Присъда по дело №1986/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 91
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 16 октомври 2019 г.)
Съдия: Явор Димов Влахов
Дело: 20184520201986
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А   

гр.Русе,06.06.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично съдебно заседание на шести юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                               

                                                     Председател:  Явор Влахов

                                        Съдебни заседатели: 1. Е.Х.

                                                                               2. И.К.

 

при секретаря Албена Соколова и в присъствието на прокурора Вили Димитров като разгледа докладваното от съдията НОХДело № 1986/2018г. по описа на Районен съд гр.Русе

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Н.К., роден на ***г***, български гражданин, основно образование, неженен, ученик, неосъждан, ЕГН **********,за

 

          ВИНОВЕН  в това, че на 27.12.2017г. в гр. Русе, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление – на три пъти отнел чужди движими вещи – пари в брой, както следва: 25лв. от владението на Д.И.М., 25лв. от владението на И.Р.О. и 5лв. и 30ст. от владението на И.А.Е., всичко на обща стойност 55.30лв., като употребил за това сила и заплашване по отношение на Д.И.М. и сила по отношение на И.Р.О. и И.А.Е., поради което и на основание чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.36 и чл.54 от НК, му НАЛАГА

 

Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 5/ПЕТ/ МЕСЕЦА.

 

На осн. чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието за срок от 1/ЕДНА/ ГОДИНА и 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред Русенския Окръжен съд.

 

                                                                  

Районен съдия :

 

                                                          Съдебни заседатели: 1.

 

                                                                                                2.

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 1986/2018 год. по описа на РРС-първи наказателен състав

 

Русенска районна прокуратура обвинила:

Подс. Т.Н.К.,***, с ЕГН **********  в това, че

 

На 27.12.2017 г. в гр. Русе, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление – на 3 пъти, отнел чужди движими вещи – парична сума в брой както следва: 25 лева от владението на Д.И.М., 25 лева от владението на И.Р.О. и 5 лева и 30 стотинки от владението И.А.Е., всичко на обща стойност 55,30 лв., с намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване по отношение на Д.И.М. и сила по отношение на И.Р.О. и И.А.Е. – престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК

 

Прокурорът поддържа обвинението и моли Съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи предвиденото за престъплението наказание.

Подсъдимият дава обяснения в които отрича извършването на престъплението. Подсъдимият и защитника му молят Съда да признае подсъдимия за невинен като излагат аргументи за недоказаност на деянието.

 

От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

Подсъдимият Т.Н.К. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик, неосъждан, с ЕГН **********.

 

На 27.12.2017 г., около 18.00 ч. свидетелите И.Е., И.О., Д.М., А.И. и Г.Д. се разхождали в Парка на Младежта, по алеята зад Английската гимназия, като си говорели и се смеели. По същото време и по същата алея преминал подс. Т.К. с приятелите си – свидетелите Е.Т. и Н.И.. В един момент, когато двете компании се разминали, подсъдимия и придружителите му помислили, че децата от другата компания се смеят на тях, застигнали и ги и на няколко пъти ги попитали на какво се смеят. Свид.И.Е. отговорил, че не се смеят на нищо специално. Тогава подс. К. казал на Е. да му даде парите, които има у себе си. Е. отговорил, че няма пари. След това К. се насочил към И.О. и също му наредил да даде парите си. О. отговорил, че няма пари, при което подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в стомаха. Тогава О. извадил портмонето си и дал на подс. К. цялата сума която имал – 25 лв. в банкноти и монети. След като взел парите от свид. И.О., подсъдимият отново се върнал при свид. И.Е., ударил му шамар по лицето, хванал го с ръка за рамото и му казал да вади всички пари, които има и да му ги даде. Тогава Е. извадил от портмонето си банкнота от 5 лв. и я дал на К.. В този момент се намесил и свид. Е.Т. и казал на Е. да дава всичко, което има. Последният извадил от портмонето си последните 30 стотинки, които имал и ги дал на подсъдимия. След като взел парите и на Е., подс. К. се насочил към свид. Д.М., като и на него казал да дава парите си. М. отговорил, че няма пари и, че това което прави К. е неправилно. Тогава подсъдимия му отговорил да не се обяснява, а да дава парите си, като в противен случай ще му счупи носа. След това подс. К. нанесъл удар с главата си в главата на М., както и няколко юмручни удара в тялото му. Изплашен от случващото се, свид. Д.М. също извадил портмонето си и дал цялата сума която имал – 25 лв. в банкноти, на подс. К.. Междувременно, свид. А.И., виждайки какво се случва, пуснал незабелязано телефона си, в кейса на който съхранявал парите си, на земята. Когато към него се приближил свид. Е.Т. и го попитал дали има пари у себе си, И. обърнал джобовете на дрехите си и показал, че са празни.  Подс. К. също питал И. дали има пари, но последният и на него отговорил, че няма. След това подсъдимия и приятелите му се обърнали и се отдалечили. И.Е., И.О., Д.М., А.И. и Г.Д. също си тръгнали от мястото, като малко по-късно И. се върнал, за да вземе телефона си. Свид. Д. казала на останалите, че познава подсъдимия отпреди, тъй като бил приятел на брат й и имената му били Т.К.. След това показала на момчетата снимката му от неговия фейсбук-профил и децата го разпознали. Свид. Д.М. също познавал подс. К. отпреди, тъй като известно време учели в едно училище – „Любен Каравелов“ в гр.Русе.

Д.М., който бил много изплашен от случилото се, незабавно се прибрал в дома си и разказал подробно на баща си – свид.И.М. за инцидента. Последният се обадил веднага на спешен номер 112, след което до дома им бил изпратен полицейски екип с патрулен автомобил на Второ РУ-Русе. Пред полицейските служители свид. И.М. разказал за случилото със сина му и останалите деца, при което полицаите му указали на следващият ден да подаде жалба в полицията. Малко преди това И.М. се обадил по телефона на свид. В.Е. – майка на свид. И.Е. и попитал дали последният се е прибрал. След като Е. отговорила, че И. още го няма, И.М. й разказал, това което научил от сина си, както и, че на следващият ден трябва да отидат в полицията да дадат обяснения. Малко по-късно И.Е. се прибрал в дома си и споделил с майка си и баща си подробности за инцидента. Междувременно И.О., Г.Д. и А.И. също се прибрали по домовете си и разказали на родителите си, съответно свидетелите Р.О., И.К. и Т.И., за случилото се.

На следващият ден свид. И.М. подал заявление във Второ РУ – Русе. Проверката по случая била възложена на свид. М.Р. – инспектор „Детска педагогическа стая“ във Второ РУ-Русе. В хода на проверката, още на 28.12.2017 г. Р. провела беседа със свидетелите И.Е., И.О., Д.М., А.И. и Г.Д., след което им снела писмени обяснения. Петимата еднозначно изложили описаната по-горе фактическа обстановка, като потвърдили, че на И.Е., И.О. и Д.М. бил нанесен побой от подс.К., а по отношение на М. била отправена и заплаха, поради което тримата му дали парите, които имал у себе си. Посочили и имената на подсъдимия и на свид. Н.И.. Няколко дни по-късно свид. Р. установила самоличността на подс. Т.К. и свидетелите Е.Т. и Н.И., призовала ги и снела обяснения и от тях. В обяснения си К. потвърдил, че двете компании се засекли в Парка на Младежта, както и не отрекъл, че нанесъл няколко удара на едно от децата. Посочил, че причината за това  била отправена от това момче обида към свид. Т. за брадата му. Отрекъл категорично да искал или вземал някакви пари от децата. Т. и И. потвърдили изнесеното от подсъдимия.

Материалите от полицейската проверка били изпратени на РРП и станали повод за образуване на досъдебното производство по настоящото наказателно производство.

 

Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана по несъмнен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства  - частично от обясненията на подс. Т.К., от показанията на свидетелите И.Е., И.О., Д.М., А.И., Г.Д., М.Р., И.М., Р.О., В.Е., Т.И., И.К., А.А., Н.К., Е.Т. и  Н.И., както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за полицейско предупреждение, сведение-характеристика за непълнолетния Т.К., справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние, биографична справка.

Досежно така възприетата фактическата обстановка, Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Е., И.О., Д.М., А.И. и Г.Д.. Тези показания, досежно главните факти на доказване – упражненото насилие върху И.Е., И.О. и Д.М. от подсъдимия и целта на това насилие, обективирана в действията на Т.К., насочени към отнемане на паричните суми на трите деца. В съществената си част, касаеща конкретните инкриминирани действия на подсъдимия, в своята съвкупност тези показания са логични, детайлни, последователни, взаимнодопълващи се и възпроизвеждат в значителна степен непротиворечиво и с категоричност възприетите от свидетелите факти. Всяко от тези деца споделя по сходен начин как били спрени без видима за тях причина от подсъдимия и приятелите му, как подсъдимия нанесъл удари на И.Е., И.О. и Д.М., след които и тримата му дали парите, които имал у себе си. Еднозначно сочат и паричните суми, които подсъдимия отнел от тримата пострадали, както и това, че подсъдимият не проявил агресия по отношение на свидетелите А.И. и Г.Д. и не взел от тях пари. Тези свидетели били преки очевидци, а трима от тях и пострадали от действията на подсъдимия, намирали се непосредствено на мястото на инцидента и имали възможност правилно и пълноценно да възприемат случилото се. По делото не са установиха данни за пристрастност или някакво негативно или предубедено отношение на тези свидетели към подсъдимия, още повече, че две от пострадалите деца изобщо не познавали подсъдимия преди инцидента.

Освен това, показанията на свидетели И.Е., И.О., Д.М., А.И. и Г.Д. косвено се подкрепят и от показанията на родителите им – свидетелите И.М., Р.О., В.Е., Т.И., И.К.. Тези свидетели възпроизвеждат последователно и непротиворечиво както състоянието на децата си - видимо разстроени, стресирани и притеснени от инцидента, така и обстоятелствата, които те им разказали след като се прибрали по домовете си.

По идентичен на възпроизведеният от И.Е., И.О., Д.М., А.И. и Г.Д. в показанията им начин, на следващият ден след деянието, тези петима свидетели пресъздали същата фактическа обстановка и пред свид. М.Р. – инспектор „Детска педагогическа стая“, извършила предварителната проверка по случая и снела обяснения от лицата имащи отношение към него.

Съдът след съвкупен анализа на тези доказателствени източници и след оценка на тяхната категоричност, непротиворечивост и взаимно допълване, намира, че изложеното от свидетелите И.Е., И.О., Д.М., А.И. и Г.Д. досежно възникването, развитието и приключването на процесния инцидент, представлява добросъвестно, непредубедено и искрено пресъздаване на действително случилите се събития. Съдът категорично изключва хипотезата показанията на тези свидетели да са резултат от наговаряне между тях, при което те да са си измислили факти и обстоятелства, които не са се случили, с намерението да навредят на подс. К.. На първо място, в случая става дума за деца на 14-15-годишна възраст, със съответната на възрастта им психика, събрали се за да се разхождат и забавляват в парка, които случайно срещат по-големите от тях подсъдим и неговите приятели. Установена по делото е липса на каквито и да било предходни влошени отношения или конфликти между младежите от двете групички, които да са причина за неприязън или негативно отношение на децата към по-големите от тях младежи. На второ място, след като двете групички се разделили, явно И.Е., И.О., Д.М., А.И. и Г.Д. не са разполагали и с достатъчно време да изградят неистинска версия за случилото се, при това с такива детайли и последователност, с каквито било споделеното от тях пред родителите им. Става ясно от доказателствата по делото, че свид. Д.М. тръгнал да се прибира веднага след инцидента, като още по път за дома си се обадил на баща си и му казал, че е ограбен, а свид.И.Е. се прибрал около петнадесет минути по-късно. Останалите деца се прибрали в рамките на около час след инцидента. Предвид възрастта на тези свидетелите, липсата на житейски опит и контакти с органите на МВР, недостоверно и противоестествено би било да се приеме, че същата „неистинска“ версия, без никакви противоречия или колебание, те хладнокръвно споделили и пред полицейския служител снел им обясненията. Освен това констатираните от родителите уплаха и притеснение у децата им непосредствено след инцидента, и по-специално състоянието на Д.М., налагат извода, че явно И.Е., И.О., Д.М., А.И. и Г.Д. са преживели събитие, което силно стресирало и разстроило детската им психика.

Поради тези обстоятелства, Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И.Е., И.О., Д.М., А.И. и Г.Д. досежно главните факти на доказване, а именно упражненото от подсъдимия насилие върху тримата пострадали и отнемане на паричните суми от трите деца. 

Съществено противоречащи на показанията на цитираните дотук свидетели досежно обсъжданите обстоятелства, са обясненията на подсъдимия Т.К. и свидетелите Е.Т. и Н.И., в частта им, в която твърдят, че действително подсъдимия и Т. ударили по един шамар на две от децата, но целта му не била да отнеме техни лични вещи, а да ги накажат, загдето се подиграли с брадата на свид.Е.Т..

Така лансираната от К., Т. и И. версия Съдът оценява като житейски недостоверна и нелогична, противоречаща на всички останали, събрани по делото доказателства, поради което и не възприема за правдиви обясненията подсъдимия и показанията на Т. и И. в тези им части. Действително, възможно е говор на висок тон или смях от страна на свидетелите И.Е., И.О., Д.М., А.И. и Г.Д. погрешно да е бил възприет от подсъдимия и свидетелите Т. и И., като подигравка към тях и това да е бил повода по-големите момчета да спрат децата и да им подирят сметка. Този факт междувпрочем се потвърждава и от показанията на И.Е., И.О., Д.М., А.И. и Г.Д., който заявяват, че когато се разминавали подсъдимия и приятелите му подвикнали на децата и неколкократно ги попитали на какво се смеят. Категорично обаче, тези свидетели заявяват, че не са се подигравали по никакъв начин на външният вид на свид.Т.. На първо място, едва ли почива на някаква житейска логика твърдението, че група от по-малки деца, разхождайки се на смрачаване в парка, ще отправят явна и на висок тон подигравка по отношение външният вид на по-голямо момче, което освен това е в обкръжението на още две такива момчета. На второ място, по мнение на Съда факта, че младеж поддържа брада на лицето си, не представлява противоестествено или извънредно обстоятелство, което да е повод за осмиване, доколкото носенето на брада в последните години е тенденция сред младежите. Дори да се приеме обаче, че подсъдимият и приятелите му са се заблудили по отношение на отправена обида към свид.Т. и да са спрели децата подразнени от дързостта им, то в следващият момент подсъдимият явно взел инцидентно решение да отнеме парите им, като сломи съпротивата им с насилие, което решение последователно реализирал.

Поради това и предвид съществено им противоречие с останалите събрани по делото доказателства, Съдът възприема обясненията на подс.Т.К. в обсъжданата им част, като защитна теза, лансирана с оглед неблагоприятните последици за него от изхода на съдебното производство, а показанията на свидетелите Т. и И. за изява на стремежа им да съдействат на приятеля си да избегне понасянето на наказателна отговорност, което от своя страна изключва тяхната достоверност.

Съдът приема, че събраните и анализирани по-горе доказателства представляват хармонично цяло, логична система от факти, водещи до единствения възможен извод за авторството, предмета на престъплението, елементите от обективна му страна и вината, и  изключват всички останали, като в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

От обективна страна подсъдимия Т.Н.К. е осъществил състава на престъплението чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 27.12.2017 г. в гр. Русе, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление – на три пъти отнел чужди движими вещи – пари в брой, както следва: 25 лв. от владението на Д.И.М., 25 лв. от владението на И.Р.О. и 5 лв. и 30 ст. от владението на И.А.Е., всичко на обща стойност 55.30 лв., като употребил за това сила и заплашване по отношение на Д.И.М. и сила по отношение на И.Р.О. и И.А.Е..

Безспорно е установено, че движимите вещи – 55.30 лв. пари в брой, които подс. Т.К. отнел, били чужди за него. Те били собственост на свидетелите Д.М., И.Е. и И.О. и били в тяхно владение, съхранявани в портфейлите им.

За да отнеме тези парични средства, подсъдимият К. употребил физическа сила, като действията му и техният интензитет били пряко насочени към пострадалите М., Е. и О. и с тях той целял сломяване на съпротивата на децата и насилственото лишаване на последните от паричните суми. Хващането за рамото с ръка и нанасянето на шамар по лицето на свид.Е., нанасянето на юмручен удар в стомаха на свид.О. и нанасянето на множество удари по главата и тялото на свид. М., несъмнено представляват физическо въздействие върху личността на владеещия имуществото, целящо прекъсване на фактическото държане на имуществото от владеещото го лице.

По отношение на свид.М. действията на подсъдимия за сломяване на съпротивата му, освен с използване на физическа сила, се изразявали в употребата по отношение на пострадалия и на заплахи. Подс. К. с висок заплашителен тон поискал от Д.М. парите му, като при отказа му, го заплашил, че ще му счупи носа. По този начин подсъдимия застрашил свид. М. с бъдещо деяние, което обективно е от естеството да изложи на опасност здравето и телесната му цялост.

По този начин, подс. К. по принудителен начин преодолял връзката на пострадалите с инкриминираните вещи, като сломил съпротивата им с използване на сила и заплашване.

Подсъдимият довършил осъществяването на престъплението, като с вземане на паричните суми от тримата пострадали и отдалечаването от мястото, прекъснал фактическата им власт над предмета на престъплението и сам установил трайната фактическа власт над парите.

 

От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимият Т.К.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по неправомерен начин. Подсъдимият бил наясно, че паричните суми, които искал и взел от трите пострадали лица са чужди за него, че липсва съгласието на собствениците им да му ги дадат, както и с обстоятелството, че конкретните му действия по прилагане на насилие по отношение на децата са годни да сломят съпротивата им и да ги мотивират да дадат всичките си пари, противно на волята им.

Деянието на подсъдимият Т.К. е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. Всяко едно от трите деяния, включени в продължаваната престъпна дейност осъществява състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Отделните деяния са извършени през нищожен интервал от време - в рамките на секунди или минути, при една и съща фактическа обстановка, при една и съща форма на вината - пряк умисъл, като от обективна и субективна страна последващото деяние се явява продължение на предходното.

Деянието Т.К. извършил като непълнолетен, но от събраните по делото доказателства, касаещи конкретното му поведение, физическо и психическо състояние и данните за личността му споделени от родителя и отчетени в сведението-характеристика, става ясно, че той бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Подсъдимият бил психично здрав, с адекватно за възрастта си психично развитие, имал съзнание за непозволеност на действията си и наказуемостта на постъпката си. Предвид това К. бил способен да прецени характера, значението и забранеността на конкретното деяние, като не се установи да е действал под външно влияние. Конкретният механизъм сочи, че действията на подсъдимия са преднамерени и целенасочени, макар и с характера на типична за непълнолетната възраст, в която се е намирал, недооценъчност към последиците на извършеното.

 Поради изложеното деянието на Т.К. следва да се квалифицира и във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

 

С оглед на това, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което подсъдимият Т.Н.К. следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено наказанието предвидено от закона.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимият за това деяние, Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства младата му възраст; добрите характеристични данни за личността му – активен спортист с много добри постижения в училище, липсата на регистрирани други противообществени прояви от негова страна, относително невисоката стойност на предмета на престъплението, както и факта, че деянието било осъществено инцидентно, а не в резултат от предварително взето и обмислено решение.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът приема упражняването на по-тежката от двете форми на принуда върху М., Е. и О., факта, че подсъдимия осъществил състава на три самостоятелни престъпления по чл.198, ал.1 от НК, включени в продължаваното престъпление, както и невъзстановяването предмета на престъплението.

Предвид това, Съдът приема, че е налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и след като прецени, че провеждането на наказателният процес и личното участие на подс. К. в него, е оказал до голяма степен възпитателен ефект върху него, на подсъдимия следва да бъде определено наказание “Лишаване от свобода”, което следва да бъде отмерено в границите между минимума и средата на предвиденото от закона и ориентирано към минимума.

По тези съображения Съдът счита, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне за подс. Т.К. на наказание “Лишаване от свобода” за срок от  5 месеца.

Съдът намира, че по отношение на подс. К. са налице предпоставките на чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК, и изпълнението на така определеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от 1 година и 6 месеца. Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия: