Решение по дело №471/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на Х. П. Х., [ЕГН], от [населено място], община Павел Баня, против Решение № 349005-23 от 09.05.2024 г. на заместник-директор на ОД на МВР Стара Загора в частта му, с която се отказва изтриването на личните данни на Х. П. Х., [ЕГН], обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с досъдебно производство № 284 ЗМ-973/2003 г. по описа на РУ К. при ОДМВР Стара Загора, пр. пр. № 89/2003 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора, ТО К., за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и съдебно дело, Присъда № 27/2003 г. на Районен съд К., проява по чл. 339, притежаване на ВОБ, ефективно наказание глоба.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че с него се нарушават основни права и законни интереси на жалбоподателя, относими към разпоредбите на чл. 14 и чл. 17 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), тъй като чрез разпоредбите на Инструкция № 8121з-749/2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР, която е подзаконов нормативен акт, се влиза в колизия с разпоредбите на чл. 79 – 88а от Наказателния кодекс НК). Сочи се, че за процесното му осъждане жалбоподателят е реабилитиран и за него следва да отпаднат всички негативни последици, свързани с това му осъждане, но чрез цитираната Инструкция не му се дава такава възможност, ако и той да си е взел поуки и спрямо него да са постигнати целите на чл. 36 от НК. Поддържа се и че на основание чл. 3, т. 7 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. може да бъде разпоредено заличаване на личните му данни от информационните масиви на МВР. В представено писмено становище пълномощникът на жалбоподателя – адв. Р. Ж., навежда и доводи за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради липсата на преценка и неизлагането на съображения за необходимостта от продължаване съхраняването на личните данни на жалбоподателя за целите, за които те са били обработвани, като се позовава на разпоредбите на чл. 4, пар. 1, б. „в“ и „д“ от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. и дадени разрешения с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., относими към настоящия казус и имащи приоритет над приложимото национално законодателство. Направено е искане за отмяна на решението на заместник-директора на ОД на МВР Стара Загора в оспорената му част и връщане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление в тази му част.

Ответникът – заместник-директор на ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Х. П. Х. е подал Заявление с вх. № 349005-9 от 26.01.2024 г. до Директора на ОД на МВР Стара Загора (л. 23 по делото), с искане да бъдат заличени негови лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с водени срещу него наказателни производства от 2003 г.

По подаденото от жалбоподателя заявление е била извършена проверка, за резултатите от която е изготвена обобщена справка УРИ: 349р-14165 от 25.04.2024 г., според която в информационните фондове на МВР са въведени и се обработват лични данни на жалбоподателя, в т. ч. свързани с образувано и водено срещу него досъдебно производство № 284 ЗМ-973/2003 г. по описа на РУ К. при ОД на МВР Стара Загора (пр. преписка № 89/2003 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора, ТО К.), за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което впоследствие същият е осъден на глоба с присъда по НОХД № 27/2003 г. на Районен съд Казанлък и реабилитиран на 25.03.2022 г. на основание чл. 88а от НК, видно от изискана и приложена справка за съдимост.

С Решение № 349005-23 от 09.05.2024 г. на заместник-директор на ОД на МВР Стара Загора в оспорената му част се отказва изтриването на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК – досъдебно производство № 284 ЗМ-973/2003 г. по описа на РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора (пр. преписка № 89/2003 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора, ТО Казанлък) и НОХД № 27/2003 г. на Районен съд Казанлък, приключило с влязла в сила осъдителна присъда № 27е от 17.04.2003 г. Измежду цитираните разпоредби като правно основание за упражненото административно правомощие относими към оспорения отказ са нормите на чл. 56, ал. 6 във връзка с чл. 54, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗЗЛД. От фактическа страна постановеният отказ е обоснован със съображения, че личните данни на лицата, обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК, се заличават при настъпване на някое от обстоятелствата, посочени в чл. 3 –5 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (Инструкция № 8121з-749/2014 г.). Въз основа на резултатите от извършената проверка е прието за установено, че не е налице нито едно от обстоятелствата, посочени в чл. 3 от цитираната Инструкция и съотвeтно липсва основание да бъдат заличени личните данни на жалбоподателя, въведени и обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с горепосоченото наказателно производство, образувано и водено срещу него.

Решението е получено лично от жалбоподателя на 21.05.2024 г. Жалбата до съда е подадена на 03.06.2024 г.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната преписка по издаването на оспорения административен акт, както и доказателства във връзка с компетентността на органа, издал обжалваното решение.

При така приетата за установена фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт в оспорената му част, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за заличаване на лични данни, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни, включително когато това е свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, като администратор на лични данни е Министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица – чл. 29, ал. 1 от ЗМВР. В чл. 28, ал. 1 от ЗМВР е регламентирано, че администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 – 56 от ЗЗЛД, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 8121з-1111 от 08.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 12 – 22 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, чл. 53 – 56 и чл. 68 от ЗЗЛД Директорът и Заместник-директорите на Областните дирекции на МВР са оправомощени да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субектите искания за упражняване на права по чл. 12 – 22 от Регламент(ЕС) 2016/679 и по чл. 53 – 56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. Следователно оспореното решение е издадено от материално компетентен орган – Заместник-директор на ОД на МВР Стара Загора, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му с цитираната заповед административни правомощия.

Не е спорно, че приложимата национална правна уредба, на която се е позовал органа като основание за постановения от него отказ – чл. 56, ал. 6 във връзка с чл. 54, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗЗЛД и чл. 3 от Инструкция № 8121з-749/2014 г., допуска (за целите на служебни или законово регламентирани проверки, разследвания или процедури, предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания) съхранението от полицейските органи на лични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Приложимата национална правна уредба обаче противоречи на предписанията на чл. 4, пар. 1, б. „в“ и „д“ от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), както и на разрешенията, дадени във връзка с тях Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., което е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Същите са имат приоритет над националното законодателство, относими са към настоящия казус и обуславят извод, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод на извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересованото лице да осъществява тази проверка, съобразявайки релевантните обстоятелства. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва регистрацията на лицето да бъде снета, респективно ограничена.

В случая в оспорения отказ не е извършен необходимия анализ относно личността на жалбоподателя, налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминал от извършване на деянието до датата на подаване на искането са изтриване на личните данни, настъпилата в този период реабилитация. Не са посочени целите за съхраняване и обработване на данните, като липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани или не. В този смисъл оспореният отказ е немотивиран и издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без извършването на необходимата преценка и анализ на обстоятелствата, посочени по-горе. В същия смисъл е и Решение № 6614 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11601/2023 г., V о.

Изложеното налага отмяната на Решение № 349005-23 от 09.05.2024 г. на заместник-директор на ОД на МВР Стара Загора в оспорената му част, като незаконосъобразно, и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление в тази му част. При новото произнасяне, освен да събере относимите доказателства, органът следва да извърши пълен и обстоен анализ на същите и да постанови своя акт при излагане на конкретни фактически съображения относно необходимостта от съхранение на личните данни за целите, за които са били обработвани, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по въпроса с решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС.

По изложените съображения, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Х. П. Х., [ЕГН], от [населено място], община Павел Баня, Решение № 349005-23 от 09.05.2024 г. на заместник-директор на ОД на МВР Стара Загора в оспорената му част, с която се отказва изтриването на личните данни на Х. П. Х., [ЕГН], обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с досъдебно производство № 284 ЗМ-973/2003 г. по описа на РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора, пр. пр. № 89/2003 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора, ТО Казанлък, за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и съдебно дело, Присъда № 27/2003 г. на Районен съд Казанлък, проява по чл. 339, притежаване на ВОБ, ефективно наказание глоба.

ВРЪЩА административната преписка на директора на ОД на МВР Стара Загора за ново произнасяне по подаденото до него от Х. П. Х., [ЕГН], заявление с вх. № 349005-9 от 26.01.2024 г. в частта, по която е постановен отменения с настоящото решение отказ, при съобразяване с изложените по-горе мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по въпроса с решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от решението.