№ 27461
гр. София, 07.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110121311 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. В. М., чрез адв. М.,
срещу „Аксес Файнанс“ АД.
Съдът след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими,
исковата молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131
ГПК, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
09.11.2017 г. сключила с ответното дружество договор за кредит „Б.к.“, по силата на който
кредитодателят се задължил да й предостави револвиращ кредит в размер на 100 лева.
Съгласно чл. 20 от договора за ищцата било установено задължение да предостави
допълнително обезпечение в тридневен срок, като в случай на неизпълнение същата
дължала на дружеството неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която била включена в текущото задължение за настоящия месец и се начислявала за всяко
отделно неизпълнение на задължението. В съдържанието на чл. 21, ал. 4 било предвидено,
че при забава на плащане на текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора,
кредитополучателят дължал разходите за действия по събиране на задълженията в размер на
2,50 лева за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.
12, ал. 1 от договора, както и в случай че кредитополучателят не предостави допълнително
обезпечение, но заплати 15% от кредитния лимит дължал заплащането на неустойка по чл.
1
20 от договора, в размер на 10%. Съгласно чл. 21, ал. 5 при настъпване на предсрочна
изискуемост кредитополучателят следвало да заплати на дружеството еднократна такса в
размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.
Навежда доводи за нищожност и неравноправност на посочените клаузи от договора.
Ищцата твърди, че предвидената в чл. 20 неустойка била нищожна по смисъла на чл. 21, ал.
1 ЗПК вр. чл. 33 ЗПК вр. чл. 143, ал. 5 ЗЗП, като същата била необосновано висока.
Уговорената неустойка била нищожна и поради противоречието й с добрите нрави, като
договарянето й имало за цел заобикаляне на законоустановените изисквания в чл. 33, ал. 1
ЗПК. Счита за нищожна по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 10а и чл. 33 ЗПК и клаузата
на чл. 21, ал. 4 от договора. Поддържа, че законът не допускал кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия свързани с усвояването и управлението на
кредита. Поддържа, че предвидената в чл. 21, ал. 5 такса в размер на 120 лева, дължима при
настъпила предсрочна изискуемост на задължението, била уговорена с цел да доведе до
неоснователно обогатяване в полза на ответното дружество за сметка на кредитополучателя,
поради което накърнявала добрите нрави и водела до значителна нееквивалентност на
насрещните престации. Твърди, че посочените разпоредби от договора не били
индивидуално договорени с ответника, като сочи, че кредитополучателите не разполагали с
възможност да влияят върху съдържанието им. Ето защо, моли съда да прогласи
нищожността на посочените клаузи от договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Н., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Потвърждава наличието на сключен с ищцата договор
за кредит „Б.к.“ № ******, по силата на който дружеството й е предоставило револвиращ
кредит в максимален размер от 100 лв., впоследствие увеличен до 700 лв., под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез платежен инструмент – платежна карта,
срещу задължението на кредитополучателя да го ползва и върне съгласно условията на
договора. Твърди, че предоставеният на ищцата кредитен лимит бил увеличаван четири
пъти, като към настоящия момент бил на стойност 700 лв. Изразява становище относно
неоснователността на заявените от ищцата претенции. Твърди, че уговорената неустойка в
чл. 20 от договора имала за цел да обезпечи кредитодателя във връзка с изпълнението на
договорните задължения за предоставяне на поръчителство. Сочи, че съгласно чл. 15, ал. 1
от договора ищцата се съгласила, в случай че не заплати текущото си задължение на падежа,
в срок от три дни след настъпването му да предостави обезпечение. Поддържа, че
изложените от ищцата аргументи в подкрепа на твърдението за нищожност на уговорената
неустойка били неоснователни. Предвидените разходи в чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора били
изцяло обосновани и дължими единствено в случаите на неизпълнение на договорните
задължения от страна на кредитополучателя. Счита за неоснователни и недоказани
твърденията на ищцата относно противоречието на оспорваните клаузи с добрите нрави,
съответно тяхната неравноправност. Поддържа, че процесният договор за кредит напълно
отговарял на законоустановените изисквания на чл. 22 ЗПК. В тази връзка, моли съда да
отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове. Претендира разноски.
2
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 20, чл. 21, ал. 4
и чл. 21, ал. 5 от договор за кредит „Б.к.“ от 09.11.2017 г., сключен между А. В. М. и „Аксес
Файнанс“ ООД, чийто правопроприемник се явява ответника в настоящото производство.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 09.11.2017
г. между страните е сключен договор за кредит „Б.к.“.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и
главно основанията, обуславящи нищожност и неравноправност на клаузите на чл. 20, чл.
21, ал. 4 и ал. 21, ал. 5 от процесния договор за кредит „Б.к.“.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
предостави банковата си сметка, тъй като предявеният иск не е осъдителен за парично
вземане.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
3
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н. на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2023г. от
13:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4