Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77 01.02.2023 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
На десети януари
две хиляди двадесет и трета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 2800 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Г.Д.Д.
с ЕГН **********, с адрес: ***, И.В.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, и Й.Г.И.
с ЕГН **********, с адрес: ***, против Разрешение за строеж № П-59 от
29.10.2021 г. на главен експерт „Устройствено
планиране и архитектура“ при община Бургас, с което е разрешено на „Недистарс“ ООД да извърши строителство на обект:
„Осигуряване на достъпна входна зона на търговски обект – „монтаж на съоръжение
за достъпност и монтаж на входна врата“ към магазин с идентификатор
07079.609.31.1.29 по КК на гр. Бургас, разположен на партерен етаж на сграда с
идентификатор 07079.609.31.1 по КК на гр. Бургас, УПИ ХІХ-1631, кв. 100 по
плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон
І“ № 47.
С жалбата разрешението
за строеж се оспорва като нищожно, като издадено от некомпетентен орган, алтернативно
– като незаконосъобразно, поради липса на мотиви, неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с целите на закона. Прави се възражение за
липса на компетентност на издателя на оспорения акт. В жалбата се сочи, че
разрешението е издадено без да са изяснени относимите
факти. Изложени са съображения, че разрешения строеж засяга права на
собствениците на поземления имот и по-конкретно обособеното паркомясто
откъм ул. „Средна гора“, върху което се разполага съоръжението за осигуряване
на достъпна среда до търговския обект. В тази връзка са изложени доводи, че
това съоръжение ще препятства достъпа до сградата. Наред с това се сочи, че с
обособяването на нова входна врата към обекта откъм ул. „Средна гора“ се променят
предвижданията на проектната документация на сградата, което отклонение следва
да се извърши по реда на чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Отбелязано е още, че за
монтиране на съоръжението е необходимо решение на общото събрание на етажната
собственост. Сочат се несъответствия в приложената документация, както и че
трасировъчния чертеж не е одобрен от издателя на акта. По същество се иска
отмяна на оспореното разрешение за строеж.
В съдебно
заседание, жалбоподателите - редовно уведомени, чрез процесуалните си
представители, поддържат жалбата. Излагат съображения, че с оспорения акт не е установен
най-целесъобразният вариант за осигуряване на достъпна среда. Ангажират
допълнителни доказателства. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от „Н.“ ООД адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – главен експерт „Устройствено
планиране и архитектура“ при община Бургас, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена. Ангажира доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – „Н.“ ООД, чрез процесуалният си представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Заинтересованите
страни - Г.Р.И., М.П.П., Г.Д.И., З.Ж.Я., С.Н.Д., В.Н.Д.,
Д.Д.С., А.М.М. и Е.М.М., редовно уведомени, не се явяват, не изпращат
процесуален представител и не изразяват становище по жалбата.
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на оспорване акт, в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ. Видно от
известие за доставяне R PS 8000 02N0LL
K
(л.27) жалбоподателят И.И., в качеството му на
управител на Етажната собственост в сграда с административен адрес: гр. Бургас,
ул. „Цар Симеон І“ № 47 (съгласно регистрационна карта № П-204), е уведомен на
30.11.2021 г. за издаденото разрешение за строеж, като по този начин надлежно
са уведомени и всички собственици в сградата. Отделно от това, във връзка с
обявяване на издаденото разрешение за строеж на засегнатата сграда е поставено
съобщение с изходящ номер от дата 26.11.2021 г., а обявлението на интернет
страницата на община Бургас е публикувано на 29.11.2021 г., т.е. срокът за
оспорване е изтекъл най-рано на 10.12.2021 г. (съобразно датата на съобщението
за издаване на разрешението, залепено на сградата), на която дата е подадена и
жалбата от тримата жалбоподатели.
Легитимирани да
оспорят издадено разрешение за строеж са заинтересованите лица посочени в чл.
149, ал. 2 от ЗУТ. В случая, се касае за строеж – обособяване на нов вход на
търговски обект и изграждане на рампа за осигуряване на достъпна среда.
Предвидената рампа, от една страна е извън застроения обем на сградата
(съгласно §5, т. 15 от ДР на ЗУТ), а от друга с промяната на входа (обособяване
на втори допълнителен вход към търговския обект) и изграждането на рампата по
същество се реализира ново строителство в имота. Предвиденото съоръжение
обхваща незастроена площ от недвижимия имот, поради което на основание чл. 149,
ал. 2, т. 1 от ЗУТ жалбоподателите, като собственици на засегнатия недвижим
имот, се явяват заинтересовани страни и съответно същите са правно легитимирани
да оспорят процесното разрешение за строеж. В тази
връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че действително съгласно нормата
на чл. 184, ал. 3 от ЗУТ за изграждането на съоръжения за достъпна среда в съсобствен имот или сграда не се изисква съгласието на
останалите съсобственици на имота или на етажната собственост, но това касае
предпоставките за допускане на строителството, но не засяга правото на
посочените лице да оспорят издадените актове.
При тези
съображения, съдът приема, че жалбата срещу Разрешение за строеж № П-59 от
29.10.2021 г. се явява процесуално допустима.
Бургаският
административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
В настоящото
производство, въз основа на нотариален акт № 21, том ІХ, дело № 2979/1996 г.,
нотариален акт № 128, том ІІІ, дело № 511/2000 г. и нотариален акт № 95, том
ХVІІІ, дело № 6179/1995 г., жалбоподателите се легитимират като собственици на идеални
части от поземления имот, в който се намира сградата, част от която е
търговският обект, засегнат от процесното разрешение
за строеж, както следва: Г.Д.Д. – 1/3 идеална част от
поземления имот (НА № 95), И.В.И. - 1/3 идеална част от поземления имот (НА №
95), и Й.Г.И. – 1/10 идеална част от поземления имот (НА № 128). С посочените
нотариални актове тримата жалбоподатели са станали и собственици на
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 07079.609.31.1 по КК на гр.
Бургас.
Заинтересованата страна „Н.“ ООД, съгласно
нотариален акт № 175, том 2, рег. № 2811, дело № 329/2019 г., от 19.08.2019 г.,
е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.609.31.1.29,
представляващ магазин на партерен етаж в сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 07079.609.31, с административен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Симеон
І“, както и 50 кв.м. от посочения поземлен имот. Видно от нотариалния акт
правото на собственост е придобито от „Дрийм инвест 5“ ЕООД, което дружество е вписано като собственик
на 50 кв.м. идеални части от поземления имот в скица на поземлен имот №
15-220130/14.03.2019 г. на СГКК- гр. Бургас и като собственик на търговския
обект в схема на самостоятелен обект в сграда № 15-220121/14.03.2019 г. на
СГКК- гр. Бургас.
В сграда с идентификатор 07079.609.31, видно от регистрационна
карта № П-204, е регистрирана Етажна собственост с посочен управител - И.И..
На 29.10.2021 г. от „Н.“ ООД е подадено до Община
Бургас искане за издаване на разрешение за строеж на съоръжение за достъпна
входна зона на търговски обект в посочения магазин. В искането не са отразени
приложените към него документи.
На 29.10.2021г. (на датата на подаване на искането)
е издадено оспореното Разрешение за строеж № П-59, с което е разрешено
извършването на строителство на строеж: „Осигуряване на достъпна входна зона на
търговски обект – „монтаж на съоръжение
за достъпност и монтаж на входна врата“ към магазин с идентификатор
07079.609.31.1.29 по КК на гр. Бургас, разположен на партерен етаж на сграда с
идентификатор 07079.609.31.1 по КК на гр. Бургас, УПИ ХІХ-1631, кв. 100 по
плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон
І“ № 47. Като възложител и адресат на разрешението е посочено дружеството „Н.“
ООД. За да издаде разрешението за строеж административният орган е приел, че се
касае за съоръжение по смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 184, ал. 1 от ЗУТ, т.е. монтаж на съоръжение за достъпна среда на хората
с увреждания, за което не е необходимо одобряване на инвестиционен проект.
Категоризирал е обекта като такъв от VІ-та категория по смисъла на чл. 137, ал.
1, т. 6 от ЗУТ, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.
В разрешението е отразено, че е издадено въз основа на конструктивно становище
и одобрен трасировъчен чертеж, а за обекта били приложени следните документи:
скица на поземлен имот № 15-220130/14.03.2019 г. на СГКК- гр. Бургас; схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-220121/14.03.2019 г. на СГКК- гр. Бургас;
разрешение за ползване на сградата № ДК-07-Б-78/29.05.2015 г.; и писмо с изх. №
ПД-2734/1/26.10.2021 г., издадено от РИОСВ- гр. Бургас.
Видно от писмо с изх. № 70-00-8137/1/03.11.2021 г.,
ведно с известие за доставяне, на основание чл. 149, ал. 5 от ЗУТ разрешението
за строеж е връчено на РДНСК- гр. Бургас на 10.11.2021 г. Към разрешението за
строеж са били приложени и описаните в него скица и схема, както и разрешението
за ползване от 2015 г. Съобщението за издаване на разрешението за строеж е
залепено на сградата, в която е допуснато строителството на 26.11.2021 г.
(съобразно датата на която е издадено приложеното съобщение), както и е обявено
на интернет страницата на Община Бургас на 29.11.2021 г. Съобщение е изпратено
и до управителя на етажната собственост на сграда с идентификатор
07079.609.31.1, което е връчено на 30.11.2021 г.
В хода на съдебното производство, във връзка с
дадени от съда указания, ответникът е приложил цялата административна преписка
по издаденото разрешение за строеж. Към преписката са представени Заповед №
1006/02.08.1995 г. на кмета на община Бургас за одобряване на ЧКЗСП на кв. 100,
парцели І, ХХ, ХІХ по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, Заповед № 318/30.03.2001 г.
на зам.кмета на община Бургас за одобряване на ЧКЗП на парцел № ХVІІІ, ХІХ и
ХХ, кв. 100 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас и Заповед № 317/30.03.2001 г. на
зам.кмета на община Бургас за частично изменение на застроителния
план за парцел ХІХ, кв. 100 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, ведно с извадки от застроителните планове и актовете за резултатите от
обявяване на заповеди № 317 и 1006. Представена е и скица-виза от 1995 г. за проектиране
на жилищна сграда в имот с идентификатор 07079.609.31 (представляващ парцел ХІХ
с пл. № 1631 от кв. 100). Видно от така приложените документи, в имота е
разрешено строителство на сграда с максимална допустима височина 20.30м на 7
етажа. С разрешение за ползване № ДК-07-Б-78/29.05.2015 г., издадено от
началника на РОНСК- Бургас, е разрешено ползването на сградата – жилищна сграда
с ателиета, офиси, магазини и гаражи.
По отношение на конкретното разрешение за строеж,
към административната преписка, е приложен Технически проект, част
„Архитектура“, ведно с обосновка към него. Графичната част от проекта съдържа
чертеж на съществуващото положение на сградата (л.315), чертеж на фрагмент
фасада (от към ул. „Средна гора“)- съществуващо положение и фрагмент фасада –
преустройство с очертана предвидената за изграждане рампа; трасировъчен план,
видно от който рампата се изгражда откъм ул. „Средна гора“; разрези на
предвидената рампа. Видно от така приложените проекти е предвидено обособяване
на нов вход към магазина с двойна плъзгаща врата откъм ул. „Средна гора“, рампа
с размери 1.20м ширина и дължина, с наклон 10%, парапети от двете страни на
рампата, позиционирани върху страничен бетонен борд с ширина 5 см. Рампата е
позиционирана върху незастроената част от поземления имот. Върху така
представените графична и текстова част на проекта липсва положен печат от
община Бургас за одобряване на проекта, положен е единствено кръгъл син печат
на Общината без допълнителен текст към него или посочване на лицето, което го е
поставило. Към преписката е приложен и технически проект, част „Геодезия“,
съдържащ геодезическа снимка, трасировъчен чертеж и
план за вертикално планиране, ведно с обяснителна записка. На проекта част
„Геодезия“ е отразено, че е изготвен през м.11.2021 г. Върху същия се
установяват положени печати от община Бургас с отразено съгласуване и одобрение
на основание чл. 145, ал. 1 от ЗУТ, но върху нито един от печатите не е
изписана датата на съгласуване и одобрение. Положен е и подпис на лицето,
одобрило проекта – С. Атанасов, като под мястото за подпис, като част от
изготвения печат, е посочено – „на осн. заповед №
3400/22.11.2021 г.“.
От страна на жалбоподателите в хода на съдебното
производство е приложен договор за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот от 08.01.2001 г., сключен между Г.Д.Д., И.В.И., Й.Г.И. и „А.“ ЕООД, ведно със схема за реално
разпределение на 3 бр. паркоместа и три двора в УПИ
ХІХ, пл. № 1631, кв. 100 в ЦГЧ на гр. Бургас (л.149). Съгласно така
представените книжа, тримата жалбоподатели са получили по 1/3 част от
незастроената площ от имота, находяща се откъм ул.
„Средна гора“, която да се ползва за паркоместа,
както и е разпределено ползването на вътрешния двор.
От страна на ответника е приложен по делото одобрен екзекутив към архитектурния проект на цялата сграда
(л.192), видно от който сграда има подземен гараж, като същият достига до
регулационната линия на имота откъм ул. „Средна гора“ и по същество обхваща
цялата незастроената част на поземления имот от страна на посочената улица.
Жалбоподателите също прилагат част от архитектурния
проект на сградата, върху който е посочено, че важи за екзекутив
(л. 210). От така приложения проект не става ясно за какъв екзекутив
се отнася, както и липсват печат и подпис на одобрилото екзекутива
длъжностно лице.
В хода на съдебното производство са изготвени
заключения по две съдебно-технически експертизи.
От заключението по първата съдебна експертиза,
изготвено от вещото лице С.Б., се установява, че съоръжението за достъпност и
стъклената врата, предвидени с оспореното разрешение за строеж, не препятстват свободния
достъп до сградата и пешеходния достъп до дворното място, тъй като същите са от
ул. „Цар Симеон І“, а входът на гаражите, който е от страна на ул. „Средна
гора“ е далеч от мястото на ситуиране на рампата. Съоръжението
не влияе на отводняването на сградата. Така предвиденото съоръжение, според
данните от представения договор за разпределяне ползването на ПИ, попада върху
отреденото за ползване от Й.Г.И. ***, съответно препятства неговото ползване.
Вещото лице дава заключение, че обособената втора входна врата не променя
условията на разрешението за строеж на самата сграда, както и разрешения строеж
не касае конструкцията на сградата. Експерта дава заключение, че по своето
естество разрешения строеж представлява преостъкляване
на едната стъклена витрина, с предвиждане на стъклена врата в част от нея от
към ул. „Средна гора“. Вещото лице е изготвило вариант на позициониране на
разрешената рампа откъм ул. „Цар Симеон І“, където е входът на магазина. При
този вариант, при отчитане на наличната растителност (дърво пред входа на
обекта, положена на тротоара) е установено, че между рампата, изградена с
необходимата в този случай площадка пред основния вход на обекта и ограждащите
растителността елементи остава разстояние от 0.60см. Вещото лице уточнява, че
този вариант подлежи на подробно обследване относно наличието или липсата на
евентуални допустими отклонения от нормите и проектантско решение относно удачността му за приложение.
От заключението по втората експертиза, изготвена от вещото
лице В.Д., се установява, че оформените два броя стъпала пред фасадата на
сградата откъм ул. „Цар Симеон І“ не са част от конструкцията на сградата и не
са предвидени с одобрените проекти. Вещото лице е установило, посредством
комбинирана скица между кадастралната карта и регулационен план, че самата
сграда навлиза в уличната регулация средно с 0.50м откъм ул. „Цар Симеон І“, като
не е ясно дали това навлизане се дължи на изградените стъпала. Вещото лице дава
заключение, че предвид габаритите на тротоарното платно, съществуващата трайна
растителност и ограждащите я бордюри, стационарна рампа към съществуващия вход
на магазина е невъзможно да се изгради, тъй като ще се нарушат общите
изисквания за елементите на достъпна среда в урбанизираната територия, част от
които са пешеходните пространства, т.е. ще се нарушат изискванията на Наредба №
РД-02-20-2 от 2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, която
определя минималните изисквания за тротоарите. Вещото лице уточнява, че
отклонения в изискванията за стационарни рампи не се допускат, а при
невъзможност да бъдат изградени съобразно изискванията, нормата на чл. 57, ал.
2 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за
достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпна среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията предвижда достъпността да се осигурява с
прилагане на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни
средства и пособия за определени групи хора с увреждания, но в този случая
възможността следва да се докаже мотивирано в инвестиционния проект или в
доклада за резултатите от обследването по реда на наредбата по чл. 176а, ал. 6
от ЗУТ.
В съдебно заседание вещото лице Д. уточнява, че
наличието на проведен експертен съвет или оценка от строителен надзор, биха
представлявали доказателство, че приложената по делото част „Геодезия“ е била
представена едновременно с проекта и не е изготвена впоследствие. Експертът
уточнява още, че разглежданият проект е изготвен при действието на Наредба № 4
от 01.06.2009 г., предходна по отношение на Наредба № РД-02-20-2/2021 г. Сочи,
че според приложената наредба на разстояние 40 см. преди началото и след края
на рампата трябва да се изпълни тактилна ивица с
ширина 60 см. по посока движение, каквито ивици вещото лице не е установило на
проекта. Констатирало е още, че изискуемата по чл.40 ал.2 от Наредбата
хоризонтална площадка пред достъпния вход с минимални размери от 1.50 м/1.80 м,
също не е предвидена в проекта. Вещото лице е установило и несъответствие между
проекта – хоризонталния изглед и вертикалния разрез. В тази връзка посочва, че
в хоризонталния изглед е посочена дължина на рампата 1.20 м, докато във
вертикалния - след 1.20м. до входа има тактилна
ивица, но трябва да има тактилна ивица в началото и в
края на рампата. Вещото лице дава становище, че изготвеният проект не може да
се ползва за изграждане на рампа откъм ул. „Цар Симеон І“, тъй като би нарушило
минималните изисквания към тротоарите, които също са част от достъпната среда.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
В процесния
случай се касае за изграждане на съоръжение за осигуряване на достъпна среда за
хора с увреждания до търговски обект – магазин, собственост на „Н.“ ООД,
титуляр на оспореното разрешение за строеж.
Съгласно нормата на чл. 53,
ал. 2, т. 2 от Закона за хората с увреждания – хората с увреждания имат право
на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност,
транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и
комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и
услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии, като достъпът се осъществява
чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред
достъпността, които се отнасят към сгради и съоръжения за
обществено обслужване, в това число и за търговия. В чл. 57, ал. 1 от ЗХУ е
предвидено проектирането и изграждането на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на достъпната среда на сградите и съоръженията да се
извършват при спазване на наредбата по чл. 53, ал. 3, при условия и по ред,
определени в ЗУТ.
Към датата на постъпване на
искането за издаване на разрешение за строеж в Община Бургас – 29.10.2021 г., е
действаща Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията
за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Съгласно §7 от ПЗР на
цитираната наредба инвестиционни проекти, които са разработени в съответствие с
отменената Наредба № 4 от
2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания (обн., ДВ, бр. 54 от 2009 г.; отм., бр.
12 от 2021 г.), могат да бъдат внесени за одобряване от компетентния орган в
едногодишен срок от влизане в сила на тази наредба, като в този случай в
производствата по одобряване на тези проекти се прилагат разпоредбите на
отменената Наредба № 4 от
2009 г. Видно от приложения по делото проект, част „Архитектура“ и
обяснителна записка към него, проектирането на съоръжението за достъпна среда е
извършено при условията на Наредба № 4 от 2009 г. и искането е подадено в
рамките на предоставения с §7 от ПЗР от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г.
едногодишен срок, поради което приложима в случая се явява Наредба № 4 от 2009
г.
Съгласно нормата на чл. 184,
ал. 1 от ЗУТ съоръженията за достъпна среда на хората с увреждания в
съществуващи сгради се изграждат или поставят въз основа на одобрен проект в
съответствие с изискванията на наредбата по чл. 169, ал. 4 (в случая в
съответствие с Наредба № 4 от 2009 г.) и издадено разрешение за строеж или
разрешение за поставяне. От анализа на тази норма следва извод, че съоръженията
за достъпна среда могат да бъдат строежи или преместваеми
обекти. Не е спорно в настоящото производство, че се касае за строеж, а не за преместваем обект.
Текста на чл. 184, ал. 1 от ЗУТ въвежда основно изискване за всеки един вид обект, а именно преди
изграждането му или поставянето му да е налице одобрен проект. В следващите
алинеи са предвидени допълнителни облекчения на режима за издаване на
разрешения за строеж или поставяне на съоръжения за достъпна среда – предвидена
е възможност такива съоръжения да се изграждат или поставят извън границите на
урегулирания поземлен имот на съответната сграда върху част от имот - публична
собственост на държавата или общините, ако това не препятства установения му
траен начин на ползване (ал. 2); за изграждането или поставянето на съоръжения
по ал. 1 в съсобствен имот или в общите части на
сгради в режим на етажна собственост не се изисква съгласието на останалите
съсобственици в имота, съответно на собствениците на самостоятелни обекти в
етажната собственост (ал. 3). С оглед визираните изключения, съдът намира, че
независимо от обстоятелството, че разрешеният строеж засяга поземления имот,
който е собственост и на жалбоподателите, както и обща част от сградата, каквато
се явява покривът на изградения подземен паркинг, върху която площ е предвидено
извършването на строежа, то не е нужно за издаване на разрешението за строеж да
се представят доказателства за съгласието на собствениците на имота и решение
на общото събрание на етажната собственост, както е процедирано
и в настоящи случай. Относно останалите характеристики, в случаите на строежи,
се явяват приложими основните разпоредби на ЗУТ.
От данните по делото се
установява, че процесното разрешение за строеж касае
изграждането на елемент на достъпна среда към сграда, с цел - преодоляване на
разликата между нивата на терена. Съгласно чл. 14 от Наредба № 4 от 2009 г. преодоляването
на различни височини вследствие на разликата между нивата на терена се
осъществява чрез стълби, рампи, подемни платформи и асансьори. Видно от
оспорения акт и приложения по делото архитектурен проект е предвидено за
осигуряване на достъпна среда да се изгради рампа към търговския обект от
страната на ул. „Средна гора“ и да се монтира двойна плъзгаща врата на мястото
на съществуващата витрини, с цел осигуряване достъп до магазина чрез
предвидената рампа. От проекта се установява още, че самата рампа се изгражда
посредством бетонна настилка за наклон, обмазана
хидроизолация около рампата, противоплъзгащо покритие
– награпавен финишен слой,
настилка от бетонни тротоарни плочи в началото на рампата достигаща до уличната
регулационна линия, страничен бетонен борд и парапети от алуминиеви профили. При
тези характеристики следва извод, че предвиденото съоръжение, в частта относно
рампата, не предполага единствено да бъде монтирано, а предвижда извършване на строителни
дейности, т.е. да бъде изцяло изградено на място.
Въз основа на изложеното,
съдът приема, че неправилно в оспореното разрешение за строеж е прието, че
проектът касае „монтаж на съоръжение“ по чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Съгласно
цитираната норма не се изисква одобрение на инвестиционен проект за издаване на
разрешение за строеж за монтаж на
инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с повишена
степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция „Инспекция
за държавен технически надзор“. При анализ на целия текст на нормата на чл.
147, ал. 1 от ЗУТ е видно, че законодателят, посочвайки изключенията, е
разграничил не само видовете строежи, но търси сметка и за начина на тяхното
реализиране – дали се монтират или изграждат. Следователно визираното
изключение се явява неотносимо при изграждане на
съоръжения, какъвто е настоящия случай. При тези съображения, доколкото процесната рампа предполага да бъде изградена, а не само
монтирана на място, съдът приема, че неправилно административният орган е
квалифицирал строежа по чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Този извод не може да се
промени от обстоятелството, че част от проекта предполага монтиране на плъзгаща
врата, доколкото основният обект е именно рампата. Следователно процесното строителство не попада в изключенията на чл.
147, ал. 1 от ЗУТ и за неговото разрешаване е необходимо предварително одобрение
на инвестиционен проект. В този смисъл е и нормата на чл. 184, ал. 1 от ЗУТ,
според която за издаване на разрешение за строеж за съоръжения за достъпна
среда задължително се изисква одобрен проект. Съдът намира, че в настоящия
случай това изискване не е изпълнено.
В нормата на чл. 2, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания е посочено съдържанието на което следва да
отговаря представения проект. Съгласно цитираните разпоредби проектната
документация (проектните решения) за достъпната среда в урбанизираните
територии, сградите и съоръженията се представя в част архитектурна на
инвестиционния проект при спазване изискванията на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 г.), като в
обяснителната записка към инвестиционните проекти на елементите на
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията се включва раздел
„Решения за достъпност“, разработен от проектанти със съответната
правоспособност и при отчитане на специфичните ергономични нужди на хората с
намалена подвижност.
От данните по делото се
установява, че към преписката е приложена част „Архитектура“ от изготвен
технически проект относно заявеното строителство. Към приложените чертежи е
представена и обяснителна записка, изготвена от проектант – архитект. Дори да
се приеме, че с така представения проект е изпълнено изискването на чл. 2, ал.
2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г., то липсват данни същият да е бил
одобрен по съответния ред визиран в чл. 141 и сл. от ЗУТ. При преглед на
представените от административния орган чертежи се констатира, че върху същите
въобще липсва печат или каквото и да било друго отбелязване, че проектът е
преминал одобрение, извършено от съответното длъжностно лице в община Бургас.
Обстоятелството, че представения проект не е одобрен следва и от неправилно
дадената квалификация на строежа по чл. 147, ал.1, т. 2 от ЗУТ, съгласно която
не се изисква одобрение на проект. Следва да се има предвид и че в самото
разрешение за строеж административният орган не е посочил, че е одобрен проект
по част „Архитектура“, или въобще че такъв е бил представен. В представеното
искане до Община Бургас за издаване на разрешение за строеж също не е посочено,
че се представя инвестиционен проект, както и не е посочено, че се иска
разрешението да бъде издадено едновременно с одобряването на проекта съобразно
нормата на 148, ал. 4 от ЗУТ. Дори обаче, да се приеме, че е направено искане
по чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, то отново следва върху инвестиционния проект да се
отбележи, че същият е минал одобрение, каквото волеизявление на компетентния
орган не е обективирано върху проекта.
Отделно от изложеното,
следва да се посочи, че с административната преписка е представена и част
„Геодезия“ към изготвения технически проект, която съдържа трасировъчен чертеж,
геодезическа снимка и план за вертикално планиране. Действително
върху проекта по част „Геодезия“ има положен печат, отразяващ негово
„съгласуване и одобряване“ от съответния експерт в Община Бургас. Върху печата
обаче не е положена конкретна дата на одобряване. Видно от същия печат, лицето
положило подпис за съгласувал и одобрил е извършило тези действия на основание
заповед № 3400/22.11.2011г. Така посочената върху печата дата за оправомощаване е един месец след датата на издаване на
оспореното разрешение за строеж – 29.10.2021 г. На следващо място, върху самия
проект е посочено, че е изготвен през м.11.2021г., а разрешението е издадено на
29.10.2021 г. Изложеното води до извод, че техническият проект в част
„Геодезия“ не е бил представен на административния орган с искането за издаване
на разрешение за строеж, а е изготвена на по-късен етап, след издаване на
оспорения акт. Това от своя страна буди недоумение как в разрешението за строеж
е вписано, че се издава въз основа на одобрен трасировъчен чертеж. Съгласно Наредба
№ 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти
трасировъчния план, в случая упоменат като чертеж, се включва в част „Геодезия“
от инвестиционния проект. От друга страна, в оспорения акт е упоменато също, че
се издава на основание конструктивно становище. Такова по преписката липсва. Приложената
обяснителна записка към част „Архитектура“ от проекта не може да замени
конструктивното становище, тъй като се касае за различни актове/части от
проекта (конструктивното становище се изготвя от строителен инженер, а не от
архитект, и касае част „Конструктивна“, каквато в настоящия случай не е
представяна).
При тези съображения съдът
намира, че административният орган е издал оспорения акт без предварително
одобрен проект, с което е нарушил предвидения в ЗУТ ред за разрешаване на
строителство от вида на процесното. Само на това
основание оспореното разрешение за строеж подлежи на отмяна.
Изложеното по-горе сочи и, че
при провеждане на административното производство неправилно е определена
категорията на строежа по чл. 137 от ЗУТ. Правилното определяне на категорията
строеж е от значение за компетентността на органа. В случая, доколкото се
установи, че разрешението за строеж не касае обект по чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, то същият не може да бъде квалифициран като строеж от VІ-та категория по
смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В случая се касае за съоръжение, което
макар и да обслужва сградата, съответно търговския обект, представлява нов
строеж. Същото има за цел обществено обслужване и е с площ по-малка от 2 кв.м.
При тези характеристики съдът приема, че съоръжението следва да се квалифицира
като такова от V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“, а именно „…съоръжения за обществено обслужване с разгъната
застроена площ до 1000 кв.м..“.
Въпреки промяната на
категорията на строежа, съдът намира, че административния акт е издаден от
компетентен орган. Съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ разрешенията за строеж се
издават от главния архитект на съответната община. Със заповед № 721/17.03.2020
г. главният архитект на Община Бургас е оправомощил
главните експерти – архитекти в отдел „Устройствено
планиране и архитектура“ на Община Бургас, да издават разрешения за строеж на
сгради и съоръжения за строежи от ІІІ-та до VІ-та категория, с изключение на
тези общинска и държавна собственост и финансирани със средства. В случая,
разрешеният строеж представлява съоръжение, от V-та категория, не касае
общински и държавен имот, следователно издателят на акт - главен експерт –
архитект в отдел „Устройствено планиране и
архитектура“, съгласно цитираната заповед, е имал правомощие да издаде същия.
За пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да уточни, че в случая административният орган не е допуснал
нарушение като не е изискал съгласието на собствениците на недвижимия имот, в
който е извършен строежа, или собствениците на самостоятелни обекти в сграда.
За изграждане на строежи за осигуряване
на достъпна среда на основание чл. 184, ал. 3 от ЗУТ не е необходимо такова
съгласие. В случая, не може да се приеме, че е приложима нормата на чл. 183 от ЗУТ, доколкото нормата на чл. 184 урежда специален случай на извършването на строеж
в чужд имот и съответно изключва приложението на изискванията на чл. 183 от ЗУТ.
Във връзка с направените
възражения в хода на съдебното производство, следва да се посочи, че в случая
представеният договор за разпределение на правото на ползване на незастроената
част от имота между съсобствениците му не е относим
към проведената процедура по издаване на разрешение за строеж. На първо място
този договор е изготвен през 2001 г., като страна по него освен тримата
жалбоподатели, е и юридическото лице „А.“ ЕООД. Дори да се приеме, че „Н.“ ООД
е правоприемник на „А.“ ЕООД или на част от правото на собственост на някой от
останалите съсобственици, то същото не е задължено от представения договор,
доколкото липсват данни да е приело така уреденото разпределение на площите.
Отделно от това следва да се има предвид, че договорът не е сключен с
нотариална заверка на подписите, съответно не би могъл да породи и вещноправния си характер на разпределение на ползването. Този
договорът има единствено облигационен характер между сключилите го лица и
съответно установените с него клаузи важат само за тях, но не и за
правоприемниците им, особено ако липсва допълнителна договорка със същите. Ето
защо, съдът не може да приеме, че с изграждане на рампата се нарушава
установеното право на ползване между съсобствениците и съответно в повече се
засягат правата на един или друг съсобственик на поземления имот.
Относно направените
възражения за нецелесъобразност на разрешение строеж, следва да се отбележи, че
съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административните актове трябва да са съобразени с
целта на закона. В случая, целта на приложимите законодателни разпоредби е
осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания. Осигуряването на този
достъп произтича директно от закона. С предприетите действия по осигуряване на
съоръжение за достъпна среда не се нарушава чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като всеки
собственик и всеки строеж следва да осигурява такава достъпна среда (по
аргумент от чл. 53 от ЗХУ и чл. 169, ал. 1, т. 4 от ЗУТ – осигуряване на
достъпност при експлоатация на строежите), съответно и всеки е длъжен да търпи
ограниченията, които следват от това. От друга страна, в нормата на чл. 57, ал.
2 от ЗХУ е предвидено, че за съществуващи елементи на достъпната среда в
урбанизираната територия и достъпната среда на съществуващи сгради и
съоръжения, при които не може да се спазят изцяло изискванията за достъпност на
наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни строителни елементи или това обременява
излишно и непропорционално околните, достъпността се осигурява чрез прилагане
на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и
пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се налага, като прилагането
на тази възможност се определя и доказва мотивирано в инвестиционния проект,
изготвен по реда на Закона за устройство на територията, или в доклада за
резултатите от обследването при извършване на обследване по реда на наредбата
по чл. 176а, ал. 6 от Закона за устройство на територията. Цитираната норма,
доразвива принципа на чл. 6, ал. 3 от АПК, съгласно който когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. В случая, спазването на този
принцип, както е посочено и в чл. 57, ал. 2 от ЗХУ, се осъществява на етап
проектиране, т.е. въпросите относно избора на съоръжение или метод за
осигуряване на достъпна среда са предмет на производство по одобрение на
инвестиционния проект, каквото производство в настоящия случай не е проведено и
не е част от настоящото съдебно производство.
По изложените
мотиви, съдът формира извод, че оспореното Разрешение за строеж № П-59 от
29.10.2021 г. на главен експерт „Устройствено
планиране и архитектура“ при община Бургас, с което е разрешено на „Н.“ ООД да
извърши строителство на обект: „Осигуряване на достъпна входна зона на
търговски обект – „монтаж на съоръжение за достъпност и монтаж на входна врата“
към магазин с идентификатор 07079.609.31.1.29 по КК на гр. Бургас, разположен
на партерен етаж на сграда с идентификатор 07079.609.31.1 по КК на гр. Бургас,
УПИ ХІХ-1631, кв. 100 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с административен адрес: гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 47, като постановено при допуснати съществени административнопроизводствени нарушения и неправилно
приложение на закона, се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
При този изход на спора на основание чл.
143, ал. 1 от АПК и своевременно направеното искане за това, на жалбоподателите
следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 1 960лева, от
които: 30лв. –държавна такса, 930лв. за заплатени възнаграждения на вещите лица
за изготвените съдебно-технически експертизи, 1000лв. за заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № П-59 от
29.10.2021 г. на главен експерт „Устройствено
планиране и архитектура“ при община Бургас, с което е разрешено на „Н.“ ООД да
извърши строителство на обект: „Осигуряване на достъпна входна зона на
търговски обект – „монтаж на съоръжение за достъпност и монтаж на входна врата“
към магазин с идентификатор 07079.609.31.1.29 по КК на гр. Бургас, разположен
на партерен етаж на сграда с идентификатор 07079.609.31.1 по КК на гр. Бургас,
УПИ ХІХ-1631, кв. 100 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с административен адрес: гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 47.
ОСЪЖДА Община Бургас
да заплати на Г.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, И.В.И.
с ЕГН **********, с адрес: ***, и Й.Г.И. с ЕГН **********, с адрес: ***,
направените по делото разноски общо в размер на 1 960 лв. (хиляда деветстотин и
шестдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: