РЕШЕНИЕ
№ 12779
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110151003 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с която са предявени обективно
кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу З. Й. Б. за заплащане на сумата 470,36 лева -
главница за цена доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода м.05.2019-
м.04.2020 г., и сумата 91,53 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2020-23.08.2022 г.;
сумата 04,38 лева - главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.08.2019-м.04.2021 г., и сумата 0,87 лева - мораторна лихва за периода 01.09.2019-
23.08.2022 г.; ведно със законна лихва върху главниците, считано от дата на подаване на
искова молба до окончателното им изплащане; И. Й. Б. за заплащане на сумата 470,36 лева -
главница за цена доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода м.05.2019-
м.04.2020 г., и сумата 91,53 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2020- 23.08.2022 г.;
сумата 04,38 лева - главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.08.2019-м.04.2021 г., и сумата 0,87 лева - мораторна лихва за периода 01.09.2019-
23.08.2022 г.; ведно със законна лихва върху главниците, считано от дата на подаване на
искова молба до окончателното им изплащане; Л. Ангелов Б. за заплащане на сумата 1881,44
лева - главница за цена доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода
м.05.2019-м.04.2020 г., и сумата 366,13 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2020-
23.08.2022 г.; сумата 17,50 лева - главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.08.2019-м.04.2021 г., и сумата 03,46 лева - мораторна лихва за
периода 01.09.2019-23.08.2022 г.; ведно със законна лихва върху главниците, считано от дата
на подаване на искова молба до окончателното им изплащане.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия и
услуга дялово разпределение за исковия период, чиято стойност не била платена в
предвидените срокове от ответника като собственик на топлоснабден имот. Претендира се
право на обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Отв. Л. и И. Б.и не са подали отговор на искова молба.
1
Отв. З. Б., чрез особен представител, оспорва исковете по основание и размер по
съображения за липса на облигационна връзка между страните, евентуално липса на
доставка на топлинна енергия на стойност в претендирания размер. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страна на ищеца „Т.С.“ ЕООД поддържа основателност на
исковете.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Удостоверение за наследници изх. №685/3/02.06.2023 г., издадено от
Столична Община, Й.Я. Б. е починал на 13.10.2019 г. и оставил за наследници по закон Л.
А. Б. –съпруга, и И. и З. Й.и Б.и – деца. От Заповед № РД41-603/06.06.1985 г. на СНС-ИК по
чл. 98 ЗТСУ (отм.) се установява, че ап. 142 в ***********, е определен като обезщетение
на Л. А. Б. – 4 чл. семейство. Писмените доказателства, неоспорени от страните и преценени
при условията на чл. 179, ал. 1 от ГПК, дават основание на съда да приеме, че ответната
страна съпритежават правото на собственост върху ап. №142, на основание наследствено
правоприемство и съпружеска имуществена общност, прекратена след смъртта на единия
съпруг, при квоти 4/6 за Л. А. Б. –съпруга (чието качество съдът извежда с оглед на
обстоятелството, че към датата на придобиване на имота съпругата е приела фамилното име
на съпруга Й. Б. и удостовереното в заповедта, че се касае за 4 членно семейство, каквото е
това на наследодателя), и по 1/6 за И. и З. Й.и Б.и, на осн. чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът приема, че през
исковия период като собственик на имота ответниците се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота, и
отговаря за неплатените суми към ищеца. Сключването на писмен договор не е условие за
възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление
на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на
правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ –
ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е
сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно
е дали ответник фактически е обитавал имота.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, за това, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и
2
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че не е ползвана, респ. не е доставяна
топлинна енергия за отопление на имота през искови период. Начислявана е доставка за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и за топла вода -битово горещо
водоснабдяване, като липсва водомер за отчитане на топлата вода, с оглед на което този
компонент е начисляван на база „служебен отчет“. За исковия период 01.05.2019-30.04.2020
г. реално потребеното количество топлинна енергия е на стойност сумата 2673,42 лв., като в
нея не са включени лихви или стари задължения, като за сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция.
На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от датата на подаване на искова молба
спират да текат давностните срокове за предявеното парично вземане, което в случая е
сторено на 20.09.2022. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 20.09.2019
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж. ОУ на л.60
от делото) са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според
правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези
парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са
дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Покрито е с давностен
срок вземането за главница за периода 01.05.2019-31.07.2019 г. Следва да се отчете, че
приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от продавачът
начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно само върху
сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да
бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, за което
вещото лице по приетата ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и размер
дължимите суми. Ответник не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за
главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение за неплатената главница за цена на топлинна енергия.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства и заключения съдът
приема, че са предоставени услугите за дялово разпределение. Неоснователен е и следва да
бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена услуга дялово разпределение. По арг.
от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което
касае и въпросът с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен
това, не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на парично
вземане съдът приема, че не е възникнало.
Съдът, като взе предвид заключението на СТЕ, с което се изясни, че стойността на
доставка е сумата 2673,42 лв. (искът общо е заявен за 2822,16 лв.) и периодът, за който
сумите са погасени поради изтекла давност, приема, че за периода 01.08.2019-30.04.2020 г.
3
непогасената главницата за цена на топлинна енергия възлиза на сумата 1971,59 лв., с
мораторна лихва за периода 15.09.2020-23.08.2022 г. –387,78 лв., и за периода 01.08.2019-
30.04.2021 г. главница за цена услуга дялово разпределение е сумата 26,25 лв., в който
размер съдът определя исковете, съобразно правомощието си по чл. 162 от ГПК,
изчисленията на вещо лице по СТЕ и ССчЕ, и след прилагане на служебен лихвен
калкулатор. Ето защо съдът намира за основателно възражението за изтекла давност на
потребителя отв. З. Б., поради което съобразно квотата й в съсобствеността на процесния
имот дължи сумата 335,17 лв. главница за цена на доставка на топлинна енергия за периода
01.08.2019-30.04.2020 г., с мораторна лихва за периода 15.09.2020-23.08.2022 г. –65,92 лв., и
за периода 01.08.2019-30.04.2021 г. главница за цена услуга дялово разпределение е сумата
4,38 лв., за които период и размер исковете срещу този ответник подлежат на уважение, а в
останалата част отхвърлени.
По отношение на отв. Л. и И. Б.и съдът не е сезиран с конститутивно възражение по
чл. 111 от ЗЗД, поради което исковете спрямо тях са основателни, като се отчете, че
мораторната лихва върху главница от 2673,42 лв. е в размер 525,81 лв., установен по реда на
чл. 162 от ГПК, поради което отв. И. Б. дължи 427,74 лв. – главница за цена на топлинна
енергия и 84,12 лв. за мораторна лихва; и 4,38 лв. за главница за цена услуга дялово
разпределение, за исковите периоди, а отв. Л. Б. 1791,19 лв. – главница за цена на топлинна
енергия и 352,29 лв. за мораторна лихва; и 17,50 лв. за главница за цена услуга дялово
разпределение, за исковите периоди; и в останалата част претенциите спрямо тях следва да
бъдат отхвърлени.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -20.09.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената
част от исковете, в полза на ищеца следа да се пресъдят сторените деловодни разноски,
както следва: спрямо отв. З. Б. -387,87 лв. за платени държавни такси, възнаграждения на
вещи лица, адвокат –особен представител, и юрисконсулт; отв. И. Б. -129,73 лв. за платени
държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсулт; и отв. Л. Б. -576,98 лв. за
платени държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсулт, последното на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено от Съда в предвидения минимален
размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Й. Б., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: ********** на основание
чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата
335,17 лева – главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за
периода 01.08.2019-30.04.2020 г., и сумата 65,92 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2020-23.08.2022 г.; и сумата 4,38 лева – главница за цена услуга дялово разпределение
за периода 01.08.2019-30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
20.09.2022 г. до окончателното им изплащане; като иска за главница за цена на доставка на
топлинна енергия над уважения размер от 335,17 лева до пълния предявен размер от 470,36
лева и за периода 01.05.2019-31.07.2019 г.; иска за мораторна лихва над уважения размер от
65,92 лева до пълния предявен размер от 91,53 лева; и иска за мораторна лихва за сумата
0,87 лева за периода 01.09.2019-23.08.2022 г., начислена върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И. Й. Б., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: ********** на основание чл. 318,
4
ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 427,74 лева –
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода
01.05.2019-30.04.2020 г., и сумата 84,12 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020-
23.08.2022 г.; и сумата 4,38 лева – главница за цена услуга дялово разпределение за периода
01.08.2019-30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 20.09.2022 г.
до окончателното им изплащане; като иска за главница за цена на доставка на топлинна
енергия над уважения размер от 427,74 лева до пълния предявен размер от 470,36 лева; иска
за мораторна лихва над уважения размер от 84,12 лева до пълния предявен размер от 91,53
лева; и иска за мораторна лихва за сумата 0,87 лева за периода 01.09.2019-23.08.2022 г.,
начислена върху главницата за цена на услуга дялово разпределение – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Л. А. Б., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: ********** на основание чл. 318,
ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1791,19 лева
– главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода
01.05.2019-30.04.2020 г., и сумата 352,29 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020-
23.08.2022 г.; и сумата 17,50 лева – главница за цена услуга дялово разпределение за периода
01.08.2019-30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 20.09.2022 г.
до окончателното им изплащане; като иска за главница за цена на доставка на топлинна
енергия над уважения размер от 1791,19 лева до пълния предявен размер от 1881,44 лева;
иска за мораторна лихва над уважения размер от 352,29 лева до пълния предявен размер от
366,13 лева; и иска за мораторна лихва за сумата 3,46 лева за периода 01.09.2019-23.08.2022
г., начислена върху главницата за цена на услуга дялово разпределение – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА З. Й. Б., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: ********** на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 387,87 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА И. Й. Б., с ЕГН:**********, с адрес: ************, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: ********** на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 129,73 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Л. А. Б., с ЕГН:**********, с адрес: ************, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: ********** на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 576,98 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5