РЕШЕНИЕ
№ 260004
гр. Сливница, 20.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публичното
заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Ивана Петрова, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВ гр. дело № 374 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на В.К.И., Б.В.М. и Д.В.И., с
която против Д.В.Г., Г.Б. А. и Б.Х.А. са предявени субективно съединени
положителни установителни петиторни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот,
представляващ дворно място с площ 741 кв.м., находящ се в с. Г.М., община Д.,
махала „Бара”, при граници водно течение, път, Ц.Д., С.В., което заема южната
част на имот № 061027 и е идентично с имот с проектен номер 061057, съгласно
скица проект № Ф00888/15.11.2010 г. па ОСЗ - Д..
Ищците твърдят, че в качеството им на наследници на Б.Д.Д.и Х. И. са
собственици на процесния имот. Твърдят, че към 1956 г. техният наследодател е
бил собственик на имота по силата на наследствено правоприемство и го е владял
до смъртта си през 1984 г. Посочват, че към образуване на ТКЗС през 1957 г. в
процесния имот се е намирало жилището на техния наследодател. Впоследствие
имотът е владян от наследодателката на ищците Х. И.. Считат, че неправилно
имотът е бил възстановен на ответниците в качеството им на наследници на Х.А.С.
с решение № 0323/18.04.2000 г. ОСЗ Д.. Посочват, че имотът не е бил включван в
ТКЗС или друга земеделска организация.
Преписи от исковата молба са изпратени на ответниците, които са се
възползвали от възможността да подадат отговор в законоустановения срок по чл.
131 от ГПК, с който оспорват предявените искове. Твърдят, че са собственици на
нива № 61027, с площ 0,965 дка, находяща се в с. Г.М., община Д., местност
„Бара”. Твърдят, че наследодателят на ищците неправомерно е построил три сгради
в собственият им имот.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за да установи
съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
Чрез предявените положителни установителни петиторни искове ищците искат от
съда със сила на пресъдено нещо да признае, че правото на собственост върху
спорната недвижима вещ принадлежи на тях. Следователно, по силата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК ищците следва да установят обстоятелствата, на които основават
своето право на собственост върху процесния имот – наследствено правоприемство
и давност, като в тази връзка следва да докажат началната дата, от която техният
наследодател е започнал да упражнява фактическата власт върху имота с намерение
за своене, като е владял имота явно, спокойно и непрекъснато за срок от 10
години от началната дата на установяване на владението, а впоследствие и сами
те са продължили владението на имота.
От представеното по делото удостоверение за наследници № 025 от 10.09.2010
г. на община Д., кметство с. Г.М. се установява, че Б.Д.Д.е починал на
10.12.1984 г. и е оставил за свои наследници Х. Б. И. и М. Б. Л. – дъщери.
Видно от протокол от 06.07.1995 г. по гр. д. № 205/1994 г. по описа на Районен
съд – Сливница е одобрена спогодба между Х. Б. И. и М. Б. Л., по силата на
която в дял на Х. Б. И. се дава масивна жилищна сграда на един етаж и частично
мазе с площ от 68 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от дворното място, в което е
построена жилищната сграда, цялото с площ 828 кв.м., съставляващо парцел XXII-373, кв. 35, а в дял на М. Б.-Л. се дава масивна сезонна сграда на един етаж на площ
от 70,60 кв.м., състоящо се от стая, кухня, антре и лятна кухня,
заедно с ½ ид. ч. от дворното място върху което е построена сградата,
цялото от 828 кв.м. , съставляващо по плана на с. Г.М., парцел XX-375 от кв. 36. По
делото е представено и удостоверение за наследници изх. № АИОЗ-1436 от
23.12.2015 г. на Столична община, район „Илинден“, от което се установява, че Х.
Б. И. е починала на 09.12.2015 г. и е оставила за свои наследници ищците В.К.И.
– съпруг и Б.В.М. и Д.В.И. – дъщери.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
но ако то е добросъвестно – в продължение на 5 години /арг. чл. 79, ал. 2 от
ЗС/. Според чл. 69, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Следователно
владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща
и включва фактически действия, които запълват съдържанието на правомощията на
собственик /в този смисъл Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74
г., Пленум на ВС/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е
психическо състояние, за което законодателят е установил законова оборима
презумпция в чл. 69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно
чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието
на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. За
да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Н.М.В.и Г.Ц.Б., които
познават страните по делото и са жители на село Г.М., се установява, че
наследодателят на страните Б.Д.е владял имот, находящ се в с. Г.М., местността
„Барата“ с площ 700-800 кв.м., който имот е бил ограден от всички страни с
ограда. В този имот Б.Д.е построил къща на два етажа. Според свидетелите след
смъртта на Б.Д.в имота са заживяли неговата дъщеря Х. и нейният съпруг – ищецът
В.И.. Свидетелите посочват, че къщата в имота е построена около 1990 г.
Свидетелите нямат информация имотът да е бил внасяв в ТКЗС. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели като последователни, непротиворечиви и взаимно
подкрепящи се.
Показанията на двмата свидетели се подкрепят и от приетото по делото
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, от което се
установява, че процесният имот, представляващ имот с проектен номер 061057, с
площ 741 кв.м., отразен в скица-проект № Ф00888 от 15.11.2010 г. се намира в
североизточната част на с. Г.М., извън урбанизираната територия. Имотът е
ограден от четирите си страни с материализирани на място огради. Вещото лице е
установило при посещението на имота, че в него са построени една жилищна сграда
на два етажа, разположена в западната част на имота, една стопанска сграда,
разположена в източната част на имота и една обслужваща постройка – навес,
разположена в западната част на имота. Около имота има изградени и други сради,
същият е елекрифициран и водоснабден, в какъвто смисъл са и показанията на
двамата свидетели.
Вещото лице е проследило регулационния статут на имота и е установило, че в
първия кадастрален и регулационен план на с. Г.М., одобрен със заповед № 2552
от 1930 г. част от имота е бил заснет като имот с пл. № 403, за който е отреден
съсобствен парцел за имоти 402 и 403 в квартал 37. Южната част от имот с пл. №
403 е бил отреден за улица, а северната част е била в границите на парцел I-402, 403 в кв. 37. Във връзка с изпълнението на ПМС № 216 от 08.11.1961 г.
за подобряване на градоустройсвеното планира на населените места и увеличаване
на фонда на обработваемите земи през 1962 г. целият парцел I-402, 403 в кв. 37 е бил изключен от регулационния план на село Г.М. като
от 1962 г. процесният имот и съседните му са придобили статут на земеделски
земи. Вещото лице е посочило, че процесният имот попада в основната си част
изцяло в имот № 061027 и малка част в имот № 061026. През 2018 г. със заповед №
РД-18-1043/02.05.2018 г. на ИД на АГКК е одобрена кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на с. Г.М.. По кадастралната карта
границите, площите и номерацията на имотите е запазена, както е по КВС. Вещото
лице е посочило, че части от процесния имот попадат в имоти с идентификатори №
15518.61.27 и № 15518.61.26. В заключение след съпоставяне на данните от КВС и
КК с данните от стария план вещото лице е установило, че имот с планоснимачен
номер 403 от стария план на село Г.М. от 1930 г. попада в границите на
процесния имот и между двата имота съществува частична идентичност като вещото
лице е отразило това на комбинирана скица към заключението. Имот пл. № 403 е с
площ от 456 кв.м. Вещото лице е посочило, че не може да се твърди категорично
за наличието или липсата на идентичност на процесния имот с неурегулирания
имот, предмет на делбата по гр. д. № 205/1994 г.
От показанията на свидетелите се установява, че праводателите на ищците, а
впоследствие и ищците са владяли в продължение на повече от 10 години процесния
имот в границите, в които същият се претендира, като владението им се
характеризира с двата си основни признака обективен - упражняване на
фактическата власт върху вещта (corpus), и субективен - намерението да се държи
вещта като своя (animus domini), като владението е било постоянно (не е имало
случаен характер), непрекъснато (за повече от шест месеца, арг. чл. 81 ЗС),
несъмнено, спокойно (не е установено с насилие) и явно (не е установено по
скрит начин, тайно от предишния собственик). Действително от показанията на
свидетелите не се установява началния момент от който дядото на ищците Б.Д.е
започнал да владее процесния имот, но от момента на смъртта му през 1984 г. до
настоящия момент е изминал период, по дълъг от изискуемата 10-годишна давност.
От своя страна ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху
процесния имот по силата на проведена и приключила земеделска реституция. По
делото е представено решение № М0323 от 18.04.2000 г. на Поземлена комисия – Д.
с приложена скица на имота, влязло в сила на 28.06.2000 г., с което е
възстановено правото на собственост на Х.А.С., който е бил собственик на имота
преди одържавяването му, в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на недвижим
имот - нива с площ 0,965 дка, девета категория, в местността „Бара“, имот № 061027
по картата на землището, при граници № 061028 нива насл. на С.М.С., № 000160
канал на община Д., № 061026 нива насл. на Н.Г.М., № 000158 водно течение на
община Д.. Както стана ясно от заключението по съдебно-техническата експертиза
процесният имот попада в основната си част изцяло в имот № 061027, който е бил
възстановен на ответниците и малка част в имот № 061026. Съгласно чл. 14, ал.
1, т. 1 от ЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява
правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота. Доколкото това решение представлява административен
акт и същевременно се противопоставя на ищците, които не са участвали в
производството по издаването му, то съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК съдът може да
се произнасе инцидентно по неговата законосъобразност. От представената по
делото административна преписка с вх. № 04014/05.11.1992 г. на ОСЗ – Д. не се
установява наследодателят на ответниците Х.А.С. да е бил собсвенк на процесният
имот, както и дали този имот е бил одържавен, респективно, че е подлежал на
възстановяване по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ в стари реални граници. В
приложената към преписката опис декларация не фигурира процесния имот. Не се
установява и този имот да е бил заявен от Х.А.С. за възстановяване. Не се
установява и процесният имот да е бил включван в ТКЗС. Ето защо съдът счита, че
неправилно имотът е бил възстановен на Х.А.С. с решение № М0323 от 18.04.2000
г. на Поземлена комисия – Д. без да са били налице материалните предпоставки за
това.
По тези съображения съдът приема, че в
случая ищците В.К.И., Б.В.М. и Д.В.И. са собственици на имот, идентичен с имота,
възстановен на наследодателя на ответниците и следователно предявената от тях
претенция за материално право по чл.124, ал.1 от ГПК е основателна спрямо
конкретните ответници, поради което следва да бъде уважена.
По
разноските:
При този изхода на спора на основание чл.
78, ал. 1 от
ГПК, на ищците се дължат разноски съобразно уважената част от исковете – в
пълен размер. Те са заплатили 50 лева за държавна такса, 10 лева за държавна
такса за вписва на исковата молба и 300 лева за депозит за вещо лице по
допуснатата от съда експертиза. Били са представлявани от адвокат като са
заплатили 600 лева за адвокатско възнаграждение, което се установява от
представения по делото договор за правна защита и съдействие, но в списъка по
чл. 80 от ГПК претендират заплащането на 400 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ответниците нямат право на разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Д.В.Г., ЕГН:**********, адрес: ***, Г.Б.А., ЕГН:**********,
адрес ***, Б.Х.А., адрес ***, че В.К.И., ЕГН: **********, адрес ***, Б.В.М.,
ЕГН:**********, адрес ***, ж.к. „Е.“, бл. 41, вх. 1, ет. 8, ап. 23 и Д.В.И.,
ЕГН: **********, адрес *** са
собственици въз основа на осъществено давностно владение на имот, представляващ
дворно място с площ 741 кв.м., находящ се в с. Г.М., община Д., махала „Бара”,
при граници водно течение, път, Ц.Д., С.В., което заема южната част на имот №
061027 и е идентично с имот с проектен номер 061057, съгласно скица проект №
Ф00888/15.11.2010 г. па ОСЗ – Д..
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН:**********,
адрес: ***, Г.Б.А., ЕГН:**********, адрес ***, Б.Х.А., адрес *** да заплатят на
В.К.И., ЕГН: **********, адрес ***, Б.В.М., ЕГН:**********, адрес ***, ж.к. „Е.“,
бл. 41, вх. 1, ет. 8, ап. 23 и Д.В.И., ЕГН: **********, адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 760 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването на страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: