№ ....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 6636 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 8815/11.01.2019г.,
постановено по гр. д. № 12526/2016г., Софийски районен съд (СРС) е признал за
установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
искове, че П. Н.С. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 577,71лв., от които 557,71лв.
главница за доставена топлинна енергия за периода м.11.2012г.-м.04.2015г. и
19,72лв. стойността на услугата дялово разпределение, както и сумата от
79,70лв., представляваща законна лихва за забава върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение за периода 31.12.2012г.-22.10.2015г., като е отхвърлил исковете за заплащане
на топлинна енергия и стойността на услугата дялово разпределение за разликата
над уважения размер до пълния предявен от 584,18лв., както и исковете за
мораторна лихва върху главниците за разликата над 79,70лв. до пълния предявен
размер от 80,59лв. За посочените суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 69521/2015г. по
описа на СРС.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника срещу
решението в частта, с която са уважени предявените искове. В жалбата се
поддържа, че първоинстанционното решение в частта, с която съдът е признал за
дължимо плащането на цена за услугата дялово разпределение и мораторна лихва
върху същата, е недопустимо, тъй като тези вземания не са включени в издадената
заповед за изпълнение. Излагат се съображения и за неправилност на решението.
Твърди се, че по делото не е установено наличието на облигационно
правоотношение между страните, както и реалното изпълнение на задължението за
доставяне до процесния имот на топлинна енергия и нейното количество. Посочва
се, че по делото няма представени доказателства за публикуване на задълженията
на интернет страницата на дружеството, за да се приеме, че ответникът е
изпаднал в забава за плащането им. Поддържа се, че по отношение на задълженията
за дялово разпределение е необходимо изпращането на покана до длъжника, за да
бъде поставен в забава. Съобразно изложеното се счита, че предявените искове са
останали недоказани и първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната част. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.
Третото
лице – помагач не е изразило становище по жалбата.
В частта, с която предявените искове са отхвърлени,
първоинстанционното решение не е обжалвано.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
За да
постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за исковия период, поради което дължи заплащане на доставената
в имота топлинна енергия и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Кредитирал е заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
относно обема на доставената в имота топлинна енергия и начина на нейното
остойностяване. Съобразно правилото на чл. 162 ГПК и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е уважил частично предявените искове за
мораторна лихва върху главниците за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Направеното
от въззивника оплакване за недопустимост на решението в частта, с която са
присъдени суми за дялово разпределение и лихва за забава върху стойността на
същото, съдът намира за неоснователно. Първоинстанционният съд не е излязъл
извън предмета на спора, тъй като в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение заявителят изрично е поискал присъждането на сумата от 19,72лв. за
дялово разпределение и сумата от 1,83лв. лихва върху същото. В заповедта за
изпълнение съдът е пропуснал да разграничи вземанията за топлинна енергия и
дялово разпределение и лихвата за забава върху тях и вместо това ги е посочил в
общи размери, но такова разграничение е направено с решението по делото. Ето
защо съдът не се е произнесъл в повече от това, с което е бил сезиран, и
първоинстанционното решение не е недопустимо в тази част.
Както бе
посочено, по отношение правилността на решението на районния съд, въззивната
инстанция е ограничена от направените от жалбоподателя оплаквания – чл. 269 ГПК. По отношение наведените доводи за неправилност въззивният съд приема
следното:
Въззивникът
не е оспорил фактическите изводите на районния съд досежно обстоятелството, че
е собственик на ½ част от процесния имот и вещен ползвател на другата
½ част, поради което въззивната инстанция не следва да ревизира този
извод. Жалбоподателят обаче да се намира в облигационно правоотношение с ищеца.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно §1, т. 2а от ДР ЗЕ
(ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно §1, т. 41б ДР ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен
газ.
От приетата в хода на
производството съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата, в
която се намира имотът на ответника, е присъединена към топлопреносната мрежа и
в абонатната станция е монтиран общ топломер, който се отчита електронно.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г., ОСГК на ВКС, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в
закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно
изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. В случая общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото не се
твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу
тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника в процесния период
са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения.
Съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът приема за обективно и компетентно
изготвено, се установява, че за целия процесен период има служебно изчисление за
щранг-лирата в банята на имота на база инсталираната мощност умножена МСРС,
като няма служебно начислена топлинна енергия за отоплителни тела по проект. Вещото
лице е посочило, че общият топломер на сградата е преминал метрологична
проверка, като не са констатирани отклонения извън допустимите. Заключило е, че
направените от ищеца изчисления на дължимите суми са в съответствие с
приложимата нормативна уредба, и размерът им за процесния период възлиза на
557,99лв.
При доказване от страна
на ищеца наличието на облигационно правоотношение и изпълнение на основното
задължение за доставяне на топлинна енергия до процесния имот в претендирания
размер, в тежест на насрещната страна по
спора е да установи плащане на задължението. Ответникът не е излагал твърдения
за изпълнение на това задължение, като в приетата съдебно-счетоводна експертиза
също се посочва, че няма данни за погасяване на задълженията. Поради това
предявеният иск за заплащане на сумата от 557,99лв. за доставена топлинна
енергия до имота на ответника за процесния период е основателен. Районният съд
е достигнал до същия извод, поради което решението му следва да бъде потвърдено
в тази част.
От представения по
делото протокол на общо събрание на етажните собственици се установява, че е
взето решение за сключване на договор с третото лице – помагач за извършване на
индивидуално измерване на топлинна енергия в сградата и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода между етажните собственици. От
приложения на л. 20 договор се установява, че между етажните собственици и
дружеството е постигнато съгласие за осъществяване на тази услуга, а от
съдебно-техническата експертиза се стига до извода, че услугата реално е
предоставяна, като за периода 2012/2013г. и 2014/2015г. ответникът не е
осигурил достъп до имота за извършване на отчет. Дължимата цена за предоставяне
на услугата е посочена в представения по делото договор, като размерът й за
процесния период възлиза на претендираната от ищеца сума от 19,72лв., поради
което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази част.
По отношение дължимостта
на лихва за забава върху главните вземания съдът приема следното:
Процесният период, за който се претендира
заплащане на главните вземания, е м.11.2012г.-м.04.2015г. Съгласно общите
условия от 2008г., действали в отношенията между страните до приемането на общите
условия към договора за продажба на топлинна енергия в сила от 14.03.2014г.,
месечните суми са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Следователно за заплащане на главните вземания, възникнали до
14.03.2014г., ответникът изпада в забава с изтичане на 30-дневния срок по арг.
от чл. 84, ал. 1 ЗЗД и след тази дата дължи мораторна лихва. Лихвата за забава
върху главните вземания за този период възлиза на сумата от 56,11лв. съгласно
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза и тази сума е дължима от
ответника. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия към договора за продажба на
топлинна енергия, в сила от 14.03.2014г. и приложими след тази дата в
отношенията между страните, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже настъпването на това обстоятелство в обективната
действителност. Ищецът не е предприел действия в изпълнение на това свое
процесуално задължение нито пред районния съд, нито до приключване на съдебното
дирене пред настоящата въззивна инстанция. Лихвата за забава върху главните
вземания за периода след 14.03.2014г. възлиза на 24,48лв., като до този размер
искът за мораторна лихва върху вземанията за топлинна енергия е недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен. В тази част първоинстанционното решение
следва да бъде отменено като неправилно.
По отношение на иска за
законна лихва за забава върху стойността на услугата за дялово разпределение, съдът
намира, че в общите условия към договора не е предвиден срок за заплащането й,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото липсват данни да е изпращана покана до насрещната страна, от което
следва, че този иск е неоснователен и първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в тази част за сумата от 1,83лв.
По разноските:
При този изход на спора,
право на разноски имат и двете страни съобразно уважената и отхвърлената част
от исковете.
За заповедното
производство на ищеца му се дължи сумата от 71,51лв. съразмерно на уважената
част от исковете, като за разликата над този размер до пълния присъден от
районния съд – 74,17лв., първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Ответникът не е представил доказателства за направата на разноски в заповедното
производство, поради което такива не му се дължат.
За първоинстанционното
производство на ищеца му се дължи сумата от 510,09лв. съразмерно на уважената
част от исковете, като за разликата над този размер до пълния присъден от
районния съд – 529,06лв., първоинстанционното решение следва да бъде отменено. На
ответника съразмерно на отхвърлената част от исковете му се дължи сумата от 25,32лв.
За въззивната инстанция
въззивникът – ответник е направил разноски в размер на 50лв. за държавна такса,
от които съразмерно му се дължат 2,00лв. Въззиваемата страна не е доказала
направата на разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
8815/11.01.2019г., постановено по гр. д. № 12526/2016г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 173-ти състав, В ЧАСТТА, с която е уважен предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане по отношение на П. Н.С. до размер на сумата от 26,31лв., представляваща законна лихва за
забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за периода
м.03.2014г.-м.04.2015г., както и в
ЧАСТТА, с която П. Н.С. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата над 71,51лв. до пълния присъден
размер от 74,17лв. – сторени разноски за заповедното производство, и сумата над 510,09лв. до пълния присъден
размер от 539,06лв. – направени разноски в първоинстанционното производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление:***, срещу П. Н.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата от 26,31лв., представляваща законна лихва за
забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за периода
м.03.2014г.-м.04.2015г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8815/11.01.2019г., постановено по гр. д. № 12526/2016г. по
описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 173-ти състав, В ОСТАНАЛАТА OБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П. Н.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 2,00лв., представляваща направените във
въззивното производство разноски, както и
още сумата от 19,77лв., представляваща сторените разноски пред първата
инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В частта, с която предявените искове са
отхвърлени, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД – „Т. С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.