№ 354
гр. Казанлък, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20235510100585 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск за връщане на платени без основание суми с
правно основание чл. 55 ЗЗД.
Ищецът Р. П. К., ЕГН ********** моли съда на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
да осъди „С.К.” ООД, ЕИК ****** да му заплати сумата в размер на 1 237,77
лв. /хиляда двеста тридесет и седем лева и 77 ст./, представляваща заплатена
без основание неустойка, предвидена в договор за паричен заем № 458640 от
11.10.2020 г.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сторените съдебни
разноски.
Твърди, че на 11.10.2020 г. между него, Р. П. К., ЕГН ********** и
„С.К.” ООД, ЕИК ****** е сключен договор за паричен заем № 458640, по
силата на който ответното дружество се задължава да му предостави в заем
сумата в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, а той се задължава да
върне заемната сума на 6 месечни вноски, в едно с договорената лихва. Общо
дължимата по договора сума в е размер на 2 044,23 лв. Въз основа на поетото
задължение по договор за паричен заем № 458640 от 11.10.2020 г., той
заплатил на ответното дружество сума в размер на 3 282 лв. От получено
извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен
1
заем № 458640 от 11.10.2020 г., установил, че освен уговорената главница и
лихва е заплатил и неустойка в общ размер на 1 237,77 лв., която му е била
разсрочена и включена в погасителните вноски.
Твърди, че съгласно чл.9,ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на плащане. Доколкото договор за паричен заем
№ 458640 от 11.10.2020 г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от
ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави.
Санкцията при несъобразяване с този принцип е посочена в разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - нищожни са договорите, които накърняват добрите
нрави. Накърняват добрите нрави е налице когато се нарушава основен
принцип. Основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата.
В конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ,
чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но счита, че общите
правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Сделки,
противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително
несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за
облагодетелстване на другата. Твърди, че е налице имено такова
несъответствие, доколкото е заплатил на ответното дружество неустойка в
размер на 1 237,77 лв. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал. 1 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като с нея
законодателят е уредил две от функциите на неустойката-обезпечителна и
обезщетителна. Като форма на договорна отговорност неустойката има и
санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е
допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от
законодателя нейни граници. Тази наказателна функция несъмнено намира
приложение тогава, когато размерът на същата е по- голям от размера на
претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в
2
съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави - морална
категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап.
Именно последните не допускат и използването на договорната неустойка,
като средство за несправедливо обогатяване на кредитора. С т.3 на TP № 1
/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС е определена като нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, всяка неустойка, уговорена от страните извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Твърди, че за него е неясно на какво основание е начислена процесната
неустойка и какви вреди се обезпечават с нея. Предвид това, счита, че
уговорената по договора неустойка не е съобразена с действащата към
момента на сключване на договора правна уредба и предвидените в ЗПК
ограничения. Счита, че не е следвало да му се начислява неустойка за
неизпълнение на задълженията по договор за кредит, тъй като той
добросъвестно е заплащал своите погасителни вноски (видно от
представеното извлечение), а заплатените от него вноски за неустойки следва
да му се възстановят като платени без основание.
Ответникът С.К.” ООД, ЕИК ****** не подава отговор на исковата
молба.
В хода на производството моли делото да се гледа в негово отсъствие
като съдът вземе предвид следните доводи: Неоснователни са всички доводи
за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба.
Договорите следва да се тълкуват стриктно и в контекста на трайните
отношения между конкретния потребител и търговец. Заявява, че между
страните са налице сключени в различни периоди пет договора за кредит.
Конкретното тълкуване на всеки договор за кредит в контекста на трайните
отношения между страните е необходимо, тъй като преценката за
неравноправност на клаузи, сключени с потребител на първо място винаги
започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното
условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му
дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди конкретните
параметри на финансовите си задължения за целия период на обвързаността
си с търговеца. Именно на тази основа СЕС прави преценка за равноправност
на клаузите от потребителските договори, тяхното противоречие с добрите
нрави и добросъвестността.
3
Ищецът е сключил с ответното дружество общо пет договора за
идентични кредитни продукти, като във всички е уговорена неустойка.
Предвид наличието на трайни отношения между страните и сключването на
множество договори при идентични условия не може да се твърди липса на
индивидуално договаряне на клаузите по договорите, както и липса на
информираност с условията и последиците от процесните клаузи, доколкото
ищецът се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал възможност да
не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното. Размерът на
неустойката е посочен в Стандартния европейски формуляр, получен от
ищеца преди сключване на договора. Така на потребителят е дадена
достатъчно информация, за да прецени конкретните икономически
последици, в случай че не предостави обезпечение по договора, като същият е
могъл още преди подписване на договора да реши да не се обвързва с
неговите условия или да преговаря за различни условия, но не е сторил това.
А в последствие отново се е обвързал със същите условия. Поради това в
случая е налице индивидуално договаряне, което изключва
неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно
информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Твърди, че
сключването на пет договора за кредит оборва твърденията на ищеца за
недобросъвестност от страна на ответното дружество и противоречие с
добрите нрави на процесния договор, доколкото от фактическата обстановка
на трайните отношения между страните става ясно, че същите са договаряли
равнопоставено, като ищецът сам е инициирал сключването на всеки един от
договорите при пълно знание за условията им. Предвид изложеното,
процесната клауза за неустойка напълно отговаря на изискванията на ЗЗП и
Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските
договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и
многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице
действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде
индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин. Изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се
схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и
разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е
прозрачно изложен точният механизъм за отпускане и издължаване на
заемната сума, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни
4
и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни като
съобрази изложените разсъждения.
Моли при определяне размера на възнаграждението съдът да съобрази
най-новата практика на Съда на Европейския съюз с Решение от 25 януари
2024 година по дело 02438/22.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Въпреки изрично дадените на ищеца и на ответника указания и
възможност по делото не бяха представени Договор за паричен заем №
458640 от 11.10.2020 г., погасителен план към Договор за паричен заем №
458640 от 11.10.2020 г., в едно с приложенията към него.
Представено по делото е неподписано от издателя на документа
извлечение за извършените и предстоящите плащания по Договор за паричен
заем № 458640 от 11.10.2020 г. сключен с компания „С.К.“ ООД с посочена в
него дата на съставяне 18.02.2022 година. Извлечението съдържа четири
графи –погасителен план, такси и платена сума до момента и остатък до края
на кредита.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Предявеният от ищеца иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на сделката, чието
съдържание оспорва /в частта на уговорената неустойка/ като нищожна.
Липсата на доказателства за сключването на конкретната сделка, както и
липсата на доказателства за съдържанието на клаузата свързана с оспорваната
неустойка водят до невъзможност да бъде извършена преценка налице ли е
твърдяното взаимоотношение, налице ли са твърдените от ищеца пороци на
част от съдържанието й.
В тежест на ищеца е да докаже, че е платил на ответника сумата, която
претендира да му бъде върната. Представената разпечатка на хартиен носител
от електронна система наречена извлечение не удостоверява авторството на
документа, а именно че е издадена от ответника.
Ищецът представя списък на разноските. Претендира разноски в размер
5
на 500 лв., от които 450 лв. за адвокатско възнаграждение и 50 лв. за
държавна такса.
Ответникът не представя списък на разноските, е представя документ за
направени разноски, непретендира присъждане на такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. П. К., ЕГН **********, с адрес обл.
***** против „С.К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.*****, представлявано от Н.П.П. иск съдът да осъди „С.К.” ООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр.***** да му заплати сумата в
размер на 1 237,77 лв. /хиляда двеста тридесет и седем лева и 77 ст./,
представляваща заплатена без основание неустойка, предвидена в договор за
паричен заем № 458640 от 11.10.2020 г. като недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6