РЕШЕНИЕ
№ 2515
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330111793 по описа за 2021 година
С искова молба ищецът „Първа Инвестиционна Банка“ АД е предявил
срещу Н. И. П. обективно кумулативно съединени установителни искове по
чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на следните суми: сумата в размер на 4500 лева – главница по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №**г., сключен между
страните, сумата от 15 250,72 лева – договорна лихва за периода 19.04.2010 г.
– 16.09.2020 г., сумата от 7 922,98 лева – обезщетение за забава за периода
08.06.2010 г. – 12.03.2020 г., сумата от 451,08 лева – обезщетение за забава за
периода 14.05.2020 г. – 16.09.2020 г., сумата от 15,00 лева – законна лихва за
периода 17.09.2020 г. – 28.09.2020 г., сумата от 78,00 лева – годишна такса за
поддръжка, сумата от 84,00 лева – разноски за ръчване на нотариални покани,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК –
29.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 260398 за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК от 30.09.2020 г. по ч. гр.д. № 12397/2020 г. по описа на Районен съд
1
Пловдив, IV бр. с-в, по отношение на която е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка с Определение № 264371/16.12.2020 г., постановено по ч.
гр.д. № 12397/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № ** г., по силата на който банката
предоставила на ответника банков кредит овърдрафт в размер на 4000 лева. За
ползвания кредит ответникът се ползвал от гратисен период със срок до 45
дни, като в случай, че не погасявал изцяло дебитното салдо, банката не
начислявала лихва. В т.7 от договора било уговорено, че при непогасяване до
датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на
последния отчетен период, ответникът следва да заплати на банката след
изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент, както
следва: за извършване на безналични плащания на ПОС терминал – 16 %, и за
всички останали транзакции – 18 %. Също така в т.8 от договора страните
договорили, че при неплащане на месечната погасителна вноска или
надвишаване на кредитен лимит, банката начислява наказателна лихва в
размер на договорения лихвен процент с надбавка 12%. Предоставеният
банков кредит – овърдрафт бил изцяло усвоен чрез многократни транзакции в
периода 06.12.2007 г. – 19.04.2010 г. Същият бил погасяван в периода
09.01.2008 г. – 21.05.2010 г. с различни суми. Кредитът бил в просрочие,
считано от 19.04.2010 г. Поради неплащане в сок на задълженията по
договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 17.09.2020
г. Доколкото задължението не било изпълнено от ответника, ищецът
депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
въз основа на което била издадена процесната заповед. Предвид постъпило
възражение от длъжника, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на иск по чл. 422, ал.1 ГПК.
Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Н.П., с който се оспорва исковата претенция. Възразява се, че
вземанията за главница, обезщетение за забава и законна лихва са погасасени
по давност, а сумите за такса поддръжка и нотариални такси не се дължат,
2
доколкото не са уговорени в договора, сключен между страните. Навеждат се
доводи и че чл. 7 и чл. 8 от договора са неравноправни, като същите
противоречат на чл. 33, ал.2, вр. ал.1 от ЗПК и чл. 143, ал.2, т.1, вр. ал.1 ЗПП.
Отделно посочените клаузи според ответника са нищожни като противоречащ
на добрите нрави. От фактическа страна не се оспорва сключването на
процесния договор, но се излагат съображения, че същият е прекратен с
изтичане на срока за ползване на овърдрафт. Отделно от изложеното, с
извършване на плащания в периода 09.01.2008 г. – 21.05.2010 г., длъжникът
покрил задълженията за заплащане на овърдрафта.
Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, а и от приобщените по делото
доказателствени материали се изяснява, че между „Първа инвестиционна
банка” АД и ответника е възникнало правоотношение по повод на сключен
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ** г. /л.5/.
Предоставеният банков кредит овърдрафт по смисъла на цитирания договор е
в размер от 4500 лева. На ответника са му известни общите условия /л. 21-31/,
приложими към правоотношението, като екземпляр от тях му е надлежно
предаден при сключване на договора. По силата на цитирания договор,
банката е предала на заемополучателя и кредитна карта с чип “Visa Classic”.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза / л.94-97/ се изяснява, че по предоставения му кредит овърдрафт,
ответникът е усвоил сума в общ размер от 4500 лева. Размерът на
задълженията по пера към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК се разпределял по следния начин: 4500
лева – главница, 15250,72 лева – договорна лихва за периода 19.04.2010 г. –
16.09.2020 г., 7922,98 лева - наказателна лихва за периода 08.06.2010 г. –
12.03.2020 г., 451,08 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2020 г. –
16.09.2020 г., 15 лева – законна лихва за периода 17.09.2020 г. – 28.08.2020 г.,
78 лева - годишна такса за поддръжка, 84 лева – разноски за връчване на
3
нотариална покана.
По делото е изготвено заключение по допълнителна ССчЕ /л.109-110/,
съобразно което последната вноска, извършена от ответника в размер на 150
лева е на 25.03.2010 г., като след тази дата не са извършвани платежни
операции от кредитополучателя и картата не е ползвана.
В хода на съдебното дирене е изготвена и втора допълнителна ССчЕ
/л.120-124/, като вещото лице е представило заключение, според което
размерът на задълженията на ответника за периода 29.09.2017 г. – 29.09.2020
г. се разпределя както следва: 4500 лева – главница, 2610 лева – договорна
лихва, а след 29.09.2015 г. наказателна лихва не е начислявана. Общо
дължимата сума от ответника за посочения период възлиза на 7110 лева.
Съдът кредитира изготвените заключения на вещото лице в цялост,
доколкото същите са обективни, обосновани и съответни на останалия,
приобщен по делото доказателствен материал.
По правните аспекти на спора:
Несъмнено от представените по делото материали се установява, че е
налице сключен договор за кредит- овърдрафт, с кредитен лимит от 4500
лева, по силата на който, на ответника е предадена кредитна карта “Visa
Classic”. Отвеникът е осъществил и множество транзакции, последната от
които е от 25.03.2010 г., като след тази дата не са извършвани платежни
операции от кредитополучателя и картата не е ползвана, като общо усвоената
сума възлиза на 4500 лева. Горепосочените обстоятелства са от значение,
доколкото с отговора на исковата молба е релевирано изрично възражение в
насока погасяване по давност на претендираните вземания. По своята правна
същност, давността представлява период от време, свързан с бездействие на
кредитора. След изтичането на период от пет години ( приложима давност за
главницата в процесния случай), кредиторовата пасивност рефлектира върху
вземането и същото от притезание се трансформира в естествено право (
тоест, губи се възможността да бъде събрано по принудителен ред).
Съобразно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Предвид това, за да се прецени дали
процесните вземания са погасени по давност, то следва да се дефинира
моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта.
Съобразно гл. I, т. 1, б.”з”, изр. „второ” от действащите към момента на
4
сключване на процесния договор общи условия / л. 21- 23/, „за дата на падежа
се счита всяко 5- то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа
е първият следващ работен ден”. Същевременно, гл. V- та, т. 14 от общите
условия разписва, че за усвоения овърдрафт Титулярят ползва гратисен
период от 45 дни и ако в този срок погаси пълния размер на дебитното салдо
по сметката си, формирано до края на последния отчетен период, банката не
начислява лихва (тоест, лихва се начислява след изтичането на период от 45
дни). Тълкувайки съдържанието на двете посочени клаузи от общите условия,
съдът счита, че падежът за всеки ползван овърдрафт настъпва на пето число
всеки месец, като след тази дата, главницата става изискуема ( кредиторът
може да иска изпълнение). Лихва върху ползвания финансов ресурс обаче,
страните са се договорили да се дължи след изтичане на срок от 45 дни, след
съответната транзакция. Следва да се посочи и че кредитът- овърдрафт
разкрива специфика, съпоставено със стандартния тип кредитно
финансиране. При последното, сумата се усвоява веднага или на
предварително ясни периоди и траншове. При кредита- овърдрафт, е налице
определен кредитен лимит по разплащателната сметка на длъжника - в случая
4500 лева. Същият се усвоява по избран начин и период от длъжника, като
последният може да дава нареждания и над разполагаемите суми по
разплащателната си сметка. Предвид това, релевантно за началния момент, от
който ще се отброява давността е датата на последното осъщественото
усвояване на парични средва от ответника.
В процесния случай, съобразно заключението на вещото лице,
ответникът е усвоил обща сума в размер от 4500 лева, като последната
транзакция и осъществена на 25.03.2010 г. Съобразно уговореното между
страните ( гл. I, т. 1, б. ”з” от общите условия) и горепосочените особености
на кредита овърдрафт, падежът на вземането за главницата следва да се
отброява от 05- то число на месеца, следващ последната транзакция- тоест,
изискуемостта настъпва на 05.04.2010 г. Именно от тази дата следва да се
отброява и петгодишният период за погасяване по давност на вземането за
главницата. Същият е изтекъл на 05.04.2015 г., като до посочения момент не
са осъществявани действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на
давността. Следва да се посочи, че заявлението за издаване на заповед за
парично задължение ( по повод на което е издадена заповед за изпълнение и
впоследствие е образувано исково производство) е подадено едва на
5
29.09.2020 г. - доста след изтичането на погасителната давност за главницата.
Следва да се посочи, че доколкото падежът на процесната главница е
настъпил на 05.04.2010 г., то безпредметно е кредиторът да обявява
предсрочна изискуемост на вземането в един последващ момент. Същото
дейстие е без правно значение, след като падежът на вземането е настъпил в
един по-ранен период. В тази връзка, то двете понятия са несъвместими- след
като в процесния случай падежът на цялото вземане за главница е настъпил
на 05.04.2010 г., то кредиторът не би могъл да търси обявяване на предсрочна
изискуемост. Приемането на противното, на практика би означавало да се
предостави възможност на кредитора едностранно да удължава периода на
погасителна давност на вземането, като „обявява” предсрочна изискуемост
дълго след изтичането й.
Съобразно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се
установява, че кредиторовото вземане за главницата е погасено по давност, то
същото се отнася и за акцесорните вземания, касаещи договорна, наказателна
и мораторна лихва.
Предвид гореизложеното, то предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло, поради изтичане на погасителна давност.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, то се
поражда право на разноски в полза на ответника. Доказателства за извършени
такива са представени в размер на 3080 лева, от които сумата в размер на
3000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, и сумата в размер на 80
лева – депозит по допълнителната ССчЕ. Съдът намира за основателно
направеното възражение от страна на ищеца за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение с оглед липсата на фактическа и правна сложност
на спора. Предвид изложеното, съдът намира, че дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер за три
обективно кумилативно съединени иска съобразно Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и въз основа на цената на исковете
възлиза на общата сума в размер на 2481,97 лева. Към същата следва да бъде
добавена и сумата в размер на 80 лева, представляваща заплатен депозит по
6
допълнителната ССчЕ, като в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата в размер на 2561,97 лева, представляваща разноски в исковото
производство. Разноски по образуваното ч. гр.д. № 12397/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, IV бр. с-в, не следва да бъдат присъждани, доколкото
не представени доказателства за извършване на такива.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявените от “Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК:
*********, срещу Н. И. П., ЕГН: **********, обективно кумулативно
съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.
430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в
размер на 4500 лева – главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № ** г., сключен между страните, сумата от 15 250,72
лева – договорна лихва за периода 19.04.2010 г. – 16.09.2020 г., сумата от 7
922,98 лева – обезщетение за забава за периода 08.06.2010 г. – 12.03.2020 г.,
сумата от 451,08 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2020 г. –
16.09.2020 г., сумата от 15,00 лева – законна лихва за периода 17.09.2020 г. –
28.09.2020 г., сумата от 78,00 лева – годишна такса за поддръжка, сумата от
84,00 лева – разноски за ръчване на нотариални покани, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 29.09.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
260398 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 30.09.2020 г.
по ч. гр.д. № 12397/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в, по
отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с
Определение № 264371/16.12.2020 г., постановено по ч. гр.д. № 12397/2020 г.
по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК “Първа Инвестиционна Банка“
АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. П., ЕГН: **********, сумата в
размер на 2561,97 лева /две хиляди петстотин шестдесет и един лева и
деветдесет и седем стотинки/, представляваща разноски в настоящото
производство.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
8