Решение по дело №12439/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 614
Дата: 12 ноември 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Татяна Димитрова
Дело: 20211100512439
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 614
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова

Стойчо Попов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512439 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 20.07.2021 г., постановено по гр.д. № 17063/2021 г. по описа
на СРС, съдът е отхвърлил предявените от В. ХР. Н. с ЕГН ********** против ***-РО
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „В.Х.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ — за
установяване незаконност и отмяна на прекратяване на трудов договор, обявено със заповед
№ 489-680/05.02.2021 г., по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „библиотекар” и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за
заплащане на обезщетение в размер на 5769,48 лв. и за периода 06.02.2021- 06.08.2021 г. С
оглед изхода на правния спор съдът е разпределил и разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът В. ХР. Н. с ЕГН **********,
която е подала настоящата въззивна жалба с искане да същото да бъде отменено и да се
постанови друго, с което предявените от нея искове да бъдат уважени. В жалбата се твърди,
че съдът неправилно е приел, че първоначално сключеният трудов договор е бил срочен,
предвид което законосъобразно срокът му е бил удължен с още една година и съответно
прекратен с процесната заповед поради изтичане на срока. Навеждат се подробни доводи в
подкрепа на изложеното.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното
производство, с който се излагат подробно доводи за правилност и законосъобразност на
обжалваното съдебно решение и се иска неговото потвърждаване.
1
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу
акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението императивна
правна норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност, съдът намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от настоящия
въззивник искове с правно основание правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ — за
установяване незаконност и отмяна на прекратяване на трудов договор, обявено със заповед
№ 489-680/05.02.2021 г., по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „библиотекар” и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за
заплащане на обезщетение в размер на 5769,48 лв. и за периода 06.02.2021- 06.08.2021 г. В
исковата молба въззивникът е изложила, че е сключила трудов договор с въззиваемия със
срок за изпитване в негова полза на 05.02.2019 г. Към този момент тя не била наясно, че има
разлика между трудов договор с клауза за изпитване и срочен трудов договор и просто
искала да заеме длъжността „библиотекар“, защото тя й носи щастие и удовлетворение.
Навела е, че трудовият договор не бил прекратен в срока за изпитване и съответно
продължил своето действие, но на 05.02.2020 г. била извикана при работодателя и й било
казано, че срокът на договора й е изтекъл и съответно, че ако желае да остане на работа
следва да подаде искане за удължаване на срока с още една година. Предвид желанието си
да остане на заеманата работа, тя подала заявление, с което изявила желание за
продължаване на срока на трудовия договор с още една година и въз основа на това било
сключено допълнително споразумение. На 05.02.2021 г. тя била освободена от работа със
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичането на срока на
договора.
В исковата молба се твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е
незаконосъобразно, защото първоначално сключеният трудово договор, който е с клауза за
срок за изпитване, е за неопределено време, предвид което същият не може да бъде
прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ. В тази връзка сочи, че при сключването на
трудовия договор, включително на допълнителното споразумение, не са били налице
предпоставките за сключване на срочен трудово договор, визиране в чл. 68, ал.3 и ал.4 КТ и
съответно следва да намери приложение правилото на чл. 68, ал.5 КТ. Освен това излага, че
доколкото първоначалният договор е за неопределено време, то същият не може да бъде
2
изменен в срочен, освен с изричното съгласие на работника/служителя, изразено писмено и
то отново при наличие на предпоставките по чл. 68, ал.3 и ал.4 КТ.
С оглед горното се иска отмяна на постановеното съдебно решение и уважаване на
предявените искове.
В срок по делото е постъпил отговор от въззиваемия, в качеството на ответник в
първоинстанционното производство, с която се твърди, че първоначалния трудов договор е
срочен, като срокът му е изрично посочен в него. Съответно след изтичането на уговорения
срок за изпитване, договорът е продължил своето действие до уговорения срок и след това
същият е удължен с още една година. След изтичането и на срока по допълнителното
споразумение, трудовото правоотношение е прекратено. Изложил е, че договорът е сключен
като срочен, тъй като самата работничка е поискала така и е имала заболяване, което е
налагало отношенията да са срочни, което било видно от картон за медицински преглед.
Посочил е и че поради същите причини договорът е бил удължен отново като срочен.
Пред първоинстанционният съд е представен трудов договор от 05.02.2019 г., от
който е видно, че В. ХР. Н. е назначена при *** ОУ „В.Х.“ на длъжност „ библиотекар“ при
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 760 лв. и при допълнително
възнаграждение в размер на 1% за всяка година придобит професионален опит и СБКО.
Срокът на договора е определен до 05.02.2020 г. като е предвиден и срок за изпитване в
размер на 6 месеца в полза на работодателя.
Във връзка с този договор е представено заявление, подадено от В. ХР. Н. от
01.02.2019 г., с което тя е заявила желанието си да сключи гореописания трудово договор за
срок от една година, считано от 06.02.2019 г. до 05.02.2020 г.
Приложена е и карта за предварителен медицински преглед от 24.01.2019 г., в която е
посочено, че В. ХР. Н. е клинично здрава, но има неврологично заболяване, което обаче не
пречи на същата да заеме длъжността.
От допълнително споразумение от 21.01.2020 г. е видно, че В. ХР. Н. и *** ОУ „В.Х.“
са увеличили основното месечно трудово възнаграждение на първата на 836,00 лв.
Представено е второ заявление, подадено от В. ХР. Н. от 05.02.2020 г., с което тя е
изразила желание срокът на трудовия й договор да бъде продължен за периода от 06.02.2020
г. до 05.02.2021 г.
От приложеното допълнително споразумение от 05.02.2020 г. е видно, че В. ХР. Н. и
*** ОУ „В.Х.“ са удължили срока на трудовия договор с още една до 06.02.2020 г.
С допълнително споразумение от 15.01.2021 г. е увеличено отново основното
трудово възнаграждение на В. ХР. Н., което става в размер на 920 лв.
Представен е фиш за последното трудово възнаграждение, от който е видно, че то е в
размер на 961,58 лв.
По делото е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на В.
ХР. Н. с № 489-680/05.02.2021 г. на основание чл. 325, ал.1, т. 3 КТ – поради изтичане на
3
уговорения срок, която е връчена редовно на 05.02.2021 г.
Представена е регистрационна карта, от която е видно, че В. ХР. Н. е регистрирана
като безработна, считано от 11.02.2021 г., както и служебна бележка от Агенция по
заетостта, която удостоверява същото.
При така представените писмени доказателства първоинстанционният съд е приел, че
трудовият договор от 05.02.2019 г. е сключен като срочен договор с клауза за изпитване.
Съответно след изтичането на срока за изпитване, той е продължил действието си като
срочен договор и с допълнителното споразумение срокът е бил продължен отново за срок
от една година. След изтичането на срока, договорът законосъобразно е бил прекратен на
основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ.
При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира от правна
страна следното:
Сключване на срочен трудов договор е допустимо от Кодекса на труда когато
наемането на лицето е за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и
дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност
или в ликвидация предприятия. В настоящия случай работодателят нито е твърдял, нито е
представил доказателства, че тази хипотеза е налице.
Съобразно правилото на чл. 68, ал.4 КТ по изключение срочен трудов договор по чл.
68, ал.1, т.1 КТ( какъвто е настоящият) може да се сключва за работи и дейности, които
нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи
и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният
трудов договор по чл.68, ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може
да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.
Изключение по см. на чл. 68, ал.4 КТ вр. § 1, т. 8 ДР КТ е налице при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и
обуславящи срочността му. Те трябва да са ясни при сключването на договора и да са
посочени в съдържанието му. В случай, че в договора не са посочени конкретни факти,
представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ и в инстанциите по същество
не са представени доказателства за съществуването им към момента на сключването му, не е
налице условието "по изключение", визирано в посочената разпоредба и договорът се счита
за сключен за неопределено време.( така и решение № 302 от 17.01.2017 г. по гр. д. №
1656/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 3082/2017 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС).
В настоящия случай ответникът твърди, че трудовият договор е сключен като
срочен по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 КТ, тъй като работникът е пожелал така и предвид
наличното към момента на сключването неврологично заболяване. В договора обаче
неврологичното заболяване на работника и служителя не е посочено като обективно
състояние, обусловяващо необходимост от сключване на срочен трудов договор. Освен това
4
от медицинските документи, представени от рабонодателя, е видно, че здравословното
състояние на работника не препятства по никакъв начин заемането на длъжността. В същото
време здравословното състояние на работника и служителя не може и да се разглежда като
обективно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 8 ДР на КТ, което да е основание за
наемането на работника на срочен трудов договор, вместо на безсрочен, освен в хипотези,
като например това състояние да изисква след време работникът да не може да упражнява
трудовите си задължения, поради предвидена и планирана медицинска интервенция и друга
подобна хипотеза. Противното би означавало лицето да бъде третирано по-неблагоприятно
от други лица поради здравословния му статус, което би било израз на дискриманиция.
С оглед горното следва да се приеме, че работодателят, чиято е доказателствената
тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че сключеният трудов
отговаря на изискването на чл. 68, ал.4 КТ и съответно същият следва да се третира като
безсрочен на основание чл. 68, ал.5 КТ, независимо от изявеното искане в тази насока на
икономически по-слабата в отношението страна.
Съобразно чл. 67, ал. 3 КТ трудовият договор за неопределено време не може да се
превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или
служителя, изразено писмено. В настоящия случай е налице представено изрично съгласие
на работника договорът да се сключи за определен период от време, обективирано в
заявление от 05.02.2020 г. и допълнително споразумение от 05.02.2020 г., което може да се
кредитира като съгласие по смисъла на чл. 67, ал.3 КТ доколкото съдът приема, че
първоначалния трудов договор е безсрочен. В същото време обаче, за да е налице сключен
срочен трудов договор по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 КТ трябва отново да са налице
предпоставките, предвидени в чл. 68, ал.3 и ал.4 КТ, а в рамките на настоящето дело тяхното
наличие не е установено и съответно следва да се приеме, че не е налице валидно изменение
на договора по смисъла на чл. 67, ал.3 КТ и същият е останал безсрочен. От своя страна,
безсрочният трудов договор не може да бъде законосъобразно прекратен на основание чл.
325, ал.1, т.3 КТ, тъй като това основание е предвидено само за срочните договори.
Предвид приетото от въззивната съдебна инстанция, първоинстанционното съдебно
решение се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Прекратяването на трудовото правоотношение се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а работникът следва да се възстанови на заеманата от него длъжност. С оглед
представените писмени доказателства( допълнителни споразумения и фиш за последното
полученото трудово възнаграждение) изцяло основателен се явява и искът с правно
основание чл. 225, ал.1 КТ.
По разноските:
При този изход на правния спор В. ХР. Н. има право на направените от нея разноски
в размер на 900 адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и 900 лв.
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. В тази връзка съдът намира за
неоснователно направеното в първоинстанционното производство възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед установеното от чл.7, ал.1, т.1 и ал.2,
5
т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
*** ОУ „В.Х.“ следва да бъде осъдено да заплати и сумите от 330,77 лв. държавна
такса по сметка на СРС и 165,38 лв. за държавна такса по сметка на СГС.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:

ОТМЕНЯ съдебно решение от 20.07.2021 г., постановено по гр.д. № 17063/2021 г. по
описа на СРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на В. ХР. Н. с ЕГН
**********, извършено със заповед № 489-680/05.02.2021 г., издадена от ***-РО
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „В.Х.“ и ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
същата на заеманата до уволнението длъжност „библиотекар“ при „***-РО ОСНОВНО
УЧИЛИЩЕ „В.Х.“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 225, ал. 1 КТ, „***-РО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „В.Х.“ да
заплати на В. ХР. Н. с ЕГН ********** сумата от 5769,48 лв. обезщетение за оставането й
без работа за периода от 06.02.2021- 06.08.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „***-РО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „В.Х.“ да
заплати на В. ХР. Н. с ЕГН ********** сумата от 900 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство и 900 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА „***-РО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „В.Х.“ да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 330,77 лв. държавна такса и по сметка на Софийски градски съд
сумата от 165,38 лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6