№ 49422
гр. София, 01.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110122072 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. М. Б. срещу „..“ АД, с
която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 1,00 лв. –
частична претенция от общо дължимото вземане в размер на 15,24 лв.,
представляващо получено без основание от ответника плащане по договор за паричен
заем № .. г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 25.01.2023 г. сключил с ответника договор за паричен
заем № .., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 300 лв., при
липсата на посочен в договор размер на дължимата възнаградителна лихва. В чл. 4 от
договора било предвидено, че кредитът следвало да бъде обезпечен с гарант – две
физически лица, които следвало да отговарят на определени от кредитодателя условия,
поръчители или банкова гаранция. В тази връзка, на 25.01.2023 г. ищецът сключил с
„..“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № .., по силата на който дружеството –
гарант следвало да обезпечи задълженията му по кредита срещу заплащането на
възнаграждение в размер на 92,76 лв., разсрочено за изплащане заедно с месечната
вноска по кредита. Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство,
възнаграждението се дължало в полза на поръчителя, като „..“ АД било овластено да
приеме плащането, което впоследствие да предаде на гаранта. Сочи, че съгласно
влязло в сила Решение № 21585/28.11.2024 г. по гр.д. № 36905/2023 г. по описа на СРС,
51 с-в, съдът признал за недействителен сключения с ..“ ЕООД договор за
предоставяне на гаранция. Излага доводи относно недействителността на процесния
договор за паричен заем поради неправилно посочване на ГПР, с което било нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка, счита че дължи единствено
чистата стойност по кредита. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 1,00 лв. – частично вземане от общо дължимото в размер на 15,24 лв.,
представляващо платена без основание сума по договора за паричен заем, ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди,
че по силата на процесния договор за паричен заем е получил на валидно основание
сумата от 315,24 лв. за погасяване на задълженията на ищеца. Оспорва твърденията на
ищеца относно недействителността на договора. Сочи, че ГПР по кредита бил
правилно изчислен, съобразно разходите към момента на сключване на договора.
Счита, че уговореното възнаграждение в полза на дружеството - гарант не
1
представлява разход по кредита, както и че предоставянето на гаранция не
представлява условие за отпускане на кредита. Моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен. Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно, че е сключил с ответника процесния договор за
потребителски кредит, при посочените параметри в исковата молба, че е заплатил
твърдяната сума по договора, която е постъпила в патримониума на ответника, както и
че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е
без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. При
доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да
докаже валидно основание за получаване на процесното вземане.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че помежду им е сключен договор за паричен заем № .. г., като за
погасяване на задълженията по договора ищецът е заплатил на ответника сумата от
315,24 лв.
Съдът намира предявеният иск за допустим, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Към исковата молба и молба с вх. № 278661/19.08.2025 г., подадена от ищеца, са
приложени писмени документи, които са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Следва да бъде оставено без
уважение искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
делото, тъй като същото има за цел установяването на факти, които са отделени като
безспорни по делото. Без уважение следва да бъде оставено и искането на ищеца за
събиране на писмени доказателства по реда на чл. 186 ГПК, тъй като касае
неотносими към правния спор факти.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.02.2026г. от 9.35 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и молба с вх. №
278661/19.08.2025 г. писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза по делото.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 186 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3