Решение по дело №956/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е образувано по искова молба, подадена от Ю. *** срещу ОД на МВР Хасково – с уточнения съгласно указания на съда от Разпореждане №3113 от 26.09.2023г., №3323 от 19.10.2023г. и №3484/08.11.2023г.

Ищецът твърди, че на 22.12.2022г. управлявал в Харманли автомобила си Форкваген пасат и бил спрян за проверка. Доброволно бил тестван с Дрегер Дръг Тест 5000 с инд.№0022, като устройството отчело употреба на наркотично вещество. Тъй като не бил съгласен с показанията ищецът с талон за изследване бл.№100288 от 22.12.2022г. дал проби за химическо изследване. Сътавен бил АУАН и било иззето СУ МПС, както и било образувано ДП №721/2022г. на РУ Харманли и Ю.С. бил задържан за 24 часа по ЗМВР. В хода на ДП била назначена и извършена химикотоксикологична експертиза и в заключението ѝ било посочено, че не се установява наркотично вещество. За целия период, за който било иззето СУ МПС на ищеца, той търпял затруднения, тъй като нямал право да управлява МПС. Започнал работа в чужбина, но и там не можел да се придвижва до работа, тъй като това следвало да става с автомобил. Затова наемал МПС и ангажирал свои близки. С Постановление от 11.07.2023г. на РП Хасково, ТО Харманли, наказателното производство било прекратено, влязло в законна сила на 25.07.2023г. Наказателното производство било образувано заради резултата от фалшиво положителния тест за наркотици и траело повече от 6 месеца, т.е. извън разумните срокове. Органите на ОД МВР били причинили вреди на ищеца, като той следвало да поиска кръвна проба, за да бъде ревизиран резултата от фалшиво положителния тест. Претърпените от ищеца вреди, произлизали от негативни преживявания и заплащане на такса – той бил мъж в млада възраст, бил ядосан и нервен при незаконосъобразната проверка, претърпял нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, нарушаване на правото на личен живот във форма на физическата неприкосновеност. Станалото било известно на приятелите му, колегите, познати в града, отразило се на отношенията му с хората, изпитвал неудобство, притеснение и унижение, които се засилвали от това, че бил известен с доброто си име. Всички го подпитвали и любопитствали. Не споделял тревогите си, но не можел да ги скрие от родителите, приятелите, колегите си и приятелката си. Преживял периода без да знае как ще свърши това. В семейството му имало силна тревога и притеснение. Виждайки това, той изпитвал още по-силни терзания и страх от бъдещето, притеснение и вина. Страдал от пренебрежение, изпитвал болка от породения за него статут, довел и до характерова промяна на поведението му. До връщането на СУ МПС на 23.08.2023г. чувствал несигурност поради проявената необективност от ОД МВР. При посещение в Сектор ПП ОД МВР бил първо задължен да заплати експертизата, а едва след това да му бъде върнато СУ МПС. Затруднен бил финансово, за да намери парите като условие за връщане на СУ МПС. Обезщетението за претъпените болки и страдания оценява на 1500,00 лева, а имуществените вреди били на стойност 311 лева, платени като такса за експертиза 3722.2023г. на ВМА по ДП №721-22 на РУ Харманли. Допълнително уточнява основанието за предявените искове – незаконосъобразно постановената ЗППАМ №22-0271-000292 от 22.12.2022г., издадена на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП от РУ Харманли, като сочи, че тя не била оспорена по съдебен ред, но била отменена/оттеглена от ОД МВР като незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването ѝ не било имало заключение по назначената впоследствие експертиза. Налице били фактическите предпоставки за реализиране на отговорността на Държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществена вреда в размер на 1500,00 лева, представляващи обезщетение за претърпяното незаконосъобразно отнемане на СУ МПС с ЗППАМ №22-0271-000292 от 22.12.2022г., считано за периода от 22.12.2022г. до 11.07.2023г., както и обезщетение за имуществена вреда в размер на 311,00 лева, представляващи сума за кръвен тест за употреба на наркотици по химическа експертиза 3722-2023г. на ВМА,, както и направените по делото разноски.

Ответната страна не депозира отговор, не оспорва иска и не представя доказателства.

Окръжна прокуратура счита исковете за вреди за основателни, като сочи, че обезщетението не е доказано изцяло по своя размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0271-000292 от 22.12.2022г., издадена от Мл.автоконтрольор Я.Я., е наложена ПАМ на Ю. *** с правно основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДВП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********** на водач до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. Мярката е наложена за това, че на 22.12.2022г. в Харманли водачът Ю. управлявал автомобил Фолксваген Пасат № *******, собствен на ЕООД Турбо, под въздействието на НУВ, като при тестването с Дрегер Друг Тест 5000 уредът отчел наличие на кокаин. В ЗППАМ е описано изрично, че водачът не приел показанията на уреда, поради което бил издаден талон за изследване с №100288 и за експертизата били дадени от водача проби.

С Мотивирана резолюция Началник Група ОД МВР Хасково, като обсъдил съставения АУАН №818400 от 22.12.2022г. против водача Ю. и установил, че за извършеното – нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотици, е образувано БП №721/2022г. на РУ Харманли по чл.343б, ал.3 от НК, административнонаказателното производство е прекратено.

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.07.2023г. по ДП№721 от 2022г. по опса на РУ МВР Харманли било установено, че от заключението на химикотоксикологичната експертиза №И-5227/15.06.2023г. на ВМА в кръвта на Ю. не се установило наркотично вещество. Направен е извод, че при събрания доказателствен материал, то не се установява наличие на наркотично вещество в кръвта на водача, а меродавен е резултатът на химико-токсикологичното изследване, а не полевия тест. Като приема, че не е доказан обективен признак от състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК Прокурор при РП Хасково, ТО Харманли, е прекратил наказателното производство. Видно от отбелязването върху представения препис от постановлението същото е влязло в законна сила на 25.07.2023г.

Съгласно представената Разписка №0200019582700116 от 23.08.2023г. Ю.С.Ю. е заплатил сумата от 311,00 лева в полза на ОД МВР Хасково с основание „ ХМ 3722-2023 на ВМА ДП 721-22 РС Харманли.

Разпитаната по делото свидетелка Х. Ш. Д. дава показания, че си спомня, че Ю. бил задържан след като бил тестван за употреба на наркотици. Но той тогава бил казал, че не вземал наркотици и затова поискал да му вземат кръв и урина, за да се докаже, че не бил използвал наркотици. След 6 месеца се установило, че действително не бил ползвал наркотици. Обаче му били взели книжката за 6 месеца, задържали го за 24 часа. Той преживял всичко много тежко. Живеели наблизо и той споделял, че не може да спи спокойно. Бил раздразнен към всички. Имал си проблеми с родителите, защото всички застанали срещу него и го укорявали защо бил направил това, защо бил използвал наркотици. Те си мислели, че наистина бил ползвал. Всички му се карали, дори си имал проблеми с приятелката – момичето като разбрало това, го зарязало. Тогава Ю. започнал много да се влошава, по цял нощ не спял. Така продължило 2-3 седмици и след това трябвало да работи. Тръгнал за Холандия. Там навсякъде трябвало да се придвижва с таксита или пък с приятели, защото нямал шофьорска книжка и трябвало да плаща, за да се придвижва. След 6 месеца дошло писмо и всички вече разбрали, че не бил използвал наркотици. Чак тогава Ю. спрял да се притеснява и доказал на родителите, че не вземал наркотици.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава – Глава Единадесета, Производства за обезщетения. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. За да възникне право на иск за обезщетение следва да са налице кумулативни предвидените предпоставки: да е налице вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Вредата е отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени или неимуществени интереси на увредения, като тя е пряка и непосредствена ако следва от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липсата на елемент от фактическия състав, то не може да се реализира отговорността по чл.203 от АПК във вр.с чл. 1 от ЗОДОВ.

В настоящия случай се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразно постановена ЗППАМ, издадена на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. Страните нямат формиран спор относно издаването на заповедта като властнически акт от административен орган, надлежно упълномощен по реда на чл.172, ал.1 от ЗДвП, който акт е осъществен от длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.204, ал.3 от АПК, когато претендираните вреди са причинени от оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. С оглед тази правна регламентация, настоящия съдебен състав дължи произнасяне по законосъобразността на ЗППАМ №22-0271-000292 от 22.12.2022г., за която няма представен изричен акт за оттеглянето ѝ, но не е спорно, че на 23.08.2023г. и след заплащане на цената на извършената експертиза Ю. е получил своето СУ СРМПС, т.е. към тази дата може да се направи извод, че заповедта е оттеглена. По отношение законосъобразността на ЗППАМ следва да се има предвид, че е постановена на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, както и че е оспорено показанието на техническото средство, а поради това е предприето лабораторно изследване. В разпоредба на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП изрично е указано, че при наличието на медицинско изследване по реда на чл.174, ал.4, то установените с него стойности са определящи. В процесната заповед административният орган е обосновал наличие на предпоставките на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ въз основа на резултатите от извършеното изследване с техническо средство без към момента на издаването на заповедта да е отчетено оспорването на резултата и извършеното въз основа на това оспорване медицинско изследване. В този смисъл ПАМ е постановена в противоречие с приложимата разпоредба на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, като обстоятелството, че водачът управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози не е установено безпротиворечиво, поради което и заповедта е незаконосъобразна. Така съдът приема, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОУ МВР Хасково по предявените искове в настоящото производство.

По отношение доказване на втората кумулативно изискуема предпоставка - настъпването на вреди, следва да се има предвид, че същите следва да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са в пряка и непосредствена зависимост от незаконосъобразния акт. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това понятие не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при правилното определяне на размера. Размерът зависи от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. От свидетелските показания се установи, че е ищецът е бил стресиран и много притеснен, като са му били отправяни укори от най-близките му, че употребил наркотици. При наличието на незаконосъобразния акт, то е напълно нормално и без съмнение, че производството при издаването на заповедта му се е отразило негативно върху психиката и личния живот. Претърпени са вреди, тъй като е засегната честта и достойнството му през периода на действие на акта. Тези отрицателни въздействия имат изява в ограничаването на възможността му да води обичайния си начин на живот и се отразяват негативно на емоционалността, за което дава показания разпитаната свидетелка. Като се има предвид липса на доказателства за достигнато трайно увреждане, което да е значително, тъй като е променено сериозно здравното и психическото състояние на ищеца, то съдът намира предявения иск в размер на 1500,00 лева за напълно доказан и относим като размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които са били за период над 6 месеца. Самият факт на противоправно лишаване от правоуправление на МПС предполага настъпването на емоционален стрес и психически страдания, определен дискомфорт, неудобство и притеснение и съответно до претърпени неимуществени вреди.

От резултата на химикотоксикологичната експертиза, обсъдена в Постановление от 11.07.2023г., е доказано, че Ю. С. Ю. не е употребил наркотични вещества, поради и което не е следвало да се отнема СУ МПС, а и като е бил издаден процесния незаконосъобразен акт, то Ю. нямаше да се налага да заплати сумата от 311,00 лева, представляваща заплащане на разходи по вземането на проби от кръв и урина за установяване на наркотични вещества. Тези разходи са сторени именно във връзка с установения от техническото средство резултат за употребени наркотици от ищеца, който е бил оспорен, което пък прави напълно основателен и доказан и искът за имуществени вреди. В исковата молба се твърди, че на ищеца са причинени имуществени вреди в размер на 311,00 лева, произтичащи от това, че същият е заплатил сумата за изследване за наркотични вещества от ВМА по БП №721/2022г, за което е представена и разписка от 23.08.2023г., в която е вписано основанието за плащане. Анализът на събраните в хода на настоящето съдебно производство и обсъдени доказателства дават основание на съда да направи обоснован извод, че при заплащането на тази сума са налице преки имуществени в размер на 311,00 лева от незаконосъобразните действия на служителите на ОД МВР Хасково.

За безспорно доказана се приема и третата кумулативно изискуема предпоставка – наличието на причинна връзка между действията на служители на ответника, постановената незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ и търпените вреди.

С оглед крайния извод за основателност на предявените искове, то ответникът следва да заплати на ищеца разноските за д.т. – 10,00 лева, както и на адв.Е.М. – адв.възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 481,10 лева, определени съобразно минимума на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.България №85, да заплати на Ю.С.Ю., ЕГН **********,***, сумата от 311,00 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатена експертиза в ВМА/ и 1500,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0271-000292 от 22.12.2022г. с правно основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.България №85, да заплати на Ю.С.Ю., ЕГН **********,*** направените разноски в настоящото производство за д.т. от 10,00 лева, както и при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв.Е.М. адв.възнаграждение в размер на 481,10 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: