№ 1082
гр. ......, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110115333 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „МПК” ЕАД” /с предишно наименование
„СБС”/ срещу А. Ц. Станева, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на ........... г. между „.......... ЕАД /с предишно наименование
„.......” ЕАД / и А. Ц. С. е сключен Договор за продажба на изплащане № ........... г.
Поддържа, че на основание т. 1 и т. 2 от Договора, с неговото подписване купувачът –
А. Ц. С., е закупила и е станала собственик на устройство – апарат ......... със сериен
номер: ............, като се е задължила да заплати на продавача продажната цена за вещта.
Сочи, че поради неплащане в срок, договора между „.......... ЕАД и ответника е
прекратен предсрочно, на основание т. 12.3 от него, като непогасената сума до края на
срока на Договора за продажба на изплащане е в размер на 430,00 лв. и е станала
предсрочно изискуема, на основание чл. 12.3. от договора. Твърди, че на 07.11.2014 г.
между „.......... ЕАД и ищеца е сключен договор за поръчителство, по силата на който
ищецът, в качеството на поръчител, се е задължил да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с „...........” ЕАД договори за продажба на изплащане. Поддържа, че
поради неплащането от страна на А. Ц. С. по договора за продажба на изплащане, на
основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от договора за поръчителство от 07.11.2014 г.,
ищецът е уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „..........
ЕАД, като на 31.01.2020 г. е платил непогасената сума по процесния договор за
продажба на изплащане в размер на 430,00 лв. Съобразно изложеното е направено
искане съдът да признае за установено, че А. Ц. С. дължи на ищеца следните суми:
430,00 лв. – незаплатена от А. Ц. С. сума по договор за продажба на изплащане №
......... от ........... г., която сума е заплатена от ищеца, в качеството му на поръчител на
„.......... ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сума в размер на
1
56,02 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 13.05.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното плащане на сумите. Претендира разноски.
Ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозирал
писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение, вземанията по което се
твърди да са обезпечени с поръчителство от ищеца. Оспорва, че подписите за купувач
по договора за продажба на изплащане № ........... г. са положени от него. Съобразно
изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № ....... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171 състав,
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от
длъжника в заповедното производство.
По предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 183, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно, доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) между „.......... ЕАД и А. Ц. Станева да е сключен
Договор за продажба на изплащане на устройство от № ........... г., 2) задълженията, по
който са обезпечени с поръчителството на ищеца по силата на Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г, както и че 3) „МПК” ЕАД” /с предишно наименование
„СБС”/, в качеството на поръчител, е заплатило задължението на ответника към
мобилния оператор, за което последният е бил надлежно уведомен. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията.
По предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да се установи наличието на
главен дълг на ответника и изпадането му в забава неговото погасяване.
В тежест на ответника, при установяване на горепосочените обстоятелства от
ищеца, е да докаже плащане на дълга на падежа или да докаже релевираните от него
правоизключващи възражения в депозирания писмен отговор.
В процесния случай спорен между страните по делото е въпроса относно
съществуването на валидно облигационно правоотношение между ответника и „..........
ЕАД, възникнало по силата на процесния Договор за продажба на изплащане на
устройство от № ........... г., вземанията по който се твърди да са били обезпечени чрез
поръчителство на ищеца, който твърди и впоследствие да е заплатил задълженията на
ответника по него. По-конкретно, ответника оспорва да е подписвал договора от ...........
г. и приемо-предавателния протокол към него.
Във връзка с изследването на въпроса за наличието на валидно облигационно
правоотношение по договора за продажба на изплащане на устройство от ........... г. по
делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-почеркова експертиза
/л. 177 и следващите/, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.
След извършване на сравнително графическо изследване на положените подписи на
договора за продажба на изплащане от ........... г. и на приемо-предавателния протокол
към него, включително посредством качествено-описателния метод за установяване
особеностите на писмено-двигателните навици на пишещия, увеличителни прибори и
2
специализирана криминалистическа техника, както и на методиката за аналитико-
сравнителното изследване, проведено чрез изследване и сравняване по общи и частни
признаци на почеркът, отразен в подписите - обекти и сравнителните образци, вещото
лице е стигнало до извода, че подписите, положени на мястото за „КУПУВАЧ:" на
Договор за продажба на изплащане № ......... от ........... г., сключен между „..........." ЕАД
от една страна, и от друга – А. Ц. Станева; и на мястото „За КУПУВАЧА:" на Приемо-
Предавателен протокол закупено крайно устройство от ........... г. - обекти на
експертизата, са ксеропия на подписи, които не са изпълнени от ответника А. Ц.
Станева.
Вещото лице е посочило, че практика на мобилен оператор „..........." е при
подписване на даден документ, подписът да се полага на електронен четец, който от
своя страна го пренася на блА.та. Подписвайки се по този начин, лицето не може да
знае къде отива подписът и дали впоследствие същия не може да се пренася и на други
документи. Подписвайки се с писалката върху електронен четец, то у оператора не
остава копие с подпис в смисъла саморъчно положен и във вида, в който сме свикнали
да го възприемане. Подпис, положен под подобен договор е негово копие, тоест
устройството/четецът възпроизвеждат даденият подпис в електронен вид. Експертизата
приема, че това е копие на подпис, а не оригинал, защото е възпроизведен. Независимо
от факта дали се разглежда като копие на подпис или като оригинал, съществено в
случая е, че подписите, обект на експертизата, не са изпълнени от ответника.
Предвид заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
почеркова експертиза, и с оглед изричното оспорване от ответника в тази насока, съдът
намира, че по делото не е доказано съществуването на валидно облигационно
правоотношение между ответника и „.......... ЕАД, възникнало по силата на процесния
Договор за продажба на изплащане № ........... г., вземанията по който се твърди да са
били обезпечени чрез поръчителство на ищеца, който твърди и впоследствие да е
заплатил задълженията на ответника по него.
Предвид изложеното, доколкото по делото не е доказана първата предпоставка
за основателност на предявения положителен установителен иск с правно основание
чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, обсъждането на останалите предпоставки
за неговата основателност е безпредметно. По изложените съображения, исковата
претенция за главница в претендирания размер от 430 лв. е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
С оглед неоснователността на главната искова претенция, неоснователен е и
предявеният акцесорен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за начислена мораторна лихва върху
претендираната главница за посочения в исковата молба период.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответника, от който се претендират такива за платен депозит за вещо лице в размер на
400 лв. Плащането на претендирания разход е доказано по делото и с оглед изхода на
спора, следва да бъде възложено в тежест на ищеца. Ищецът следва да бъде осъден да
плати, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, на адвокат И. М. – САК, оказал
безплатна правна помощ на ответника, сума в размер 300 лв. за възнаграждение, което
съдът определи на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие – 20.05.2022 г.
С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане в негова полза на
разноски е неоснователно.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „МПК” ЕАД, с ЕИК ........., със
седалище в град ...... и адрес на управление: .........., срещу А. Ц. С., ЕГН **********, с
адрес: град ......, ..........., по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че А. Ц. С. дължи на ищеца следните суми: 430,00 лв. –
незаплатена от А. Ц. С. сума по Договор за продажба на изплащане № ......... от ...........
г., сключен между нея, в качеството на купувач, и „.......... ЕАД, в качеството на
продавач, която сума е заплатена от ищеца, в качеството му на поръчител, на „..........
ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законна лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането,
както и сума в размер на 56,02 лв., представляваща мораторна лихва за забава,
начислена върху претендираната главница в размер на 430 лв., за периода от 31.01.2020
г. до 13.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.06.2021 г. по ч. гр. д. № ....... г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 171 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „МПК” ЕАД, с ЕИК ........., със
седалище в град ...... и адрес на управление: .........., да заплати на А. Ц. С., ЕГН
**********, с адрес: град ......, ..........., сума в размер на 400 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „МПК” ЕАД, с ЕИК ........., със седалище в град ...... и адрес на
управление: .........., да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адвокат И.М.Г. -
САК, с ЕГН **********, с адрес: град ......, ..........., сума в размер на 300 лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника
А. Ц. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4