О
П Р Е
Д Е Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри граждански състав
На 03 януари 2019 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. ч.гр. дело №353 по описа за
2018 година
За да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.423 ГПК.
Образувано е по възражение от 14.12.2018г. по чл.423 ГПК на длъжника „АГРОТАБАК"ЕООД гр.Стралджа, с ЕИК-********* срещу Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3716/2018г.
на ЯРС.
Във възражението се твърди, че „АГРОТАБАК"ЕООД
не е било надлежно уведомено за издадената заповед, с което са
нарушени правата му по закон и е било лишено от възможността да оспори вземането.
Твърди също, че не е успяло да подаде възражение срещу заповедта, поради това че първоинстанционният съд е изпратил
уведомление за издадената заповед на обявения в Търговски регистър адрес на
седалището на дружеството и въпреки че е получил отговор, че съобщението следва
да бъде изпратено на адрес с.Атолово, районно
кметство където се намират лицата които имат права да получават кореспонденция
за дружеството е продължил да изпраща съобщения на регистрираното седалище на
дружеството, знаейки, че на този адрес няма представители и/ или упълномощени
лица, които да могат да ги получат. Сочи се, че адресът на регистрираното
седалище на „АГРОТАБАК" ЕООД е адрес, на който се намират земеделски
кооперации - партньори на дружеството- поели ангажимента да пренасочват пощата
към кметския наместник на с. Атолово, тъй като
производствените сгради и офисът на „АГРОТАБАК" ЕООД се намирал на пътя на с.Атолово, където не можело да бъде обозначен адрес. За потвърждение на това обстоятелство е
приложено удостоверение от кметския наместник. Прави се искане да се приеме възражението
срещу издадената заповед за изпълнение с произтичащите от това правни
последици. Претендира и спиране на изпълнението на
заповедта при условията на чл.282 ал.2 ГПК.
Въззивният съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства и наведените в депозираното
възражение по чл.423 ГПК доводи, прие
за установено следното:
Възражението по чл.423 ГПК е допустимо като подадено в
едномесечния преклузивен срок от заявения в него момент на узнаване. Разгледано
по същество, същото е
неоснователно.
В случая длъжникът се позовават на основанията, визирани в
чл.423 ал.1 т.1 ГПК – липса на надлежно връчване на заповедта за изпълнение.
От приложените писмени доказателства се установява, че процесната заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 3716/2018г. на ЯРС, е била изпратена
на длъжника със съобщение от 13.09.2018 г. /приложени на л.14 от делото/. Вписания в това съобщение адрес
съвпада с посочения от заявителя, както
и с вписания адрес на регистрация на дружествата длъжник в ТР-р: гр.
Стралджа" пл."Демокрация" №2, видно
и от направената служебна справка в ТР-р към АВп. Съобщението е било върнато в съда без
оформяне на разписката за връчване, с приложен към него бял лист с отбелязване
"седалището на фирмата вече не съществува, изпратете съобщението до с.Атолово- кметство общ. Стралджа" без да е посочено,
без да е посочено кой е дал сведението и кой е автор на вписаното. С
разпореждане от 01.10.2018г. ЯРС е разпоредил съобщението да длъжника да бъде
връчено надлежно и разписката да се оформи от връчителя съгласно изискванията
на ГПК. До длъжника на 02.10.2018г., е било изпратено ново съобщение със
процесната заповед за изпълнение, върху разписката за връчването му, връчителят
Румяна Дичева е отбелязала, че адресът е бил посещаван на 06.10, 15.10 и 22.10.2018г.,
но на адреса няма офис на дружеството. На адреса на търговеца е било поставено
и уведомление по чл.50 ал.4 ГПК /л.16 от делото/. С разпореждане от 07.11.2018г.,
ЯРС е приел, че връчването е редовно при усл. на
чл.50 ал.2 ГПК.
Посочените по-горе писмени доказателства и обстоятелства опровергават
възражението на длъжника, че не
му е била надлежно връчена процесната заповед за изпълнение. В случая връчването е станало при
условията на чл.50 ал.2 ГПК. От приложените по делото писмени
документи, се установява че посочения адрес съвпада с адреса на търговеца,
вписан в търговския регистър. Във върнатото в цялост съобщение от длъжностното
лице по призоваването е посочено, че на адреса няма офис на дружеството. Извършеното
отбелязване е недвусмислено и от него може да бъде направен категоричният
извод, че търговецът е напуснал адреса си и не е изпълнил задължението си за
вписване на новия адрес в търговския регистър. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК следва
да намери приложение когато търговецът е напуснал адреса си, без да е изпълнил
задължението си за вписване на това обстоятелство в съответния търговски
регистър, какъвто е и настоящия случай /в случая следва да се отбележи, че
преди да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, съдът е приложил
и процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК със залепването на уведомление. В т.см.
Решение № 36 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 262/2010 г., II т. о., ТК/. Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК връчването
на съобщения на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да
се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, а по
силата на чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец е последният
посочен в регистъра адрес. Вписването в търговския регистър на адреса на
управление на търговеца предоставя възможност лицето да бъде призовавано и да
му бъдат връчвани съобщения на този адрес, като са уредени и последиците при
напускане на адреса - чл. 50, ал. 2 ГПК и ако връчителят не намери достъп до
канцеларията на търговеца - чл. 50, ал. 4 ГПК. Промяната на адреса подлежи на
вписване в регистъра, и ако това обстоятелство не е отразено, се прилага
фикцията за редовност на връчването - чл. 50, ал. 2 ГПК, като съобщенията се
прилагат по делото и се считат за връчени. В
случая, както се посочи по-горе в мотивите, съобщението до настоящия молител е
върнато с отбелязване, че на посетения адрес /който е и последният вписан в ТР/
търговецът няма офис на дружеството, тоест налице е била хипотезата на чл.50,
ал. 2 ГПК и заповедния съд правилно е приложил законовата фикция за редовност
на връчването, разпореждайки прилагане на съобщението в цялост към делото.
При тези доказателства няма основание да се приеме, че извършеното по реда на чл.50 ал.2 ГПК връчване на процесната заповед е
ненадлежно извършено. По делото не са събраните
доказателства, които да
опровергават отразените от длъжностното
лице в приложеното съобщение и уведомление констатации.
На основание изложеното, съдът
намира, че не е доказано
наличието на основанията по чл.423 ал.1 т.1 ГПК за приемане на настоящото
възражение. Не се твърди и доказва и наличието на някое от останалите основания
по чл.423, ал.1 ГПК. Предвид на
това депозираното възражение по чл.423 ГПК следва да бъде оставено без
уважение. Това обуславя
неоснователността и на искането за спиране на изпълнението
в хипотезата на чл.282
ал.2 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423 ГПК на „АГРОТАБАК"ЕООД гр.Стралджа, с ЕИК-********* срещу Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3716/2018г. на ЯРС.
Оставя без
уважение искането спиране
на
изпълнението на заповедта за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3716/2018г. на ЯРС, при условията на чл.282
ал.2 ГПК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.