Решение по дело №3170/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266706
Дата: 26 ноември 2021 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия: Мариана Василева Георгиева
Дело: 20211100503170
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№....................

 

гр. София, 26.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                           Председател: виолета йовчева

                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                            ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

                                                                                 

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 3170 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 18.06.2020г., постановено по гр.д. № 5532/2013г. на СРС, ГО, 81 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове от „Т.С.” ЕАД срещу Н.С.Г. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на вземане в размер на 3 729, 65 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван имот – апартамент № 28, находящ се в гр. София, ул. „*********, абонатен номер 354868, за периода от м.11.2009г. до м.04.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане и за установяване съществуването на вземане за сумата от 550, 62 лева обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 31.12.2009г. до 25.10.2012г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия до пълния предявен размер от 3 840, 65 лева и за сумата над 550, 62 лева до пълния предявен размер от 575, 26 лева – обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата Н.С.Г., в която са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът не е обсъдил нито едно от релевираните възражения и оспорвания в хода на производството, поради което е направил немотивирани и неправилни изводи. Счита, че ищцовото дружество не е доказало количеството на доставената в имота топлинна енергия за исковия период. Поддържа, че вещото лице е изготвило заключението си въз основа на едностранно съставени от топлопреносното предприятие документи, които били надлежно оспорени от ответницата. Освен това навежда съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил релевираното възражение за несъществуването на договорни правоотношения между нея и третото лице-помагач. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Ответникът по жалбата "Т.С." ЕАД изразява становище за неоснователност на същата и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач – „Б.Б.“ ООД, не изразява становище по жалбата.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ  императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

На етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че ответницата е титуляр на правото на собственост върху процесния имот за исковия период. Този факт се установява от представения и неоспорен договор от 26.01.1996г. за продажба на право на строеж за обекти в строеж, обективиран в нотариален акт № 10, дело № 843/1996г., с който Н.С.Г. е придобила правото на строеж за построяване на обект, представляващ апартамент № 28, на ет. 9, със застроена площ от 205, 76 кв.м., находящ се в новострояща се жилищна сграда в дворно място, съставляващо парцел V-342 от кв. 173 Б, м. Лозенец, по плана на гр. София. Не е спорно обстоятелството, че правото на строеж е било реализирано /жилищната сграда и процесният обект са били изградени в груб строеж/  към началото на исковия период и това ограничено вещно право се е трансформирало в право на собственост върху обекта. Следователно ответницата е имала качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и Н.Г. за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който наследодателят на ответниците, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

Въпросът дали ответницата реално е ползвала топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те остават такива дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от ответницата и съдът го кредитира изцяло като обективно и компетентно, че жилищната сграда, в която се намира процесното жилище, е топлофицирана. Експертът е посочил, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер. В имота на ответницата е имало монтирани 2 броя апартаментни топломери и 2 броя водомери за топла вода, въз основа на показанията на които били определени съответните количества потребена топлинна енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване. Дяловото разпределение било извършвано от „Б.Б.“ ООД  на база реален отчет на индивидуалните топломери и на монтираните водомери.  Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването, като същата е определена съобразно действащите за периода норми и ограничения. Направен е извод, че сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото документи, включително и при съобразяване на изисканите от вещото лице допълнителни данни от акта за разпределение на кубатурата на имота, ежемесечните показания на общия топломер, данъчни фактури, протоколи за главен отчет на фирмата за дялово разпределение, изравнителни сметки, както и въз основа на приетите и неоспорени от ответницата 2 броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия за част от исковия период. Заключението на вещото лице не е оспорено от ответницата по предвидения за това в чл. 200, ал. 3 от ГПК ред и срок. Същото следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и обосновано. По тези съображения съдът приема за неоснователни релевираните от ответника оспорвания, че количеството на топлинната енергия не е било измерено коректно, че липсват доказателства за реално доставеното количество топлинна енергия в имота, че не са приложени изискванията на ЗЕ във връзка с дяловото разпределение. В заключението на техническата експертиза е направен категоричен извод, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.

С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е установил по реда на пълното и главно доказване, че е начислена реално потребената топлинна енергия. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на действително дължимите. Стойността на реално потребената за исковия период топлинна енергия с включени изравнителни сметки при съобразяване на неоспорения извод на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, възлиза на сумата от общо 3 729, 65 лева. Ответникът нито твърди, нито доказва да е погасил своето задължение към топлопреносното предприятие, поради което предявеният иск е основателен.

Извън предмета на спора са релевираните от въззивницата оспорвания относно съществуването на договорни правоотношения между нея и фирмата за дялово разпределение, тъй като ищецът не е заявявал претенция за заплащане на цената на услугата дялово разпределение.

          Неотносими към валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение са релевираните във въззивната жалба оплаквания относно срока за разглеждане на първоинстанционното дело, както и относно съществуващата епидемиологична обстановка в страната, поради което същите не следва да се разглеждат.

В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение. Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу приетите за установени от СРС факти относно иска за обезщетение за забава върху вземането за потребена топлинна енергия /конкретно относно изпадането в забава за плащане на главното парично задължение, началния и крайния период на забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен състав в правоприлагащата си дейност следва да изходи от така установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право. Отнесено към разглеждания случай това означава, че съдът приема за основателна претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера и за периода, посочен в първоинстанционното решение.

По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение № 518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/. 

С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 125714 от 18.06.2020г. постановено по гр.дело № 5532/2013г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Н.С.Г., ЕГН **********,*** да заплати на  „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Б.Б." ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                      

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                             

                                                  

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                             

 

                                                                              2.