Мотиви: Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала
обвинение против С.С.Я. *** за това, че на 27.05.2016 г. в гр.Перник отнел чужди движими вещи- мобилен телефон марка Леново А 536 от владението на С.В., на стойност 120 лв., и мобилен телефон Леново А 6000 от владението на В.В., на стойност 210 лв., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила-издърпал вещите от ръцете на пострадалите, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66, ал.1 НК- престъпление по чл.199, ал.1 т.4, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.А от НК.
Представителят на обвинителната власт поддържа
обвинението така, както е повдигнато и предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода около осем години при първоначален строг режим.
Защитата на подсъдимият счита, че обвинението е доказано и предлага на същият да се наложи наказание съгласно закона.
Окръжният съд след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:
С.С.Я. е роден на *** ***. Завършил е основно образование и е безработен. До момента е осъждан многократно за кражби и грабежи. С последната присъда, постановена по НОХД № 5/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр.Перник, влязла в сила на 09.12.2013 г. Я. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а"
и „б" от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от три години и шест месеца, което да изтърпи при „строг" режим. Това наказание осъденият изтърпял на 04.10.2015 г.
На 27.05.2016 г. вечерта свидетелката С.В. и съпругът и — свидетеля В.В. били в центъра на гр.Перник, в близост до Младежкия дом. Двамата купили бира от магазин наблизо и седнали на намиращия се там шадраван, за да я изпият. Докато седели към тях се приближил С.Я., който ги заприказвал, като споменал, че чака съпругата си и седнал между двамата. След това тема на разговора станала работата на В., който бил строител. Междувременно свидетелката В. извадила мобилния си телефон марка „Леново А 536" и започнала да играе на него. В разговора Я. споделил, че също е строител и си търси работа. Тогава свидетеля В. предложил да му помогне да си намери работа и по' този повод Я., на свой ред, предложил да си разменят телефонните номера, за да осъществяват контакти по телефона. В. се съгласил и извадил
мобилния си апарат марка „Леново А 6000", за
да запише номера на Я.. В този момент последния издърпал силно от ръцете на свидетеля телефона му, а непосредствено след това изтръгнал и телефона на В. също от ръцете й, след което побягнал.
За случая още същата вечер двамата пострадали сигнализирали на тел. 112.
В последствие С.Я. продал двата мобилни телефона на свои съседи, като мобилния телефон „Леново А 536" продал на
свидетеля М.Д. за сумата от 50,00 лв., а мобилния телефон „Леново А 6000" на свидетелката
М.В. за сумата от 150,00 лв.
Видно от заключението по извършената съдебно-оценителна експертиза стойността на мобилния телефон „Леново А 536" е 120,00 лв., а на мобилния телефон „Леново А 6000" е 210,00 лв.
Така приетата фактическа обстановка се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели-Д., В., М. и Д., от показанията на свидетелите С.В. и В.В., приобщени по реда на чл.281 НПК, от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, както и от заключението на в.л. А.. Всички те си кореспондират по отношение авторството
на деянието, механизма на неговото извършване и формата на вината, поради което съдът им дава вяра.
С показанията на пострадалите В. и В. се установява авторството на деянието в лицето на подсъдимият и
механизма на извършването
му. В същият смисъл са и показанията на свидетел Д.. В частта с която се излагат данни за предмета на престъплението показанията на пострадалите се потвърждават от свидетелите М., В. и Д.. Последните двама са категорични, че именно подсъдимия е този който им е продал двата телефона.
Със заключението на изслушаната оценителна експертиза се установява стойността на предмета на престъплението.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.199, ал.1 т.4, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.А от НК.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие. На инкриминираната дата, подсъдимият е употребил сила, за да
изтръгне предмета на престъплението
от ръцете на пострадалите, след което е избягал от местопрестъплението, за да затвърди властта си върху двата телефона.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл като форма на вината- съзнавал е обществено опасният характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянията е ниското правно съзнание и стремеж към неправомерно облагодетелствуване.
При индивидуализацията на наказанието съдът прие, че смекчаващи отговорността
обстоятелства няма. Отегчаващи отговорността
обстоятелства минали осъждания, извън това
характеризиращо престъплението
като опасен рецидив, като неблагоприятна характеристика на личността, укриването на подсъдимия от съдебните власти, обстоятелството,
че подсъдимият е приложил хитрост и предумисъл за осъществяване на деянието което явства от обективираните му действия по отнемането. При така изложеното и на основание чл.199, ал.1 т.4, вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.А от НК, вр. чл.54 НК съдът намери, че едно наказание лишаване от свобода за срок от шест години отговаря най- точно на целите визиране в чл.36 НК.
На основание чл.57, ал.1 т.2 б."б" от ЗИНЗС подсъдимият следва да изтърпи наказанието си при първоначален строг режим.
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на републиканският бюджет сумата от 36.81 лв., а по сметка на ВСС, чрез ПОС сумата 30 лв. разноски за вещо лице.
В този смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.