Решение по дело №906/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 26
Дата: 17 март 2022 г. (в сила от 2 април 2022 г.)
Съдия: Мая Банчева
Дело: 20211230200906
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Петрич, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
в присъствието на прокурора П. Асп. К.
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200906 по описа за 2021 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Б. В. Л., роден на *** г. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес гр.
П., ул. „К.“ № ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен,
неосъждан, управител на кредитна институция, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това,
че на 12.10.2016 г. в гр. П. е потвърдил неистина в писмена декларация вх. № 12 т.1-88/ 16
от 12.10.2016 г., която по силата на закон – чл.12 т.1 във връзка с чл.5 от ЗПУКИ (отменен)
се дава пред орган на властта – Кмета на Община П. за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като е декларирал, че не е член на орган на управление или контрол на
юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация, а всъщност към
този момент е бил член на управителния съвет на сдружение с нестопанска цел „Е.П.“, с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П. ул. „Т.“ № ***, поради което и на
основание чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК във връзка с чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 304
от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по така повдигнатото обвинение .
Решението подлежи на протестиране и обжалване в 15 дневен срок от днес пред Окръжен
съд – Б..
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
1
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение № 26/17.03.2022 година по НАХД № 906/2021 година по описа
на РС – Петрич

Производството е образувано, след като с Решение № 206/10.11.2021 година, постановено
по Въззивно административно наказателно Дело № 617/2021 година, състав на Окръжен съд
– Б. е отменил Решение № 8229/11.05.2021 година, постановено по НАХД № 301/2021
година по описа на Районен съд П. и върнала делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.

Делото е образувано въз основа на постановление на РП – П. /сега ТО – П. към РП – Б./, с
което е повдигнато обвинение срещу лицето Б. В. Л. от гр. П., за това, че на 12.10.2016 г. в
гр. П. е потвърдил неистина в писмена декларация вх. № 12 т.1-88/16 от 12.10.2016 г., която
по силата на закон – чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 5 от ЗПУКИ (отменен) се дава пред орган на
властта – Кмета на Община П. за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е
декларирал, че не е член на орган на управление или контрол на юридическо лице с
нестопанска цел, търговско дружество или кооперация, а всъщност към този момент е бил
член на управителния съвет на сдружение с нестопанска цел „Е.П.“, с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр. П. ул. „Т.“ № *** – престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК,
като прокурорът предлага лицето да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.

Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява
становище, че деянието на обвиняемия е доказано от обективна и субективна страна, че е
съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. Предлага на съда да
освободи обвиняемия от наказателна отговорност и наложи на същия административно
наказание Глоба в минимален размер.

Обвиняемият Б.Л. се явява лично в съдебно заседание и с надлежно упълномощен защитник
– адв. Г.. Дава подробни обяснения по повдигнатото обвинение, заявява, че никога не е
подписвал документи с умисъл да извърши престъпление, моли да бъде оправдан.
Защитникът на обвиняемия излага подробни съображения за липса на осъществен състав на
престъпление, както от обективна, така и от субективна страна, пледира за оправдателна
присъда.

По делото е приложено досъдебно производство № 314 ЗМ-311/2020 г. по описа на РУ на
МВР П..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за безспорно установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Б. В. Л. е млад мъж, роден е на *** г., живее в гр. П., с висше образование,
неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, работи
като управител на кредитна институция.
На 08.03.2016 г. Б.Л. подал молба до Кмета на Община П., вх. № 94-00-1519 от 08.03.2016 г.,
за назначаване на работа в Община П. на длъжност „Експерт евроинтеграция“.
1
На 21.03.2016 г. между Кмета на Община П. и Б.Л. е сключен трудов договор № ІV-А-177 от
21.03.2016 г, съгласно който Л. е назначен на длъжност „Младши експерт Евроинтеграция“,
за пълно работно време от 8 часа. Служителят постъпил на работа в същия ден – 21.03.2016
година.
На 12.10.2016 г. в гр. П. обвиняемият попълнил декларация, с която декларирал, че не
упражнява търговска дейност, не е управител, търговски пълномощник, търговски
представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, не е член на орган
на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или
кооперация и не упражнява свободна професия. Декларацията била заведена в Регистъра на
декларациите по чл. 12, т. 1 ЗПУКИ при Община П. под № 88 от свидетелката К.Г. – старши
експерт „Човешки ресурси“ в Община П..
Трудовият договор на Л. е прекратен на 02.02.2017 г. със Заповед на Кмета на Община П..
На 27.04.2020г. в РП – П. е постъпил сигнал вх. № 454/2020/27.04.2020г. съдържащ данни за
подадена декларация по ЗПУКИ /отм/ от лицето Б. В. Л. с и искане да бъде извършена
проверка с оглед преценка за извършен състав на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
Сигналът не е подписан /анонимен е/, посочено е, че е подаден от „група будни граждани“.
Във връзка с постъпилия сигнал е разпоредена проверка, а по късно е образувано и
досъдебно производство за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК. В хода на
досъдебното производство са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели,
назначена и изготвена е съдебно почеркова експертиза.
По делото е изискано и приложено решение № 2317 от 10.07.2007 г. по ф.д. № 1371/2007 г.
на ОС гр. Б., установяващо регистрация на сдружение с нестопанска цел с наименование
„Е.П.“, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П. ул. „Т.“ № ***. Сдружението е
юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза и се
представлява от Управителен съвет в състав: И. Б. Ц. - председател, С. Т. П. –
зам.председател и Б. В. Л. - секретар, като пред трети лица сдружението се представлява от
И.Б. Ц..
От извършени справки в информационната система на НАП е установено, че за периода
2008г. – 2016г. от председателя И.Ц. са подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от
Закона за корпоративното подоходно облагане, с които е декларирано, че сдружението с
нестопанска цел „Е.П.“ не осъществява дейност.
По делото е приложена и самата декларация /л. 24 ДП/ както и е назначена съдебно –
почеркова експертиза, вещото лице по която е заключило, че подписа, положен в
декларацията от 12.10.2016г. е положен от лицето Б. В. Л..

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, приобщени по делото в съдебното
производство, обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите и писмените
доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът установи от правна страна
следното:


Повдигнато е обвинение за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 НК .
За да е налице осъществен състав на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК е необходимо деецът
да потвърди неистина или да затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон,
2
указ или постановление на Министерски съвет се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Престъплението е умишлено и за
съставомерността му е необходимо да е установено наличието на всички обективни и
субективни признаци, така както са очертани в материално правната норма.
От друга страна, правната норма на чл. 313 НК има бланкетна диспозиция. За
съставомерността на деянието по този текст е необходимо декларацията да бъде подадена
по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет. От изложеното следва
извода, че не всяка декларация с невярно съдържание може да ангажира наказателната
отговорност на декларатора, а само декларация, подадена по силата на закон, указ или
постановление на Министерския съвет. Изброяването е изчерпателно и в никакъв случай не
може да се разглежда разширително.
В настоящия казус, отговорността на обвиняемия Б. Л. е ангажирана с обвинение по чл. 313,
ал. 1, пр. 1 НК за това, че е потвърдил неистина в писмена Декларация, която по силата на
закон – чл.12 т.1 във връзка с чл.5 от ЗПУКИ /отм./ се дава пред орган на властта – Кмета на
Община П. за удостоверяване истинността на определени обстоятелства. От посоченото е
видно, че отговорността на обвиняемия е ангажирана с обвинение по чл. 313, ал. 1 НК, за
това че е потвърдил неистина в писмена Декларация, подадена на основание чл. 12, т.1 вр.
Чл. 5 ЗПУКИ /отм/.
Действително, нормата на чл. 12, т. 1 от ЗПУКИ /отм./ предвижда, че лице, заемащо
публична длъжност, подава декларация за несъвместимост по смисъла на чл. 5 от ЗПУКИ.
Декларацията за несъвместимост по чл. 12, т. 1 ЗПУКИ /отм./ се подава от лицето в 7 –
дневен срок от избирането или назначаването му, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПУКИ /отм/ .
Не е спорно в случая, че по силата на трудов договор № ІV-А-177 от 21.03.2016 г, Л. е
назначен на длъжност „Младши експерт Евроинтеграция“ в Общинска администрация П.. В
тази връзка същият се явява лице, заемащо публична длъжност, съгласно чл. 3, т. 25 ЗПУКИ,
считано от датата на назначаването му – 21.03.2016г., и като такъв, следва да подаде
декларация за несъвместимост по чл. 12, т.1 вр. чл. 5 ЗПУКИ /отм/. в срок до 28.03.2016г.,
съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПУКИ /отм./
От друга страна, съгласно чл. 5 ЗПУКИ /отм./ лице, заемащо публична длъжност, не може да
заема друга длъжност или да извършва дейност, която според Конституцията или специален
закон е несъвместима с неговото положение.
Следователно, за да представлява декларация за несъвместимост по чл. 12, т.1 ЗПУКИ /отм./
основание за ангажиране на наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 НК, то следва
Конституцията или специален закон да забранява съвместяването на заеманата длъжност с
длъжност или дейност, която се упражнява от лицето в допълнение.
В случая, процесната декларация, приложена на л. 24 от ДП, е подадена от Л. на основание
чл. чл. 12, т. 1 ЗПУКИ /отм./ във връзка с чл. 9а от закона за закрила и развитие на
културата. В самата декларация е посочено, че се подава на основание чл. 12, т. 1 ЗПУКИ
във връзка с чл. 9а от закона за закрила и развитие на културата, а в бланката на
декларацията се сочи, че деклараторът е директор. От друга страна, декларацията е
подадена на 12.10.2016г. – далеч след изтичане на 7 – дневния срок, установен в нормата на
чл. 13, ал. 1 ЗПУКИ.
При така изложените факти, от обективна страна се установява, че процесната писмена
декларация не е подадена по силата на чл. 12, т. 1 във вр. с чл. 5 от ЗПУКИ /отм./, в срока по
чл. 13, ал. 1 ЗПУКИ, а е подадена на основание чл. 12, т. 1 ЗПУКИ във вр. с чл. 9а от ЗЗРК.
Безспорно е обаче, че Б.Л. не е бил директор на културен институт, т.к. същият към онзи
момент е бил служител в общинска администрация. Ето защо, съдът намира, че така
подадена декларация по чл. 12, т. 1 ЗПУКИ във връзка с чл. 9а от закона за закрила и
развитие на културата от лице, не може да ангажира наказателната отговорност на лицето
3
т.к. същият не е бил директор на културна институция, респ.не е имал задължение за
подаване на такава декларация.
При горе установените факти – а именно – подадена декларация по чл. 12, т. 1 ЗПУКИ във
връзка с чл. 9а от закона за закрила и развитие на културата от лице, което не заема
длъжност, изискваща подаване на подобна декларация, настоящия състав на съда намира,
че липсва един от основните елементи, предвидени във фактическия състав на чл. 313, ал. 1
НК, а именно - декларацията да бъде подадена по силата на закон, указ или постановление
на Министерския съвет. Както бе посочено по – горе, не всяка декларация може да ангажира
наказателната отговорност на декларатора, а само декларация, подадена по силата на закон,
указ или постановление на Министерския съвет. В случая, липсва съставомерен признак на
деянието от обективна страна, а именно – декларацията да е подадена по силата на закон,
указ или постановление на Министерския съвет, поради което обвиняемият не може да носи
отговорност за тази декларация, по този текст.
Самото посочване в бланката на декларацията, че за даване на неверни данни се носи
наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 НК е ирелевантен факт. Наказателната
отговорност може да се носи само по НК и никакви други нормативни актове, още повече от
по нисък ранг, не могат да обосноват носенето на наказателна отговорност.
С оглед на така изложено, районната инстанция намери, че деянието на обвиняемия Л. е
несъставомерно по чл. 313, ал. 1 НК, поради което съдът го намери за невиновен и го
оправда по повдигнатото му обвинение по чл. 313, ал.1, пр.1 от НК.

По изложените съображения съдът постанови решението си, с което оправда обвиняемия Л.
по повдигнатото му обвинение.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4
Съобщи за изтекли лични данни