№ 89
гр. Шумен , 13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
Членове:Зара Е. Иванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500157 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.413, ал.1 и 2 във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ...
със седалище и адрес на управление гр. С.. чрез пълномощника си
юрисконсулт Р.И. И. срещу Разпореждане № 260534 от 02.03.2021 г. по ч.г.д.
№ 297 по описа за 2021 г. на НПРС, в частта му, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК срещу посочените в него длъжници за вземането за
договорно възнаграждение в размер на 225.87 лв. Жалбоподателят счита, че
разпореждането в тази му част е неправилно и излага подробни аргументи в
тази насока. Според него до- говорното възнаграждение не противоречи на
добрите нрави, същото е уговорено в съответствие с принципа за
добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит и неговата
цена и в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Мо- ли съда
да отмени разпореждането в обжалваната му част, като се произнесе по съще-
ство да бъде издадена заповед за изпълнение за договорното възнаграждение,
претен- дирано в заявлението по чл.410 от ГПК, да присъди юрисконсулско
възнаграждение за заповедното производство, както и разноски за
настоящото производство.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на
1
правен инте- рес, поради което е допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира
частната жалба за основателна, поради следните съображения:
Производството пред НПРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК от
„Профи кредит България“ ЕООД гр. София, срещу длъжниците Л. Н. И., ЕГН
********** и Р. Л. И., ЕГН ********** и двамата с адрес в гр. Н.П.... за
сумата от 2 565.68 лв., от която 1 188.96 лв. – непогасена предсрочно
изискуема главница; 225.87 лв. - непогасено падежирано дого- ворно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.02.2019 г. до 24.07.2019 г.; 812.40
лв. - непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги;
20.00 лв. - неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането, дължими за периода от 05.12.2018 г. до 24.07.2019 г. (датата на
предсрочната изискуемост); 34.46 лв. – непогасена лихва за забава от датата
на изпадане на длъжниците в забава 21.11. 2018 г. до датата на предсрочната
изискуемост 24.07.2019 г. (в периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г. не е
начислявана законна лихва съгл. чл.6 от ЗМДВИППП) и 283.99 лв. – законна
лихва за периода от 24.07.2019 г. до 25.02.2021 г. (в периода 13.03.2020 г. –
13. 07.2020 г. не е начислявана законна лихва съгл. чл.6 от ЗМДВИППП,
както и законна лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплаща- не на сумата. Претендира и заплащането на разноски
в размер на 51.31 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсулско
възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено парично
задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 26.09.2018
г., въз основа на който „Профи кредит България“ ЕООД е предоставило на Л.
Н. И., кредит в размер на 1 300.00 лв. Договорът е подписан и от Р. Л. И. в
качеството му на съдлъжник.
С Разпореждане № 260534 от 02.03.2021 г. по ч.г.д. № 297/2021 г.,
съдът е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълне- ние срещу солидарните длъжници за следните суми:
225.87 лв. непогасено падежирано договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 20.02.2019 г. до 24.07.2019 г.; 812.40 лв. непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 20.00 лв. не-
2
платени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, дължими
за перио- да от 05.12.2018 г. до 24.07.2019 г.; за разликата над сумата от
141.83 лв. до 283.99 лв., представляваща законна лихва върху главницата от
24.07.2019 г. до 25.02.2021 г., както и за юрисконсулско възнаграждение за
разликата над 50 лв. до претендираните 150 лв. и за платена държавна такса
за горницата над 27.31. лв. до 51.31 лв. Относно претенди- раното договорно
възнаграждение, съдът се е мотивирал, че то е в нарушение на добри- те
нрави съгл. чл. 9 от ЗЗД. Уговореният с кредитния договор годишен лихвен
процент е в размер на 41.17%. Така уговорената възнаградителна лихва
надвишавала четири пъти законната лихва по просрочени задължения, която
съгл. ПМС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015 г. Т.е. тя не
отговаряла на изискванията за добросъвестност. С оглед на това налице е
неравноправна клауза съгл. чл.143, ал.1 и ал.2 от ЗЗП и претенцията за
договорно възнаграждение в размер на 225.87 лв. следва да бъде отхвърлена
изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изво- ди:
Вземането произтича от договор за потребителски кредит и по
отношение на него се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския
кредит – чл.4 от ЗПК. С чл. VІ от договора страните са уговорили годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 49.90% и годишен лихвен процент
(ГЛП) в размер на 41.17%. В случая следва да се съобрази, че с изменението
на ЗПК (обн. в ДВ бр.35 от 22.04.2014 г.) е въведена разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗКП, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на РБ. Видно от мотивите за това
изменение (изло- жени при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014
г., 42-то НС) законода- телят си е поставил за цел постигане именно на
справедлив баланс между интересите на потребители на „бързи” небанкови
кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска кредитоспособност
(влошено имуществено състояние, нестабилни или неустано- вими доходи,
налична вече задлъжнялост) или ниска информираност и на професио-
налните заемодатели, опериращи на същия този рисков пазар, понасящи
3
загуби от неплатежоспособност на висок брой свои клиенти. Съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годи- шен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застраховател- ните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
От двете разпоредби се установява, че ГПР включва и размера на
възнаградителната лихва по конкретния кредитен договор. С чл.19, ал.4 от
ЗКП, законо- дателят императивно е определил лимит на лихвата по
потребителските кредити, като е определил максималния размер на годишния
процент от разходите, който защитава интересите и двете страни по договора
и с оглед на това не е в противоречие с добрите нрави. Предвид размера на
законната лихва определена с ПМС № 426 на МС от 18.12. 2014 г., - ОЛП на
БНБ (от м. януари 2018 г. до сега е 0.00%) плюс 10 процентни пункта,
договорения с процесния договор ГПР не надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в лева и валута. Следователно
клаузата, уговаряща размера на лихвата не е нищожна поради накърняване на
добрите нрави и на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП.
Налице са предпоставките за възникване и съществуване на задължения за
заплащане на лихвата в уговорения размер, предвид наличието на изрична
клауза в процесния договор за потребителски кредит.
Следва за пълнота да се посочи, чие посочената в обжалваното
разпореждане практика на ВКС е за периода преди изменението на ЗПК (обн.
в ДВ бр.35 от 22.04.20 14 г.) в сила от 23.07.2014 г.
4
С оглед на гореизложеното, предвид основателността на частната
жалба, следва да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 225.87 лв.,
представляваща непо- гасено падежирано договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 20.02.2019 г. до 24.07.2019 г. На основание чл.78, ал.1
и ал.8 от ГПК на жалбоподателят следва да бъдат присъдени направените от
него деловодни разноски пред настоящата инстанция в раз- мер на 15.00 лв. –
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в раз- мер на
50.00 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Разпореждане № 260534 от 02.03.2021 г. по ч.г.д. № 297 по
описа за 2021 г. на НПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на
„Профи кредит Бълга- рия“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. С... за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу Л. Н. И., ЕГН ********** и Р. Л. И., ЕГН ********** и двамата с адрес
в гр. Н.П.... за сумата от 225.87 лв., представляваща непогасено падежирано
договорно възна- граждение, дължимо за периода от 20.02.2019 г. до
24.07.2019 г., като вместо това постановява:
Да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по заявлението
на „Про- фи кредит България“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. С... срещу Л. Н. И., ЕГН ... и Р. Л. И., ЕГН ********** и
двамата с адрес в гр. Н.П.... за сумата от 225.87 лв. - непогасено падежи- рано
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.02.2019 г. до
24.07.2019 г., както и сумата от 65.00 лв., включваща направените разноски
пред настоящата инстан- ция в размер на 15.00 лв. – заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Връща делото на Районен съд – нови пазар за техническо изготвяне на
заповедта и за изпълнение на процедурата за връчването й.
Определението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6