№ 16
гр. Пловдив, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора А. Янков
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600575 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 92/18.04.2023г., постановена по НОХД № 6941/2022г. по
описа на Районен съд гр.Пловдив, осъденият Г. З. Д. е признат за виновен в
това, че на 29.11.2022г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал
високорисково наркотично вещество - марихуана с нето тегло 13,271 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 10,7 % на
стойност 79,62 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 вр. чл.54 от
НК е осъден на една година лишаване от свобода, което съгласно чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим, и глоба в размер на
4000 лв.
Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1
от НК. Произнесъл се е относно вещественото доказателство и разноските по
делото.
По повод въззивна жалба на защитника на осъдения съдебният акт е бил
1
предмет на въззивен контрол. С решение № 382/16.10.2023г., постановено по
ВНОХД № 1249/2023г., Окръжен съд гр.Пловдив е изменил присъдата на
Районен съд гр.Пловдив, като е индивидуализирал наказанията на основание
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК и ги е намалил на девет месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 1500 лв.
Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване,
съдебният акт на първоинстанционния съд е влязъл в сила на датата на
постановяване на въззивното решение.
От осъдения Д., чрез неговия защитник, е подадено искане за
възобновяване на производството по делото. Излагат се доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Прави се искане за възобновяване на делото, отмяна на присъдата на
първоинстанционния съд и решението на въззивния съд и да се оправдае
осъденото лице. Алтернативно се предлага да се измени въззивното решение
с преквалифициране на престъплението по чл.354а, ал.5 от НК и налагане на
предвиденото наказание глоба.
Пред Пловдивския апелативен съд осъденият Д. и неговият защитник
поддържат искането с изложените в него съображения. Пледират за
възобновяване на производството.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от
защитата нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото,
обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.
2
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при
преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да
се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за
проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната
правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в
закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в
сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са
допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта,
които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и
справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на
съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа
обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание
и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в
искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда,
допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от
въззивната инстанция.
Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете съдебни
инстанции, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от
НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото. При
преглед на съдопроизводствените им действия не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и
анализа на различните доказателствени източници.
Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на
събраните доказателствени източници, са извършили самостоятелен,
обстоятелствен, всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса,
поотделно и в съвкупност. Не се констатират допуснати от решаващите
съдилища нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107,
ал.5 от НПК. Доказателственият анализ, изложен в техните съдебни актове, е
правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови
текстове. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за
доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил
3
самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като изключително подробно и
аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на
постановения съдебен акт.
Неправилно е оплакването на защитата, че решаващите съдилища са се
доверили на показанията на полицейските служители, ангажирани със случая,
с което са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила.
Окръжен съд гр.Пловдив е дал изчерпателен отвор на това възражение, което
е законосъобразно и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Според чл.118 от НПК не могат да бъдат свидетели лицата, участвали в
същото наказателно производство в друго процесуално качество. Тази норма
не следва да се тълкува и прилага разширително и по отношение на онези
„служители на МВР, ангажирани с оперативната работа преди началото и по
време на наказателния процес, да свидетелстват за факти и обстоятелства,
станали им известни при разкриването на престъплението.” /Решение №
453/14.12.2009г. на ВКС по н. д. № 462/2009г., II н. о., НК/.
Според трайната съдебна практика /Решение № 406/21.06.1999г. на ВКС
по н. д. № 68/1999г., II н. о., НК, Решение № 453/14.12.2009г. на ВКС по н. д.
№ 462/2009г., II н. о., НК, Решение № 150/04.05.2023г. на ВКС по к. н. д. №
181/2023г., I н. о., НК/ „полицейските служители, за които не важи
ограничението по чл.118 НПК, могат да бъдат свидетели и няма пречка
показанията им да бъдат ценени при изясняване на релевантните за изхода на
производството факти.”, подход, който са приложили решаващите съдилища.
Не се споделя и доводът на защитата относно идентичното съдържание
на протоколите за разпит на служителите на реда в хода на досъдебното
производство. По силата на чл.7 от НПК тази първа фаза на наказателното
производство има подготвителен характер, а съдебното производство заема
централно място в наказателния процес. В хода на последното, при пълно
разгръщане на всички негови основни принципи, страните имат възможност
да участват в разпита на свидетелите и да задават своите въпроси. Това право
не е било ограничено, нито на осъдения Д., нито на неговия защитник и в
двете съдебни инстанции.
Пловдивският апелативен съд намира за неоснователна и тезата на
4
защитата, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от
НПК. В обстоятелствената му част са описани в изискуемата от законодателя
степен обстоятелствата, при които е извършено престъплението по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК, за което осъденият е предаден на съд. Наблюдаващият
прокурор е изпълнил задължението си да посочи всички факти, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Обвинителният акт е годен да сложи началото на
съдебната фаза на процеса, тъй като съдържанието му дава пълна възможност
на осъдения Д. да организира защитата си, както по фактите, така и по
правната квалификация. Той е предаден на съд за престъпление с
изпълнително деяние „държане”, не и „придобиване”. Двете форми от
обективна страна на престъпния състав са в условията на алтернативност, но
не и на кумулативност поради използвания от законодателя съюз „или”. За да
има „държане”, не е необходимо да има „придобиване”.
Окръжен съд гр.Пловдив е дал изчерпателен отговор и на възражението
на защитника на осъденото лице защо деятелността на последното не следва
да се квалифицира като маловажен случай. Като се има предвид легалното
определение на това понятие, дадено в чл.93, т.9 от НК, законосъобразен и
обоснован е изводът на въззивния съд, че не сме изправени пред подобна
хипотеза. Спор няма, че маловажността може да се приложи за всяко
престъпление, включително и за деяние, засягащо обществените отношения,
свързани със здравето. Неголямото количество и ниската стойност на
наркотичното вещество не са достатъчни да обслужат защитната теза.
Предишните шест осъждания на дееца, три от които за престъпления с
предмет наркотични вещества, не обуславят извода, че се касае за
престъпление с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.
Следователно не е налице и неправилно приложение на материалния
закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсват пороци при
формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд и
въззивния съд по фактите и спрямо установеното от фактическа страна.
Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд
намира, че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и
5
на въззивното решение. Поради това искането на осъдения за възобновяване
на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без
уважение.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. З. Д. за
възобновяване на производството по ВНОХД № 1249/2023г. по описа на
Окръжен съд гр.Пловдив и НОХД № 6941/2022г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6