О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 260118
08.03.2021г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч.
т. д. № 73
по описа на ВнАпС за 2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на А.Н.П. ***, подадена чрез адв.
Кр. Т. от ВАК, срещу определение № 34/08.01.2021г., постановено по т. д. №
913/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е прекратено
производството по предявени искове от частния жалбоподетел срещу „СТРОИТЕЛЕН И
ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ” АД – гр. Варна, ЕИК *********, с правно основание чл. 71 от ТЗ, с искания: да бъдат прогласени за незаконосъобразни и/или нищожни, или да
бъдат отменени решения на СД от 03.08.2015г. относно: т. 1. Разпределение на
функциите на Съвета на директорите във връзка с решение на общо събрание на
акционерите от 31.07.2015г., а именно избор на Председател на Съвета на
директорите и Изпълнителен директор, както и по т. 2. Приема правила за работа
на СД, неразделна част от протокола но същата дата, на основание чл. 129 и чл.
130 ГПК.
В жалбата се заявяват конкретни оплаквания за
незаконосъобразност на определението, с подробни доводи и съображения. Излага
се, че в исковата молба и в последвалите три допълнителни молби ясно е очертан
предмета на спора по отношение на атакуваното събрание на Съвета на директорите
на „Строителен и технически флот ” АД и взетите на него решения, както и
наличието на правен интерес на ищеца в качеството му на акционер от
предявяването на тази претенция. Посочено е, че действително в исковата молба
били заявени три основания, но от уточняващите молби ставало ясно, че се
поддържа всяко едно от тях, в евентуалност. Искането е за отмяна на
определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването
и е процесуално допустима.
Насрещната страна
„Строителен и технически флот ” АД представя отговор, чрез адв. Св. Т. от ВАК,
в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Съставът на АпС
- Варна, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените
оплаквания и становището на насрещната страна, и съобрази данните по делото, намира
частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният Варненски окръжен
съд е бил сезиран с искова молба на А.Н.П. ***, с която освен конститутивен иск
с правно основание чл. 74 ТЗ срещу „Строителен и технически флот ” АД за отмяна
на решения на ОСА от 26.06.2020г., са релевирани твърдения и са обективирани
петитуми, свързани с проведено на 03.08.2015г. събрание на Съвета на
директорите на ответното дружество, избран с решение на ОСА от 31.07.2015г.
Според твърденията на ищеца в исковата
молба и в още три последващи молби, подадени в изпълнение указания на съда,
незаконосъобразността на решенията на ОСА от 26.06.2020г. е резултат от
незаконосъобразността и нищожността на решенията на Съвета на директорите от
03.08.2015г., с които са разпределение на функциите на СД, избиране на
Председател на СД и Изпълнителен директор, и са приети правила за работа на СД.
Твърди, се че събранието на СД е проведено при опорочена процедура за свикване
и провеждане и са взети решения от нелегитимен орган€ От там се извежда довод,
че и ОСА от 26.06.2020г. е свикано от СД, на заседание, свикано и проведено по опорочена
процедура. Исканията във връзка с атакуваните решения на СД са в смисъл: да
бъдат прогласени за незаконосъобразни и/или нищожни, или да бъдат отменени
решения на СД от 03.08.2015г. Във връзка с указанията за обосноваване на
конкретен правен интерес за атакуване на решенията на СД, ищецът твърди, че с тях
са нарушени следните негови членствени права: 1./ право на информация, 2./
правото на глас, 3./ право на дивидент, и 4./ право да присъства на заседания
на СД, да излага възражения по вече отправени предложения за решения, както и
предложения за правилника за дейността.
За да прекрати производството по делото
в частта по исковете по чл. 71 ТЗ окръжният съд е приел, че след депозиране на
нередовна искова молба и въпреки дадените указания с три разпореждания
съответно от 14.07.2020г., 25.08.202г. и 29.09.202г. и постъпилите уточняващи
молби, исковите претенции във връзка с решение на СД от 03.08.2015г. са
останали неуточнени, а освен това ищецът не е успял да обоснове правен интерес.
Отделно е цитирана практика на ВКС, с която съдебният състав е възприел
разрешение за недопустимост на исковете по идентичен казус / решение №
1162/04.01.2007г. по т. д. № 744/2006г., ТК, II-ро т.о./.
Настоящия състав на въззивния съд
намира за правилен извода на окръжния съд за неотстранени нередовности на
исковата молба в частта по предявените искове срещу решения на СД от
03.08.2015г., както и за липса на правен интерес, като съображенията за това са
следните:
От съдържанието на исковата молба и
допълнителните молби не могат да се извлекат достатъчно твърденията за факти
във връзка с атакуваните решения на Съвета на директорите от 2015г., които да
могат да формират основание за провеждане на конститутивен иск по чл. 71 ТЗ, за
отмяна на тези решения. В ТЗ или в друг законов акт няма правила за свикване на
заседание на Съвет на директорите. Ищецът не сочи нарушения на някакви
задължителни правила от Устава за свикване на заседание на СД, а актуалният
Устав на „Строителен и технически флот ” АД не съдържа такива правила.
Законът не предвижда установителен иск
с първия от заявените петитуми –да бъдат прогласени за незаконосъобразни на
решенията на СД, тъй като незаконосъобразните решения подлежат на отмяна. Т. е.
няма как да бъде възприето са основателно твърдението в частната жалба, че в
исковата молба и в последвалите три допълнителни молби ясно е очертан предметът
на спора по отношение на атакуваното събрание на Съвета на директорите на
„Строителен и технически флот ” АД и взетите на него решения, както и че
посочването на и/или между петитумите съставлява предявяване на множество
обективно кумулативно или евентуално съединени искове по чл. 71 ТЗ, на различни
основания и с различни петитуми. Процесните решения на Съвета на директорите на
„Строителен и технически флот ” АД биха могли да бъдат атакувани на заявените
основания с установителен иск за нищожност и с конститутивен иск за отмяната
им. Конститутивният иск задължително следва да е заявен като евентуален спрямо
установителния, съобразно тежестта на пороците на решенията на орган на
дружеството, тъй като при установена нищожност няма годен предмет за провеждане
на иск за отмяната им.
Единствено по установителния иск по чл. 71 ТЗ могат да се
извлекат от исковата молба и допълнителните молби, едновременно адекватни
основание и петитум. Искането за прогласяване нищожност на решенията на СД от
03.08.2015г., е основано на конкретни твърдения за нарушаване на императивна
правна норма – чл. 244, ал. 1 ТЗ, по съображения за провеждане на заседанието в
хипотеза на намален състава на СД – по – малко от три лица. Не е обоснована
обаче някаква логична и призната от закона релевантност на проведеното
заседание на СД и взетите решения от 2015г. спрямо законосъобразността на ОСА
26.06.2020г., предвид обстоятелствата, че третият член на СД, който също е бил
избран на ОСА от 31.07.2015г., но решението е било атакувано от друг акционер с
иск по чл. 74 ТЗ, е вписан в ТР на 24.11.2017г., след окончателно приключване
на производството и отхвърляне на иска, т. е. значителен период от време преди
свикване на ОСА от 26.06.2020г.
След попълване състава на Съвета на директорите
единствено в дискрецията на този орган е дали ще осъществи ново разпределение
на функциите или ще оттегли овластяването по чл. 235, ал. 2, изр. 1 ТЗ, каквато възможност е
изрично предвидена в изр. 2 на чл. 235, ал. 2 ТЗ, а във връзка със свикването
на ОСА, чиито решения са предмет на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, е без
значение за правата на акционерите вътрешното разпределение на функциите между
членовете на СД и правилата за провеждане на заседание на СД.
Предвид съдържанието
и правните последици от атакуваните решения по протокола от заседание на СД, за
разпределение на функциите между вече избран състав на СД от ОСА и за приемане
на правила за свикване на заседания, не могат да се възприемат като такива, с
които въобще е възможно пряко да се нарушат някои от сочените от ищеца негови членствени права / право на информация, правото на глас и право на
дивидент/.
Ищецът не разполага с част от правата, които счита за
нарушени, а именно: право да присъства на заседания на СД, да излага възражения
по вече отправени предложения за решения, както и предложения за правилника за
дейността. Поради това той не може успешно да обоснове правен интерес с
твърдения за нарушението им, а същевременно не разполага с право на иск за
защита на чужди права.
Едно от решенията на СД от 03.08.2015г., а именно това по чл. 235, ал. 2 ТЗ за избор на
изпълнителен директор, подлежи на вписване, което е следващо основание за
недопустимост на самостоятелен иск за прогласяване на нищожност. Освен това,
Стоян Янчев Стоилов е вписан в ТР при АВп като представляващ акционерното
дружеството на 02.07.2011г., а не въз основа на въпросното решение на СД.
Въз основа на
посоченото, съставът на въззивния съд прави краюния извода за липса на абсолютна процесуална предпоставка, респ. правен интерес за провеждане
на производство по искове по чл. 71 ТЗ, основани на твърдения за
незаконосъобразност и нищожност на решения на СД от 03.08.2015г. Правният
интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка, от
категорията на абсолютните за всички искове. Разбирането за относимостта на
правния интерес следва от общото съображение, че правораздавателната дейност
трябва да се използва само когато това е наистина необходимо за целения от
страната правен резултат. С процесните решения на СД на АД не би могло да бъде
нарушено отделно членствено право на ищеца или на други акционери. С предявения
иск ищецът търси защита не на членствено право, а на нарушено право на участие
в заседания на Съвета на директорите на „Строителен и технически флот ” АД, на
третия член / Мариела Атанасова Петкова, майка на ищеца/, също избрана с
решение на ОСА от 31.07.2015г., но вписвана в ТР при АВп едва на 24.11.2017г.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдебни инстанции за неизпълнение в цялост на указанията за изправяне на
констатирани нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал.1, т. 4 и
т. 5 ГПК, и за недопустимост на исковете, намиращи правна квалификация в чл. 71 ТЗ, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва
да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, I- ви състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 34/08.01.2021г.,
постановено по т. д. № 913/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, в
обжалваната част, с която е прекратено производството по предявени искове с
правно основание чл. 71 ТЗ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен
срок от съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.