№ 1327
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000503289 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗАД
„ОЗК застраховане“ АД, с която обжалва решение № 87 от 06.06.2024 г., постановено по гр.
д. № 374/21 г. по описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение, с което съдът е
осъдил ЗАД „ОЗК застраховане“АД да заплати на Й. И. Ц. на основание чл. 432 от КЗ
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди, настъпили следствие на пътно транспортното произшествие, станало на 08.12.2020 г.,
заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 25.05.2021 г. до
окончателното изплащане на присъдената сума, осъдил е „ОЗК застраховане“ АД да заплати
на адвокат Й. Д. и адвокат М. Д. от САК сума в размер на 2 200 лв., адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска и е осъдил ЗАД „ОЗК застраховане“АД да
заплати по сметката на Видински окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
800 лв., представляваща държавна такса в производството, от заплащането на които ищецът
е освободен.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както
и необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът не
е обсъдил възраженията за значителен принос на пострадалия. Твърди, че по делото е
безспорно установено, че ищецът е пътувал в МПС без правилно поставен предпазен колан,
1
въздушната възглавница в МПС „Интегра Бокс” не се е отворила, което индикира че Ц. не е
бил с поставен предпазен колан. Твърди, че от заключението на АТЕ се установява, че „във
всички случаи при челен удар правилно поставеният обезопасителен колан изключва удар на
главата във волана“. Прави анализ на събраните доказателства, от които прави извод, че
ищецът сам е поставил живота си в опасност, като е допринесъл за уврежданията си в
значителна степен, а това е основание за намаляване на дължимото застрахователно
обезщетение.
Оспорва и изводите на съда по отношение на размера на обезщетението.
Твърди, че не споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които същият приема че
претърпените от ищците вреди са в размер на 20 000 лева, тъй като такива не са установени
по делото. С оглед на това смята, че така определеният размер на обезщетението е
неоснователно завишен и не съответства на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД. Твърди, че съдът неправилно не е взел предвид относително лекия характер на
счупването на горния ъгъл на челюстта, както и възстановителния период при ищеца. Прави
анализ на събраните глесни доказателства. Твърди, че при определяне на размера съдът
следва да се съобрази със социално икономическата обстановка в страната именно към
датата на настъпване на увреждането. Моли съда да определи 50% принос на пострадалия за
настъпване на вредите. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното над сумата от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, както и в
частта, с която са присъдени съответни разноски за частта над посочените суми и вместо
него се постанови ново, с което да се отхвърлят исковете в тази част, като претендира и
разноски.
Въззиваемата страна Й. И. Ц. оспорва така подадената въззивна жалба.
Твърди, че жалбата е абсолютно неоснователна, тъй като в нея не се сочат никакви
аргументи и правни доводи за неправилност на решението, а само и единствено бланкетни
оспорвания и твърдения. Твърди, че са неоснователни твърденията за наличие на принос за
настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка твърди, че ищецът не е не е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат, а относно ролята на ролята на предпазния колан,
вещото лице по изготвената по делото CATЕ е посочило, че предпазният колан би изиграл
роля, ако ударът е челен и при скорост до 60 км/ч., а ако скоростта е по-висока предпазният
колан дори би могъл да нанесе допълнителни травматични увреждания, а при страничен
удар не играе никаква роля. По отношение на наведените твърдения за неправилно
определяне на размера на претърпените неимуществени вреди, като е надценил търпените
от ищеца болки и страдания, смята същото за напълно неоснователно. Твърди, че по делото
по безспорен начин са доказани получените травматични увреждания, характера, обема и
интензивността на търпените от него болки и страдания, естеството на получените травми,
както и продължителността на търпените от него болки и страдания. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и
претендира направените от него разноски пред въззивната инстанция.
С въззивна жалба адвокат М. Д. оспорва определение № 473/07.10.24 г.,
2
постановено по гр. д. № 374/21 г. по описа на Видински окръжен съд, Гражданско
отделение, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, подадена от адв.
М. Д. за изменение на решение № 87 от 06.06.24 г. постановено по гр. д. № 374/21 г., по
описа на Видински окръжен, в частта на разноските като неоснователна.
В жалбата се твърди, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
присъдено само и единствено лично на нея, тъй като по делото е представен сключен между
мен и ищеца договор по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., а такъв липсва липсва ло отношение на
адв. Й. Д.. Твърди, че в представеният списък на разноските изрично е поискано присъждане
на адвокатско възнаграждение само на нея. Ето зако моли съда да отмени атакуваното
определение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да
се измени атакуваното решение в частта за разноските, като дължимото възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ бъде присъдено само на адвокат М. Д..
Ответникът по частната жалба редовно уведомен не взима становище по нея.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение
решение № 87 от 06.06.2024 г., постановено по гр. д. № 374/21 г. по описа на Видински
окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил ЗАД „ОЗК застраховане“АД да
заплати на Й. И. Ц. на основание чл. 432 от КЗ сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили следствие на пътно
транспортното произшествие, станало на 08.12.2020 г., заедно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на
присъдената сума, като е отхвърлил предявеният иск до пълния предявен размер като
неоснователен, осъдил е „ОЗК застраховане“ АД да заплати на адвокат Й. Д. и адвокат М. Д.
от САК сума в размер на 2 200 лв., адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
иска и е осъдил ЗАД „ОЗК застраховане“АД да заплати по сметката на Видински окръжен
съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 800 лв., представляваща държавна такса в
производството, от заплащането на които ищецът е освободен.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
определение № 473/07.10.24 г., постановено по гр. д. № 374/21 г. по описа на Видински
окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248
ГПК, подадена от адв. М. Д. за изменение на решение № 87 от 06.06.24 г. постановено по гр.
д. № 374/21 г., по описа на Видински окръжен, в частта на разноските като неоснователна.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 08.12.2020
г., около 16,55 ч. е настъпило ПТП между л. а. ,.Фолксваген Каравел“, управляван от Ф. М.
Ф. с посока на движение от гр. Видин към гр. Монтана и линейка „Бокс Интегра“,
управлявана от Й. И. Ц., при следния механизъм: на излизане от с. Арчар в посока към гр.
3
Монтана, Ф. М. Ф., въпреки маркировката, забраняваща изпреварване, предприел мА.ра
изпреварване на движеща се пред него колона от тирове и преминал в насрещното платно на
движение. Водачът на линейката, движеща се в посока от гр. Монтана към гр. Видин,
възприел опасността и се изнесъл плътно в дясно на платното, но не успял да избегне удара.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в резултат на
удара пострадал ищена, който получил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура
на левия ъгъл на долна челюст, мозъчно сътресение и повърхностни травми на гръдния кош.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че пострадалия ищец е е
откаран в МБАЛ „Св.Петка“ АД, където са извършени прегледи, рентгенови снимки, а в
последствие същият е насочен за домашно лечение.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че по отношение на ПТП е образувано е ДП № ЗМ 294/20 г. по описа на ОД на МВР, пр. пр.
№ 3 130/20 г. на РП-Видин. Наказателното производство е приключило със споразумение по
НОХД № 303/24 г. на РС-Видин, по което водачът на управлявал л. а. „Фолксваген Каравел“
Ф. М. Ф. се е признал за виновен за настъпилото ПТП на 08.12.2020 г.
От заключението на назначена САТЕ се установява, че водачът на л. а.
„Фолксваген Каравел“ се е движел със скорост от 76 км/ч, а водачът на линейка „Бокс
Интегра“ се е движел със скорост от 49 км/ч, като водачът Ф. М. Ф. въпреки наличието на
маркировка, забраняваща изпреварването е предприел мА.ра изпреварване на движещи се
пред него тирове. Вещото лице дава заключение, че в момента, в който водачът на линейката
е забелязал движещият се в неговото платно лек автомобил е намалил скоростта и се е
изнесъл плътно вдясно на платното. Л. а. „Фолксваген Каравел“ се е движел с ремарке, което
се занесло вляво по посоката на движението и с предната си лява част се е ударил в задната
лява част на теглещия го автомобил. Вещото лице дава заключение, че водачът на л. а.
„Фолксваген Каравел“ е предприел тройно разминаване, но ширината на пътното платно от
7.40 м. не е позволила безаварийното разминаване на три автомобила с тези
габарити.Твърди, че ударът между лекия автомобил и линейката е прав ексцентричен удар
между предните леви части с приплъзване странично, като на линейката са повредени ляв
фар и лява страна на автомобила. Вещото лице дава заключение, че причина за ПТП е
предприетата от водача на л. а. „Фолксваген Каравел“ мА.ра „изпреварване“ без да е
осигурено достатъчно разстояние по дължината на пътя за нейното безопасно изпълнение.
По отношение на ролята на предпазен колан за водача на линейката вещото
лице твърди в заключението и в обясненията дадени в съдебно заседание, че той би изиграл
роля ако ударът е челен и прискорост до 60 км/ч, а ако скоростта е по-висока предпазният
колан дори би могъл да нанесе допълнителни травматични увреждания, а при страничен
удар не играе никаква роля. Твърди, че за водача на линейката няма данни дали е бил с
предпазен колан, но твърди че ударът не е бил челен, а страничен и има завъртане на колата
и дори да има предпазен колан, то той не би предпазил шофьора. При поставен предпазен
колан и при този удар между автомобилите ударът би бил в лявата част на главата на
шофьора на линейката.
4
В показанията си свидетелят О. П. Ц., съпруга на ишеца твърди, че на
08.12.2020 г. съпругът й се е прибрал около час и половина след като смяната му свършва в
20 ч., бил е ранен, имал е голяма синина под брадата вляво и по ребрата. Твърди, че е
разказал за инцидента и престоя в болницата. Свидетелката твърди, че е имал пукнатина на
ченето вляво и това е затруднявало храненето му дори със сламка. Твърди, че трудно
приемал храна и се е хранил само с течни храни - супи/бульони, кисело мляко и др. течни
храни, защото не е могъл изобщо да дъвче. Свидетелят твърди, че това е продължило около
седмица две като постепенно е възстановил дъвкателната си способност след около месец и
към момента няма затруднения и болки. Твърди, че първите седмици ищецът дори не е
можел да говори нормадно,защото не е можел да си движи челюстта и е изпитвал силни
болки, имал е болки и в ребрата от лямата страна и синини, които са се разнесли след повече
от месец. Свидетелят твърди, че първоначално ищецът е бил в шок, но се е оправил, не е
имал нарушения на съня, приемал е обезболяващи.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от
ищеца уточнения предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на ПТП, реализирано на 08.12.2020 г.
С атакуваното решение № 87 от 06.06.2024 г., постановено по гр. д. № 374/21 г. по
описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение, съдът е осъдил ЗАД „ОЗК
застраховане“АД да заплати на Й. И. Ц. на основание чл. 432 от КЗ сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили
следствие на пътно транспортното произшествие, станало на 08.12.2020 г., заедно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 25.05.2021 г. до окончателното
изплащане на присъдената сума, като е отхвърлил предявеният иск до пълния предявен
размер като неоснователен, осъдил е „ОЗК застраховане“ АД да заплати на адвокат Й. Д. и
адвокат М. Д. от САК сума в размер на 2 200 лв., адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска и е осъдил ЗАД „ОЗК застраховане“АД да заплати по сметката на
Видински окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 800 лв., представляваща
държавна такса в производството, от заплащането на които ищецът е освободен.
Решението е атакувано само в частта, в която съдът е присъдил обезщетение над
сумата от 10 000 лв., поради което в останалата осъдителна част и в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен е влязло в сила.
С атакуваното определение № 473/07.10.24 г., постановено по гр. д. № 374/21 г. по
описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е оставил без уважение
молбата по чл. 248 ГПК, подадена от адв. М. Д. за изменение на решение № 87 от 06.06.24 г.
постановено по гр. д. № 374/21 г., по описа на Видински окръжен, в частта на разноските
5
като неоснователна.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба и насрещна
въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира, че като
подадена в установения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт същата е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението в неговата цялост, за допустимостта му в обжалваната част, а за
правилността му единствено въз основа на въведените в жалбата основания и при
съобразяване правилното приложение на императивните материално-правни норми.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с
твърдението, че съдът не е преценил в достатъчна степен въведеното възражение за
съпричиняване, както и неправилно е определил размера на присъденото обезщетение, с
оглед на критериите и предвид обществено икономическата обстановка. Така въведените с
въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, настоящият
състав намира за частично основателни.
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на
делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), респ. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на
пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) срещу носителя на
гражданската отговорност. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното
право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги
фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един
и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на
преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди (
ТР № 1 от 30.01.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГТК на ВКС).
Успешното провеждане на преките искове на пострадалите срещу застрахователя на
деликвента се предпоставят от установяването в процеса, при условията на пълното и главно
доказване на следните предпоставки: наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството
на застрахован, както и кумулативните елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, посочени в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - действия или
бездействия, които са противоправни, наличието на вреда за ищеца, причинна връзка между
вредата и противоправните действия и вина, която се предполага. Страните не спорят по
отношение на наличието на предпоставките, с изключение на наведеното твърдение, че е
налице виновно поведение от страна на пострадалия, довело до съпричиняване за
настъпването на вредоносния резултат.
По отношение на размера на обезщетението, което е необходимо да репарира вредите
6
съдът намира, че обезщетението, което ще репарира вредите е размер на сумата от 20 000 лв.
Съгласно задължителните указания по приложението на закона, обективирани ППВС №
4/1968 г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 83/06.07.2009 г.,
постановено по т. д. № 795/08 г., решение № 158/28.12.2011 г., постановено по т. д № 157/11
г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о., решение № 66/03.07.2012 г. постановено по т. д. № 619/11 г.,
по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 124/11.11.2010 г., постановено по т. д. № 708/09 г.
по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 749/05.12.2008 г., постановено по т. д. № 387/08 г.
по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 25/17.03.2010 г., постановено по т. д. № 211/09 г.,
по описа на ВКС, Т. К., II т.о.,решение № 206/12.03.2010 г., постановено по т. д. № 35/09 г.
по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 1/26.03.2012 г., постановено по т. д. № 299/11 г. по
описа на ВКС, Т. К., ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012 г., постановено по т. д. № 916/11 г. по
описа на ВКС, Т. К., І т.о. и други, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а винаги
изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни
увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането,
продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките,
ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и
психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат
обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от
икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на
застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от
пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на
дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните
за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите,
преживените болки, страдания и емоционални преживявания.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и свидетелските
показания дават основание да се приеме, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се във фрактура на левия ъгъл на долна челюст, мозъчно сътресение и
повърхностни травми на гръдния кош. Ищецът не е бил хоспитализиран, а е насочен за
домяшно лечение. От показанията на разпитания свидетел О. Ц., съпруга на ишеца се
установява, че пукнатина на ченето вляво е затруднило храненето дори със сламка. Ищецът
трудно приемал храна и се е хранил само с течни храни за период от седмица - две като
постепенно е възстановил дъвкателната си способност след около месец и към момента няма
затруднения и болки. От същите показания се установява, че първите седмици ищецът не е
можел да говори нормално, изпитвал силни болки, имал е болки и в ребрата от лямата
страна и синини, което състояние е продължило около месец. Първоначалния шок е
преминал, като през този период и към настоящия момент няма нарушения на съня, не е
приемал е обезболяващи. Преценявайки интензитета и продължителността на болките,
ежедневните неудобства и психологическите страдания, както и липсата на трайни
физически и психически последици, настоящият състав намира, че справедливия размер на
обезщетението е сумата от 20 000 лв.
7
По отношение на второто наведено основание за незаконосъобразност на атакуваното
решение, свързано с възприетото от първоинстанционния съд лирпса на съпричиняване
настоящият състав намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се
намали. Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия. В този случай
вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. Съгласно
задължинителните разяснения, дадени с ППВС № 17/1963 г. Приложението на цитираната
разпоредба е обвързано отналичието на причинна връзка между действията/бездействията
на пострадалия и настъпвавнето на вредоносния резултат. За да се приложи разпоредбата не
е необходимо да се установи виновно поведение на пострадалия. Винаги когато
пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява
същата. Способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните
негативни последици от своите действия и бездействия е без значение за установяване на
приноса за настъпване на вредоносния резултат, тъй като преценката за наличието на
съпричиняване на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. В този смисъл са
разясненията, дадени с ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Така
цитираната задължителна практика се споделя от настоящия състав, поради което съдът
намира, че следва да се изследва въпроса относно установяването на твърдения факт, че
водачът на линейката (пострадал) е бил с поставен обезопасителен колан.
От неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че ударът между л. а.
„Фолксваген Каравел“ и линейката „Бокс Интегра“ е прав ексцентричен удар между
предните леви части с приплъзване странично, като на линейката са ударени ляв фар и лява
страна на автомобила. От друга страна вещото лице дава категорично заключение, че в
момента на удара ленийката се е движила със скорост от 49 км/ч. С оглед на така
установените категорични факти настоящият състав не споделя даденото от вещото лице
заключение, че дори правилно поставения колан не би предпазил шофьора на линейката.
Този извод противоречи логически на установените факти и не почива на формалната
логика. Вещото лице твърди, че поставеният предпазен колен би могъл да съхрани водача,
ако скоростта на движение е била до 60 км/ч, а в действителност скоростта е била по-малка.
От друга страна обосновава извода си с твърдението, че ударът не е бил челен, което
противоречи на даденото по-горе заключение, че ударът е прав, ексцентричен между
предните леви части. Не може да се сподели разбирането, че предпазния колан би имал роля
само и единствено при деректен челен сблъсък по цялата част на автомобилите, което е
възможно, но не често повтарящо се събитие. С оглед на изложеното настоящия състав
намира, че с бездействията си (непоставянето на предпазен колан) ищецът е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, като между бездействията и резултата е налице
пряка причинна връзка. Релевираното възражение за съпричиняване е основателно и
доказано, поради което следва да се уважи. Размерът на това съпричиняване съдът в
настоящия си състав намира за 25%, поради което определеният размер следва да бъде
8
намален със сумата от 5 000 лв., за които предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното решение е
незаконосъобразно в частта над сумата от 15 000 лв. и като такова следва да се отмени, а
иска за неимуществени вреди се отхвърли за сумата от 5 000 лв. като неоснователен.
По допустимостта и основателността на подадената частна жалба срещу определение
№ 473/07.10.24 г., постановено по гр. д. № 374/21 г. по описа на Видински окръжен съд,
Гражданско отделение:
Така подадената частна жалба съдът намира за допустима, като подадена в установените
срокове и от лигитимирано лице. В същата са наведени доводи за незаконосъобразност на
определението свързани с твърдението, че адвокатското възнаграждение следва да се
присъди само на единия адвокат, тъй като само той е подал списък с разноските. Наведените
доводи за незаконосъобразност настоящият състав намира за неоснователни.
Съгласно задължителното тълкуване на чл. 78 от ГПК, в т. 2 от Тълкувателно решение
6/06.11.2013 г. по тълк. д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, когато страната иска присъждане на
разноски, тя следва да представи списък по чл. 80 от ГПК. Когато страната е била
представлявана от двама процесуални представители, двама адвокати, с представянето на
списък и с посочване на разхода в него, страната избира кое от заплатените от нея или
следващите се възнаграждения за процесуален представител, следва да се заплати. В случая
видно от доказателствата по делото страната е била представлявана от двама адвокати, по
реда на чл. 38 от ЗАдв. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в случаите, когато
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз оказва безплатно адвокатска помощ, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което
възнаграждение следва да се определи в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Представеният списък с разноските е
претендирано възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца без в него да
е посочен разхода (същият се определя от съда), както и без да е посочен в чия полза се
претендира. Обстоятелството, че адвокатското възнаграждение се присъжда в полза на
адвоката, оказал безплатна помощ, не променя съществото на изявлението направено от
страната, че същата претендира репариране на разноските. С оглед на това настоящият
състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че след като не е посочен разхода, т. е.
не е направен избор от страната, то дължимото адвокатски възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ следва да се присъди в полза на двамата. Законът не предвижда
осъществяването на контрол и намеса в отношенията между двамата адвокати осъществили
безплатната правна помощ. С произнасянето по повдигнатия въпрос съдът би нарушил
диспозитивното начало, тъй като съдът е задължен да разреши повдигнатия правен спор, а
не разпределя между различните адвокати осъществили безплатната помощ дължимото на
всеки един от тях възнаграждение, съобразно обема на оказаната помищ и извършените
процесуални действия.
9
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът намира, че
такива се дължат на страните, вкл. и за оказаната безплатна правна помощ. Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща размера на
внесена държавна такса, съобразно уважената част от въззивната жалба, както и сумата от
800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, предвид релевираното възражение за
прекомерност. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П. З. П. сумата от
800 лв.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 87 от 06.06.2024 г., постановено по гр. д. № 374/21 г. по описа на
Видински окръжен съд, Гражданско отделение, в частта в която съдът е осъдил ЗАД „ОЗК
застраховане“АД да заплати на Й. И. Ц. на основание чл. 432 от КЗ над сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили
следствие на пътно транспортното произшествие, станало на 08.12.2020 г., заедно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 25.05.2021 г. до окончателното
изплащане на присъдената сума, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. И. Ц., ЕГН: ********** от гр. *** срещу ЗАД
„ОЗК застраховане“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5 иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата от
5 000 (пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, настъпили следствие на пътно транспортното произшествие, станало
на 08.12.2020 г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
25.05.2021 г. до окончателното изплащане на присъдената сума като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87 от 06.06.2024 г., постановено по гр. д. №
374/21 г. по описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение в останалата обжалвана
част, като правилно и законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 473/07.10.24 г., постановено по гр. д. №
374/21 г. по описа на Видински окръжен съд, Гражданско отделение, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Й. И. Ц., ЕГН: ********** от гр. *** да заплати на ЗАД „ОЗК
застраховане“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5 сумата от 100 (сто) лв., представляваща държавна такса съобразно
10
уважената част от въззивната жалба, както и да заплати сумата от 800 (осомстотин) лв.,
представляваща размера на възнаграждението за един адвокат.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК застраховане“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати в полза на адвокат П. З.
П. сумата от 800 (осемстотин) лв., на основание ч(л. 38 от ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11