О
П Р Е Д
Е Л Е Н
И Е
№ 208
гр. Перник, 19.10.2018 г.
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 53 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по подадена
от Нова търговска компания 2004 АД против Фул ООД искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, като всеки от
тях с цена под 25000 лева.
Исковата молба е подадена до П. районен
съд, който с определение от 14.09.2018 г. въз основа на наведените в исковата
молба и уточняваща към нея молба твърдения за съществували между страните
трайни търговски отношения, а не на нарочен сключен между страните договор за
продажба, и осъществени доставки по изрични заявки на ответника, за които са
съставени процесните 22 броя фактури, свидетелстващи за възникнали задължения на
ответника за продажната цена на доставените стоки, е приел, че само изложеното
обстоятелство за наличие на трайни търговски отношения между страните обоснова
определянето на цена на иска от общо търсената с исковата молба сума от
69605.46 лева, по който компетентен да се произнесе е окръжният съд.
Настоящият съдебен състав намира, че
сезираният районен съд е компетентният съд за разглеждане на спорния предмет,
заявен с така предявената искова молба. В исковата молба и уточняващата към нея
молба ищецът Нова търговска компания 2004 АД, дадени в изпълнение на
указания, които настоящият съдебен състав също не споделя, ищецът Нова
търговска компания 2004 АД твърди, че между него и ответника Фул ООД са
съществували трайни търговски отношения от 2013 година до края на м. февруари
2017 г., по силата на които и по направени от последния заявки е извършвал доставки
на местни продукти. Поддържа, че за всяка от извършените доставки на местни
продукти е подавана заявка от ответника, изготвян търговски документ по чл. 21а
от Закона за храните и издавана фактура, като задълженията за заплащането на
продажната цена по така извършените доставки с посочен размер по всяка фактура
не са изпълнени от ответника с изключение на част от цената по доставките,
обективирани във фактури от 13.01.2017 г. и 26.01.2017 г. При така наведените
твърдения в исковата молба и уточняващата към нея молба, съдът намира, че е
налице спор между страните относно изпълнението на задължения по възникнали въз
основа отделни договори за търговска продажба облигационни отношения,
обективирани в издадената за всеки от тях фактура. В случая не се твърди
наличие на предварително постигнато съгласие между страните за осъществяването
на отделните доставки на местни продукти по съществувало помежду им
правоотношение, като например сключен между страните рамков договор, поради
което не може да се приеме, че е налице един общ правопораждащ факт за тях,
като последният не може да се обоснове и с наведените в уточняваща молба трайни
търговски отношения между страните при наличието на твърдения за фактури,
издадени на различни дати и материализиращи продажбата на отделни стоки. Наличието
на трайни търговски взаимоотношения между страните в случая по арг. от чл. 292
от ТЗ има значение само за условията, при която се осъществява всяка отделна доставка,
респ. за съществените елементи на всяка сделка като вид стока, количество и
цена, но не и за правото на вземане, произтичащо от един правопораждащ юридически
факт и защитавано в исковото производство. В този смисъл и определение № 167 от
25.03.2016 г. по ч. т. д. № 192/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и други.
Следователно така образуваното
производство не е подсъдно на Пернишки окръжен съд, тъй като по аргумент от
обратното от разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК исковете по търговски дела с
цена на иска под 25000 лева са подсъдни на районния съд като първа инстанция.
Предвид посочената разпоредба и чл. 103 от ГПК съдът намира, че предявените
искове са подсъдни и подлежат на разглеждане като първа инстанция от П. районен
съд, тъй като цената на всеки един от предявените обективно кумулативно съединени
искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ е под 25000 лева.
Становището на П. районен съд,
обективирано в определение от 14.09.2018 г., е различно от изложеното от
настоящия съдебен състав. Последното обуславя наличието на спор за подсъдност,
който следва да бъде разрешен от общия по-горен по-степен съд – арг. от чл. 122
от ГПК.
По изложените съображения и на
основание чл. 122 от ГПК Пернишки окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото пред Пернишки окръжен съд.
ПОВДИГА спор за
подсъдност пред Софийски апелативен съд за определяне на родово компетентния
съд за разглеждане на предявената от Нова търговска компания 2004 АД, ЕИК
*********, против Фул ООД, ЕИК *********, искова молба, въз основа на която е
образувано производството по т. дело № 53/2018 г. по описа на Пернишки окръжен
съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: __________
Р. Бошнакова