Р Е Ш
Е Н И Е
№
260324
гр.Русе, 09.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански
състав в публично заседание на 10-ти март
през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Ширин
Сефер,
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2366 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно
задължение по договор за превоз/транспорт на товари. Искът е с правна квалификация
чл. 373, ал. 1 от ТЗ и чл. 37 от Конвенцията по договора за международен
автомобилен превоз на стоки /ЧМР/ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Претенцията
на ищеца „ДИ ЕЙЧ ЕЛ ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ЕООД-София се основана на твърдения,
че
ищцовото дружество осъществява дейност на превоз със всички видове транспорт. В
това си качество договаряло с Тракия Глас България ЕАД гр. Търговище – трето
неучастващо в делото лице, извършването на превоз на 11 листа безцветно стъкло
4 мм., като доставката е трябвало да се извърши до краен пункт в Република
Румъния. Ищцовото дружество превъзложило извършването на превоза на ответника,
за което се съставила ЧМР товарителница. Била издадена фактура и от възложителя
на транспорта, а ответното дружество имало сертификат за международен
превозвач, като автомобилен превозвач на товари. На 20.06.2019 г. ищеца бил
уведомен по телефона, че камион на ответника, с който се осъществявал превоза бил катастрофирал в Румъния. Товарът
бил унищожен изцяло, във връзка с което ищецът изпратил рекламационно писмо до
ответника за заплащане на неустойка. Във връзка с възникналите финансови
отношения с възложителя на превоза Тракия Глас България ЕАД бил подписан
протокол, на основание на който ищеца заплатил нанесените вреди при превоз на
стоката. Ищецът счита, че така е налице правен интерес за предявяване на
претенция срещу прекия извършител на превоза на осн. чл. 37 от Конвенцията по
договора за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/, тъй като в случая
превозвача, по чиято вина е настъпила щетата трябва сам да понесе обезщетение
по смисъла на конвенцията. Претендира такова в размер 13 993,90 лева, ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане и разноските
по делото.
Ответникът
„ЕМИЛИН 2“ЕООД – гр.Глоджево, Обл.Русе оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Признава
че осъществяването на процесния транспорт е било възложено от ищеца на
ответника. Ответникът предприел осъществяването на превоза със свой товарен
автомобил, но на 20.06.2019 г. на територията на Република Румъния до с. Узуну,
Окръг Гюргево настъпило ПТП, което не било по вина на неговия служител – шофьора,
осъществяващ превоза. За настъпване на ПТП-то било образувано наказателно дело
по описа на Прокуратурата в гр. Гюргево, по което щели да се изяснят причините
и вината за настъпване на произшествието. Поради това счита, че не следва да
носи отговорност по иска на ищеца по настоящото дело.
Третото
лице-помагач по делото - ЗД Бул Инс АД, взема становище по иска. Прави
възражение, че не е доказано правоотношението по възлагане на транспорта между
страните, както и че не е изяснена и доказана вината на водача осъществяващ
транспорта при настъпване на ПТП-то и във връзка с това се води досъдебно
производство пред румънските власти. По тези съображения моли иска да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От
представените писмени доказателства и становищата на главните страни по делото
е видно, че ищецът е възложил, а ответникът е приел извършването на
международен автомобилен превоз на стоки по маршрут с начална точка завод за
стъкло на Тракия Глас България ЕАД в гр.Търговище и краен пункт за доставка в
гр.Бъкъу, Румъния. За превоза е съставена
ЧМР товарителница /в препис на 61 и л.10 от делото/. В същата е отразена
стоката – 11 бл.кутии прозрачно флоатно стъкло 4 мм с тегло 23 199 кг. И
са посочени начален и краен пункт, а като превозвач е посочен ответникът и два
номера на тежкотоварни автомобили. Представен е препис от инвойс фактура за
поръчката на стоката между товародателя и получателя, в която тя е посочена на
стойност 13 064,89 лв. Представен е и препис от складова разписка за
натоварването на стоката на тежк. автомобил като са посочени номерата, които са
отразени и в ЧМР товарителницата и дата на доставка – 20.06.2019 г. Ищецът по
делото е представил и преписи от рекламационно писмо 2 бр., сметка и протокол
за прихващане, от които е видно, че на 20.06.2019 г. получателят е направил
рекламация към ищеца за пълно погиване на товара поради ПТП на територията на
Румъния, че на 26.06.2019 г. товародателят е издал сметка за неустойка -
№62/26.06.19 г., в размер на 13 993,90 лв., а на 01.07.2019 г. ищецът е
изпратил рекламационно писмо до ответника за заплащане на сумата. С протокола
за прихващане на насрещни задължения между ищеца и товародателя/в препис на
л.18 от делото/ е погасено задължението по сметка №62/26.06.19 г. в размер на
13 993,90 лв. С оглед на изложеното съдът приема, че е доказано по
несъмнен и категоричен начин както възлагането на договора за превоз от страна
на третото лице- товародател на ищеца, така и превъзлагането на същия на
ответника и съгласието за това от страна на товародателя. В тази насока са не
само становищата на главните страни, но и писмените доказателства по делото –
наличието на документация в тази насока в ищеца и заплащането на претендираната
от товародателя неустойка за неизпълнение на договора за превоз при пълно
погиване на товара. По отношение на отговорността на ответника като превозвач
по договора за превоз съдът счита че такава е възникнала поради неизпълнение на
задължението по договора. Тази отговорност е договорна, а не деликтна/за вреди
от непозволено увреждане/. Така е уредена както в чл.373 от ТЗ, така и в чл.17
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Съгласно чл.373, ал.1 от ТЗ превозвачът
отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата
се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща
опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3 от ТЗ, а
съгласно чл.17, т.1 от CMR превозвачът е
отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й. Видно е че от момента на приемане на стоката за превоз от
превозвача рискът от нейното погиване или повреда/цялостна или частична/ е за
него. В следващите точки и алинеи на двете разпоредби са конкретизирани
изключенията от това правилото като същите могат да се обобщят в две групи –
непреодолима сила/съгласие на товародателя за превоз въпреки недостатъци на
товара или опаковката му. Настъпването на ПТП по време на превоза /дори не по
вида на автомобила, с който се осъществява превоза/, не представлява
обстоятелство от кръга на визираните изключения, а риск, за който превозвачът
носи отговорност от момента на приемане на товара. Поради това е без значение
наличието или липсата на вината на водача за настъпването на ПТП, от което са
произлезли вредите. По отношение възможността на ищеца да претендира
обезщетение за неизпълнение на договора следва да се прецени дали е налице
хипотезата на чл.37 от CMR - Превозвач,
изплатил обезщетение съгласно разпоредбите на тази Конвенция има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноските
срещу превозвачите, участвували в изпълнението на превозния
договор. В
случая са налице законовите предпоставки за осъществяване на регресна
отговорност на ответника при условията на т.“а“ от чл.37 от CMR. Ищецът е
превъзложил превоза на ответника, по време на същия са настъпили вреди –
товарът е погинал изцяло, ищецът е изплатил обезщетение на товародателя, само
ответника следва да понесе отговорността, т.к. вреди при превоза са настъпили
изцяло по време на осъществяването му от ответника. По отношение размера на
вредите следва да се присъди само стойността на унищожения товар –
13 064,89 лв., а не претендираната сума в по-висок размер /13 993,90 лв./,
т.к. същата представлява неустойка – „Неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват“ - чл.92, ал.1 от ЗЗД, а
по делото не са представени доказателства за уговаряне на неустойка между
превозвача и товародателя или ищеца като превъзложител на превоза, при което
положение отговорността следва да се ограничи до действителния размер на
вредата и не е налице основание за заплащане на неустойка в по-висок размер. С
оглед на изложеното искът е доказан до размер от 13 064,89 лв., до който следва
да се уважи, а за горницата до 13 993,90 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Разноските
по делото следва да се разпределят между страните съразмерно на уважената/отхвърлената
част от иска – 93,36% - 6,64%.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.373, ал. 1 от ТЗ във вр. чл.17, т.1 от CMR, „ЕМИЛИН 2“ЕООД – гр.Глоджево, Обл.Русе
с ЕИК ********* да заплати на „ДИ ЕЙЧ ЕЛ ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-София с ЕИК
********* сумата от 13 064,89 лв. –
обезщетение за неизпълнение на договор за превоз по дестинация Търговище,
България – Бъкъу, Румъния при пълно погиване на товара на територията на
Румъния на 20.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 22.06.2020
г. до окончателното плащане, както и сумата от 1754,94 лв.- разноски по делото
и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
– за горницата над тази сума.
ДЕЛОТО
е разгледано при участието на трето лице-помагач на ответника - ЗД Бул Инс
АД-София, ЕИК *********.
Решението може да
се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
Районен съдия: