РЕШЕНИЕ
№. 784/16.4.2021г.
гр. Пловдив, 16.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав в открито заседание на шестнадесети
март през две хиляди и двадесет и първа година
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря костадинка РАНГЕЛОВА и участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа КАНД № 482/2021 година по описа на съда, докладвано от
съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
Глава Дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 -второ
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ с адрес в
гр.Пловдив, депозирана чрез процесуалния представител юрк.
Г. против Решение №260002/19.01.2021година, постановено по АНД №723/2020 година
по опис на Районен съд-Карлово-III наказателен състав, с
което е отменено Наказателно постановление № 192 от 21.10.2020г., издадено от Директор
на БД „ИБР“ -гр. Пловдив, с което на „Агроник“ЕООД –
гр.Хисаря ЕИК115781036 за административно нарушение на чл.155 ал.2, чл.156 т.2,
вр. чл.166 т.3 от ЗООС на основание чл. 165 от ЗООС
му е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 2000.00
/две хиляди/ лева“. Касаторът счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, за
допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, ограничили съществено правото на
защита на нарушителя и довели до незаконосъобразност на административният акт.
Твърди се, че извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение
и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление. Не претендира
разноски.
Ответникът
по касационната жалба – търговско дружество „Агроник“
ЕООД, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, а
съдебното решение моли да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира
направените разноски.
Контролиращата
страна, чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр.
Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, а съдебният акт оставен в сила.
Касационният състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Предмет на разглеждане от районният съд е била жалба, подадена от касатора срещу Наказателно постановление № 192/21.10.2020г.,
което е издадено въз основа на АУАН № 92 от 19.05.2020г., съставен от свидетеля
М.И.К., заемащ длъжността „главен експерт- контрол“ при дирекция „контрол“ на
БД „ИБР“ – Пловдив за установено административно нарушение на чл.155 ал.2, чл.156 т.2 вр. чл.166 т.3 от ЗООС. Обективираните в акта констатации се свеждат до това, че на
30.04.2020г, при извършена проверка на обект „зеленчува
градина“ в землището на с.Ведраре общ.Карлово, във връзка с извършван контрол
по изпълнение на предписание, дадено с писмо изх.№КД-01-13/31.03.2020г. на
Директор БД „ИБР“-Пловдив се е установило, че не са изпълнени дадените
предписания по т.2 то него, да внесе заявление за намерението си да използва
или не съществуващото водовземно съображение без
регистрация- тръбен кладенец, в срок до 7 дни то получаването му, т.е. до
13.04.2020година. Посочено е, че е изготвен КП №ПВ1-22/30.04.2020г. за така
установените обстоятелства. В тридневен срок не постъпило писмено възражение..
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета
изцяло от административнонаказващия орган, който по
реда на чл.53 ал.1 от ЗАНН приел, че се касае за административно нарушение на
чл.155 ал.2 , чл.156 т2 вр. чл.166 т.3 от ЗООС, за
което на осн. чл.166,
т. 3 от ЗООС е наложил на нарушителя наказание „имуществена санкция в размер на
2000 лева“. При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че в
хода на административно наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, касаещи посочване на мястото на извършване на
нарушението и на датата на неговото осъществяване, неизпълнението на които
касае незаконосъобразност на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и това е
свързано с ограничаване правото на защита на нарушителя, поради което отменил
обжалваното НП.
Решението на съда е
правилно.
С касационната жалба се
навеждат доводи относно това, че законосъобразно е установен механизма на вмененото
административно нарушение, като според касатора
липсват установените от съда нарушения на административнопроизводствените
правила. Според него нарушението е описано с достатъчно яснота, конкретност и
пълнота съобразно събраните доказателства, от които е изяснено мястото на
извършването му и неговото време. Тези възражения на касатора
са неоснователни. Касационната инстанция констатира, че съдебното производство
пред районен съд е законосъобразно проведено. Съобразно изискванията на въззивното производство по Глава ХХI от НПК, нормата на чл.314 ал.1 от НПК,
вр. чл.84 ЗАНН тази инстанция проверява изцяло
правилността на издаденото наказателно постановление, независимо от
основанията, посочени от страните. В конкретният случай съдът е проверил
правилността на атакувания административен акт с оглед законосъобразността на
изискванията на административно наказателния процес. Посочил е, че даденото
описание на установеното административно нарушение не отговаря на поставените
изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Изводите на първоинстанционният
съд, че в АУАН и НП е дадено неправомерно, незаконосъобразно описание на
обстоятелствата на вмененото нарушение, като липсват съществени елементи от
него, касаещи място и дата на извършването му са законосъобразни. Тази преценка
е изградена при правилни изводи относно действителното време на осъществяването
му. Липсата на тези основни реквизити, както и приравнената на нея липса на
конкретно, ясно и несъмнено посочване на датата и мястото на извършване пряко и
съществено нарушават административно наказателния процес и ограничават правото
на защита на нарушителя. Това е така, защото посочените елементи влияят на
подсъдността, давността и компетентността на органа, като затрудняват
съответната преценка при последващият съдебен
контрол. Само въз основа на събраните писмени доказателства действително няма
възможност да се изгради такава законосъобразна преценка. Ето защо в
конкретният случай районният съд е направил обоснован извод относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. В
този смисъл ясни и законосъобразни са направените в мотивите на първоинстанционният съд изводи относно невъзможност да се
направят съответните преценки, като съдът е изградил един обоснован правен
извод, на база събраните в съдебното производство доказателства. От страна на наказващият орган не е изпълнен законосъобразно императива на
чл. 57, ал.1 т. 5 и т.6 от ЗАНН. Наказващият орган не е преценил
законосъобразно събраните доказателства за дължимост
на изпълнение на предписанието, което безспорно следва да е довършено в град
Пловдив, както и на момента на неговото извършване, който е след датата на
определения срок за зипълнение на предписанията. Касае
се за актове, съставени с неясни формулировки и при съществена непълнота на
обстоятелствата съобразно събраните доказателства. Ето защо изводите на районния съд относно наличието на осъществено
административно нарушение и законосъобразното му санкциониране са обосновани, а
направените от касатора възражения, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати
нарушения на проведения административно – наказателен процес, което съдът не е
взел в предвид, са неоснователни. Допуснати са такива нарушения, които
опорочават съществено проведения административно – наказателен процес, които
са пречка да се обезпечи правото на нарушителя да разбере извършеното
нарушение, времето и мястото на осъществяването му, а и кои законови разпоредби
е нарушил, за да организира правилно защитата си. Обжалваното
решение е законосъобразно и същото следва да се остави в сила, като на осн. 221 ал.2 от АПК споделя изцяло мотивите на първоинстанционният съд, като не е необходимо да ги
преповтаря. От изложеното до тук следва, че като е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода
на делото и направени искания за присъждане на разноски от страните, такива се
дължат на касационният ответник. Същият е приложил договор за правна защита и
съдействие №53082/26.02.2021г, в който е посочено изплатено възнаграждение в
размер на 400 лева, за което не е направено възражение за прекомерност. Ето
защо за същите следва да се осъди касационният жалбоподател да ги заплати на
касационният ответник.
Водим
от горното, на осн. чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260002/19.01.2021г.,
постановено по АНД №723/2020г. по опис на Районен съд гр. Карлово - III наказателен
състав.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, седалище в гр.Пловдив да заплати
на „Агроник“ ООД ЕИК115781036, седалище гр.Хисаря
сумата от 400.00 /четиристотин/ лева разноски в настоящото производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.