№ 564
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20221001000197 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 369303 от 13.12.2021г. по описа на
Софийски апелативен съд, на „СИМОВ И СИЕ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
решение №261511 от 17.11.2021г., постановено по т.д. № 1268 по описа за 2020г. на
Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав, с което е признато за установено по
предявените от ищеца „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК *********, срещу ответника „СИМОВ И СИЕ“
ЕООД, ЕИК *********, отрицателни установителни искове с правно основание по чл.124,
ал.1 ГПК, във вр. чл.439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника следните вземания: по
издаден изпълнителен лист от 30.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа на РС -
Ловеч, в размер на сумите - 162 841.55 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.12.2015г. до изплащане на вземането, и 7 156.83 лв. - разноски,
както и вземанията по изпълнителен лист от 30.12.2015 г. издаден по ч.гр.д.№2535/2015г.
по описа на PC - Ловеч, в размер на сумите: 71 000 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.12.2015г. до изплащането й, както и сумата от
3520 лв. -съдебни разноски, и „СИМОВ И СИЕ“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на ищеца „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК *********, на основание чл.78. ал.1 ГПК, сумата от
9 780.73 лв. съдебни разноски.
Въззивникът обжалва решението изцяло, като неправилно и необосновано, по
подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено и да бъде постановено
1
решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани исковите претенции
на „ПЕТРОЛ“АД.
Твърди, че поради неправилна преценка на фактите по делото, неправилни и
необосновани са правните изводи на съда по спорния въпрос, относно погасяване правото на
кредитора да претендира вземанията си и спрямо задължилия се поръчител.
Според него, първоинстанционният съд не е съобразил:
-качеството на поръчител на „ПЕТРОЛ“ АД в договорните отношения между
„СИМОВ И СИЕ“ ЕООД и „ЕЛИТ ПЕРТОЛ“ АД /н/;
-ангажираната от „СИМОВ И СИЕ“ ЕООД, в срока по чл.147 ЗЗД, поръчителската
отговорност на „ПЕТРОЛ“ АД за вземанията по договора за цесия;
- открито производството по несъстоятелност срещу „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД;
- решението, с което са признати за дължими вземанията на „СИМОВ И СИЕ“ ЕООД
срещу „ПЕТРОЛ“ АД, е постановено, вкл. и влязло в сила, след решението, с което е
обявена неплатежоспособността на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД и е открито производство по
несъстоятелност;
- производството по несъстоятелност срещу „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД не е приключило
вкл. и към настоящия момент
- страни по ч.гр.д.№2534/2015г. и ч.гр.д.№ 2535/2015г. на PC Ловеч, вкл. в
производството по чл. 420 ГПК, са „СИМОВ И СИЕ“ ЕООД и „ПЕТРОЛ“ АД.
- в производството по установителния иск, по искане на „ПЕТРОЛ“ АД, е привлечено
като трето лице помагач на страната на ответника „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД /н/ - главен длъжник
по договора за цесия.
Твърди, че в случая не са приложими чл. 637 ТЗ, чл. 685 и чл. 688 ТЗ: решението, с
което е открито производството по несъстоятелност на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, е постановено
след даване ход на устните състезания и приключване на съдебното дирене пред въззивния
съд, разглеждащ производството по установителния иск; чл.637, ал.1 ТЗ изисква
при съдебните и арбитражни производства, заварени от решението за откриване
на производство по несъстоятелност и подлежащи на спиране, длъжникът да има качеството
ответник.
Поради несъобразяване качеството на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД /н/ в приключилото
производство по установителния иск срещу „ПЕТРОЛ“ АД - трето лице помагач, а не
ответник, първоинстанционният съд погрешно е приел, че се „установи наличието на
висящо производство по предявените искове по чл. 422 ГПК към момента на
постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу
Елит Петрол АД и публикуването му в търговския регистър“; „налице са били
предпоставките на чл. 637 ТЗ, като кредиторът „СИМИВ И СИЕ ООД е разполагал с
процесуалната възможност да иска спиране на исковото производство, като впоследствие да
предяви вземанията си в производството по несъстоятелност“.
2
Отговорността на „ПЕТРОЛ“ АД като поръчител, може да бъде
ангажирана на самостоятелно основание, което е направено и са издадени
изпълнителни основания - изпълнителни листове по ч.гр.д. № 2534/2015г. и ч.гр.д.№
2535/2015 г. на ОС Ловеч.
Откриването на производство по несъстоятелност срещу „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ /н/, който
от своя страна участва в производството по установителния иска като трето лице помагач на
страната на ответника „ПЕТРОЛ“ АД, е обстоятелство, напълно ирелевантно по отношение
завеждането на дела срещу поръчителя.
Наличието на влязлото в сила съдебно решение, с което е установена дължимостта
на вземането срещу „ПЕТРОЛ“ АД по заповедите за незабавно изпълнение и издадените
изпълнителни листове. Съгласно чл.691 ТЗ не може да се оспорва вземане, което
е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Въззивникът е разполагал с влязъл в сила съдебен акт срещу „ПЕТРОЛ“ АД едва
след като е изтекъл срока по чл. 685 ТЗ. Не е налице и хипотезата на чл.739, ал. 1 ТЗ, която
установява последици, настъпването на които е обвързано с приключване на производството
по несъстоятелност, а не със срока за предявяване на вземанията на кредиторите по
чл.685, ал.1 ТЗ. Самото пропускане на срока за предявяване на едно вземане не води
автоматично до погасяването му, съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК *********, е представил отговор на
въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно
за допустимост и правилност на решението, по подробно изложени съображения.
В последното по делото съдебно заседание претендира направените разноски –
направените пред първата инстанция, които не са му присъдени по неоснователни мотиви,
така и направените пред настоящата съдебна инстанция.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
С искова молба вх. №68039 от 10.07.2020г. по описа на СГС „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК
*********, е предявил кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.124 ГПК, вр. с чл.439 ГПК, срещу „СИМОВ И СИЕ“ ЕООД, ЕИК *********,
за признаване за несъществуващи на вземанията на „СИМОВ И СИЕ“
ЕООД срещу „ПЕТРОЛ“АД в размер на 162 841,55 лв., ведно със законната лихва от
29.12.2015г. до датата на изплащане на вземането и разноски в размер на 7 156,83 лв., за
които е издаден изпълнителен лист от 30.12.2015г. по ч.гр.д. №2534/2015г. по описа на
Районен съд - Ловеч, както и вземанията на „СИМОВ И СИЕ“ ЕООД срещу „ПЕТРОЛ“ АД
в размер на 71 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: 1 420
лв. - платена държавна такса и 2 100 лв. адвокатско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от 30.12.2015г. по ч.гр.д. №2535/2015 г. по описа на Районен съд –
Ловеч.
3
Исковете са основани, на твърдения за настъпили нови обстоятелства по смисъла
на чл.439 ГПК, които са правопогасяващи по отношение на вземанията на
„СИМОВ И СИЕ“ ЕООД спрямо „ПЕТРОЛ“ АД.
По отношение на главния длъжник, цесионера „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК:
********* - страната по Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 17.10.2014 г., за
изпълнението на чийто задължения „ПЕТРОЛ“ АД е поръчителствало, е открито
производство по несъстоятелност с Решение №24 от 08.05.2018 по т.д.
№18/2018 г., по описа на Окръжен съд - Видин, обявено в търговския регистър на
09.05.2018г., в което производство „СИМОВ И СИЕ“ ООД /понастоящем ЕООД/ е следвало
да предяви всички свои вземания срещу главния длъжник „ЕЛИТ ПЕРОЛ“ АД
„СИМОВ И СИЕ“ ЕООД е предявило в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ
в производството по несъстоятелност на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД само вземане
в размер на 71 000 лв. по Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 17.10.2014 г.,
сключен между „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД и „СИМОВ И СИЕ“ ООД, както и законна лихва в
размер на 19 346,67 лв. за периода от 03.09.2015г. до 08.05.2018 г., законна лихва
в размер на 1 818.07 лв. за периода от 08.05.2018г. до 07.08.2018 г. и законната
лихва от 07.08.2018г. до окончателното погасяване на задължението, но същите се са приети
от синдика и са включени в списъка на неприетите вземания. Срещу съставения списък и
неприемането на вземането не е подадено, възражение по реда на чл.690 ТЗ и не може да
бъде предявен иск по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, т.е. тези вземания не подлежат на
принудително изпълнение и предстои да се погасят на основание чл. 739 ТЗ.
Вземането на „СИМОВ И СИЕ“ ООД в размер на 162 841,55 лв. по Договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ от 17.10.2014 г.. ведно със законната лихва от 29.12.2015г.
до датата на изплащане на вземането и разноски в размер на 7 156,83 лв. също вече не
подлежи на принудително изпълнение и предстой да се погаси на основание чл. 739 ТЗ, тъй
като въобще не е било предявено в производството по несъстоятелност - чл.739, ал.1 ТЗ.
В чл.146, ал.3 ЗЗД е регламентирано специално основание за погасяване на
поръчителството - когато поради виновни действия на кредитора, поръчителят не може да
встъпи в правата му и съответно не би могъл да получи удовлетворение от длъжника.
Невъзможността за суброгиране на поръчителя в правата на удовлетворения кредитор
трябва да е окончателно настъпила. Такава невъзможност е налице и когато вземането на
кредитора вече не се ползва с изпълнителна сила, като в конкретния случай.
Бездействието на „СИМОВ И СИЕ“ ЕООД за предявяване, респ. установяване
съществуването на претендираните вземания му в рамките на производството по
несъстоятелност на главния длъжник „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД са довели до там, че то няма
изпълняеми права спрямо главния длъжник. А всичките му вземания срещу „ЕЛИТ
ПЕТРОЛ“ АД ще бъдат погасени по силата на чл.739, ал.1 ТЗ с приключване на
производството по несъстоятелност. Не съществува правна възможност за „саниране“ на
бездействието на кредитора „СИМОВ И СИЕ“ ЕООД в производството по несъстоятелност
на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД
4
Акцесорността на поръчителството предпоставя съществуващо главно задължение
към момента на ангажиране на отговорността на поръчителя и възможност поръчителят да
се суброгира в правата на удовлетворения кредитор. Предвид разпоредбата на чл.139 ЗЗД,
съгласно която ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи,
или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното
задължение, в конкретния случай отговорността на „ПЕТРОЛ“ АД като поръчител не може
да бъде ангажирана, тъй като изобщо не съществува главен дълг, за който да се
поръчителства - той се е погасил поради бездействието на кредитора „СИМОВ И СИЕ“
ООД. „СИМОВ И СИЕ“ ООД вече няма право на принудително изпълнение по отношение
на главния длъжник „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД. Съответно, по силата на чл.139 ЗЗД, „ПЕТРОЛ“
АД не може да отговаря за повече, отколкото отговаря „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, респ. и
неговата отговорност е отпаднала изцяло.
Ответникът „СИМОВ И СИЕ“ ЕООД, ЕИК *********, е оспорил предявените
искове, като недопустими, евентуално неоснователни, по подробни изложени
съображения в отговора на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал представените
по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел
предявените искове за допустими, а разгледани по същество за основателни.
Съдът е приел за установено възникнало облигационно правоотношение между
Симов и Сие ООД и Елит Петрол АД /н./ - цесионер по сключен между тях Договор за
цесия от 17.04.2014г. с предмет на договора - прехвърляне на вземания на цедента към КГБ
АД /н/ в общ размер на 636 678.32 лв. С Договор за поръчителство от 30.04.2015г. ищецът
Петрол АД е поел задължението да изпълни в качеството си на поръчител на
задълженията на Елит Петрол АД /н/ за събиране на вземанията по договора за цесия.
Безспорен е факта на валидно възникналото правоотношение по договора за цесия, както и
че длъжникът е надлежно уведомен за това, в съответствие с разпоредбата на чл.
99, ал. 3 ЗЗД.
За събиране на част от вземанията по процесния договор за цесия,
обезпечени с договора за поръчителство, са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.12.2015г., по ч.гр.д.
№2534/2015г. по описа на РС - Ловеч, за сумите - 162 841.55 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 29.12.2015г. до изплащане на вземането и
7 156.83лв. - разноски за производството, както и Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
30.12.2015г. по ч.гр.д.№2535/2015г. по описа на PC - Ловеч за
сумата от 71 000 лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.12.2015г.
до изплащането й. както и сумата от 3 520 лв. - съдебни разноски. По възражения от
длъжника по реда на чл.414 ГПК, за установяване вземанията по заповедните
производства са предявени искове по реда на чл.415 ГПК, които са изцяло уважени с
5
влязло в сила решение №154/10.07.2018г. по в.т.д.№255/2017г. по описа на АС -
В. Търново.
Открито е производство по несъстоятелност срещу придобилия вземането въз основа
на договора за цесия - Елит Петрол АД, след сключването му и въз основа на
съдебно решение от 08.05.2018г., постановено по т.д.№ 18/2018 г. по описа на ОС
- Видин.
Прието е за установено, наличието на висящо производство по предявените искове по
чл. 422 ГПК към момента на постановяването на решението за откриване на производство
по несъстоятелност срещу Елит Петрол АД и публикуването му в търговския регистър.
Налице са предпоставките на чл. 637 ТЗ, като кредиторът Симов и Сие ООД е
разполагал с процесуалната възможност да иска спиране на исковото производство и
да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност.
Вземанията по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа на
РС-Ловеч, за сумите -162 841.55 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея.
считано от 29.12.2015г. до изплащане на вземането и 7 156.83 лв. - разноски за
производството, не са били предявени в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ.
Предявени са вземанията по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.12.2015г. по ч.гр.д.№2535/2015г.
по описа на PC - Ловеч за сумата от 71 000 лв. - главница, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 28.12.2015 г. до изплащането й, както и сумата от 3520 лв. - съдебни
разноски, като същите са били включени в допълнително изготвен списък на неприетите
вземания, срещу който не се установява да са постъпили възражения в срока по чл.
690, ал. 1 ТЗ.
Производството по предявените искове по чл. 422 ГПК е приключило след откриване
на производството по несъстоятелност, което не касае допустимостта на производството, а
единствено възможността за погасяването на претендираните вземания, при
непредявяването им в сроковете за това, каквато хипотеза съдът приема да е налице относно
вземанията по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 30.12.2015г., по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа на РС-Ловеч. Непредявените в
сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ вземания на кредиторите, се погасяват, като същите не
разполагат с правото за принудителното им събиране.
Включените в списъка на неприетите вземания по Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.12.2015г. по ч.гр.д.№2535/2015г.
по описа на PC - Ловеч, съдът намира, че не легитимират лицето, в чиято полза е издадена
заповедта за изпълнение като кредитор. Вземането му като предявено извън срока за
това, е било прието от синдика като погасено и недължимо и на това основание
включено в списъка на неприетите вземания.
В чл. 147 ЗЗД е установен шестмесечен срок след настъпване падежа на вземането, в
който кредиторът може да предяви вземането си срещу поръчителя, като в случай че не
6
упражни правото си в този срок. същият губи процесуалната възможност за това. Срокът е
преклузивен и е свързан с погасяване правото на иск срещу поръчителя. Такъв е характерът
на сроковете, съгласно разпоредбата на чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ за предявяване на
вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност, а именно че с изтичането
им се погасява процесуалното право за предявяване на вземанията в производството по
несъстоятелност, като същевременно материалното право продължава да съществува.
Доколкото в производството е установено, че вземанията предмет на отрицателните
установителни искове не са били предявени в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ в
производството по несъстоятелност срещу длъжника „Елит Петрол“АД, погасено е правото
на принудителното им събиране, включително и по отношение на солидарния длъжник -
поръчител по договора, послужил като основание за ангажиране отговорността на ищеца в
производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Във въззивното производство не са представени и приети нови доказателства, които
да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК
от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателните правомощия
на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата,
на които се основава иска, и търсената защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Предявени са искове с правно основание чл.124 ГПК, вр. с чл.439
ГПК, за установяване на несъществуващи вземания по изпълнителни
листове, във връзка с които е образувано изпълнително производство – изп. д. №
20208790400600 по описа на ЧСИ В. П..
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че :
7
- „СИМОВ И СИЕ“ ООД, ЕИК – цедент, и „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД – цесионер,
са сключили договор за прехвърляне на вземания /цесия/от 17.10.2014г./л.39/, с
предмет на договора - прехвърляне на цесионера частично на вземания на цедента към
КТБ АД /н./ по Договор №38317 за стандартен срочен депозит от 28.10.2013г., при общ
размер на прехвърлените вземания от 636 678.32 лв.
- „СИМОВ И СИЕ“ ООД – кредитор, и „ПЕТРОЛ“ АД - поръчител, са сключили
договор за поръчителство от 30.04.2015г./л.38/, по силата на който поръчителят
се е задължил да поръчителства за изпълнение на задълженията на „ЕЛИТ
ПЕТРОЛ“ АД, произтичащи от Договор за цесия от 17.10.2014г.
- със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 30.12.2015г., издадена по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа на
РС - Ловеч, е разпоредено „ПЕТРОЛ“ АД да заплати на „СИМОВ И СИЕ“
ООД сумите от : 162 841.55 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 29.12.2015г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 7 156.83 лв. Въз
основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 30.12.2015г. за
присъдените суми.
- представен е изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение
№ 1610/30.12.2015г. по ч.гр.д.№2535/2015г. по описа на PC – Ловеч, с който е
разпоредено „ПЕТРОЛ“ АД да заплати на „СИМОВ И СИЕ“ ООД сумите от : 71 000 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.12.2015 г. до изплащането й,
както и разноски по делото: 1 420,00лв. – платена държавна такса, и 2100лв. – адвокатско
възнаграждение.
- с покана за доброволно изпълнение от 11.06.2020г., издадена
по изп.д. № 20208790400600 по описа на ЧСИ В. П., „ПЕТРОЛ“ АД е
поканено да изплати сумите по издадените изпълнителни листа.
- с решение № 24 от 08.05.2018г., постановено по д.н.№ 18 по описа за 2018г.
на Видинския окръжен съд, на основание чл. 630, ал.1 ТЗ е обявена
неплатежоспособността на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК *********, и е открито производство
по несъстоятелност на дружеството.
- представен е списък на приетите предявени вземания и 2 бр. списък на неприети
предявени вземания, като в единият е включено предявено вземане от „СИМОВ И СИЕ“
ООД сумите от: 71 000 лв. - главница, 1 818,07лв. – законна лихва от 08.05.2018г.-
07.08.2018г., и законна лихва от 07.08.2018г.
- с решение № 154 от 10.07.2018г., постановено по в.т.д. № 255/2017г.
на Великотърновския апелативен съд, е отменено изцяло решение № 25 от
15.05.2017г. на Окръжен съд - Ловеч, постановено по т.д.№ 22/2016г. по описа на
същия съд, вместо което е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК
съществуването на вземания на „СИМОВ И СИЕ“ ООД срещу „ПЕТРОЛ“ АД, по силата на
договор за поръчителство от 30.04.2015г., за които са издадени заповед за изпълнение
8
на парично задължение № 1612 от 30.12.2015г. по ч.гр.д.№2534/2015г. на Районен
съд Ловеч и заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№2535/2015г. на Районен съд Ловеч, подробно индивидуализирани по размер в решението
/л.155 и л.167/. В решението е посочено, че е постановено при участието на
„ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК *********. С определение № 210 от 10.04.2020г.,
постановено по т.д.№ 418/2019г. на ВКС, ТК, второ отделение, не е допуснато до
касационно обжалване решение № 154 от 10.07.2018г., постановено по в.т.д.№255/2017г.по
описа на АС - Велико Търново.
- представено е удостоверение от синдика на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК *********
/л.312/, с което се удостоверява, кога са изтекли сроковете по чл.690, ал.1, вр. с чл.689 и
чл. 686, ал.1 ТЗ и дали е постъпило възражение в срока по чл. 690, ал.1 ТЗ от
„СИМОВ И СИЕ“ ЕООД, съответно какви вземания са предявени от „СИМОВ И СИЕ“
ЕООД, в кой списък са включени същите и постъпило ли е възражение срещу списъците на
синдика от „СИМОВ И СИЕ“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда не
споделя изводите на първоинстанционният съд за основателност на предявените
искове по следните съображения.
Основателни са възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба
и поддържани с въззивната жалба, че не налице предпоставките на чл.439, ал.2 ГПК -
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, които да са погасили самото материално право.
Страните спорят реализирал ли ответникът своевременно правата си по
договора за поръчителство срещу ищеца, предвид откритото производство по
несъстоятелност на главния длъжник, в което той не е предявил вземанията си срещу
главния длъжник, съответно какви на правните последици за страните, предвид от
проведените заповедни производства от ответника срещу ищеца, съответно производства по
реда на чл. 422 ГПК, в което е взел участие и главния длъжник, като подпомагаща
страна на ищеца.
Според настоящият състав на съда, след като процесните вземания на ответника
към ищеца по договора за поръчителство от 30.04.2015г. са съдебно предявени и
установени с влязъл в сила съдебен акт преди откриването на производство по
несъстоятелност на главния длъжник, което се установява от представените по делото
доказателства, не може да се приеме, че непредявяването на вземанията на ответника
към главния длъжник по договор за прехвърляне на вземания /цесия/от
17.10.2014г. в производството по несъстоятелност, което не е спорно, води до
погасяване на правата на ответника към ищеца, съответно да обоснове наличието
на предпоставките на чл. 439, ал.2 ГПК.
Това е така, тъй като поръчителят отговаря по самостоятелно правоотношение
с кредитора, като предвид солидарният характер на задължението на поръчителя
9
/чл.141 ГПК/ кредиторът преценява чия отговорност и в какъв обем да ангажира при
неизпълнението на главния дълг. В случая кредиторът - ответник в производството, е
решил да ангажира отговорността на поръчителя - ищец в производството, като не е спорно,
а и се установява от доказателствата по делото, че към момента на съдебното предявяване на
претенциите по отношение на главния длъжник не е открито производство по
несъстоятелност. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че в
развилите се производства по чл.422 ГПК главният длъжник е взел участие, като трето лице
помагач на ответника – поръчител, което следва да бъде съобразено при преценка на
приложимостта на разпоредбите на чл. 637 ТЗ.
Ищецът е обосновал иска си с приложението на разпоредбата на чл.146, ал.3 ЗЗД
и непредявяването на вземанията на ответника към главния длъжник по договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.10.2014г. в производството по несъстоятелност,
но тезата му не може да бъде споделена, предвид самостоятелният характер на
неговата отговорност, която както бе отбелязана е съдебно предявена и установена.
Дори и да се приеме, че следва да бъде изследван въпроса налице ли са
предпоставките на чл.146, ал.3 ЗЗД, предвид непредявяването на вземанията на
ответника към главния длъжник по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
17.10.2014г. в производството по несъстоятелност в сроковете по чл.685 и
чл.688 ТЗ, това не променя направения извод, че отговорността на ищеца не е отпаднала.
Това е така, тъй като видно от доказателствата по делото ответникът е предявил съдебно
вземанията си по договора за поръчителство към ищеца преди образуването на
производството по несъстоятелност срещу главния длъжник, което се установява от
номерата на делата и издадените заповеди за изпълнение и изпълнителни листа, т.е. не може
да се приеме, че са налице виновни действия от страна на ответникът, поради които
поръчителят не може да встъпи правата му и да получи удовлетворение от длъжника.
Непредявяването на вземанията срещу главният длъжник в производството по
несъстоятелност от ответника, съответно не подаването на възражение в срока
по чл.690, ал.1 ТЗ по отношение на вземането, което е предявено но е включено в
списък на неприети вземания, също не може да се приеме, като виновно поведение от страна
на ответника по смисъла на чл. 146, ал.3 ЗЗД , тъй като това е негово право, а не
задължение. Да се приеме противното е неправилно, тъй като кредиторът ще търпи
неблагоприятни правни последица от неупражняване на правата, а не на задължения,
в какъвто смисъл не следва да се тълкуват разпоредбите на закона.
Като допълнително основание по отношение преценката на
поведението на ответника следва да се има в предвид, че в развилото се производство по
чл.422 ГПК с предмет установяване съществуването на процесните вземания, във връзка с
които са издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листа, послужили като основание
за образуване на процесното изпълнително производство, са взели участие
всички страни: кредитор - ищец в производството по чл.42 ГПК; поръчител - ответник в
производството по чл.422 ГПК; главен длъжник - трето лице помагач на страната на
ответника, т.е всички страни по свързаните правоотношение са знаели за упражнените права
10
от кредитора срещу поръчителя, като съответно са обвързани от решението при
съобразяване на разпоредбите на чл.223, ал.1 и ал.2 ГПК. От изложеното следва
извод, че ако поръчителят е искал да се суброгира в правата на кредитора и да
реализира същите в производството по несъстоятелност на главният длъжник е могъл да
реализира това свое право, като извърши съответното процесуални действие в
производството по чл.422 ГПК и предяви правата си в преклузивните срокове по чл.685 и
чл. 688 ТЗ, т.е. ако в случая се приеме, че поръчителят не може да встъпи в правата на
кредитора, поради изтичането на срокове по чл. 685 и чл. 68 ТЗ, то това е в следствие на
неупражняване на права от негова страна, а не на неизпълнение на задължения на
кредитора.
В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 637, ал.1 ТЗ, тъй като
производството по чл. 422 ГПК не е срещу главният длъжника, т.е. в това производство
той няма качеството ответник, което се изисква от закона, за да бъде спряно производството
със съответните правни последици.
Доколкото в исковата молба се твърди, че в резултат от бездействието на кредитора в
производството по несъстоятелност на главния длъжник вземанията му спрямо поръчителя
са се погасили изцяло, следва да се обсъди налице ли са предпоставките на чл.147 ТЗ.
В случая първоинстанционният съд за да мотивира решението си е приел именно това,
че след като кредиторът е пропуснал да претендира вземанията си от главния
длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, в сроковете
по чл. 685 и чл.688 ТЗ, то след изтичането на шестмесечния преклузивен срок от
изтичането на сроковете е погасено правото им на принудително събиране, включително и
по отношение на солидарния длъжник- поръчител по договора, послужил като
основание за ангажиране на отговорността на ищеца в производството. Този извод на
първоинстанционният съд не може да бъде споделен, тъй като видно от
доказателствата по делото в случая отговорността на поръчителя е ангажирана преди
откриването на производството по несъстоятелност на главния длъжник, в развилите се
заповедни производства, съответно в производството по чл.422 ГПК, поради което
срокът по чл. 147 ГПК не може да се приеме за изтекъл, съответно не може да се приеме че
са налице предпоставките по чл.439, ал.2 ГПК, поради погасяване на задължението на
поръчителя към кредитора, включително и при съобразяването с Решение №
93 от 2.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 53672/2015 г., IV г. о., ГК. В цитираното
решение ВКС изрично е посочил от кой момент започва да тече срока по
чл.147 ЗЗД – „след изтичането на сроковете по чл. 685, ал. 1 и съответно по чл.688, ал. 1
ТЗ“, и как се е отразило това на правата на страните – „ същият в случая е изтекъл на
30.03.2013 г., а заявлението за издаване заповед за изпълнение срещу поръчителите е
постъпило в съда на 04.07.2017г., т. е. след като е отпаднала тяхната отговорност, поради
което липсват предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу
ответниците -поръчители /т. 4б от ТД№ 4/2013г. ОСГТК на ВКС/ и предявеният срещу тях
иск за установяване съществуването на вземане на банката към тях следва да се отхвърли
11
като неоснователен“. От анализа на посоченото е видно, че това решение на
ВКС не е относимо към процесния случай, а ако трябва да бъде съобразено, то същото е в
подкрепа на изводите на настоящият състав на съда, тъй като, според
представеното удостоверение от синдика на „Елит Петрол“ АД, находящо се на л.312 от
делото, срокът по чл.688 ТЗ е изтекъл на 13.08.2018г. – към която дата заявленията за
издаване на заповеди за изпълнение срещу поръчителя несъмнено са били
постъпили в съда и към която дата е имало решение по исковете по чл.422 ГПК постановено
въззивният съд - решение № 154 от 10.07.2018г., постановено по в.т.д.№255/2017г. на
Великотърновския апелативен съд, с което е признато за установено съществуването на
процесните вземания, за което всички страни в свързаните правоотношения са знаели, тъй
като са взели участие в производството, от което следва извод, че
отговорността на поръчителя не е отпаднала.
Неоснователни са и основанията на ищеца въведени с исковата молба, че при
преценка на основателността на предявените искове следва да бъдат
съобразени - определение №422 от 12.07.2016 г. по в.ч.гр.д. №95/2016 г., по
описа на ОС - Ловеч, с което съдът е отменил като незаконосъобразно
разпореждането за издаване на заповед за изпълнение №1610/30.12.2015г. на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №2535/2015 г., по описа на
Районен съд - Ловеч и на самата заповед, както определение № 424 от 12.07.2016 г. по
в.ч.гр.д. №94/2016 г. по описа на ОС – Ловеч, с което съдът е отменил като
незаконосъобразно разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№2534/2015 г., по описа на Районен съд - Ловеч и самата заповед. Това е така, тъй като с
диспозитива на влязло в сила решение № 154 от 10.07.2018г., постановено по в.т.д.
№255/2017г. на Великотърновския апелативен съд съдът изрично е постановил, че
признал съществуването на вземане „за което е издадена заповед за парично задължение №
1612 от 30.12.2015г. по ч.гр.д. №2534/2015г. на Районен съд Ловеч“, съответно на вземане
„за което е издадена заповед за парично задължение ч.гр.д.№2535/2015г. на Районен съд -
Ловеч“, което е задължително за съда, на основание чл.297 ГПК и същото
е в подкрепа на изводите на съда, че към 13.08.2018г. – заявленията за издаване на заповеди
за изпълнение срещу поръчителя са постъпили в съда.
По изложените съображения и погасяването на непредявените в производството
по несъстоятелност на главния длъжник вземания и неупражнените права по
смисъла на чл.739, ал.1 ТЗ също не може да обоснове премяна в направените
изводи. Отговорността на поръчителя е ангажирана от кредитора на самостоятелно
основание, без да е налице нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.3 ЗЗД и преди
изтичане на срока по чл.147 ЗЗД, като в случая откриването на производство по
несъстоятелност по отношение на главния длъжник, предвид извършените от страните
действия във времето, подробно анализирани по-горе, на обосновават извод за наличие на
предпоставките по чл. 439, ал.2 ГПК - факт, настъпил след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
12
Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че предявените искове са
неоснователни.
Поради несъвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд
обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно, и да бъде постановено решение, с което предявените искове
бъдат отхвърлени, като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати
направените разноски от ответника в настоящето производство в размер на 4 890,37лв. за
държавна такса за въззивното производство, за които е представен списък за разноските.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл. 2 ГПК и чл. 272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №261511 от 17.11.2021г., постановено по т.д. № 1268 по
описа за 2020г. на Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав, с което е признато за по
предявените от ищеца „Петрол"АД, ЕИК *********, съд. адрес - гр. Ловеч, ул. „Търговска“
№ 12, срещу ответника „Симов и Сие“ ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Апостол Карамитев“ № 2Б, отрицателни
установителни искове с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.439 ГПК, че
ищецът не дължи на ответника следните вземания: по издаден изпълнителен лист от
30.12.2015г. по ч.гр.д.№ 2534/2015г. по описа на РС - Ловеч, в размер на сумите -
162 841.55 лв. -главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.12.2015г. до
изплащане на вземането и 7 156.83 лв. - разноски, както и вземанията по изпълнителен лист
от 30.12.2015г. издаден по ч.гр.д.№2535/2015г. по описа на PC - Ловеч, в размер на
сумите: 71 000 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.12.2015г.
до изплащането й, както и сумата от 3520 лв. -съдебни разноски, и ответника
„Симов и Сие“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. Апостол Карамитев“ № 2Б, е осъден да заплати на ищеца
„Петрол“АД, ЕИК *********, съд. адрес - гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 12, на основание чл.
78. ал.1 ГПК, сумата от 9 780.73 лв. съдебни разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Петрол“АД, ЕИК *********,
срещу ответника „Симов и Сие“ ЕООД, ЕИК *********, отрицателни
установителни искове с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.439 ГПК, за
признаване за несъществуващи вземанията на „СИМОВ и СИЕ“ ЕООД срещу „ПЕТРОЛ“
АД, в размер на 162 841.55 лева, ведно със законната лихва от 29.12.2015г. до датата на
изплащане на вземането и разноски в размер на 7 156.83 лева, за които е издаден
изпълнителен лист от 30.12.2015 г. по ч.гр.д. №2534/2015г. по описа на Районен съд
13
- Ловеч, както и вземанията на „СИМОВ и СИЕ“ ЕООД срещу „ПЕТРОЛ“ АД в размер на
71 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: 1 420 лева - платена
държавна такса и 2 100 лева адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен
лист от 30.12.2015г. по ч.гр.д. №2535/2015г. по описа на Районен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Петрол“АД, ЕИК *********, да заплати
на „Симов и Сие“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 4 890,37лв.
/четири хиляди осемстотин и деветдесет лева и тридесет и
седем стотинки/ - държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14