Р Е Ш
Е Н И Е
№ 413/23.07.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и девети юни
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело
номер 2575 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Я.Г.Я., П.Г.Б. и И.Г.Я., чрез адв. Б. С. от АК – Хасково,
против Г.Х.В..
Ищците твърдят, че били наследници на Г. Я.Я.,***, починал на **.**.**** г., който живял на съпружески начала с ответницата от м.
септември 2016 г. до смъртта си. На 16.07.2018 г. той постъпил за
диагностика и лечение в Клиниката по гастроентерология при "***************" ЕООД гр. П., с оплаквания за болки в областта
на дясно подребрие, като бил изписан на 20.07.2018 г. с окончателна
диагноза: "МКБ С 20 Първичен злокачествено новообразувание на черен дроб /Хепатоцелуларен
карцином/ T4N2Mx; придружаващи заболявания: К 29.3 Хроничен гастрит. 184.2 Вътрешни
хемороиди. I 85.9 Варици на хранопровода 1
ст. К 76.6 Чернодробна стеатоза. К 74.6 Чернодробна цироза – новооткрита, R 18
Асцит. С решение
№ 542/15.08.2018 г. на Общата клинична онкологична комисия при "СБАЛО - Хасково" ЕООД
общото му състояние (пърформанс статус) по ECOG било оценено с индекс стадий - 4, TNM - T4N2Mx,
прогностична група - много висок риск. В края на м. август 2018 г. здравословното му
състояние рязко се влошило, изпитвал
непоносими болки, които
не се повлиявали от нестероидни противовъзпалителни cpедства (НСПВС), поради което му бил
предписан морфин. Освен това развил асцит, което наложило извършваето на пункции за
извеждането на асцитната течност от коремната кухина. На 04.09.2018 г. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 191, том 05, peг. № 8257, дело № 528 от К. Г. - Нотариус с № *** от Регистъра на НК на
РБ, с район на действие Районен съд - Хасково, Г. Я.Я. прехвърлил на Г.Х.В. следния
недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
77195.709.28.1.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК - София, с административен адрес на самостоятелния обект: гр. *********************, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент № **, на 1 ниво, с площ от
57.85 кв.м., който самостоятелен обект попадал в сграда с идентификатор № 77195.709.28.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.709.28, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с №№ 77195.709.28.1.22 и
77195.709.28.1.20, под обекта - СОС № 77195.709.28.1.9 и над обекта - СОС №
77195.709.28.1.33, ведно с прилежащото му избено помещение № 21 с площ 4.00
кв.м., при
граници и съседи за избеното помещение: общо помещение, коридор, избено
помещение на Т. и Д. К.и избено помещение на Д. В. Г., ведно с 1.099 % идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота,
описан по-горе,
срещу задължението на ответницата да поеме издръжката и гледането на
прехвърлителя, лично или чрез трето лице, като полага грижи при болест и немощ, да му осигурява храна, отопление и
осветление, и да му осигури един спокоен и нормален начин на живот, какъвто
водил до сега, докато е жив, както и за даваната издръжка и гледане 4 години
назад, като прехвърлителят си запазил правото на
безвъзмездно ползване върху прехвърления имот, докато е жив, по смисъла на чл. 56 и следващите от Закона за собствеността, както и учреденото
право на Р. К. Г. да ползва една стая по свой избор от описания по-горе апартамент до
края на живота си, съгласно Нотариален акт № 72, том II, peг. 1912, дело № 222/2014 г. на нотариус № *** с район на действие PC
- Хасково. Два месеца след сключването на тази сделката - на **.**.**** г., Г. Я.Я. починал. Поддържа се, че
договорът за издръжка и гледане била нищожен поради липса
на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, тъй като още при сключването му Г.Х.В. знаела за болестта на прехвърлителя и нейния летален изход в
близко бъдеще и била наясно, че нямала да престара нищо или почти нищо. Освен това в периода 2014 г. - м. септември 2016
г. Г. Я.Я. не живял с Г.Х.В., а по време на съвместното им
съжителство той осигурявал изцяло финансовата издръжка на ответницата, т.е. тя не му предоставяла
издръжка и
грижи, въпреки че имотът бил прехвърлен и срещу предоставени такива през последните 4 години,
поради което договорът бил симулативен по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД поради привидност на съгласието за прехвърляне на имота срещу минали грижи.
В тази връзка се сочи, че бил сключен срещу предоставяне на минали и бъдещи издръжка и грижи с
единствената цел да изглежда възмезден и да се създаде привидност, че да не се накърняват
правата на наследниците със запазена част. Накрая се твърди и че приобретателката не
изпълнявала задължението си да издържа прехвърлителя и да полага непосредствени
грижи за него през последните два месеца от живота му, когато нуждата му била
най-остра предвид тежкото му онкологично заболяване, през което време за него
се грижили останалите му близки. Предвид изложеното се иска да се
постанови решение, с което да се обяви за нищожен договорът за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 04.09.2018 г.,
обективиран в Нотариален акт № 191, том 05, peг. № 8257, дело № 528 от 2018 г. на К. Г. -
Нотариус с № *** от Регистъра на НК на РБ, с район на действие Районен съд -
Хасково, поради липса на основание, а при условията нa евентуалност - за нищожен като привиден и прикриващ друг договор, и да се осъди ответницата да върне на ищците владението върху 1/3 идеална част за всеки от тях от имота, а в случай, че не се уважат
предявените искове за нищожност, да се развали същият договор до размер на 1/3 идеална част за всеки един от ищците и да се осъди ответницата да им върне владението върху 1/3 идеална част за
всеки от тях от имота. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответницата оспорват предявените искове като допустими,
но неоснователни. Твърди, че действително живяла на
съпружески начала с наследодателя на ищците, но от около 4 години преди процесната сделката, като през този период реализирала
трудови доходи и осигурявала финансовата издръжка на Г. Я.Я.. Към момента на
сключване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане прехвърлителят
страдал от онкологично заболяване, но
бил в добро общо състояние, ориентиран по време и място, придвижвал се и се обслужвал сам, като здравословното му състояние не предполагало близка
смърт в рамките на дни, до месец. Допускането, че той можел скоро да умре, не било равнозначно на знание
за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишавало уговорените насрещни престации от еквивалентност. Освен това ответницата изпълнявала пълно и точно
задълженията си по договора, като полагала всички
необходими грижи Г. Я.Я., живеели в общо домакинство и му осигурявала един спокоен и нормален живот
докато бил жив, включая и 4 години преди смъртта му. Предвид
изложеното се моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да й се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт № 191, том 05, peг. № 8257, дело № 528 от 2018 г. на К. Г. - Нотариус с № 353 от
Регистъра на НК на РБ, с район на действие Районен съд - Хасково, се
установява, че на 04.09.2018 г. Г. Я.Я. е прехвърлил на ответницата процесния недвижим имот срещу срещу задължението й да поеме издръжката и гледането на
прехвърлителя, лично или чрез трето лице, като полага грижи при болест и немощ, да му осигурява храна, отопление и
осветление, и да му осигури един спокоен и нормален начин на живот, какъвто
водил до сега, докато е жив, както и за даваната издръжка и гледане 4 години
назад, като прехвърлителят си е запазил правото на
безвъзмездно ползване върху прехвърления имот, докато е жив, по смисъла на чл. 56 и следващите от Закона за собствеността, както и учреденото
право на Р. К. Г. да ползва една стая по свой избор от описания по-горе апартамент до
края на живота си, съгласно Нотариален акт № 72, том II, peг. 1912, дело № 222/2014 г. на нотариус № **** с район на действие
PC – Хасково.
От удостоверение за наследници изх. № ГРАОН-1208,
издадено на 06.11.2018 г. от Община Хасково, се установява, че Г. Я.Я. е
починал на **.**.**** г. и че ищците са негови деца и наследници по закон.
От Удостоверения изх. № 22/23.11.2018 г., № 23/23.11.2018 г., № 24/23.11.2018 г., № 25/23.11.2018 г. и Справка за ползваните
болнични от Г. Я.Я. от "Техникс" ООД, Удостоверение изх. № 1019-26-3479# 1/23.11.2018 г. на ТП на НОИ
–Хасково, както и Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 145, т. 2,
peг. № 2280,
дело № 289/2018 г. на нотариус Х. К. се установява, че от м.02.2014
г. наследодателят на ищците е получавал пения и е работил по трудов договор,
като през 2018 г. е бил в болнични от 13.04.2018 г. до 26.04.2018 г. и от
16.07.2018 г. до 12.11.2018 г., а на 01.08.2018 г. е продал нива за сумата от
2 000 лева.
В молба с вх. рег. № 23191/11.10.2017 г. по описа на РС – Хасково и съдържаща искане за допускане на развод по
взаимно съгласие, ответницата е посочила, че от две години живее във фактическа
раздяла с бившия си съпруг Т. Т. Т..
От Удостоверения с изх. № 5/21.10.2019 г. от ЕТ „Т.
С.", изх.
№ 01/22.10.2019 г. от ЕТ „Г.-М.**-Д.Г.", изх. № 05/22.10.2019 г., изх. № 06/22.10.2019 г., изх. № 07/22.10.2019 г., изх. № 08/22.10.2019 г. от „*******"
ЕООД, изх. №
07/22.10.2019 г. и изх. № 06/22.10.2019 г. от от „******" ООД,
както и от Договор за потребителски кредит № FL889138 от
11.01.2018 г., се установява, че от
м.05.2015 г. до м.09.2019 г. ответницата е работила по трудов договор и съотв.
е получавала трудово възнаграждение, а на 10.01.2018 г. й е предоставен
потребителски кредит от „Юробанк България“ АД в размер на 10 882,00 лева
за срок до 11.01.2025 г.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което следва да се
кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се
установява, че размерът на приходите на Г. Я.Я. в периода 04.09.2014 г. - **.**.**** г. е бил 28 053,02 лева, на разходите му – 20 224,03 лева, а на необходимите средства за месечната му издръжка за храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване и лекарства, на база общ потребителски разход по данни на НСИ – 17 313,00 лева. Размерът на приходите на ответницата за същия
период е бил 27 355,79 лева, на разходите й – 19 057,74 лева, а на необходимите средства за месечната й издръжка за храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване и лекарства, на база общ потребителски разход по данни на НСИ – 17 313,00 лева. При извършената съпоставка се установява
и че през процесния период приходите на Г. Я.Я. са
били достатъчни за покриване на разходите му с изключение на 2014 г., когато недостигът е в размер на 208.68 лева, а ако се изключи в
паричния поток и полученият кредит и направените погасителни вноски за кредит, той е имал излишък на парични
средства в размер на 5 740,02 лева. За всички посочени по-горе
години приходите на ответницата не са били достатъчни за покриване на
разходите с изключение на 2018 г., когато
е имала излишък, дължащ се на усвоен кредит, а при
изключването му, е имала недостиг на парични средства в размер на 839,21
лева. В устния си доклад вещото лице Е.Д. уточнява, че при
изготвяне на заключението си не е взела предвид приходи на Г. Я. в размер на 2 000 лева от продажбата на земеделски земи, както и разходи на
ответницата за такса за разглеждане на искането й за отпускане на кредит в размер на 300 лева и застраховка по същия в размер на 882
лева. Освен това не е включила и месечната издръжка, която Г.В. е осъдена да заплаща на своето
непълнолетно дете в размер на 115 лева, считано от 01.12.2017 г., поради липсата на документи за извършени плащания.
От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което също следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, изготвено от експерт в съответната област на медицината въз основа и на представената по делото относима медицинска документация /която съдът не следва да обсъжда самостоятелно, тъй като не разполага с необходимите специални знания/, се установява, че на 16.7.2018 г. на Г. Я. е открит първичен карцином на черния дроб, на фона на мастно израждане на дроба и чернодробна цироза, а от 15.8.2018 г. е зачислен за проследяване в диспансер за онкологични заболявания Хасково, съставено му е досие, и е започнато лечение с цитостатици и протектори на хемопоезата. Към този момент и след това той е имал оплаквания от обща слабост, намалено тегло, загуба на апетит, но е имал физическата възможност да се придвижва самостоятелно и да извършва активни действия. Злокачественият процес е бил напреднал и установен в IV-ти клиничен стадий, като прогнозата е била песимистична, поради прогресивното и необратимо протичане на процеса. Лечението, което е било проведено на Г. Я., се покрива от здравната каса. Чувството за обща слабост и отпадналост, както и възрастта на наследодателя на ищците оправдавали търсенето на помощ в битовото обслужване, но не била изключена възможността и той сам да се е обслужвал, макар и по-трудно, отколкото при добро здраве. Непосредствената причина за настъпването на смъртта не е известна, тъй като не е извършена аутопсия на трупа.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Н.Я.Я.,
Ф. А. С. /сочени
и водени от ищците/, П.Г.П. и З.Д.И. /сочени и водени от
ответницата/ за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Показанията
им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 29.06.2020
г. /л. 199 – л. 202 по делото/, поради което не следва
да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на активно субективно и обективно съединение искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 и предл. 5 ЗЗД, чл. 34 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, които са процесуално допустими.
По съществото на спора, съображенията на съда са следните:
В случая не се спори, а и от приетия нотариален акт № 191, том 05, peг. № 8257, дело № 528 от 2018 г. на нотариус К. Г. се установява, че процесният договор има т.нар. смесен характер - в едната си част е за прехвърляне право на собственост срещу минали издръжка и грижи, а в другата част - срещу бъдещи такива. По отношение на посочените в договора давани издръжка и гледане 4 години назад от сключването му се установява, че наследодателят на ищците нито е имал нужда от такива, нито те действително са били престирани в миналото. От събраните гласни доказателства /най-вече от показанията на Н.Я.Я., П.Г.П. и З.Д.И., последните двама от които са ангажирани от ответницата/ се установява, че той се е нуждаел от постоянни, ежедневни грижи, свързани с храна, с лична хигиена, лечение и т.н. 3-4 седмици преди смъртта му, която е настъпила на **.**.**** г. и именно тогава те са били полагани от нея. От кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза пък се установява, че Г. Я.Я. е разполагал с достатъчно средства за издръжката си в този период, респ. че доходите на ответницата не са били достатъчни за покриване на разходите йс изключение на 2018 г., когато е имала излишък, дължащ се на усвоен кредит. Ето защо следва, че изявленията на страните по процесния договор за давани минали издръжка и грижи не са верни. Според настоящия състав единственото възможно обяснение за това обстоятелство е желанието им за създаване на правна привидност на договора в тази му част. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – Решение № 88 от 16.04.2013 г. по гр. д. № 528/2012 г. на ВКС, IV г. о., както и утвърдената правна теория – Венедиков, П, Договор за гледане и издръжка. С., 2000, с. 116, според които ако в действителност издръжка и гледане не са били предоставяни в миналото, договорът е симулативен. На следващо място не се твърди, а и не се установява по делото, включително и служебно от съда, сключването на друг договор между същите страни, различен от привидния. При това положение следва да се приеме, че е налице порокът, предвиден в чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, респ. че договорът в частта му, касаеща разпореждането с правото на собственост срещу вече извършена престация, е нищожен.
В частта, в която наследодателят на ищците е прехвърлил правото на собственост на ответницата срещу издръжката и гледането, които тя ще поеме за вбъдеще, договорът е нищожен поради липса на основание. Това е така, защото от събраните по делото писмени доказателства /представената медицинска документация/ и гласни такива /най-вече показанията на Н.Я.Я. и на П.Г.П./, както и от кредитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява, че през месец август 2018 г. на страните по него е било известно онкологичното заболяване на Г. Я.Я., което е било в последен стадий, като прогнозата е била песимистична, поради прогресивното и необратимо протичане на злокачествения процес в черния му дроб. Следователно, към момента на сключване на договора на 04.09.2018 г. той се е намирал в състояние, предполагащо предстояща в най-близко време негова смърт, а и впрочем сбъдването на прогнозата скоро след това – на **.**.**** г. потвърждава този извод, и ответницата е знаела това обстоятелство. След като приобретателят по сделката има знанието, че няма да престира нищо или пък почти нищо в бъдеще, предвид близката смърт на прехвърлителя, срещу получения имот, то в случая липсва типичната и непосредствена правна цел, към която е насочен договорът за прехвърляне правото на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, доколкото ответницата всъщност не е поела насрещно задължение. В този смисъл е и формиралата се съдебна практика по сходни казуси – Решение № 1040 от 11.10.1993 г. по гр. д. № 382/1993 г. на ВС, II г. о., Решение № 660 от 26.09.2000 г. по гр. д. № 1080/1999 г. на ВКС, I г. о. и др. Изложеното от своя страна обуславя и извод за опровергаване на презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
При признаване на нищожността на даден договор, на основание специалното правило на чл. 34 ЗЗД всяка една от страните по него трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея. Това е така, защото то е получено при начална липса на основание за придобиване на имущественото благо. Ето защо и с оглед изводът за нищожност на процесния договор, ответницата следва да върне на всеки един от ищците по 1/3 ид.ч. от имота, предмет на същия, съобразно размера на наследствените им права, определен в чл. 5 ЗН.
По тези съображения съдът намира, че предявените искове по чл. 26, ал. 2, предл. 4 и предл. 5 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД се явяват основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Евентуалните искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД са предявени под вътрешнопроцесуално условие – отхвърляне на главните претенции, което не се сбъдна и съдът не следва да ги разглежда и да се произнася по тях.
С оглед изхода на делото и че ищците претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същите следва да се присъдят такива в размер общо на 2 278,46 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане от 04.09.2018 г., обективиран в Нотариален акт № 191, том
05, peг. №
8257, дело № 528 от 2018 г. на К. Г. - Нотариус с № *** от Регистъра на НК на
РБ, с район на действие Районен съд - Хасково, в частта, в която
Г. Я.Я.,
ЕГН **********, б. ж. на гр. Хасково, починал на
**.**.**** г., е прехвърлил на Г.Х.В., ЕГН **********, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
77195.709.28.1.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК - София, с административен адрес на самостоятелния обект: гр. ******************, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент № **, на 1 ниво, с площ от
57.85 кв.м., който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор №
77195.709.28.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.709.28, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с №№ 77195.709.28.1.22 и
77195.709.28.1.20, под обекта - СОС № 77195.709.28.1.9 и над обекта - СОС №
77195.709.28.1.33, ведно с прилежащото му избено помещение № 21 с площ 4.00
кв.м., при
граници и съседи за избеното помещение: общо помещение, коридор, избено
помещение на Т. и Д. К.и избено помещение на Д. В. Г., ведно с 1.099 % идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота, срещу даваната издръжка и гледане
4 години назад, като привиден, на основание чл. 26, ал.
2, предл. 5 ЗЗД, а в частта, в която Г. Я.Я. е прехвърлил на Г.Х.В., същия недвижим имот срещу задължението да поеме издръжката и гледането му,
лично или чрез трето лице, като полага грижи при болест и немощ, осигурява му
храна, отопление и осветление, и да му осигури един спокоен и нормален начин на
живот, какъвто е водил до сега, докато е жив, поради
липса на основание, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, по искове на Я.Г.Я., ЕГН **********,***, П.Г.Б., ЕГН ********** ***, и И.Г.Я., ЕГН **********,****, тримата със съдебен адрес:***,
офис * – адв. Б. С., против Г.Х.В., ЕГН **********,***, съдебен адресат: адв. Т. Ч. от АК –Хасково, адрес: гр. ************************.
ОСЪЖДА Г.Х.В., ЕГН **********,***, съдебен адресат: адв. Т. Ч. от АК –Хасково, адрес: гр. ************************, на основание чл. 34 ЗЗД, да върне на Я.Г.Я., ЕГН **********,***, П.Г.Б., ЕГН ********** ***, и И.Г.Я., ЕГН **********,****, тримата със съдебен адрес:***, офис * – адв. Б. С., владението върху 1/3 идеална част за всеки от тях от гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА Г.Х.В., ЕГН **********,***, съдебен адресат: адв. Т. Ч. от АК –Хасково, адрес: гр. ************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Я.Г.Я., ЕГН **********,***, П.Г.Б., ЕГН ********** ***, и И.Г.Я., ЕГН **********,***, тримата със съдебен адрес:***, офис * – адв. Б. С., сумата от 2 278,46 лева, представляваща направени от тях разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.