О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67 02.03.2020 г. гр. Хасково
Хасковският Окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на втори
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ТЯНКОВА
като разгледа докладваното от председателя Миглена Тянкова ЧНД № 89 по
описа на Окръжен съд - Хасково за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.
4 НПК.
Постъпила е частна жалба от В.Г.Г.
и Х.Д.Г. против постановление за прекратяване на наказателното производство от
19.09.2019 г. по ДП № 369/2018 г. по описа на РУ на МВР – Свиленград,
представляващо прокурорска преписка № 838/2018 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Хасково.
В жалбата се излагат доводи, че
обжалваното постановление е необосновано, незаконосъобразно и неправилно.
Посочва се, че прокурорът е прекратил наказателното производство, без да
извърши всички необходими и възможни процесуално – следствени действия, както и
без точен и цялостен анализ на събраните доказателства. Оспорва се извода на
прокурора, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на пострадалия Г.Г.. Този
извод се основавал на съдебната автотехническа експертиза, но нейните
констатации били неясни, необосновани и неправилни. Посочват се обстоятелства,
които останали неизяснени от експертизата – обстоятелството, че водачът
управлявал ППС в границите на населеното място с. Вълче поле, на самата улица,
преминаваща непосредствено до къщата му, пред която улицата била с разрушена
асфалтова настилка; не бил изследван въпроса дали именно това състояние на улицата
не е довело до ПТП; дали Г.е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП
чрез аварийно спиране и от какво разстояние е могъл да възприеме дупката,
разположена почти по цялата ширина на платното за движение; имал ли е Г.възможност
да я избегне, кой следва да поддържа пътищата в населеното място и как това
състояние на улицата се е отразило на движението на ППС и на настъпилото ПТП. В
експертното заключение не било конкретизирано правилно и точно мястото на
удара, допуснати били пороци относно механизма на ПТП и противоречие в
отразяването на обективните находки. Твърди се, че е налице пристрастност от
страна на разследващия полицай. Наблюдаващият прокурор обсъдил показанията на
свидетелите избирателно, а жалбоподателката В.Г. не била разпитана като
свидетел – очевидец и не й била дадена възможност да разкаже за случилото се.
Изтъква се, че досъдебното производство било водено, за да се прикрият
действително виновни длъжностни лица от Община Любимец, които били сигнализирани
за състоянието на улицата и не предприели мерки. Отправя се искане за отмяна на
постановлението за прекратяване и връщане делото на разследващите органи, които
да дадат задължителни указания.
Хасковският
Окръжен съд като провери правилността на атакуваното постановление по
изложените в жалбата доводи и изцяло, прие
следното:
Досъдебното производство е
образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 29.07.2018 г. в с. Вълче
поле, община Любимец, при управление на трактор ISEKI *****с прикачено ремарке и двете без
регистрационни табели, в нарушение на правилата по ЗДвП причинил по
непредпазливост смърт на Г.Д.Г.от гр. Свиленград – престъпление по чл. 343,
ал.1, б. „в“ пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От събраните доказателства на
досъдебното производство се установява следната фактическа обстановка: на 29.07.2019
г., около 07.00 часа, пострадалият Г.Г. пристигнал в с. **** ****, за да посети
майка си – св. В.Г. и св. Я.Я., негов вуйчо. Г.живеел в гр. ********, заедно
със сестра си, св. Х.Г. и нейните деца. Пострадалият посещавал почти всяка
седмица дома на майка си в с. *** ****, като й помагал със земеделската работа.
При тези занимания често ползвал закупения от него трактор с марка ISEKI ******, с
прикачено към него ремарке. Г.бил закупил трактора около година преди
инцидента. Ремаркето го имал отпреди, като то било собственост на майка му и на
вуйчо му. Тракторът и ремаркето не били
регистрирани по предвидения за това ред в ЗДвП и нямали поставени
регистрационни табели. На 29.07.2019 г. Г.цял ден се занимавал с пренасянето на
пресен оборски тор в градината на тяхната къща, който бил натрупан на купчина,
недалеч от къщата, и за да го пренесе, използвал трактора с ремаркето – товарел
оборския тор на ремаркето, което било прикачено за трактора, след което отивал
до тяхната градина, разтоварвал го и след това се връщал за следващия курс. За
да извърши пострадалия товаренето и разтоварването на оборския тор, се налагало
да преминава през улицата, която се намирала пред къщата на св. В.Г.. Изминавал
кратко разстояние по улицата, като участъкът бил сух, прав и с надлъжен наклон
на изкачване около 20 %, но с разрушена асфалтова настилка. След като направил
многобройни курсове за пренасяне на торта пострадалият Г.към края на деня вече
се ориентирал към приключване. Около 18:00 часа край него минал св. Х.Д., съсед
на майка му, който го попитал дали няма да приключва вече. Г.му отговорил, че
му остава един последен курс и щял да приключва. Д.се отдалечил и по-късно
отишъл на събиране в центъра на селото. Около половин час след разговора, към
18:30 часа Г.управлявал трактора с ремаркето, което било пълно с оборска тор, и
минал през една от дупките на пътя. По делото е установено е, че при това
преминаване лявото колело контактувало с челния борд на дупката, което довело
до нарастване на съпротивлението на придвижване на ремаркето, а оттам това
довело и до спиране на трактора, който за момент застанал в неподвижно
положение. Пострадалият отново запалил двигателя и подал газ, за да потегли. В
този момент при потегляне от място на наклона тракторът се обърнал надлъжно (по
цялата си дължина), при завъртане на рамата около оста на задните колела под
въздействието на реактивния момент, който при неподвижни задни колела е равен
на задвижващия момент и при конкретния случай – с ремарке теглителната сила е
създала преобръщащ момент. Тъй като ремаркето се намирало зад трактора, същият
се преобърнал и паднал върху предната част на ремаркето, при което пострадалият
Г., който се намирал в седнало положение на седалката, бил притиснат от
кормилния волан на трактора в областта на гръдния кош. При извършения оглед е
установено, че ударът е бил в зона в централната предна част на ремаркето върху
товара от оборски тор, при позиция на ремаркето – с десни габарити на около
Св. В.Г. била повикана от своя
съседка, която минавала наблизо, видяла странното разположение на трактора и
ремаркето и отишла да я извика, като й казала, че явно нещо се е случило със
сина й. Същата съседка около 19:00 часа намерила св. Х.Д. в центъра на селото и
го помолила веднага да се върне до къщата на св. В.Г., защото станал проблем с
трактора на пострадалия Г.. Д.веднага тръгнал към мястото на инцидента и видял,
че трактора е изправен и предните му колела били вертикално нагоре. Д.установил,
че Г.се намира в неподвижно положение с гръб на седалката, кормилото е върху
гръдния му кош и целият е посинял, без признаци за живот. Ремаркето все още
продължавало да е закачено на теглича, а задната част на седалката се опирала в
предната част на ремаркето в оборската тор. Д.хванал с ръце предния мост на
трактора и се опитал да го натисне, за да го свали към земята отново в
хоризонтално положение, но тежестта на машината не позволила това да стане. Д.решил
да потърси помощ и тръгнал нагоре по улицата, като повикал друг свой съсед, св.
Д.Н.Д.. След това Х.Д. отишъл и взел своя собствен трактор, върнал се на
мястото и с помощта на Д.Д.вързали предния мост на трактора на пострадалия и го
издърпали, като по този начин успели най-сетне да го свалят на земята. Когато
тракторът се озовал в хоризонтално положение, двамата свидетели завързали
предния му край с въжето за оградата на една близо разположена къща, за да
служи като противотежест и да не се изправи отново на задните си колела. Успели
да издърпат и безжизненото тяло на пострадалия Г., като положили близо до
трактора, на улицата и го завили с одеяло. Някои съседи видели какво се е
случило и се приближили, като един от тях подал и сигнал на тел. 112 за
инцидента. Не след дълго пристигнал полицейски екип на РУ – Свиленград и екип
на Бърза помощ. Лекарите от медицинския екип прегледали веднага Г., но
единствено констатирали, че е починал, без да могат да му помогнат повече. С
линейката на Бърза помощ тялото било откарано в болницата в гр. Свиленград за
извършване на аутопсия. Съгласно изготвеното заключение на съдебния лекар д-р Х.
Е. е установена асфиксия от притискане на снагата – кръвонасядания и охлузвания
в областта на гърдите; счупвания на ребра двустранно; кръвоизливи в белите
дробове и под листовете на плеврата; карминово червен цвят на белите дробове;
кръвонасядане на меките обвивки на черепа; агонални кръвоизливи по меките
обвивки на черепа; оток на мозъка; кръвоизлив в шийните мускули; драскотини по
лицето. Крайният извод на съдебния лекар е, че причината за смъртта на
пострадалия Г.е механична асфиксия от притискане на снагата в областта на
гръдния кош. Установените увреждания са причинени по механизъм на действие от
твърд тъп предмет и могат да се получат от притискане от преобърнал се трактор
по начина и при обстоятелствата, описани по предварителни сведения.
Назначена е физико-химична
експертиза за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на починалия.
Констатирано е наличието на 0,26 %о в кръвта с прилагане на газхроматографски метод.
Съгласно справка на ПИ „Пътен
контрол“ пострадалият Г.притежава валидно СУМПС за категории С, АМ, В, ТКТ.
При така установената фактическа
обстановка наблюдаващият прокурор е постановил прекратяване на наказателното
производство, като е приел, че самият пострадал е нарушил правилата за движение
по пътищата, по-конкретно чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
като не се е съобразил със състоянието на пътя и по този начин е предприел
действия, с които е изгубил управлението на трактора, довело до ПТП.
Така изложените съображения,
обусловили прекратяване на наказателното производство са правилни и
законосъобразни. По досъдебното производство са събрани всички необходими и
относими доказателства, които впоследствие са анализирани, но техният анализ не
позволява да се приеме, че са налице предпоставките за търсене на наказателна
отговорност от страна на трето лице. За изясняване на фактическата обстановка
са извършени всички процесуално – следствени действия и са изследвани всички въпроси,
касаещи съставомерността на деянието. Неоснователно е възражението на двете
жалбоподателки, че констатациите на автотехническата експертиза били неясни,
необосновани и неправилни. Вещото лице е извело всички свои констатации, като ги
е основало на доказателствата от досъдебното производство, от проведените
огледи, извършило е необходимите измервания и изчисления и е съобразило
получените резултати със състоянието на превозното средство и на ремаркето.
Констатациите са правилни, защото са последователни и логични, като се
основават само на фактическите и техническите данни. Последователно са дадени
изчерпателни отговори на въпросите относно мястото на удара, скоростта на
движение на превозното средство, опасната зона за спиране, техническата
възможност за предотвратяване на произшествието, техническата изправност на
трактора и механизма на настъпване на произшествието. Неоснователно е
възражението, че са налице обстоятелства, които са останали неизяснени от
експертизата. Обстоятелството, че трактора е управляват по улицата пред къщата
на пострадалия и е имало разрушена асфалтова настилка, не представлява
„неизяснено обстоятелство“, а е факт, който е безспорно установен по делото.
Състоянието на асфалтовата настилка е изследвано в отговора на задача 4 от
експертизата и в обяснението на механизма на произшествието. Дали състоянието
на улицата е довело до инцидента е въпрос, който вече е намерил своя отговор,
но смислово е обърнат като отрицание на установения механизъм на
произшествието, т.е. с описания механизъм вещото лице на практика е отрекло
възможността състоянието на улицата да е довело до възникване на ПТП. Имено във
връзка със състоянието на улицата е свързан и следващият въпрос, касаещ
техническата възможност на пострадалия да избегне настъпването на ПТП (отговор
на задача № 4 от експертизата). Следва да се има предвид, че състоянието на
улицата е било влошено много преди трагичния инцидент. От приложения фотоалбум
е видно и без да са необходими специални познания, че асфалтовата настилка е
амортизирана от доста време. След като това е улицата, която минава пред къщата
на пострадалия и неговата майка, очевидно е, че той бил добре запознат с
нейното състояние и с всички затруднения по придвижването. Не без значение е
факта и че улицата се намира под наклон, тъй като има известна денивелация
(между 9 % и 20 %). При наличието на тези особености на пътното платно вещото
лице е приело, че пострадалият като водач на трактора с прикаченото ремарке е
имал техническата възможност да възприеме характерните признаци за вида и
състоянието на участъка от улицата и да предотврати произшествието чрез избор
на подходящ коридор на движение с по-лесно преодолими препятствия и подходящ
скоростен режим, който да му гарантира преодоляването на наклона на изкачване
без превключване на предавки и спиране. Що се отнася до въпроса, кой следва да
поддържа пътищата в населеното място, той не е правен, а не технически въпрос
от компетенциите на вещото лице и на него е даден отговор с приложеното към
досъдебното производство писмо от Община Любимец (на л. 132), в което изрично е
посочено, че улиците в селото са публична общинска собственост. Повдигнатият от
жалбоподателите въпрос се свежда до това, дали длъжностните лица от общинската
администрация следва да носят наказателна отговорност за случилото се. В тази
насока в постановлението е даден правилен отговор, че състоянието на пътя е
фактор, който може да бъде предпоставка за настъпване на произшествието, но не
и самостоятелна причина. Всяко пътно-транспортно произшествие представлява
комплексно събитие, чието настъпване се обуславя от съчетаното действие на
множество фактори свързани с техническите особености на превозното средство,
поведението на водача и на останалите участници в движението. Когато се
разглежда въпроса дали в хипотеза като процесната са налице основания за
понасяне на наказателна отговорност и налице ли са обективните и субективните
признаци от състава на престъплението, отговорът не може да се търси единствено
в подобно обстоятелство, каквото е състоянието на пътя, а трябва да се изследва и поведението на
водача. Релефа на пътния участък е обстоятелство, с което водачът винаги трябва
да се съобразява. Той е обективен факт, който не може да бъде пренебрегнат и
следва да се отчита при избора на подходяща маневра, скорост и разположение на
превозното средство върху пътното платно. Водачът е длъжен да вземе предвид
състоянието на пътния участък и да се съобрази с него и по силата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП. В тази насока се поставя въпросът за момента на възникване на
опасността, от който водачът е длъжен да вземе предписаните мерки за
безопасност на движението, включително с намаляване на скоростта или спиране.
Това е моментът, от който водачът е имал възможността да възприеме пътното
препятствие. В повечето случаи това е момента на визуално възприемане на
препятствието. В настоящия случай пострадалият е знаел за наличието на дупки и
неравности в асфалта на улицата и почти цял ден е преминавал по тях, следователно,
е бил наясно и е знаел за тяхното съществуване. След като в продължение на
целия ден той е извършвал многобройни курсове, като е преминавал през улицата,
несъмнено е успявал да избере подходящ коридор за придвижване и да съобрази
движението си по такъв начин, че да премине през неравностите. Във фаталния
момент, обаче, пострадалият не е преценил правилно изместването на ремаркето в
резултат именно на препятствието, както и последващото потегляне при подобно
спиране на трактора. Следователно, това е момента на възникване на опасността и
пострадалият е бил длъжен да вземе необходимите мерки за избягването й,
включително ако се налага да спре и да измести разположението на трактора или
разположението на ремаркето. Вещото лице е установило, че спирачките на
колесния трактор са разположени в трансмисията и създават спирачни сили само на
задвижващите, т.е. на задните колела. С увеличаване на теглителната сила
преобръщането на трактора може да настъпи и при по-малък наклон. Опасността от
преобръщане възниква при заклинване на задвижващите колела, когато тракторът
потегля от място при изкачване по наклон, при което обикновено рязко се включва
съединителя. В случая не може да се разглежда и хипотеза на късно възприемане
на опасността, нито пък наличието на пречки за възприемането й. В този смисъл,
когато ремаркето е попаднало в дупката на пътя, пострадалият е имал не само
възможността, но и задължението да съобрази това обстоятелство и да предприеме
необходимите маневри. С още по-голямо основание той е можел още преди ремаркето
да попадне в дупката да избере такава траектория на движение (както е правел
през целия ден), че да не се стига до подобна ситуация. Нещо повече. От
фотоалбумите, изготвени при оглед на местопроизшествието и този, към огледа на
веществените доказателства, се установява, че на предната част на трактора
саморъчно е монтирана изкуствена противотежест, която е била предназначена да
балансира устойчивостта на трактора и да не му позволява да губи равновесие.
Видно от показанията на св. Х.Д. и св. Д.Д.в разговор тях пострадалият е
споделил, че „когато носел тежести с трактора той се изправял”/л. 43 ДП/ и
„тракторът много лесно се изправя, когато има голяма тежест зад него” /л. 46 от
ДП/, което навежда на извод, че пострадалият е бил наясно и с проблема в
устойчивостта на трактора, освен наличието
на разрушена асвалтова настилка с множество неравности и дупки, наклона на терена,
както и теглената тежест – ремарке с оборска тор. Т.е. знаейки и съзнавайки за
този проблем с управляваното от него МПС пострадалият е следвало, съобразявайки
се с изложените по-горе фактори и техническите му особености да бъде още по-внимателен,
за да не допусне преобръщането на трактора.
Останалите доводи в жалбата също не
се споделят от настоящия състав. Така например, се сочи, че в експертното
заключение не било конкретизирано правилно и точно мястото на удара.
Внимателният преглед на заключението показва, че това не е така и вещото лице е
посочило достатъчно ясно къде се намира мястото на удара. По въпроса за
пристрастността на разследващия полицай прокурорът вече е имал възможност да се
произнесе и съдът не намира аргументи в противна насока. Обстоятелството, че
разследващият орган обосновава като най-вероятна една от няколко възможни
версии за случилото не може да се определи като пристрастност, тъй като това би
означавало, че при всяко разследване би могло да се твърди наличието на
пристрастие по отношение на всяка версия и така не би се стигнало изобщо до
крайно заключение за релевантните факти и обстоятелства.
Не е налице и твърдения пропуск
относно разпита на жалбоподателката В.Г., майка на пострадалия. Видно от
материалите по досъдебното производство, жалбоподателката В.Г. е била призована
и се е явила за разпит на 23.11.2018 г. (на л. 59 от ДП), но на отправените й
въпроси се е позовала на чл. 119 и чл. 121 НПК и се е възползвала от правото си
да не дава показания. В този смисъл на нея й е дадена възможност да разкаже за
случилото се, в противовес на това, което се твърди в жалбата. От друга страна,
дори и да бъде проведен подобен разпит понастоящем, съдът намира, че от
показанията й не биха могли да се извлекат нови обстоятелства. В.Г. не е
присъствала лично по време на самия инцидент, т.е. не е очевидец, а е извикана
впоследствие от своя съседка и е отишла на мястото, когато тракторът вече се е
преобърнал, т.е. тя може евентуално да даде показания относно това, което е
заварила при идването си на мястото. За същите обстоятелства, обаче, подробни и
изчерпателни показания са дадени вече от свидетелите Х.Д., Д.Д.и Я.Я., поради
което обосновано може да се приеме, че нейните показания няма да се отразят
съществено върху доказателствената съвкупност и релевантните обстоятелства.
От материалите по разследването не
се установява да е налице и последното възражение – че досъдебното производство
е било водено с цел да се прикрият действително виновни длъжностни лица от
Община Любимец относно състоянието на улицата. Разследващите органи са
извършили процесуално-следствени действия, типични за подобен вид разследване,
като са провели оглед на място, огледи на веществени доказателства, разпити на
свидетелите, назначили са съдебно-медицинска, физико-химична и автотехническа експертиза.
Следователно, извършен е необходимият обем от действия по разследването, като
от начина на тяхното провеждане не се установява да е направен опит, както се
твърди, за прикриване на виновни длъжностни лица. Както се посочи по-горе,
състоянието на улицата, макар и влошено, е представлявало обективен фактор, с
който пострадалият е следвало да се съобрази.
В обобщение, от събраните
доказателства е установен по достатъчно ясен и безспорен начин причинно-следствения
механизъм на произшествието. Не е налице доказателствен дефицит, за да се
налага преодоляването му с извършването на допълнителни действия по
разследването. Настоящият състав не вижда обективна възможност за даването на
указания или извършването на други действия по разследването, които биха могли
да доведат до изясняване на други страни от реализираното пътно-транспортно
произшествие. При това положение в обжалваното постановление наблюдаващият
прокурор е основал изводите си на тези доказателствени източници, които според
него могат да бъдат безпротиворечиво ценени. Тази оценъчна дейност е част от
формирането на вътрешното убеждение на държавния обвинител дали са налице
предпоставките за повдигане на обвинение и представлява израз на функциите на
прокурора, възложени с разпоредбата на чл. 46 вр. чл. 242 НПК.
С оглед на гореизложеното и доколкото не се
намериха основания за уважаване на депозираната жалба, обжалваното
постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде
потвърдено като обосновано и законосъобразно.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 19.09.2019
г. на Окръжна прокуратура – Хасково за прекратяване на наказателното
производство, водено по ДП № 369/2018 г. по описа на РУ на МВР – Свиленград,
представляващо прокурорска преписка № 838/2018 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Хасково, образувано срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр.
чл. 342, ал. 1 НК.
Определението подлежи
на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: