РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Силистра, 08.11.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Антония Стоянова разгледа адм.д. № 251 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят „Лъки – СИС“ ЕООД, ЕИК *********, оспорва заповед № ДК-02-СС-5 / 06.12.2021 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Силистра с доводи за нарушения на материалния закон и претендира направените по делото разноски. Доводите на жалбоподателя са следните: 1/ описанието на извършените строителни дейности, съдържащи се в обжалваната заповед, съответства на констативен акт № СС-359-5 / 20.11.2019 г., но не и на съдебно-техническата експертиза по адм.д. № 116 / 2020 г. на Административен съд – Силистра, което съдържа различно описание, а неправилното определяне на параметрите на незаконното строителство е основание за отмяна на заповедта (вж. решение № 15144 / 15.12.2014 г. на ВАС по адм.д. № 9453 / 2014 г., II о. на ВАС); 2/ започнал е процес по снабдяване с необходимите строителни книжа за процесната сграда, което прави ненужно премахването на строежа; при това положение обжалваната заповед не съответства на целта на закона, а именно – постигне на законност за всеки строеж; 3/ извършените работи по процесната сграда са осъществени при условията на чл. 195, ал. 3 ЗУТ въз основа на заповед № 3K-466 / 16.03.2018 г., издадена от кмета на Община Силистра на основание чл. 195 ал. 5 ЗУТ, поради което, съгласно чл. 148, ал. 6 ЗУТ, строителните книжа и разрешенията за строеж могат да бъдат издадени след изпълнението на съответното строителство; 4/ налице е невъзможност да се изпълни обжалвана заповед, тъй като изпълнението ѝ ще доведе до разрушаване на цялата сграда, което не съответства на целта на закона, именно – да се възстанови предишното състояние на обекта; 5/ целта на обжалваната заповед е постигната с вече отнетия достъп до сградата по силата на предходна заповед.
Ответникът – началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Силистра, оспорва предявената жалба, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало с констативен акт № СС-359-5 / 20.11.2019 г., срещу който жалбоподателят е подал писмено възражение вх.№ СС-359-00-881 / 05.12.2019 г.
С обжалваната заповед № ДК-02-СС-5 / 06.12.2021 г. началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Силистра, на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ и с оглед на предоставените му със заповед № РД-13-171 / 13.06.2019 г. на началника на Дирекцията за национален строителен контрол правомощия по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, е наредил премахването на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, наименуван: „Основен ремонт и реконструкция на съществуваща едноетажна промишлена сграда № 66425.514.502.15 – склад“, находящ се в гр. Силистра, ул. „Хараламби Джамджиев“ № 1, индустриална зона „Запад“, общ. Силистра, обл. Силистра, поземлен имот (ПИ) № 66425.514.502 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Силистра, поради това, че строително-монтажните работи по строежа са извършени без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
Процесният строеж е описан в мотивите на обжалваната заповед, както следва: «[...] извършени строително монтажни дейности [...], представляващи основен ремонт и реконструкция на промишлена сграда – склад с идентификатор № 66425.514.502.15 по КК и КР на гр. Силистра, – като е укрепена допълнително съществуващата метална конструкция на сградата чрез сеизмично и ветрово осигуряване – монтаж на хоризонтални и вертикални връзки по покрив и стени от метални профили. Премахнати са всички стари тухлени ограждащи зидове и старо покривно покритие от етернит на двускатен покрив, като на тяхно място са изпълнени нови покривни и ограждащи стенни термопанели. Изпълнена е нова настилка от шлайфбетон в складовата площ. Строежът е извършен в периода март 2018 г. до май 2018 г. [...]».
В обжалваната заповед жалбоподателят е посочен като собственик на сграда с идентификатор № 66425.514.502.15 по КККР на гр. Силистра (съгласно постановление от 15.02.2016 г. на частен съдия-изпълнител) и като извършител на гореописания строеж; последният е определен като строеж от трета категория, по причина че е част от обект „Стоково тържище“, находящ се в ПИ № 66425.514.502 по КККР на гр. Силистра, съгласно чл. 137, ал. 1 т. 3, б. „в" ЗУТ, чл. 6, ал. 3, т. 4 от Наредба № 1 / 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и решение № 8839 / 11.06.2019 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм.д. № 9965 / 2018 г., II о. В последното е прието следното относно категорията на строежа: «[...] имот с идентификатор 66425.514.502 по КККР на гр. Силистра, който е с начин на трайно ползване „за друг вид производствен, складов обект“. [...] Същият видно от удостоверение № УТ34-533 / 08.08.2008 год. на Община Силистра се е използвал като стоково тържище, като с решение № 2 / 15.01.2009 год. на Държавната комисия по стоковите борси и тържища е регистриран като Стоково тържище „Търговия на едро-СС“ ЕООД. [...] към момента на процесната територия е организирано и функционира стоково тържище. Изложеното определя целия обект „Стоково тържище“ като комплексен обект по смисъла както на § 2, т. 12 от ДР на ЗСБТ, така и на § 3, т. 3 от ДР на Наредба № 4 / 21.05.2001 год. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, издадена на осн. чл. 139, ал. 5 ЗУТ, а именно обект, предназначен за осъществяване на една или повече основни дейности, заедно с необходимите спомагателни и обслужващи дейности, като дейностите се осъществяват в самостоятелно обособени подобекти в една или повече сгради и съоръжения. Видно от заключението на в.л. [...] общата застроена площ на всички 26 сгради в комплексния обект „Стоково тържище“ е 7657 кв.м., а РЗП е много повече, тъй като част от сградите са на два и повече етажа. При това положение правилно решаващият съд е приел, че се касае за строеж трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗУТ. [...] При положение че целият имот е от трета категория, то безспорно е и че всички сгради, представляващи част от строеж „Стоково тържище“, също са от трета категория. [...] Даже и да се приеме твърдението на касатора, че в тази сграда е извършен основен ремонт, то съгласно чл. 7 от Наредба № 1 / 2003 год. за номенклатурата на видовете строежи, то основният ремонт на строеж по чл. 6, ал. 1 до ал. 7 включително също е строеж трета категория. [...]».
В оспорената заповед се извършва също така позоваване на решение № 9337 / 30.08.2021 г. на ВАС по адм.дело № 11442 / 2020 г., II о., постановено във връзка с отхвърленото от Административен съд – Силистра оспорване срещу заповед № ДК-19-СС-3 / 27.03.2020 г. на ответника, с която на основание чл. 178, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗУТ е забранен достъпът и ползването на процесния строеж. В решението е отразено следното: «[...] може да бъде обоснован изводът, че е извършена цялостна „реконструкция“ по смисъла на § 5, т. 44 ДР ЗУТ на съществуваща сграда, осъществена чрез премахване на конструктивни елементи – тухлени ограждащи стени и покривна конструкция и покривка, и изграждането на нови ограждащи и покривни термопанели и монтаж на хоризонтални и вертикални връзки по покрив и стени от метални профили за сеизмично и ветрово осигуряване. Дори да се възприемат доводите на оспорващия, почиващи на становището на вещото лице, че извършеното представлява „основно обновяване“ на строеж по смисъла на § 5, т. 66 ДРЗУТ, за него също е необходимо строително разрешение съгласно действалата към момента на издаване на заповедта разпоредба на чл. 148, ал. 13 ЗУТ, а следователно и въвеждане в експлоатация. [...] Несъмнено не е налице „текущ ремонт“ по § 5, т. 43 ДРЗУТ, доколкото той е насочен към подобряването и поддържането в изправност на сграда, без да се засяга нейната конструкция, а по делото се установява точно обратното. [...]».
Горецитираните мотиви от съдебните решение на ВАС не се ползват със сила на пресъдено нещо. Те обаче имат доказателствено значение. Последното разбира се не представлява необорима и обвързваща доказателствена сила, поради което страните биха могли да я оборят, без да се налага провеждането на особената процедура по чл. 193 – 194 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В настоящото производство обаче не бяха събрани доказателствени средства, оборващи фактическите констатации на цитираните съдебни мотиви. Напротив, материалите по делото са в подкрепа на тези констатации. Поради тази причина въпросните мотиви могат да бъдат изцяло възприети като част от фактическите и правните съображения на настоящото съдебно решение.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, което е видно от т. 9 на заповед № РД-13-171 / 13.06.2019 г., издадена от началника на Дирекцията за национален строителен контрол, а също така и от горецитираните мотиви на решение № 8839 / 11.06.2019 г. на ВАС по адм.д. № 9965 / 2018 г., II о., указващи третата категория на процесния строеж. Административният акт е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическо и правно основание. Спазено е особеното административнопроизводстевно правило на чл. 225, ал. 3 ЗУТ, както става ясно от установените по-горе процесуални факти. Няма данни за отклонение от целта на закона.
Относно материалната законосъобразност на обжалвания административен акт – назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М.Д., е формирала фактически изводи, един от които се свежда до следното: „[...] Дейностите по укрепването съответстват на описаните в процесната заповед. [...] При реконструкцията е запазена частично главната носещата конструкция, а именно колони, ферми и покривни ребра. Тези конструктивни елементи би следвало да бъдат запазени, а те са част от старата носещата конструкция. [...]“. Следователно трябва да се приеме за установено, че параметрите на процесния строеж са такива, каквито са описани в горецитираните мотиви на обжалваната заповед.
Безспорно е по делото, че процесният строеж е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Следователно обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Неоснователни са развитите от жалбоподателя доводи с оглед на съображенията, изложени по-долу.
На първо място, дори да се приеме, че експертизата по адм.д. № 116 / 2020 г. на Административен съд – Силистра детерминира други фактически изводи относно характеристиките на строежа, те не могат да се релевират в настоящото съдопроизводство. Експертизата представлява процесуален хибрид между гласно и писмено доказателство, поради което спрямо него важи принципа на непосредствеността. Ето защо съдът не може да основе своето вътрешно убеждение на приета по друго дело експертиза, като откаже да кредитира експертиза по настоящото дело, която е назначил и възприел непосредствено.
На второ място, действително жалбоподателят е предприел действия по снабдяването с необходимите строителни книжа относно процесния строеж, което е видно от представената по делото виза № 96 / 05.10.2022 г., издадена от главния архитект на Община Силистра. Този факт обаче няма обратно действие спрямо датата на издаването на обжалваната заповед, за да окаже влияние върху нейната законосъобразност (вж. чл. 142 АПК).
На трето място, вярно е, че кметът на Община Силистра, на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредил на собственика на процесната сграда – посредством заповед № 3K-466 / 16.03.2018 г. – да предприеме действия за нейното укрепване и възстановяване, по причина че тя е „[...] неподдържана, опасна за експлоатация, опасна за преминаващите граждани в района на складовата база и е с компрометиран архитектурно-естетически вид“. От една страна, след като жалбоподателят твърди, че е действал на основание тази заповед, това означава, че спорният строеж е реализиран след 16.03.2018 г., което изключва неговата търпимост по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПРЗ към ЗИД на ЗУТ. От друга страна, гореописаната заповед № 3K-466 / 16.03.2018 г. вече е била обсъждана в решение № 9337 / 30.08.2021 г. на ВАС по адм.дело № 11442 / 2020 г., II о., както следва: «Законодателят действително предвижда облекчена процедура по издаване на разрешение за строеж в аварийна ситуация, но страната не е освободена от задължението за сдобиване с такова. С разпоредбата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ по изключение се допуска издаване на разрешение за строеж по частични работни проекти, като строителните книжа могат да се комплектуват дори след изпълнението им, но те следва да се предадат на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. По делото не е представено каквото и да е доказателство за провеждане на подобна процедура или дори опит за издаване на строителни книжа, включително и за въвеждане в експлоатация на строежа. Неоснователно е и позоваването на издадената на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ заповед № 3К-466 / 16.03.2018 г. на кмета на община Силистра, нареждаща на собственика на процесната сграда да предприеме действия по нейното укрепване и възстановяване до първоначален вид, тъй като този акт също не изключва необходимостта от издаване на строителни книжа за извършване на установеното строителство [...]». Горецитираните мотиви настоящият съд съобразява и възприема, като обсъжда и едно допълнително твърдение на жалбоподателя, а именно, – че е била налице правна невъзможност в продължение на години за иницииране на производство по издаването на строителни книжа относно спорния строеж, тъй като едва през тази година е бил премахнат друг незаконен строеж на жалбоподателя в същия ПИ. Дори да се приеме, че такава правна невъзможност е съществувала, тя не би могла правомерно да оправдае липсата на строителни книжа за спорния строеж, защото невъзможността е настъпила от неправомерно действие на жалбоподателя. Обратното би означавало, че една незаконната ситуация – съществуването на незаконен строеж – представлява валидно основание за жалбоподателя законно да бездейства във връзка с издаването на строителни книжа, така че да се защити юридически съществуването на друг незаконен строеж. Очевидно това е неприемлива теза, тъй като никой не може да черпи права от правонарушения.
На четвърто място, несъстоятелен е аргументът, че забраненият достъп до процесната сграда с предходна заповед вече е постигнала целта на обжалваната заповед. Защото забраняването на достъпа до даден строеж има за цел да осуети неговото ползване, докато обжалваната заповед има друга цел – премахването на строежа.
На последно място, съдът кредитира тройната съдебна експертиза, според която, ако спорният строеж бъде премахнат, остатъкът от сградата ще се превърне в опасен строеж. Действително в такива случаи е нецелесъобразно да се премахват незаконни строежи. Съдът обаче не е овластен да правоприлага по целесъобразност. Ето защо, – при положение че в закона не е уредено изключение, позволяващо съхраняването на незаконен строеж в хипотезата, когато премахването на строежа превръща законната част от сграда в опасен обект, – не би било правомерно да се отмени обжалваната заповед.
С оглед неоснователността на жалбата, трябва да се уважи претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100,00 лв. Тази сума жалбоподателят следва да заплати на юридическото лице, в чиято структура е ответникът, по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лъки – СИС“ ЕООД, ЕИК *********, срещу заповед № ДК-02-СС-5 / 06.12.2021 г., издадена от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Силистра.
ОСЪЖДА „Лъки – СИС“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: .........................