищец следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна защита и платена държавна такса за
въззивно обжавлване съобразно уважената част на подадената от него
въззивна жалба. В полза на въззиваемия - ответник следва да се присъдят
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК в минимален размер
съгласно чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП. Въззивният съд определя
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение в размер под
минималните размери съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вземайки предвид не високата правна и
фактическа сложност на делото и решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. до
дело С-438/22.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №291/21.12.2023 г. по гр. д. № 94/2023 г. по описа
на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. Л.
Т., ЕГН **********, срещу ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, иск с правно
чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, над сумата от 500 лв. до сумата от 4500
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпило на 28.08.2021 г. застрахователно
събитие по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на Т. Л. Т.,
ЕГН **********, сумата от още 4 000 лв. или общо 4 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на
28.08.2021 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлена исковата претенция на Т. Л. Т. срещу ЗД „ЛЕВ ИНС” АД с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 4500 лв. до
обжалвания размер от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 28.08.2021 г.
застрахователно събитие.
Решението в останалите части, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273
ГПК ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Н. Н. Д. и адв. Ж.
В. Т. сумата от общо 800 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство пред Апелативен съд – София на Т.
7
Л. Т. съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273 ГПК ЗД „ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК *********, да заплати на Т. Л. Т., ЕГН **********, сумата от 80 лв.
– заплатена държавна такса пред Апелативен съд – София съобразно
уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 78, ал.
8 ГПК, чл. 37 ЗПП, чл. 25, ал. 1 НЗПП Т. Л. Т., ЕГН **********, да заплати на
ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, сумата от 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
Софийския апелативен съд.
Решението е постановено при участие на третото лице Д. К. П., ЕГН
**********, като помагач на ЗД "ЛЕВ ИНС " АД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8