Р Е Ш Е
Н И Е № 1121
гр.
Пловдив, 27.07.2016 г.
Пловдивски Окръжен Съд, въззивно гражданско
отделение – VІІ състав в закрито заседание на 27.07.2016 г. в състав
Председател:
Соня Гешева
Членове: Величка Белева
Надежда Махмудиева
при
секретаря , като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 1712/2016
г. по описа на Съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 435 ал. 3 от ГПК.
Обжалва се от Х.П.Т., ЕГН – **********
– длъжник по изп.д. № 165/2015 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825 Постановление
на съдебния изпълнител от 23.06.2016 г. за възлагане на Д. Б. В. на собствена
на длъжника търговска марка след проведена публична продан на същата, а именно
търговска марка Mr. Sweet s Secrets, вид индустриална, тип
комбинирана, регистрирана в Патентното ведомство на РБългария с рег. № ***, за
класове стоки и услуги : 30 сладолед, съгласно Ницската класификация и
фигуративните елементи на марката: 26.04.06, 26.04.18, 27.01.12 и 27.05.03,
съгласно Виенската класификация. Поддържаните от жалбоподателя оплаквания за
незаконосъобразност на постановлението са: Първо - търговската марка не е нито
недвижим имот, нито движима вещ, нито вземане и като така тя е извън обхвата на
изпълнителното производство по ГПК и срещу нея не може да се насочва
принудително изпълнение доколкото съгласно чл. 442 от ГПК изпълнението може да
се насочва срещу вещи и вземания на длъжника. Като така насочването на
изпълнението върху търговската марка – запор, опис и изнасянето й на публична
продан по регламентираната за недвижим имот процедура се явявало
незаконосъобраззно, което водело до незаконосъобразност и на постановлението за
възлагането й на обявения на проданта купувач.; Второ – възлагането й не е на
най високата предложена цена. След като предложилия най високата цена
наддавач - взискателя по изпълнението,
не я е внесъл следвало за купувач да се обяви отново той със следващото му
наддавателно предложение – 75 000 лева. Вместо това съдебния изпълнител
обявил за купувач наддавача В., предложил най ниската цена – 20 000 лв. и
му я възложил след внасянето й. По така изложените оплаквания се иска отмяна на
Постановлението за възлагане.
Взискателят
по изпълнението „ Ай Ем Холдинг „ ЕАД – гр. Пловдив чрез процесуалния си
представител адв. Н. взема становище за неоснователност на жалбата.
Приложени
са писмените обяснения на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК, изпратено е в препис
изпълн. дело.
Съдът
установи следното:
Жалбата
е депозирана в едноседмичния срок от уведомяването на длъжника за
възлагателното постановление, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител и от надлежна страна, която поддържа визирано от закона основание за
обжалваемост на постановление за възлагане. Внесена е дължимата ДТ, изпълнена е
процедурата по чл. 436 ал. 3 от ГПК. Като така жалбата е допустима и ще се
разгледа по същество.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Изпълнително
дело № 165/2015 г. по описа на ЧСИ Горчев е
образувано от взискател „ Ай Ем Холдинг „ ЕАД срещу длъжник
жалбоподателя Х.Т. на основание изпълнителен лист / ИЛ / от 8.7.2015 г. издаден
по ч.гр.д. № 8374/2015 г. на РС – гр. Пловдив, обективиращ подлежащи на
изпълнение парични вземания на взискателя към длъжника.
Насочено
е и е проведено принудително изпълнение върху притежаваните от длъжника права
върху две търговски марки – наложен е запор – вписан в Патентното ведомство на
основание чл. 22а ал. 4 от ЗМГО, извършен е опис и е насрочена и проведена публична продан на тези му права.
Тези
действия на съдебния изпълнител като такива по насочване на принудително изпълнение върху правата му върху търговските
марки са били обжалвани от него пред Съда и жалбата е оставена без уважение
като неоснователна – Решение от 31.05.2016 г., пост. по гр.д. № 1229/2016 г. по
описа на Окръжен Съд – гр. Пловдив, ХІV гр. състав. Прието е че макар
търговската марка да не е нито движима вещ, нито недвижим имот, нито вземане на
длъжника, то правото върху търговска
марка е имуществено право и не е от категорията на правата, учредени с оглед на
личността, отчуждимо и прехвърлимо е /
чл. 21от ЗМГО / , може да бъде предмет на обезпечение и на особен залог и се
включва в масата на несъстоятелността / чл.22а, чл.22б и чл. 22в от ЗМГО /.
Като така върху него може да се насочва
и осъществява принудително изпълнение и от съдебен изпълнител, макар да не е
изрично предвидено като самостоятелен изпълнителен способ по ГПК.
С
оглед което и предвид че тези оплаквания не осъществяват хипотеза на
обжалваемост на възлагателно постановление по чл.435 ал. 3 от ГПК същите не се
коментират отново по настоящото дело.
Второто
поддържано оплакване – невъзлагане по най високата предложена цена, осъществява
визирана от разпоредбата на чл. 435 ал. 3 от ГПК хипотеза на обжалваемост на
възлагателно постановление, като така следва да се разгледа по същество.
В
срока на проданта са постъпили шест валидни наддавателни предложение – пет от
взискателя с предложени цени съответно 90 000 лв.; 75 000 лв.;
60 000 лв.; 45 000 лв. и 30 000 лв. и едно от третото лице В. –
с предложена цена от 20 000 лева.
Същите
са надлежно отразени в Протокола по чл. 492 от ГПК от 16.06.2016 г., след
отваряне на предложенията са отправени покани от съдебния изпълнител и за устно
наддаване, такова не се е състояло и за купувач е обявен взискателя по
наддавателното му предложение с най – високата предложена цена – 90 000
лева.
На
следващия ден – 17.6.2016 г., взискателят е депозирал заявления че няма да я
внесе, както и че оттегля всичките си наддавателни предложения. С оглед което
за купувач е обявен единствения останал наддавач В., който в срок след поканата е внесъл предложената
цена и като така му е възложено с обжалваното постановление от 23.06.2016 г. правото
върху търговската марка.
С
оглед тези данни оплакването за невъзлагане по най високата предложена цена се
явява неоснователно. При изрично заявено оттегляне от взискателя на всички
депозирани от него наддавателни предложения за съдебния изпълнител не
съществува задължение да го обявява за купувач по всяко едно от тях и едва след
невнасяне на цената след изготвеното по чл. 495 от ГПК разпределение, да обяви
за купувач наддавача, депозирал следващата най висока цена.
Предвид
изложеното Съдът
Р Е Ш И
Оставя без уважение жалбата на Х.П.Т.,
ЕГН – ********** – длъжник по изп.д. № 165/2015 г. по описа на ЧСИ Стефан
Горчев, рег. № 825 срещу Постановление на съдебния изпълнител от 23.06.2016 г.
за възлагане на Д. Б. В. на собствена на длъжника търговска марка след
проведена публична продан на същата, а именно търговска марка Mr. Sweet s Secrets,
вид индустриална, тип комбинирана, регистрирана в Патентното ведомство на
РБългария с рег. № ****, за класове стоки и услуги : 30 сладолед, съгласно
Ницската класификация и фигуративните елементи на марката: 26.04.06, 26.04.18,
27.01.12 и 27.05.03, съгласно Виенската класификация.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.