№ 4137
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110153680 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена
от „....“ ЕООД, искова молба против А. Ю. И., с която са предявени искови претенции
с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 3 613,92 лв. – непогасена главница за периода
от 26.03.2016 г. до 26.12.2018 г. по Договор за потребителски кредит №
FL648607/26.07.2012 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31971/2021 г., по описа на СРС, 180-ти
състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 26.07.2012
г. между „...., в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № FL648607, по
силата на който кредиторът е отпуснал кредит в размер на 14 310 лв., а ответникът се е
задължил да го върне на 120 месечни вноски считано от 26.08.2012 г., като крайният
срок на погасяване твърди, че е 26.08.2022 г. Поддържа, че кредитополучателят е
преустановил плащанията, като непогасеният остатък на задълженията възлизал на
сумата от 18 963,11 лв., от които 14 141,68 лв. главница, 4 399,34 лв. договорна лихва и
422,09 лв. такса за поддръжка на разплащателна сметка. Сочи, че ГПР по договора е
14,73 % и че кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на БЛП (който към
дата на сключване на договора е в размер на 13,20 %) + договорна надбавка в размер
на 1,20 %. Излага, че в настоящото производство претендира падежирала и изискуема
главница за периода от 26.03.2016 г. до 26.12.2018 г. в размер на 3 613,92 лв.
Аргументира, че вземането на „...., произтичащо от процесния договор за кредит, му е
прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016 г., за което до ответника било изпратено
уведомление до адрес, посочен от него в договора за кредит, но писмото се върнало
като непотърсено. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
В депозирано от ищеца писмено становище от 09.03.2023г. /л.124/ е
формулирано искане за постановяване на неприсъствено решение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните
по делото доказателства може да се направи извод за основателност на заявените
искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат
уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с
разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 194.55лв., от
които 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 72.28лв.
– държавна такса в заповедното производство и 72.27лв. – държавна такса в исковото
производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 и сл. ГПК
от „....“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: ..... срещу А. Ю. И., ЕГН
**********, с адрес: ...., иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, че А. Ю. И. дължи на „....“ ЕООД сумата от 3 613,92 лв. – непогасена
главница за периода от 26.03.2016 г. до 26.12.2018 г. по Договор за потребителски
кредит № FL648607/26.07.2012 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 07.06.2021г. до окончателното изплащане, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31971/2021 г., по
описа на СРС, 180-ти състав.
ОСЪЖДА А. Ю. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „....“ ЕООД, ЕИК ..... сумата от 194.55лв. – разноски.
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2