Решение по дело №277/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118, ал. 3 и ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за социално подпомагане (КСО).

Образувано е по жалба на Е. И. И. с [ЕГН], чрез адв. А. Т. – САК, съдебен адрес: гр.София, [улица], ет.1, кант.103, против Решение № 2153-14-10/14.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-14-9/14.01.2025г. от Е. И. И. и е потвърдено разпореждане № 2175-14-83#2/13.12.2024г. на ръководител ПО като правилно и законосъобразно. Посочва се в жалбата, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че жалбоподателката е подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но на основание чл.69б, чл.69, ал.1 -2, чл.69б ал.1 и чл. 68 ал.1-2 от КСО и чл. 18 ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) заявлението е оставено без уважение. Посочва, че този извод е неправилен, необоснован и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че Е. И. И. има 23 години 8 месеца и 11 дни стаж първа категория като служител по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и 4 години 8 месеца и 22 дни осигурителен стаж от трета категория труд или общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО, превърнат в трета категория труд – 44 години, 2 месеца и 20 дни. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е навършила възраст от 51 години 10 месеца и 6 дни. Сочи се, че неправилно административният орган е приел, че не са налице предпоставките на чл.69 ал.2 от КСО и чл. 18, ал.4 от НПОС, поради което е отказал да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага се становище, че разпоредбите на чл.69 и чл.69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като те са еднакво приложими при наличие на фактически състав, като норми от закон с еднакъв ранг. При наличие на която и да е от двете хипотези правото на пенсия се зачита. В случай, че са налице предпоставките и на двете, следва да се приложи онази от тях, която е по-благоприятна за заявителя. Посочва се, че норми от подзаконов нормативен акт като чл.18, ал.4 и чл.17, ал.2 от НПОС не могат да се противопоставят на норми от по-висок ранг, каквито са чл.69 и чл.69б от КСО. Посочва се още, че нормите на НПОС имат указателен характер, а при противоречие с нормите в КСО, последните на основание чл.5, ал.1 от АПК намират приложение. Твърди се, че е без значение за придобиването на пенсия по чл.69б от КСО дали лицата са военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и държавни служители по Закона за министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, предвид нормативната уредба, че осигурителния стаж на тези лица ще се зачита от първа категория. Сочи се, че привилегията, която създава чл.18, ал.4 от НПОС по отношение на лицата, непридобиващи пенсия по реда на чл. 69, ал.1 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, не създава пречка лицата изначално отговарящи на изискванията на чл.69б, ал.1 от КСО да се пенсионират по този преференциален ред. Твърди се, че възприемането на обратното би означавало неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл.3, т.1 -3 от КСО, според който държавното обществено осигуряване се основава на принципа на задължителност, всеобщност, солидарност и равнопоставеност. Посочва се, че в обжалваното решение и потвърденото разпореждане не е съобразен материалния закон и действащата съдебна практика на административните съдилища и касационната инстанция. С отмяната на първоначалното разпореждане, с което е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по същество адм.орган е накърнил правата и законните интереси на жалбоподателката. Иска се от съда да отмени Решение № 2153-14-10/14.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-14-9/14.01.2025г. от Е. И. И. и потвърдено разпореждане № 2175-14-83#2/13.12.2024г. на ръководител ПО, като се върне преписката на адм.орган за произнасяне съгласно дадените указания по прилогането на материалния закон. Претендират се разноски вкл. за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.А. Т. – САК, който поддържа жалбата и моли съда да отмени Решение № 2153-14-10/14.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и разпореждане № 2175-14-83#2/13.12.2024г. на ръководител ПО и върне преписката за ново произнасяне.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-гр. Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от административната преписка по делото, че със заявление вх.№ 2113-14-1768/15.09.2023г.- л. 46 – 47 от делото, Е. И. И. е поискала отпускане на пенсия на основание чл. 69б от КСО.

Не се спори между страните, че към датата на подаване на заявлението – 15.09.2023г. Е. И. И. има навършена възраст 51 години 10 месеца и 6 дни, както и осигурителен стаж както следва: 23 години 08 месеца 11 дни – служител по ЗОВСРБ, както и 4 години 8 месеца 22 дни – трета категория или съгласно чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърната към трета категория труд – 44 години, 2 месеца и 20 дни. В тази насока са и приобщените заверени копия на трудова книжка №94 и № 101, осигурителна книжка, книжка за служебен стаж на кадровия военнослужещ, УП -2, издадени от поделения 46240, 52090, 28700, удостоверение рег.№ 283-3168/16.10.23г. от Оперативен архив на Българската армия.

Безспорно е по делото, че с разпореждане № 13/08.11.2023г. - л. 24 от делото, на оспорващата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 от КСО в размер на 523,04 лв,. считано от 15.09.2023г., пожизнено.

Не се спори и относно обстоятелството, че с Разпореждане № 10/13.12.2023г. г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Плевен, е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като на основание чл.99, ал.1 т.2 б.4д4 КСО вр. чл.10, ал.2 от НПОС е определена пенсия в размер на 1280,05 лв. пожизнено, считано от 15.09.2023г.

Безспорно е, че с разпореждане № 2175-14-83#3/13.12.2024г., с което на основание чл.69, чл.69б, чл. 99, ал.1 т.2 б.“г“, чл.99, ал.2 от КСО, чл.10, чл.12 и чл.18, ал.4 от НПОС е отменено разпореждане № 13/08.11.2023г. и „всички последващи“, като е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Видно от справка с изх.№ 1012-14-9/9/08.04.25г. след дата 13.12.2024г. не е отпускана пенсия от ТП на НОИ-Плевен на Е. И. И..

С Решение № 2153-14-10/14.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ- Плевен приел за установено, че Е. И. И. има навършена възраст 51 години 10 месеца и 6 дни, а зачетеният осигурителен стаж е както следва: осигурителен стаж от първа категория – 23 години 8 месеца и 11 дни – служител по ЗОВСРБ и осигурителен стаж от трета категория – 4 години 8 месеца и 22 дни. Съгласно чл.104 от КСО оспорващата има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд- 44 години 2 месеца 20 дни. Директорът на ТП на НОИ -Плевен приел, че предвид наличието на положен осигурителен стаж по ЗОВСРБ правото на пенсия на Е. И. И. следва да се преценява по реда на чл.69 от КСО. Съобразил, че правото на пенсия на това основание изисква лицето да има навършена възраст 54 години и 2 месеца ( за 2024г. ) и минимум 27 години стаж, от които 2/3 или 18 години действително изслужени в специалните ведомства. Приел, че заявителката има необходимия стаж, но не отговаря на изискването за навършена възраст за отпускане на пенсия по чл.69 от КСО. Адм.орган приел още, че не са налице и предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО, като изложил подробни мотиви в тази насока. Счел, че разпоредбите на чл.69 и 69б от КСО са приети в тяхната взаимовръзка, породени са от една и съща причина, преследват една и съща цел и трябва винаги да бъдат разглеждани с оглед целта на законодателя. Твърди, че разпоредбата на чл. 69б от КСО изисква реално и действително полагане на осигурителния стаж при първа категория труд. Излага становище, че в случая служителите по специалните закони, изброени в чл.69 от КСО, не фигурират сред лицата, осъществяващи труд от първа категория по чл. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Посочва се, че не са налице предпоставките на чл.69 и 69б от КСО. Същевременно прави извод от чл. 18, ал.4 от НПОС, че лицата, които могат да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО, са само тези на които недостига осигурителен стаж по чл.69 КСО, какъвто не е случаят в И.. Ето защо предвид обстоятелството, че оспорващата не отговаря за условието за възраст за 2024г.-54 години и 2 месеца, адм.орган отхвърлил жалба с вх.№ 1012-14-9/14.01.2025г. на Е. И. И. и е потвърдил Разпореждане № 2175-14-83#2/13.12.2024г. на ръководител ПО.

Спори се между страните по делото към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Е. И. И. налице ли са предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО, както и законосъобразни и съответни на материалния закон ли са Решение № 2153-14-10/14.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и Разпореждане № 2175-14-83#2/13.12.2024г. на ръководител ПО.

С оглед установеното по-горе от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 149, ал. 3 вр. ал.1 от АПК, доколкото Решение № 2153-14-10/14.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е връчено на Е. И. И. на 19.02.2025г. Жалбата е подадена на 06.03.2025г. чрез адм.орган в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед горните, следва да се приеме, че актът е издаден в предвидената от закона форма, като съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на решението на Директора на ТП на НОИ -Плевен. Съдът не констатира наличието на процесуални нарушения, които да са съществени и които да са от естеството да ограничат правата на жалбоподателката, или които, ако не бяха допуснати, щяха да доведат до издаването на акт с друго съдържание. Органът е събрал по силата на служебното начало необходимите доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Спазени са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, като са събрани всички необходими доказателства за изясняване на действителната фактическа обстановка преди издаване на акта. Аналогични са изводите на съда по отношение на издаденото Разпореждане № 2175-14-83#2/13.12.2024г. на ръководител ПО.

Съдът приема обаче, че е допуснато нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона при постановяване на Решение № 2153-14-10/14.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и разпореждане № 2175-14-83#2/13.12.2024г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Плевен.

Съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: т.1 – навършили са възраст до 31.12.2015г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; т.2 – от 31.12.2015г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55 –годишна възраст.

Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО Е. И. И. е имала навършени 51 години 10 месеца и 6 дни, а изискуемият минимум по нормата към 15.09.2023г. е 50 години т.е. оспорващата отговаря на условието за възраст.

Спорно по делото е има ли страната 10 години стаж при условията на първа категория труд. Видно от писмените доказателства по делото, неоспорени от ответника, и съставляващи официални удостоверителни документи, Е. И. И. е работела като служител по ЗОВСРБ за период от 23 години 08 месеца 11 дни. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.222 от ЗОВСРБ трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория труд. Последното обуславя извод, че към датата на подаване на заявлението всички условия за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО са били налице.

Неправилно административният орган е приел, че възможността за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО възниква само ако е налице недостигащ осигурителен стаж по чл. 69 от КСО. Действително съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От тълкуването на тази разпоредба обаче не може да се направи извод, че тя е пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1 от КСО при наличие на навършена пенсионна възраст и наличие на стаж от 10 години при първа категория труд. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не изключва възможността за пенсиониране на лицата, които изначално отговарят на условията за възраст и стаж по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Основателно е възражението, че обратното разбиране би довело до неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 3 КСО. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС не може да ограничава действието на нормите на КСО, поради което при противоречие между двете следва да намерят приложение разпоредбите от по-висок ранг, както правилно отбелязва процесуалният представител на жалбоподателката.

Не се споделя от съда и стеснителното тълкуване на чл. 69б, ал. 1 от КСО, че той се прилага само за дейностите и професиите от първа категория труд, посочени в чл.1 т.1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Направеното от административния орган разграничение между труд признат за първа категория при пенсиониране и реално положен при първа категория съгласно чл. 1 от НКПТ не почива на закона. В разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО е посочено, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, имат право на ранно пенсиониране, без оглед на това дали положеният труд е определен от първа категория съгласно НКТП или не. Същевременно разпоредбата на чл.222 от ЗОВС изрично предвижда, че за нуждите на осигурителното право трудът на военнослужещите при пенсиониране ще се третира като първа категория. Разграничение между „зачетен“ и „реално и действително положен“ при условията на първа категория труд не е направено в нормативната уредба, поради което както този по чл.1 от НКТП, така и този по чл.222 от ЗОВСРБ и чл. 183, ал.3 от ЗМВР попада в приложното поле на чл. 69б, ал. 1 от КСО. В този смисъл е и утвърдената практика на ВАС - Решение № 13432 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2024 г., Решение № 13071 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4660/2024 г.; Решение № 2291 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 9879/2020 г., VI отд. на ВАС; Решение № 2259 от 18.02.2021г. по адм. д. № 10189/2020 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 2076 от 4.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11285/2024 г., VI о. и др.

Като е приел, че хипотезата на чл. 69б, ал. 1 от КСО е неприложима спрямо жалбоподателката, административният орган е действал в нарушение на материалния закон и неговата цел. В случая е безспорно установено, че Е. И. И. отговаря на условията за пенсиониране по този ред, поради което неправилно е отменено разпореждането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са опорочени по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване на указанията относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1530 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС по представения списък по чл.80 ГПК вр. чл.144 от АПК.

Предвид което на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, АС-Плевен, IX състав,

ОТМЕНЯ по жалба на Е. И. И. с [ЕГН], съдебен адрес: гр.София, [улица], ет.1, кант.103, Решение № 2153-14-10/14.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-14-9/14.01.2025г. от Е. И. И., и потвърденото с него разпореждане № 2175-14-83#2/13.12.2024г. на ръководител ПО.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ-Плевен за ново произнасяне в едномесечен срок от съобщението, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Плевен да заплати на Е. И. И. с [ЕГН], съдебен адрес: гр.София, [улица], ет.1, кант.103, сумата от 1530 (хиляда петстотин и тридесет) лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.