Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 22,03,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г., като разгледа докладваното
от съдия М.Апостолова гр.дело № 162 по описа за 2016год, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от
ГПК.
Образувано е по
предявени от „Б.Д.“ ЕАД обективно съединени искове, с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, с
които се претендира солидарно осъждане на Д.Т.Г., Т.С.Г. и Й.Т.Г. за сумата от за сумата от 218 471,87лв., представляваща главница по договор за ипотечен
кредит от 28,04,2006год., доп.споразумение от 18,03,2010год. и 02,07,2013год., ведно със законната лихва от
датата на получаване от
ответниците на исковата молба до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 32840,68лв./стр.393/, за
периода от 09,12,2013год. до 15,10,2014год., санкционираща лихва в размер на 150,33лв./стр.393/, за периода от
18,01,2014год. до 15,10,2014год., заемни такси в размер на 2773,38лв.-т.13 и т.22 от договора, т.11 от ДС от 02,07,2013год. и т.24,1 и т.24,2,
т.28 и т.29 от ОУ, от които 1873,86лв.-застрахователни премии /т.13, вр.т.28 и
т.29 от ОУ/стр.282/, 899,52лв.- такса управление /т.11 от ДС 02,07,2013год..
Твърди
се, че между ищеца и Й. Т.Г. и Т.С. Т. да е сключен писмен договор за банков
ипотечен кредит от 28,04,2006год.,
според който дружеството се задължава да предостави на кредитополучателите
кредит в размер на 200 000,00лв. Твърди се, че кредита е изцяло усвоен на
02,05,2006год. Договорено е погасяване на задълженията за срок от 300 месеца, считано от усвояване
на същия. Договорена е лихва в размер на 5,59%. Поради нередовно погасяване на
задълженията кредитът е предоговорен на 18,03,2010год. Сключено е и второ
споразумение от 02,07,2013год., с което Д. Т. Г.
на осн.чл.101 ЗЗД встъпва в дълга към банката. Извършено е капитализиране на
лихвата и променен срокът на погасителните вноски. Лихвата по кредита е
намалена от 10,29% на 7,50%. Налице е неизпълнение на задължението на
ответниците за плащане на дължимите вноски от м.януари до м.септември 2014год. Кредитът поради
неплащане е обявен за предсрочно
изискуем на осн.чл.20,2 от ОУ, с връчване на уведомление до длъжника Д.Г. на
14,08,2014год. На същата дата са получени уведомления от Й. и Т.Г., чрез Д.Г..
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
В
указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника Т.Г. /л.247/, в
който се заявява становище за неоснователност на ИМ. Поддържа да не е налице валидно възникнало правоотношение с
банката, тъй като липсва упълномощаване за сключване на споразумение с
кредитора. Налице е било упълномощаване за различни обстоятелства. Оспорва
приложимостта на общите условия към договора. При условията на евентуалност
релевира възражение за погасителна давност.
Ответникът-Й.Т. Г. в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция по сходни
съображения/ стр.260/. Релевира възражение за изтекла давност.
Ответникът-Д.Т.
в срока за отговор излага становище/стр.272/да липсва договорно правоотношение
с ищеца по договор от 28,04,2006год. Оспорва приложението на общите условия към
договор за кредит, тъй като не са приети. Релевира възражение за давност.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковите претенции.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните, а и с оглед
приложените доказателства се установява наличието на сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот от 28,04,2006год. /л. 90/, по силата на който „Б.Д."
ЕАД, в качеството на кредитодател, предоставя на Й.Т. Г. и Т.С.Г.,
в качеството ѝ на кредитополучатели,
кредит в размер на
200000лв. Срокът за издължаване на кредита е 300 месеца от датата на неговото
усвояване - т.2 от договора.
Не спорно, че заемната
сума е в размер на 200000лв. е усвоена от кредитополучателя.
Kредитът се отчита по сметка № 12019059–
т. 4 и т. 8.2.
Видно от погасителния план
/л.94/, неразделна част от договора за кредит, месечната погасителна вноска за
първите 36 месеца е в размер на 1238,95лв., за следващите 264 месеца –
1550,52лв., а последната изравнителна 300-на вноска е в размер на 1549,69 лв.
Лихвата по кредита е определена като БЛП за този
вид кредит, периодично определян от кредитора, и надбавка. Към датата на
сключване на договора БЛП е 3,69%, стандартната надбавка за първите 3 години е
в размер на 1,9 процентни пункта или за този период, лихвеният процент по
кредита е общо 5,59% - т.7.1. След изтичането на третата година, надбавката се
определя в „Условия за ползване на преференциални лихвени условия по жилищни
кредити“ – Приложение № 1 към договора.
В
т. 16.1. е уговорено задължението по кредита да бъде
обезпечено с ипотека върху недвижими
имоти собственост на кредитополучателите.
В т.19.1. от
договора е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска за главница и/или лихва, от
7-мия ден след падежната дата, остатъкът от кредита се олихвява с договорената
лихва по т.7,1, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта.
Съгласно т.19,2 от договора при допусната забава в плащанията на
главницата и /или лихвата над 90 дни
целия остатък от кредита става
предсрочно изискуем. До предявяване на
молбата за събиране по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява
с лихвения процент по т.7,1, увеличен с надбавка в размер на 10 процентни
пункта.
По делото са представени „Условия за ползване на
преференциални лихвени условия по жилищни кредити по програма ДСК Уют“,
съгласно които, лихвата се образува при надбавка от 4,6 %.
По делото е
представена версия на Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити от
септември 2007год. В чл. 20,2 е посочено,
че при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта.
Предпоставките, при които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем, са посочени в чл. 21,1.
Съгласно чл. 25.3. кредиторът има право да
променя базовия лихвен процент, при осъществяване на посочените в клаузата
условия, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. В случаите на
промяна на БЛП кредиторът определя нов размер на месечната вноска и предоставя
на кредитополучателя актуализиран погасителен план – чл.9.4.
На
18.03.2010г. е сключено Допълнително споразумение към Договор
за кредит № 17/12019059 от 28.04.2006 г. Съгласно буква „Б“ от споразумението,
остатъкът по дълга е 193 021.03 лв., в т. ч. главница 188 188.57 лв.,
редовна лихва 4 829.64 лв., наказателни такси 1.47 лв. Кредитополучателят е
внесъл сумата от 862.00 лв. Допълнителното споразумение се сключва по отношение
на остатъка от дълга в размер на 193 021.00лв. Към датата на
споразумението лихвата по договора е 10.29%.
Променя се падежната дата за издължаване на кредита - 18-то число от
месеца-т.3 от ДС. Съгласно т.5,1 от ДС е уговорен гратисен срок за главницата -
9 месеца, без да се променя крайния срок за издължаване на кредита. В срока по
т.5,1 от ДС кредитополучателят заплаща част от начислената месечна лихва в
размер на 827.58 лв. Непогасената част от начислената лихва се капитализира на първия работен
ден, следващ последната падежна дата от гратисния период; При предсрочна изискуемост капитализацията
отпада от датата на изискуемостта.
На 02.07.2013г. е сключено Допълнително
споразумение към Договор за кредит № 17/12019059 от 28.04.2006 г., с което Д.Т.Г.,
наричана в споразумението „съдлъжник” е изразила воля за встъпване в
задълженията по договор от 28,04,2006год. Съгласно буква Б от споразумението,
към датата на споразумението остатъкът по дълга е 229 137.35 лв., в т.
ч. главница 195 734.31 лв., редовна лихва 19 272.41 лв., дължима санкционираща
лихва 13 048.62 лв., заемни такси в размер на 1 082.01 лв. Кредитополучателят е
внесъл сумата от 12.79 лв. заемни такси. Кредиторът се отказва от част от
заемни такси и санкциониращи лихви, общо в размер на 10624.56лв. Допълнителното
споразумение се сключва по отношение на остатъка от дълга в размер на 218
500.00 лв. Към датата на споразумението лихвата се променя от 10.29% на
7.50%. –т.3 от ДС. Променя се крайния срок за издължаване на кредита, а именно
360 месеца от датата на сключване на допълнителното споразумение. Договорен е шест месечен гратисен
период за главницата –т.1 от ДС. През гратисния период кредитополучателят
заплаща част от начислената месечна лихва в размер на 682.82 лв. Непогасената
част от начислената лихва се
капитализира на първия работен ден, следващ последната падежна дата от
гратисния период. След изтичане на гратисния период кредитът се издължава с равни месечни вноски в размер на 1561,26лв.
Споразумението е сключено от името на Й.Г. и Т.С., чрез пълномощник-Д.Г.
въз основа на пълномощно рег.№16693/04,11,2010год.
Към споразумението са представени подписани от страните ОУ от месец юни,
2013год. Съгласно т.9.1. и т.9.2., кредитът се олихвява с фиксиран или
променлив лихвен процент, като последният е зависим от БЛП, определян по
одобрена от кредитора Методология- оповестена в офиси на Банката и на интернет
страницата й, и се променя при промяна на БЛП по решение на кредитора.
В т.20.2. е
посочено, че при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над
90 дни целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта. Предпоставките,
при които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, са
посочени в чл. 21.1.
Представено е
уведомление до Й.Г. с рег. № 01-20-04-204/30,07,2014год., с което поради
допусната забава в плащанията Банката е обявила за предсрочно изискуеми
задълженията на ответника по процесния договор за кредит от 28,04,2006год. и
допълнителните споразумения към него, като е предоставен 7-дневен срок за
доброволно погасяване на дължимите суми.
От приложена обратна
разписка с № 1523534 се установява, че уведомлението е получено на
14,08,2014год. от Д.Г..
С уведомления с рег. №
01-20-04206/30,07,2014год. и рег. №
01-20-04207/30,07,2014год., идентично по съдържание, предсрочната изискуемост е
обявена и по отношение на Д.Т. и Т.С.. Същото е получено от Д.Т. на
14,08,2014год. за Т.С.. Уведомлението до Д.Г. рег.№01-20-04-208/30,07,2014год. също
е връчено на 14,08,2014год. /стр.234 от делото /.
От изслушаното по делото
първоначално заключение на Съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че кредитът е усвоен на 02,05,2006год. Вещото лице дава
заключение, че кредитът не е погасяван редовно, като е допуснато просрочие за
месеци януари, февруари и март 2010год. Месечните вноски от м.юли 2012год. до
м.юли 2013год. са в забава, първата от които е 350дни. Посочва, че непогасената
главница, включваща, непогасена на падеж вноски и предсрочно изискуема
главница, към датата на получаване на исковата молба от ответниците е в размер
на 218471,87лв. , от които 1587,47лв.- падежирала главница и 216884,40лв.-
предсрочно изискуема главница. Неплатената възнаградителна лихва, към датата на
получаване на настоящата искова молба е в размер на 20344,14лв., а неплатената
санкционираща лихвена надбавка върху частта от неплатените вноски,
представляващи главница, за периода от падежа на всяка вноска до датата на
исковата молба-16,10,2014год. е в размер на 18,63лв., докато осчетоводените от
„Банка ДСК“ АД разноски към датата на подаване на исковата молба са в размер на
2773,38лв., от които 1022,01лв.-застрахователна премия 2013год.,
851,85лв.-застрахователна премия 2014год. и 899,52лв.-такса управление.
Установява се в
периода на издължаване на кредита базовия лихвения
процент е променян както следва:
- Считано от 10.09.2007г. - увеличение с 0.5 пункта, от 3.69 на 4.19%. Основанието
е Решение на Комитета за управление на активите и пасивите на Банка ДСК /КУАП/
от 23.08.2007г., съгласно препис-извлечение от Протокол № 40. В резултат на
промяната на базовия лихвен процент се променя годишната лихва по Договора от 5.59%
на 6.09%.
- Считано от 02.04.2008г. - увеличение с 0.5 пункта, от 4.19 на 4.69%. Основанието
е Решение на Комитета за управление на активите и пасивите на Банка ДСК /КУАП/
от 20.03.2008г., съгласно препис-извлечение от Протокол № 13. В резултат на
промяната на базовия лихвен процент се променя годишната лихва по Договора от 6.09%
на 6.59%.
- Считано от 21.10.2008г. — увеличение на базовия лихвен процент с 1 процентен
пункт, от 4.69 на 5.69%. Основанието е Решение на Комитета за управление на
активите и пасивите на Банка ДСК от 16.10.2008г., съгласно препис- извлечение
от Протокол № 46. Промяната в годишната лихва по договора е също увеличение с
1%, от 6.59% на 7.59%.
- Считано от 02.05.2009г., поради изтичане на три годишния период, лихвата се
променя от 7.59% на 10.29%, което е
заложено в договора.
- С подписването на
допълнително споразумение между страните на 02.07.201 Зг. годишната лихва се
променя на 7.50%, считано от датата на споразумението.годишната лихва е
намалена с 2,79лв.
В изслушаното по делото заключение
на Съдебно-счетоводна експертиза се посочва, че съгласно
първия погасителен план, при договорен лихвен процент от 5.59% за първите 36
месеца, 8.29% до 18,06,2013год. и за периода от 02,07,2013год. до датата на исковата
молба – 16,10,2014год. в размер на 7,50% задълженията са в общ размер на
203804,01лв., от които главница в размер на 172607,10лв./ с настъпил падеж
5636,34лв. и предсрочно изискуема в размер на 166970,80лв./. Договорната лихва
е в размер на 28525,51лв., санкциониращата лихва в размер на 107,11лв. и
дължима такса управление /0,4% от
172607,10лв. в размер на 690,43лв./. Дължимите застраховки са в размер на
1873,86лв. Подробно в справка приложение №4 от заключението са отразени дължимите лихви, главници и месечни вноски
без промяна в посока увеличение на договорения лихвен процент, без включване
на лихви в капитализация и при намаление
на договорната лихва съгласно
допълнително споразумение от 02,07,2013год. Платените суми са
представени в колана №16 от справката и са общо в размер на 109782,36лв. Със
сумите над месечните вноски по първия погасителен план е извършено погасяване на главница, отразено в колона
10-та.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
По
делото се установява, че между ищеца „Банка ДСК“ АД и Й.Т.Г. и Т.С.Г. е възникнало правоотношение за предоставяне на кредит, по който Банката е
изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума,
чрез превод по банкова сметка, ***. Установява се, че кредитът е усвоен на 02,05,2006год.
Установи се обстоятелство, че с
допълнително споразумение към договора за ипотечен кредит от 02,07,2013год.
/л.123/, на осн. чл. 101 ЗЗД, Д.Г. е встъпила в задължението на
кредитополучателите, в качеството на солидарен длъжник в констатираните към
момента на сключване на договора размери. Според чл.101 от ЗЗД, трето лице може
да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или
с длъжника. В резултат на встъпването кредиторът придобива право да търси
дължимото от първоначалния длъжник и от встъпилото трето лице, които отговарят
солидарно съгласно чл.121-127 от ЗЗД. За действителността на встъпването в дълг законът предпоставя наличие на валидно
съществуващо облигационно отношение, в изпълнение на задълженията по което се
прави встъпването при безспорно установен размер на дълга,
какъвто е настящия случай.
С оглед Решение № 23/07,07,2016год. постановено по реда на
чл.290 от ГПК, по т.д. №3686/2014год. на ВКС, ТК, І ТО съдът служебно следи за
наличието на фактически и/или правни обстоятелства обуславящи неравноправност
на клауза в потребителски договор.
На преценка подлежи
клаузата на- чл.7,1 от договор за кредит, вр.т.9,1,9,2 от ОУ/2010год./ и т.9,1 от
Общите условия/2013/ на осн. чл. 146,
ал. 1 вр. чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП;
Съгласно
чл. 9.1. от ОУ кредитът се олихвява с променлив лихвен процент. В т.9,2 от ОУ
/2010/ е са посочени условията при които
кредиторът има право едностранно
да променя лихвения процент, за което
уведомява длъжника по подходящ начин. В.т.9,1 от ОУ/2013/ е посочено, че
кредитът се олихвява с фиксиран или променлив лихвен процент. Променливия лихвен
процент е състоящ се от БЛП, определян по одобрена методология и се променя
при промяна на БЛП по решение на
кредитора. Съгласно чл. 24.3.1 от ОУ кредиторът има право едностранно да
променя и таксите, за което уведомява
кредитополучателя по подходящ
начин при наличие на посочените условия. Съобразявайки съдържанието на цитираните текстове се обосновава извод за
наличие на неравноправни клаузи касаещи възможността на кредитора да променя
едностранно определения лихвен процент на банката, който се прилага по сключени
договори за кредит.
По възражението за недействителност по чл.143 от ЗЗП, вр.чл.146
ЗЗП.
На първо място настоящия състав намира, че процесния договор
за кредит е с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1 ЗЗП.
Съгласно сочения текст, потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не се предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора
за финансиране и задоволяване на нуждата от потребителски блага, поради което
освен приложимите правила на чл. 58 от Закона за кредитните институции (ЗКрИ),
които се прилагат към всички договори за кредит и уреждат императивни правила
към клаузите за определяне на лихвата по
тях, нормите относно тълкуване на договорите извлечени от чл. 20 ЗЗД,
изискването за добросъвестност в оборота, което може да бъде извлечено от
нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно
са посочени някои неравноправни клаузи.
Същите съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение
на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия.
В процесната
хипотеза спорните клаузи от договора, съдът намира да не са индивидуално уговорени
по
смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като са
част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на банката и кредитополучателят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Налице са предварително
изготвени условия, които са одобрени от страна на търговеца. От страна на
банката и с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 от
ЗЗП
досежно доказателствената тежест не е проведено доказване, спорните клаузи да
са в резултат на индивидуално договаряне с потребителя.
Предвид
горното и доколкото настоящия състав приема, че спорните клаузи не са
индивидуално уговорени, то следва да извърши преценка дали същите са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, респективно нищожни на осн.чл.146,
ал.1.
Договора
за банков кредит е финансова услуга по
смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13,т.12 , буква „б” от ДР на ЗЗП , съгласно който "финансова услуга" е всяка
услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и
инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски
кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора
за кредит е размера на лихвата по този кредит. Същата представлява цената на
услугата, предоставена от банката. По отношение на процесния договор спорната клауза на т.7 от договора за определяне периодично на БЛП следва да
се тълкува във връзка с т.9,1 от първоначално приложените ОУ /от
м.09,2007год./и т.25,3 от ОУ, предвиждащи
условията за едностранна промяна
на БЛП от кредитора.
Преценката на спорните клаузи би
могла да се разглежда в контекста на т.10 и т.12 от чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл.143, ал.1, т.10 от ЗЗП сочи на неравноправна
клауза, когато позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание. В
процесния случай промяната на лихвения процент поради промяна на БЛП предвидена
в чл.7 от
договора, вр.чл.9,1,9,2 от ОУ към договора
сочи изрично
условията, при които кредитора може да изменя лихвения процент. Въпреки
това липсват данни как „промяната на условията по т.9,2 от ОУ би повлияла на
лихвата по договора. Липсва яснота относно методиката и метаматически способ за
формиране на едностранно променената
лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на
чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата в
посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно която неравноправна
клауза е тази, която дава право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора: По делото се установява, че с промяната на базовия лихвен процент, цената на услугата, тоест
лихвата която ще се плаща, за срока на
договора се завишава многократно. При така установеното съдът приема, че е
налице значително
завишаване на цената в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Установява се и че за потребителят не е предвидена нарочна възможност
при такава хипотеза да се откаже от договора
за кредит. Т.е. така изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл. 2 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да
осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Посочените в ОУ основания за
изменение на БЛП са такива стоящи извън волята на търговеца, предизвикани от
въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова дейност. За да се
приложи изключението на сочената
разпоредба, необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по
ясен и недвусмислен начин, както и потребителят следва предварително да е получил информация как търговецът/Банката/ може едностранно да промени
цената, за да може да реагира по-най уместния начин/решение на СЕС от
21,03,2013год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани
порока/решение на СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при съмнение има
право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин
/чл.147, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/, поради което настоящия състав намира да не е
налице изключението на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /. С настоящото
съобразявайки задължителната практика на
ВКС постановена по реда на чл.290
от ГПК, съдът отстъпва от позиция заявена в други съдебни актове за приложимост
на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП./
Недействителните клаузи са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните. Ето защо
извършеното изменение на лихвения процент от страна на банката едностранно не е
обвързващо за кредитополучателя, а събраните въз основа на нищожна клауза суми
са платени без основание.
Договорените клаузи в допълнително
споразумение от 18,03,2010год. и 02,07,2013год., с които се постига съглашение
за капитализиране на лихвата, съдът намира за нищожни. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на
Българската народна банка. Договора за ипотечен кредит е сключен на 28,04,2006год.,
към който момент е била действаща Наредба № 9 от 19.12.2002г. за оценка и класификация
на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка /обн. с ДВ, бр.2/07,01,2003год./, в която в чл.16, ал.1 изрично е посочено, че банките не могат да
начисляват лихви върху лихви, освен когато с първоначалния договор е предвидена
възможност за това. В процесния договор не съществува договорка в подобен
смисъл. Към датата на сключване на допълнително споразумение от 18,03,2010год.
и 02,07,2013год. действаща е била Наредба №9/03,04,2008год. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен
риск-/ДВ, бр.38/11,04,2008год., в сила от 11,04,2008год./, в която въобще
липсва възможност за капитализиране на лихвата. С Наредба за отменяне на Наредба № 9 от 2008г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични
провизии за кредитен риск, издадена от
управителя на Българска народна банка, /обн., ДВ, бр. 40 от 13.05.2014г./, приета с Решение № 42 от 24 април 2014 г. на Управителния съвет на
Българската народна банка
горната Наредба №9/2008год. е отменена.
Т.е. за периода на извършеното капитализиране липсва нормативна възможност за
това. Ето защо настоящия състав приема, че към момента на
сключване на допълнителните споразумения към договора за кредит не е
съществувал нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на законовата
делегация на чл.10, ал.3 от ЗЗД, какъвто липсва и към настоящия момент.
Налице е действаща материално правна
норма, която следва да бъде съобразена. Неоснователни са доводите за
допустимост на подобна уговорка съобразно чл.9 от ЗЗД. За разлика от
търговското право и нормата на чл.294 от ТЗ предвиждаща, че между търговци
лихва се дължи, освен ако е уговорено друго и възможността предвидена в ал. 2, да се начислява лихва върху лихва, ако е уговорена,
то в правоотношението възникнало по
повод сключен договор за кредит, по който кредитополучател е физическо лице,
сочената норма не може да бъде приложена. Въпреки, че банковата сделка, каквато
е тази по договор за банков кредит е търговска по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ, то правилото на чл.294, ал.2 от ТЗ е неприложимо, доколкото се явява
специална разпоредба, касаеща отношения
между търговци /при кредитополучател-търговец/, в хипотезата на страна
по сделката физическо лице е приложима
общата гражданско правна норма на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Дори да се приеме да е
налице колизия между двете разпоредби, то съгласно §1 от ДР на Закона за защита
на потребителите при противоречие на разпоредби на два закона се
прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Кредитополучателите безспорно имат качеството потребител по смисъла на §13, т.1
от ЗЗП, поради което спорното правоотношение следва да се регулира от
по-благоприятната гражданскоправна норма на чл.10, ал.3 ЗЗД.
По изискуемостта:
Спорно между страните е обстоятелството досежно настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането на кредитора по договора за банков кредит, във връзка с което е налице задължителна съдебна практика по ТР
№4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от същото. Съобразно даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. В този смисъл Решение № 161от 08.02.2016год., постановено по реда на чл.290
от ГПК по т. д. № 1153/2014год. на ВКС,
ТК, ІІ ТО; Реш. №129/09,11,2015год. т. д. № 1977/2014 г. ВКС, ТК, ІІ ТО,
Реш.№123/09,11,2015год., по т.дело № 2561/2014 год. ВКС, ТК, ІІ ТО;
В исковата молба се сочи на предсрочна изискуемост на
основание условията по договор за ипотечен кредит съгласно чл.20,2 от ОУ. С
оглед установените неравноправни клаузи, настоящия състав намира, че
определянето на задълженията на кредитополучателя, респективно забава в
плащанията следва да се извърши съобразно първоначалния погасителен план,
предвид последващото изменение на лихвата основано на нищожна клауза, при
съобразяване на договореното разсрочване на задължението съгласно допълнителни
споразумения от 18,03,2010год. и 02,07,2013год., без да бъде съобразено капитализиране на лихвата към главницата. При
определяне задълженията по договора за кредит следва да бъде съобразено
намалението на лихвения процент, извършено с допълнително споразумение от
02,07,2013год. на 7,50%, тъй като същото е индивидуално уговорено и не води до
неравнопоставеност в отношенията по сключения договор за кредит. В този смисъл за установяване на задължението
на кредитополучателя следва да бъде съобразено заключение на ССчЕ, приложение 4
като се вземе предвид и извършеното погасяване на дълга.
В процесната хипотеза се установява,
че с уведомление изходящ № 01-20-04208
от 30,07,2014год., получено от ответницата Д.Г. на 14,08,2014год., банката е обявила предсрочната
изискуемост на задълженията по кредита, включително и по отношение на Й. и Т.Г.,
чрез пълномощник. Дори да се приеме да липсва уведомяване на посочената дата,
то ответниците следва да се считат уведомени с връчване на препис от исковата
молба на 20,11,2014год., съответно 24,11,2014год.
От назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не е извършено плащане на задълженията
по договора за кредит след 07,01,2014год. до датата на исковата
молба-16,10,2014год. Т.е. към датата
на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост до длъжника е налице
обективното условие за настъпване на предсрочна изискуемост съгласно чл. 20,2 от ОУ –забава в плащането на главница и/или лихва над 90
дни. С оглед горните мотиви предсрочната изискуемост следва да се счита обявена
на длъжника от момента връчване на изходящото от банката уведомление или в
конкретния случай на 14,08,2014год.
Размерът на главница е 172607,10лева, определен при първоначален лихвен процент,
съобразявайки извършените плащания, с договорено намаление на лихвата до датата
на исковата молба и без извършване на капитализиране на лихвите/приложение 4 от
заключение на ССчЕ/, в който размер
исковата претенция е основателна и неоснователна за разликата до 218471,87лв.
По претенцията за възнаградителна
лихва в размер на 32840,68лв., за периода от 09,12,2013год. до 15,10,2014год.
На осн.чл.430, ал.2 от ТЗ кредитополучателят дължи договорна
лихва за ползване на паричния ресурс. С оглед установеното по делото
едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката, основано на
неравноправна клауза от договора, съдът приема, че размерът на задължението
следва да бъде определен съобразно първоначално договорените между страните
условия, в частност лихвен процент от 5,59% за първите 3 години, 8,29% до
02,07,2013год. и 7,50 % след това като бъдат съобразени извършените от
ответника погашения.
За релевирания
от ищеца период на договорната лихва е 09,12,2013год. до 15,10,2014год.,
дължимата договорна лихва е в размер на 10125,35лв. определена по реда на чл.162 от ГПК. От дължимата
възнаградителна лихва за периода до датата на исковата молба -16,10,2014год.,
която е 114693,37лв. след приспадане на
платената лихва от 81852,69лв. дължим остатък е 28525,51лв. общо. За процесния период се дължат 9 вноски по 1078,79лв.
или общо 10787,90лв., от които следва да бъде извадена платената на 07,01,2014год. сума от 662,55лв.=10125,35лв., в който размер исковата
претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата до 32840,68лв. като
неоснователна.
По претенцията за неустойка в размер
на 150,33лв., за периода от 18,01,2014год. до 15,10,2014год. на осн. т.20,1 от
ОУ:
Исковата
претенция за начисляване на неустойка за забава съгласно чл.20,1 от ОУ, съдът
намира за основателна. От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че неплатената санкционираща лихвена надбавка върху частта от
неплатените вноски, представляващи главница, падежирали след 18,01,2014год. за
периода от падежа на всяка вноска до 15,10,2014год., определена по реда на чл.162 от ГПК е в
размер на 107,11лв./видно от справката колона 15 от приложение 4 от ССчЕ преди
дата 18,01,2014год. няма дължима
санкционна лихва за забава, а след тази дата липсва извършено погасяване на посоченото
задължение. Т.е. от 18,01,2014год. до 15,04,2014год. неустойката за забава е
именно 107,11лв. и претенцията за
неустойка е основателна, а за разликата до 150,33лв. следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По претенцията
за заемни такси в размер на 2773,38лв., застрахователни премии за 2013год.,
2014год.и такса управление в размер на 899,52лв.:
Видно от
основното заключението на ССчЕ сумата, представлява начислена такса за
управление и платени застрахователни премии в размер на 1022,01лв. за
2013год.,851,85лв. за 2014год. и начислена такса управление през
м.09,20147год., която с оглед
установения размер на дълга е в размер на 690,43лв. или общо дължимите
към датата на исковата молба заемни такси са в размер на 2564,29лв., в който размер исковата претенция е основателна и
неоснователна за разликата до 2773,38лв.
С оглед основателността на исковата
претенция подлежи на разглеждане релевираното по реда на чл. 120 от ЗЗД
възражение за погасителна давност. Същото съдът намира за неоснователно, с
оглед принципа за течение на давността, считано от изискуемостта на вземането
съгласно чл.114 ЗЗД. Относно задължението за главница приложима е общата пет
годишна давност съобразно чл. 110 от ЗЗД, която в конкретния случай, с оглед
обявяване на предсрочна изискуемост на 14,08,2014год. не е изтекла. Относно
просрочената главница и доколкото задължението е с конкретно посочени падежи,
то давността тече от настъпване на падежа на всяка от тях. В конкретния случай
се сочи на просрочени вноски за главница, считано от 02,01,2010год., а погасена
би била вноска с падеж преди 16,10,2009год., поради което до датата на
предявяване на исковата молба на 16,10,2014 г. отново не е изтекъл срокът по
чл. 110 от ЗЗД. Приложимата относно вземането за договорна лихва и неустойка
тригодишна давност съгласно чл. 111, б."в" ЗЗД също не е изтекла, тъй
като релевирания срок на задължението за договорна лихва и неустойка е
09,12,2013 г.-за лихва и съответно 18,01,2014 г. за неустойка, поради което до
16,10,2014 г. -дата на ИМ срокът по чл. 111, б."в" не е изтекъл и
вземанията не са погасени по давност.
По разноските:
Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 7768,15лв. от общо 10789,10лв., от
които 10189,10лв.-д.т., 500,00лв.-в.л.,
100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на
осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците се дължат разноски, но по делото няма
данни за извършени такива, поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес:
***, Й.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***
и Т.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** да
заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***, на
осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1
и ал.2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД сума в размер на 172607,10лв. – главница по договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 28,04,2006год. и допълнителни споразумения към него от 18,03,2010год. и
02,07,2013год., ведно със законната лихва от датата на получаване на исковата
молба – 20,11,2014год. до окончателното изплащане на вземането, 10125,35лв. – възнаградителна лихва, за
периода от 09,12,2013год. до 15,10,2014год.,
107,11 лв. – неустойка за забава, на
основание чл. 20.1. от ОУ към договора, за периода от 18,01,2014год. до 15,10,2014год.
и 2564,29лв. – заемни такси, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата
над 172607,10лв. до предявения размер от 218471,87лв. – главница, за сумата над
10125,35лв. до пълния предявен размер от 32840,68лв.-възнаградителна лихва, за
сумата над 107,11лв. до 150,33лв.-неустойка за забава по чл.20,1 от договора,
както и за сумата над 2564,29лв. до 2773,38лв.-заемни такси като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, Й.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** и Т.С.Г., ЕГН **********, адрес:
*** да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес ***, на осн.чл.78, ал.1
от ГПК, сума в размер на 7768,15лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в
2 седмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: