М О Т И В И:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Р.п.- П. обвинителен акт против подсъдимата ***, с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

През периода месец септември 2007г. – месец декември 2007г. в гр.Плевен като длъжностно лице (по чл.93 т.1 б.“а“ от НК – лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение – ***) присвоила чужди пари, връчени в това й качество – сумата от 1309,06 лв., собственост на ***(представляваща разлика между стойността на услугите, които тя заявила като платени чрез съставени впоследствие неистински документи – 1516,52 лв. и стойността на действително платените от нея пощенски услуги за този период – 207,46 лв.) - престъпление по чл. 201 от НК.

Р.п.– П. редовно призована се представлява наблюдаващия делото прокурор ***.

Пледира подсъдимата *** да бъде призната за виновна, като по отношение на наказанието да не бъде прилагана разпоредбата на чл. 55 от НК.

Подсъдимата участва лично и със служебен защитник в производството. Признава се за виновна по повдигнатото против нея обвинение и моли съда да й наложи наказание „Пробация“.

Защитникът на подсъдимата - адв. ***пледира наказанието на подзащитната му да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, с оглед направените пълни самопризнания, които са способствали за разкриване на обективната истина по делото. Моли да й бъде наложено наказание „Пробация“.

Ощетеното юридическо лице ***, редовно призовано, се представлява от ***.

По делото е депозирана молба от страна на ощетеното юридическо лице ***, с която се моли съдът, след като признае подсъдимата *** за виновна в извършване на престъпление по чл. 201 от НК, да я осъди на осн. чл. 45 от ЗЗД, да им заплати обезщетение в размер на 1309,06 лв. за причинените им имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 19.12.2007.

Съдът счита, че макар и своевременно предявена молбата, същата следва да се остави без уважение, тъй като разглеждането на предявения иск ще доведе до отлагане на делото, ще забави и затрудни наказателния процес.

Ето защо съдът счете, че следва да бъде оставено без уважение искането на ощетеното юридическо лице за приемане на предявения от тях граждански иск за съвместно разглеждане в настоящото производство. Те биха могли да потърсят правата си по реда на ГПК.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимите.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Председателят на състава прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т. 1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитникът на подсъдимата – адв. ***изрази становището напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желае делото да се разгледа като съкратено съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

Подсъдимата ***, изразява съгласие с казаното от защитника й по въпросите по чл. 248 от НПК.

Съдът, като изслуша становището на страните и след съвещание на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, във вр. ал. 6 от НПК, с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съдът приема следното:

1.Делото е подсъдно на Съда.

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата и ощетеното юридическо лице.

4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6.Не се налага изменение на мярката за неотклонение „Подписка”, взета спрямо подсъдимата ***.

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетели и вещите лица.

Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимата намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимата.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимата чрез нейния защитник е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимата.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимата.

Подсъдимата *** признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимата  *** правата й по чл. 371 от НПК и я уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от нея самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимата ***, дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласна да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимата ***:

„Признавам се за виновна. Съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласна да не се събират нови доказателства  за тези факти.“

При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимата направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие, съдът запита подсъдимата дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснение по обвинението.

Отговорът на подсъдимата *** бе следния:

„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласна съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”

Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство № Д-1285/2008 г. по описа на РП – Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направеното от подсъдимата, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на подсъдимата.

Съдът е обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимата самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди  в същия,  а именно:

На 21.07.2000г., подсъдимата *** започнала работа в ***като „***“ /***./.

С Допълнително споразумение към трудов договор № ***, подсъдимата *** била преназначена от длъжност „***“  в Сектор „***“, Отдел „***“ на длъжност „***“, Сектор „***“, Отдел „***“.

С Допълнително споразумение към трудов договор № ***, подсъдимата *** била преназначена от длъжност „***“ на длъжност „***“, Отдел „***“.

На подсъдимата *** било възложено да изпраща пощенски пратки на ***чрез „***“ ЕАД – ***, като за заплащане на тези услуги, по направена от нея заявка авансово й се предоставяли пари всеки месец.

Подсъдимата *** имала задължение впоследствие да отчете направените разходи за пощенски услуги като представи документи от „***“ ЕАД - фактури.

През лятото и есента на 2007г., подсъдимата *** имала семейни и парични проблеми. Имала нужда от пари и решила да вземе от парите, които взимала авансово от ***, за плащане на услуги на „***“ ЕАД.

През месеците септември, октомври, ноември и декември 2007г. направила заявки за авансово предоставяне на по-големи суми отколкото обичайно били необходими за заплащане на услуги на „***“ ЕАД, от които взела сумата от около 1300лв./1309,06лв./. В същото време направила разходи в размер на 207,46 лв., за което от „***“ ЕАД били издадени документи, които тя не представила.

Тъй като подсъдимата *** не представила документи за направените разходи – фактури за месеците септември, октомври, ноември и декември 2007 г., а предстояло приключване на финансовата година, няколкократно колегите й в *** я помолили и поканили да представи посочените документи, което тя все отлагала, посочвайки различни причини.

Подсъдимата *** се снабдила с хартиени бланки на известия към фактури. 

Помолила свой познат /неустановен по делото/ да направи ръкописни изписвания в тях, за да може да  „оправдае“ размера на присвоената от нея сума.

Били съставени 4 бр. известия към фактури, в които било посочено, че са издадени от „***“ ЕАД – ***във връзка с платени им услуги от ***, както следва:

-известие към фактура с № ***за услуги на стойност 220,60лв. с поставена върху нея дата 27.09.2007г.;

-известие към фактура с № ***за услуги на стойност 408,74лв. с поставена върху нея дата 30.10.2007г.;

-известие към фактура с № ***за услуги на стойност 407,12лв. с поставена върху нея дата 29.11.2007г. и

-известие към фактура с № ***за услуги на стойност 480,06лв. с поставена върху нея дата 19.12.2007г.

В тях било отбелязано, че са съставени от ***.

Общата стойност на направените услуги съобразно документите е 1516,52лв.

Стойността на действително платените от подсъдимата *** услуги за периода от месец септември до месец декември 2007 г. е в размер на 207,46 лв.

Разликата – 1309,06лв., били присвоени.

Със Заповед № РС-0967 от 27.03.2008г. трудовото правоотношение между подсъдимата *** *** било прекратено поради неявяването й на работа в течение на два последователни дни, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя, изразяващо се в ощетяване бюджета за административни разходи на ***.

Директорът на *** – *** подал жалба.

Била извършена проверка.

В хода на досъдебното производство била назначена и е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че стойността на действително платените услуги на „***“ ЕАД за периода месец септември - месец декември 2007 г. е в размер на 207,46 лв.

В хода на досъдебното производство е била назначена и е изготвена графологична експертиза, от която е видно, че  ръкописните изписвания в посочените известия към фактури не са положени от подсъдимата *** /самата тя е заявила на предходен етап, че не е съставяла документите, а е помолила свой познат/близък да ги напише/. Установено е и че няма ръкописни изписвания на посочената в тях служителка на „***“ ЕАД  - ***.

Съобразно разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно временно или постоянно служба в държавно учреждение.

Подсъдимата *** е имала трудово правоотношение с ***, което представлява държавно учреждение/институция.

Наказателното производство било образувано за деяние по чл. 212 от НК, но фактурите, на които е придаден вид, че са издадени от „***“ ЕАД не са послужили, за да се получи без основание чуждо имущество – пари на ***, а са съставени впоследствие за прикриване на вече извършено присвояване. Съставянето на неистинските документи не е и улесняващо престъпление, тъй като не е извършено преди или най-късно едновременно с присвояването, а след това, поради което не е налице „квалифициран“ състав на длъжностното присвояване.

В хода на разследването безспорно е установено още, че подсъдимата *** през периода месец септември 2007г. – месец декември 2007г. в гр.Плевен, като длъжностно лице (по чл. 93, т. 1, б. “а“ от НК – лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение – ***) присвоила чужди пари, връчени в това й качество – сумата от 1309,06 лв., собственост на ***(представляваща разлика между стойността на услугите, които тя заявила като платени чрез съставени впоследствие неистински документи – 1516,52 лв. и стойността на действително платените от нея пощенски услуги за този период – 207,46 лв.)

С това си деяние подсъдимата *** е осъществила обективните и субективните признаци на престъплението предвидено в чл. 201 от НК1 за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 8 години.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът  изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се  цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимата, подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимата *** признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви  доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, съдът ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата си.

  От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:

 Анализът на фактическата обстановка, изведена  в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимата *** деяние, което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния състав по чл. 201  от НК.

Доказано е безспорно от обективна страна, че подсъдимата *** през периода месец септември 2007г. – месец декември 2007г. в гр.Плевен като длъжностно лице (по чл.93 т.1 б.“а“ от НК – лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение – ***) присвоила чужди пари, връчени в това й качество – сумата от 1309,06 лв., собственост на ***(представляваща разлика между стойността на услугите, които тя заявила като платени чрез съставени впоследствие неистински документи – 1516,52 лв. и стойността на действително платените от нея пощенски услуги за този период – 207,46 лв.).

Съществен обективен елемент от състава на изпълнителното деяние  по чл. 201 от НК, се явява и отношението на дееца към предмета на престъпното посегателство –чуждо /обществено или частно/ имущество - пари, вещи и др., които се намират в негова фактическа и/или юридическа власт и въздействието което той оказва върху тях, последните субсумиращи действия по своенето им /присвояването/, каквото е разбирането в трайното установената съдебна практика.

При формираната доказателствена основа и направено самопризнание, на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, пряко и категорично е установено авторството на деянието, както и неговата изпълнителна форма, при даденост в съвкупните си обективни признаци. Ето защо съдът счете, действията на подсъдимата за съставомерни от обективна страна и покриват квалифицираният състав на длъжностно присвояване, съобразно правната квалификация на обвинението -  чл. 201 от НК.

Като пълнолетно лице, подсъдимата е годен субект на наказателна отговорност.

От субективна страна, подсъдимата е извършила деянието виновно, при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. При наличие на интелектуалния волевия елемент, съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждала неговите последици и пряко целяла тяхното настъпване. Умисълът от нейна страна е явно и несъмнено обективиран в действията и проявите й, включително и последващите действия по прикриване на деянието. От тук е и изводът, че е съзнавала естеството и значението на фактическото деяние, следователно и признаците на престъплението и неговите обществено опасни последици – пряко целени от подсъдимата, като настъпването на същите се явяват неизбежен резултат от проявата му, достатъчно за обосноваване на пряк умисъл. В подкрепа на изложените изводи, съдът цени, както гореобсъдените факти, така и направените самопризнания, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.

По изложените до тук съображения, съдът призна подсъдимата за виновна в извършването на престъпление по чл. 201 от НК.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 201 от НК, извършено от подсъдимата *** законът предвижда наказание до 8 години лишаване от свобода, като наред с това, съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на подсъдимия и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т.  7 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, следващо се на подсъдимата, съдът прецени следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК при провеждане на съкратено съдебно следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.

Разпоредбата на чл. 58а от НК в настоящата си редакция предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на общата част на наказателния кодекс и намалява определеното наказание с една трета.

Същата предвижда възможност съдът да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК, ако са налице условията за това, като при едновременно наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 58а от НК и чл. 55 от НК, съдът следва да приложи тази на чл. 55 от НК.

Разпоредбата на чл. 58а от НК, в настоящата си редакция, е в сила от 10.04.2010 година.

Престъплението, в което подсъдимата *** е обвинена, е извършено през периода месец септември 2007 г. – месец декември 2007 г.

Към този период разпоредбата на чл. 58а от НК е предвиждала, че когато в производството по чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55 от НК.

При това положение, съгласно принципа, въведен в чл. 2, ал. 2 от НК, спрямо подсъдимата следва да се приложи по-благоприятния закон, а именно - разпоредбата на чл. 58а от НК действала към момента на извършване на деянието, предвиждаща задължително приложение на чл. 55 от НК, без обсъждане на предпоставките за това. Това е така, защото винаги определяне на наказанието по правилата на чл. 55 от НК, без обсъждане на наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства е по-благоприятно за подсъдимия в сравнение с правилата, уредени в настоящата редакция на чл.58а от НК, предвиждаща определяне на наказание съобразно разпоредбите на общата част на НК и намаляване на така определеното наказание с една трета.

Ето защо съдът определи наказанието на подсъдимата съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК, съгласно редакцията й към момента на извършване на престъпленията- ДВ бр.27 от 2009 година, регламентираща задължителното приложение на чл. 55 от НК, без да обсъжда наличието или липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. На тази база, прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК спрямо подсъдимата ***, тъй като за деянието, за което й е повдигнато обвинение се предвижда наказание до осем години лишаване от свобода, т.е. без специален минимум, което позволява замяната на наказанието лишаване от свобода с друг вид наказание, съдът наложи на подсъдимата наказание „Пробация“, като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК й определи и наложи следните пробационни мерки:

-Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца.

На осн. чл. 42б, ал. 1 от НК, задължителната регистрация по настоящ адрес да се провежда при периодичност 2 пъти седмично.

- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Районният съд в този му състав е на становище, че така определеното на подсъдимата наказание ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността на извършителя, но и върху другите неустойчиви лица, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 от НК.

Съдът счете, че не е необходимо налагането на наказанието конфискация до ½ от имуществото на подсъдимата, тъй като степента на обществена опасност на дееца и на деянието не изисква прилагането на това наказание спрямо лицето. От една страна, по делото не се установи имуществото на подсъдимата, от друга, същата е в напреднала възраст и такова наказание не би постигнало целта на закона.

Същевременно по делото няма факти и обстоятелства, които да завишават степента на обществена опасност на престъплението в сравнение с други длъжностни присвоявания.

Съдът счете, че не е необходимо и подсъдимата да бъде лишавана от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 главно поради обстоятелството, че целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и с наказанието „Пробация“.

По разноските и веществените доказателства:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК ***  беше осъдена да заплати сумата от 565,81 лева, които представляват разноските направени в хода на досъдебното и съдебното производство.

Престъпното деяние е съществено от подсъдимата поради ниската й правна култура, незачитане неприкосновеността на правото на собственост и цялостния правов ред в страната, както и желанието за обогатяване за чужда сметка.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: