Р Е Ш Е Н И Е
№…............../13.07.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15980 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по подадена от Т.Л.М.,
ЕГН **********, и М.Л.М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Павликени, обл. Велико Търново, ул. ***, ап. 2, срещу Г.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, и М.Д. Н. (с предишно
фамилно име К.), ЕГН **********, с адрес: ***-6, молба с правно основание чл.
128 СК за определяне на мерки за лични отношения на молителите, имащи
качеството баба и дядо по бащина линия на малолетните деца на ответниците М. Г.Л., ЕГН **********, и Е.Г.Л., ЕГН **********,
с децата.
По твърдения в молбата, молителите
са родители на ответника Г.Л., който е бивш съпруг на ответницата М.К. и от
брака им имат две деца - М., роден на *** г., и Е., родена на *** г. С
решението за развод от 2018 г. упражняването на родителските права по отношение
на децата е предоставено на майката, а на бащата – определен режим на лични
отношения с тях. Молителите излагат, че синът им пътува под чужд флаг, като
работните му договори са с продължителност от по няколко месеца и той
осъществява контакти с децата само когато е в страната. Майката, от друга
страна, осуетява всяка възможност за контакт между децата и техните баба и дядо
по бащина линия при отсъствието на бащата, включително и телефонните разговори
помежду им. Така молителите могат да общуват с техните внуци само по време на
режима на лични отношения на бащата, което считат за недостатъчно, особено с
оглед силната им емоционална връзка с децата. Бабата и дядото по бащина линия
твърдят да са пример за добри семейни отношения, в добро здравословно
състояние, трудово ангажирани и да разполагат със собствено жилище с подходящи
условия за отглеждане на децата при евентуалното им пребиваване там.
По изложените съображения по същество молят за определяне на режим на лични
отношения с децата, който при отсъствие на бащата от страната да включва по
един ден с преспиване всяка седмица от месеца, по един ден с преспиване на
рождения ден на всяко от децата и за рождения ден на бащата, както и няколко
дни с преспиване всяка година за пролетната и лятна ваканции на децата и за
Коледните и Великденски празници, а когато бащата е в страната – само двадесет
дни през лятната им ваканция.
В открито съдебно заседание
молителите, лично и чрез процесуалния им представител адв.
К.А., поддържат молбата и посочения в същата режим. Уточняват, че разполагат с
жилище в гр. Варна и имат възможност да пътуват, съответно биха могли да
осъществяват срещите с децата по тяхното местоживеене.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът Г.М.Л. депозира отговор, в който излага становище за
основателност на молбата. Потвърждава изложените от молителите фактически
твърдения относно невъзможността им да общуват с децата, когато той е извън
страната. Излага, че при упражнявания от него режим на лични отношения
предпочита да изкарва времето си с децата, без да го дели с родителите си,
предвид ограничените му срещи с Е. и М.. Поддържа, че децата обичат техните баба
и дядо по бащина линия и имат емоционална връзка с тях, която неминуемо ще бъде
разрушена, ако бившата му съпруга продължи да ограничава срещите помежду им.
По изложените съображения моли да бъде определен исканият режим на лични
отношения между молителите и децата.
В открито съдебно заседание
ответникът се явява лично и поддържа отговора.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
М.Д.К. също депозира отговор, в който излага становище за
неоснователност на молбата. Оспорва изложените в нея фактически твърдения.
Поддържа, че родителите на бившия й съпруг никога не са одобрявали връзката им,
което се предало и на децата, от които молителите изобщо не са се интересували,
нито приемали за свои внуци, въпреки че нито тя, нито бившият й съпруг са
ограничавали срещите помежду им. Счита, че настоящото производство има чисто
формален характер, тъй като едновременно с него ответникът е завел срещу нея
иск за разширяване на определения му режим на лични отношения с децата, по
който е образувано гр.д. № 15981/2019 г. по описа на РС-Варна, като намира, че
при уважаването на този иск и на настоящата молба, тя на практика ще бъде
лишена от упражняването на родителските права. Отделно изтъква, че молителите
не живеят в гр. Варна и исканият от тях режим обективно не би могъл да се
осъществява. Оспорва твърденията да е препятствала срещите на молителите с
децата, като твърди, че такива не са се осъществявали, тъй като самите молители
не са се интересували от децата, нито са ги канили някога в техния дом в гр. Павликени.
Оспорва също да е налице емоционална връзка между децата и техните баба и дядо
по бащина линия. Поддържа, че последните се опитват да настройват сина им,
както и децата, срещу нея.
По изложените съображения моли за отхвърляне на молбата и претендира
разноски по делото.
В открито съдебно заседание
ответницата, лично и чрез процесуалния й представител адв.
М.П., поддържа изложеното в отговора. Отделно твърди, че междувременно е
сключила нов граждански брак и децата следва да общуват и с новите си баба и
дядо, родители на настоящия й съпруг. Поддържа също, че децата се страхуват от
молителите и не искат да ходят при тях. В частност излага, че при последната им
среща през м. 02.2021 г. молителите накарали децата да се събличат пред тях
чисто голи въпреки нежеланието на М. и Е., че ги настройвали срещу новото й
семейство, като им внушавали, че доведеният им баща е причина за раздялата с
родния, както и че дядото системно удря М. зад врата. В хода на устните
изтъква, че измененият режим на бащата предвижда компенсаторни мерки за
времето, когато той не е в страната, както и че бабата по майчина линия също е
родена в началото на м. август, наред с молителите, и същата би била лишена от
възможност на вижда внуците си на празничния й ден, ако се определи исканият в
молбата режим за лятната ваканция. Счита, че е достатъчно режимът да включва
срещи веднъж месечно за по един ден с преспиване, а когато бащата не е в
страната – два пъти месечно, който режим моли да бъде в нечетните седмици.
Претендира и присъждане на разноски по делото, за които представя и списък по
чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от представените
удостоверения за раждане (л. 7 и л. 59), че родители на децата М. Г.Л., ЕГН **********,
роден на *** г., и Е.Г.Л., ЕГН **********, родена на *** г., са ответниците М.Д.К. и Г.М.Л., както и че последният е син на
молителите Т.Л.М. и М.Л.М..
От ангажираните от молителите и приети по делото писмени
доказателствени средства – дипломи за завършено образование (л. 10), допълнителни
споразумения към трудови договори от 14.02.2019 г. и от 02.01.2019 г. (л. 11),
фишове за работна заплата за м. юли и м. август 2019 г. (л. 12), амбулаторни
листове от 29.08.2019 г. (л. 10-11) и нотариални актове (л. 9, л. 55-57 и л.
89-91) се установява, че М.М. има завършено полувисше
медицинско образование с придобита специалност „фелдшер“ и работи по
специалността в Център за спешна медицинска помощ гр. Павликени, където
получава нетно месечно трудово възнаграждение над 1000 лв., а Т.М. има
завършено средно специално образование с придобита квалификация
„икономист-счетоводител“ и работи като касиер при „Български пощи“ ЕАД, ПС
Павликени с основна месечна работна заплата от 570 лв. Изяснява се още, че и
двамата са в добро общо здравословно състояние, без минали заболявания и
зависимости към алкохол и наркотици, както и че притежават два недвижими имота
– апартамент в гр. Павликени, придобит през 1991 г., и ателие в гр. Варна,
тяхна собственост от 2021 г., и отделно са титуляри на учредено от сина им Г.М.
пожизнено вещно право на ползване върху притежаваните от него имоти в същите
населени места.
Видно от приложения трудов договор на моряка от 2019 г.
(л. 13), Г.М. полага труд като корабен механик при Служба Морски флот (Бермуди)
ООД от м. декември 2010 г. при 200 работни дни годишно и 12 седмичен платен
годишен отпуск.
С протоколно определение от 01.03.2021 г. като безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото е отделено обстоятелството, че с влязло в сила решение №
260544/06.10.2020 г. по гр.д. № 15981/2019 г. по описа на ВРС е изменен
първоначално определеният с решение по гр.д. № 10836/2018 г. по описа на ВРС
режим на лични отношения на бащата Г.М. с децата М. и Е., като е определен
следният режим: 1.) всяка четна седмица от всеки месец от началото на
календарната година от 18:00 ч. петък до 08:00 ч. в понеделник с приспиване при
задължение на бащата да взема и връща децата от дома на майката, респ. от и в
училище през учебната година или от и в детската градина; 2.) на рождените дни
на децата - всяка четна година от 09.00 на съответния ден до 10.00 часа на
следващия ден с преспиване, а всяка нечетна година в деня следващ конкретния
рожден ден от 09.00 часа с преспиване до следващия ден - 10.00 часа при
задължение на бащата да взема и връща децата от дома на майката; 3.) на
рождения ден на бащата от 09:00 часа до 09:00 часа на следващия ден, с
преспиване при задължение на бащата да взема и връща децата от дома на майката;
4.) през пролетната ваканция от
10:00 часа на 01.04. (първи април) до 17:00 часа на 05.04. (пети април) с
преспиване при задължение на бащата да взема и връща децата от дома на майката;
5.) през великденски празници
(официални почивни дни): всяка четна година от 10:00 часа в петък до
20:30 часа в събота, с преспиване, а всяка нечетна година от 10:00 часа в
неделя до 09:00 часа в понеделник с преспиване при задължение на бащата да
взема и връща децата от дома на майката; 6.) през коледната ваканция, всяка четна година от 10:00 часа на 23.12.
(двадесет и трети декември) до 22:00 часа на 29.12. (двадесет и девети
декември) и всяка нечетна година от 10:00 часа на 29.12. (двадесет и девети
декември) до 22:00 часа на 03.01. (трети януари) с преспиване при задължение на
бащата да взема и връща децата от дома на майката; 7.) през лятна ваканция: един месец,
когато майката не е в платен годишен отпуск, считано от 09:00 ч. в първия ден
до 16:00 ч. до последния ден с приспиване
при задължение на бащата да взема и връща децата от дома на майката; 8.)
два пъти годишно по десет дни, когато бащата се завръща в страната от служебни
пътувания, свързани с упражняваната от него трудова дейност, от 09:00 ч. в
първия ден до 16:00 ч. в последния с преспиване, при задължение на бащата да
уведоми майката предварително най-малко една седмица преди завръщането си и при
задължение да взема и върне децата от дома на майката.
От приложеното удостоверение за сключен граждански брак
(л. 53) се установява, че на 10.10.2020 г.
ответницата М.К. е сключила брак с лицето И.Н., като при встъпването в брака е
заявила, че приема фамилното име на нейния съпруг - Н.. Видно от представеното
удостоверение за раждане (л. 58), от новия й брак ответницата има дъщеря И.И.Н., родена на *** г.
Прието е и подписано на 22.02.2020 г. споразумение между М.К.
и Т. и М. М., според което същите се споразумяват децата М. и Е. да прекарат
два почивни дни заедно, считано от 14 ч. на 22.02.2020 г. до 18 ч. на
23.02.2020 г., както и писмено уведомление от същата дата (л. 54), отправено от
М.К. до семейство М., с което ги уведомява за новия телефонен номер на детето М.,
на който отговаря и неговата сестра Е..
Приобщени по
делото са и социални доклади, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна (л. 85-86) и Дирекция „Социално
подпомагане“ – Павликени (л. 82-84).
В доклада на
ДСП-Варна е отразено, че при развода на ответниците през 2018 г. упражняването
на родителските права по отношение на децата М. и Е. е предоставено на майката
и същата ги отглежда в собственото й жилище в гр. Варна, както и че е сключила
нов граждански брак, от който има трето дете – дъщеря на три месеца. По нейни
данни новият й съпруг има много добро отношение към децата от предишния й брак,
а неговата майка е силно привързана и към трите деца, които често й гостуват в
дома й в гр. Бяла. Пред социалния работник майката е споделила възраженията си
срещу искания режим на лични отношения, според които бабата и дядото на децата
по бащина линия никога не са я одобрявали и уважавали като личност, че се
опитват да настройват децата срещу нея и новото й семейство, както и че не
проявяват реален интерес и загриженост към внуците си. Споделила е още, че при
едно от гостуванията на децата в гр. Павликени дядото е ударил М. с книга по
главата, при което се е скъсала дори нейна страница, последната възприета в
това състояние лично от социалния работник. Според доклада М. е записан в трети
клас в частно средно училище в комплекс „Камчия“ и всеки учебен ден пътува до
там с организиран транспорт, а Е. посещава детска градина в гр. Варна. При
социалното проучване и проведената лична среща с децата на 23.03.2021 г. те са
разказали, че отдавна не са виждали баба си и дядо си по бащина линия, както и
че майка им не спира, нито възпрепятства срещите им с тях. Детето М. е
потвърдило пред социалния работник, че дядо му го е ударил с книга и обяснило
още, че баба му звъняла, но той не й вдигнал, понеже бил с приятели. Двете деца
са споделили, че когато баща им е в страната, той ги води при неговите родители
в гр. Павликени и прекарват хубаво там, както и че миналата година ходили
заедно на почивка в гр. Велинград. Децата са разказали, че си играят с баба си
по бащина линия и са описали дядо си като строг. Същите единодушно са заявили,
че не искат да се виждат с тях, когато баща им не е в страната. В заключение
ДСП-Варна изразява становище, според което в интерес на децата е да общуват
пълноценно с разширеното си семейство както по майчина, така и по бащина линия,
но контактите с бабата и дядото по бащина линия не следва да са за сметка на
времето, което децата ще прекарват с разширения семеен кръг на майката.
Според доклада
на ДСП-Павликени Т. и М. М. живеят самостоятелно в собствено жилище, етаж от
жилищна кооперация в гр. Павликени, което е посетено от социалния работник и
възприето от него като функционално и стилно обзаведено, с много добри
хигиенно-битови условия и създаден домашен уют, вкл. с обзаведена детска стая с
две единични легла. При проучването бабата и дядото по бащина линия са
демонстрирали емоционална привързаност към внуците си и желание да общуват с
тях самостоятелно при отсъствие на бащата, вкл. на територията на гр. Варна,
където разполагат със собствено жилище и имат възможност да пътуват, вкл. притежават
леки автомобили и средства за покриване на пътните разходи. Същите са споделили
пред социалния работник, че М. има вродено заболяване на дясната ръка и леко
наднормено тегло, поради което и в присъствие на бащата дядото, който е
медицински фелдшер, е направил измерване на кръвната захар на детето с глюкомер. Споделили са още информация за режима на децата, съответен
на тяхната възраст, вкусовите им предпочитания, интереси и любими занимания,
вкл. спорт, разходки, игри. Заявили са също, че нямат комуникация с майката и
избягват да говорят за нея в присъствието на децата, като не са се изказвали
негативно по отношение на нея и пред социалния работник, но са изразили
недоволство за това, че по техни виждания именно тя ограничава срещите им с
децата. Според заключителната част от доклада е налице конфликт между семейство
М. и майката М. Н. във връзка с контактите на бабата и дядото по бащина линия с
децата, който неминуемо оказва влияние върху емоционалното състояние на
страните и се предава на децата. Затова според ДСП-Павликени бабата и дядото,
които притежават повече житейски опит, следва да проявят търпение и такт, за да
преодолеят огорчението към майката и да направят постъпки за възобновяване на
нормалните и спокойни отношения с нея, вкл. да общуват по въпросите, свързани с
децата, за да се отглеждат те в благоприятна семейна среда. Съгласно
заключението родителите на децата следва да зачетат интереса и правото на
децата да имат контакт с бабата и дядото по бащина линия, а последните от своя
страна – да отчетат интереса на децата да израстват основно с родителите си,
вкл. да са заедно с тях през почивните дни, празници и ваканции, а само по
тяхна преценка и съгласие част от времето от ваканциите да бъде прекарвано при
баба и дядо.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства посредством разпита на водените от страните свидетели
(л. 68 и сл.).
От свидетелските показания на
св. Л.П.. (дъщеря на молителите и сестра на ответника Л.), водена от
молителите, се изяснява, че когато бащата вземе децата, цялото семейство се
събира, за да общува с тях, като последно са се виждали така в началото на м.
09.2020 г. Свидетелката излага, че след това родителите й са искали да вземат
децата за Коледните празници, но майката не е отговорила на обаждането им в
началото на м. 12.2020 г., а впоследствие е разговаряла с тях по телефона на М.
и отказала предложението. По данни на свидетелката родителите й системно търсят
децата на телефона на М. и отношенията им са нормални, като М. има слабост към
бабата, а Е. общува по-свободно и с двамата.
Разпитан по инициатива на
молителите в и съпругът на първата свидетелка П.П..
Същият потвърждава, че бабата и дядото искат да общуват с внуците си, но
виждането става трудно, както и че опитът им да прекарат заедно Коледните
празници през 2020 г. е останал неуспешен. Потвърждава също привързаността на М.
към бабата и нормалните му отношения с дядото. Свидетелят излага, че не е му е
известно бабата и дядото да наказват децата по някакъв начин, нито дядото да е
удрял М.. Споделя, че те не се виждат в отсъствие на бащата.
От показанията на водения от
ответницата свидетел И.Н. (настоящ неин съпруг) се установява, че той познава
децата М. и Е. от м. септември 2019 г., но прекарва почти цялото си лично време
с тях, взема ги от училище и ги прибира вкъщи. Свидетелят твърди, че и двете
деца са силно привързани към него и са му разказвали как баба им и дядо им по
бащина линия обиждат майка им и него, вкл. го наричали пред тях „селянин“ и
„дебел“, и изтъквали, че той не им е никакъв, а дядото определял майка им като
„варненска курва“. Излага, че М. не желае да разговаря с тях, когато го търсят
по телефона, с обяснение, че му досаждат, като отделно детето споделило, че при
една среща дядо му го ударил няколко пъти зад врата, понеже не го слушал, бил
го и с книга по главата и му вземал кръв (според свидетеля заради наднорменото тегло на детето, което родителите на
бащата не одобрявали и му натяквали, че е дебело). Твърди още, че веднъж Е.
се е върнала от дома на баба си и дядо си разплакана, защото я накарали да се
съблича пред тях с цел да проверят дали има синини по тялото, тъй като водели срещу
него дело за домашно насилие, като това нейно поведение било записано от него
на видеозапис, представен по въпросното дело. Споделя, че децата многократно са
били на почивки с баба си и дядо си и майката по никакъв начин не препятства
общуването помежду им, но понякога децата не искат да ходят при тях. По негови
данни такъв именно е бил случаят и за Коледните празници на 2020 година, когато
М. изрично отказал да им гостува. Началото на същия м. декември се родила и
сестричката им, която децата много обичали и не искали да се отделят от нея.
Ангажирана от ответницата като
свидетел по делото е и нейната майка В.П.. Според нейните показания децата се
виждат рядко с баба си и дядо си по бащина линия, като последните понякога ги
търсят по телефона на М. и той отговаря на обажданията, но не са идвали в гр.
Варна, нито са ги канили децата в дома им в гр. Павликени. Свидетелката твърди,
че М. й е споделял нежеланието си да ходи там, както и че дядо му го бие по
главата и му е вземал кръв от пръста без да му кажат защо. Според нея Е. копира
поведението на по-големия си брат и би гостувала на баба си и дядо си, в случай
че М. също отиде, въпреки че се е оплаквала, че те искали да се облича пред тях
след баня. Свидетелката излага още, че по Коледа бабата и дядото се обадили на
майката, но тя не им отговорила, понеже тогава била в родилния дом. Впоследствие
й написали електронно писмо с изразено в него желание да видят децата за
празника, обаче М. и Е. предпочели да останат при майка си, доведения им баща и
бебето. Твърди също, че често е чувала молителите да обиждат дъщеря й, вкл.
видяла как М.М. я избутал при влизане в съдебната
зала.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 128, ал. 1 СК мерки за лични отношения с бабата и дядото се
определят, ако това е в интерес на детето.
Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи
отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за
създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Според §
1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето преценката за най-добър интерес на
детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и
емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови
характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност
да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
детето. При съвкупната преценка на тези именно обстоятелства и конкретните
данни по делото следва да бъдат определени и мерките за лични отношения на
бабата и дядото с детето.
Съдебната практика по приложението на обсъжданата правна норма приема също,
че е в интерес на детето да има контакти с бабата и дядото едновременно с
осъществяването на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските
права, в случай че на този родител е определен широк режим на лични отношения,
той живее на едно и също място с дядото и бабата и отношенията между тях
позволяват съвместното осъществяване на лични контакти (така – решение № 139 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 6998/2013 г., IV г. о., решение № 275 от 18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
799/2018 г., IV г. о., ГК, решение
№ 209 от 13.02.2009 г. по гр. д. № 5338/2007 г. на ВКС, ІV г. о. и др.).
В разглеждания случай страните не спорят, а се
установява и от приобщените писмени и гласни доказателствени средства по
делото, че молителите са баба и дядо по бащина линия на децата М. и Е., като
същите живеят в гр. Павликени, а майката, на която е предоставено упражняването
на родителските права, отглежда децата в гр. Варна, където живее и бащата,
когато не е трудово ангажиран извън страната. Установява се още, че при
осъществяване на определения му режим на лични отношения бащата води децата в
дома на родителите си в гр. Павликени, а понякога ходят и на почивки заедно,
като преимуществено децата прекарват времето си с бабата и дядото приятно и
имат нормални отношения.
От свидетелските показания на водените от
ответницата свидетели, които съдът кредитира напълно, при условията на чл. 172 ГПК,
отчитайки възможната заинтересованост на свидетелите, се доказва, че децата
нямат ясно изразен външен конфликт с техните баба и дядо по бащина линия и не
възразяват да общуват с тях в присъствието на бащата. Бабата и дядото обаче понякога
се опитват да ги настройват срещу майката и новия й съпруг и да прилагат спрямо
тях методи на възпитание, които не се разбират и приемат от децата, а са и
обективно неприемливи. В тази насока са както показанията на св. И.Н., така и
на св. В. П., които лица имат преки впечатления за негативното отношение на
молителите към майката и новото й семейство (св. Н. сам е обект на обиди от
тяхна страна, а св. П. е присъствала при отправяните към дъщеря й такива). С
тях са споделяли и самите деца относно поведението на техните баба и дядо, вкл.
свидетелите са възприели лично отрицателното отражение на това поведение върху
психиката на децата (М. се затваря в себе си, а Е. плаче) и последвалото външно
негово проявление, изразяващо се в отказ на децата за самостоятелно общуване с
тези баба и дядо. Освен това обсъжданите свидетелски показания са конкретни, подробни,
непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал, в т.ч. с
подписаното от майката и родителите на бившия й съпруг писмено споразумение за вземане
на децата в определени дни и писмено уведомление за актуалния телефонен номер
на детето М.. Така възприетата форма на общуване недвусмислено показва
съзнателното нежелание на всяка от страните да пренебрегне собствените си
убеждения (независимо от тяхната основателност), за да имат нормални контакти
помежду си, които да осигурят спокойствието на децата и правилното им развитие
и възпитание. В този смисъл са също и двата социални доклада, изготвени от
ДСП-Варна и ДСП-Павликени, които съдържат аналогични констатации за наличието
на конфликт
между семейство М. и майката на децата. Нещо повече – напрежението между тях е
манифестирано и в проведеното на 01.03.2021 г. открито съдебно заседание по
делото и възприето лично от настоящия съдебен състав. То не се отрича и от
водените от молителите свидетели, чиито показания се ограничават до безспорните
между страните обстоятелства, че децата се виждат с бабата и дядото по бащина
линия само в рамките на режима на бащата и понякога говорят по телефона на М.,
но не и по личния телефон на майката.
Явно и двете страни са
допринесли по един или друг начин за настоящата невъзможност за нормални
взаимоотношения помежду им, която вероятно не е съвсем лишена и от човешка
логика, предвид развода между родителите на децата и създаденото ново семейство
от майката. При всички положения обаче съзнателното поддържане на тази
невъзможност е укоримо и недопустимо, тъй като
потърпевши от нея в крайна сметка са децата. Последните са изправени пред
конфликт на лоялност, колебаещи се между привързаността си към семейството на
майката, в което се отглеждат, и желанието да прекарват време с бащата, с
когото имат запазена силна емоционална връзка, както и с неговите родители.
Интензитетът на този конфликт е обусловен още и от факта, че преди развода между
ответниците бащата е бил системно отсъстващ от дома родител (заради трудовата
му заетост), респ. децата неминуемо са усещали неговата липса, а понастоящем са
застрашени от потенциалната опасност за прекъсване на така желания контакт с
него поради неразбирателството между двете семейства. Проявление на именно този
конфликт е явно изразеното силно разочарование на детето Е., когато бащата не е
дошъл да я вземе за уговорената среща (съобразно показанията на св. В. П.) и
отказът на М. да общува по телефон с родителите на бащата (установен от всички
доказателства), както и категорично заявеното и от двете деца пред социалния
работник от ДСП-Варна нежелание да се виждат с бабата и дядото по бащина линия
в отсъствие на бащата. Сериозността на негативните последици за М. и Е. са
видни още и от поведението на роднините им спрямо самите тях – напр. Е. е оглеждана
съблечена в дома на родителите на бащата и записвана на видеоклип в нестабилно
емоционално състояние в дома на майката. Подобно поведение е напълно
неприемливо, тъй като може да доведе до необратими последици за психиката на подрастващите
и да ги превърне в неволна жертва на неблагоразумието на възрастните.
Въпреки противоречията между
страните, същите не спорят, че децата имат изградена емоционална връзка както с
майката и нейния разширен семеен кръг, така и с бащата и неговите родители.
Това обстоятелство се потвърждава и от извършените социални проучвания и
изготвените въз основа на тях подробни социални доклади, според които
молителите разполагат с необходимите нравствени качества за отглеждането на
децата и материални и битови условия за посрещане на техните нужди през
времето, прекарвано с тях.
При това положение съдът намира, че следва да бъде определен
режим на лични отношения между бабата и дядото по бащина линия и децата М. и Е.,
за да се даде възможност за утвърждаване на тази връзка и да се преодолее
създалата се опасност от евентуално отчуждение помежду им. Фактът, че дядото е
ударил М. зад врата и по главата с книга, доказан от свидетелските показания и
признат от детето пред социалния работник, не отрича възможностите от молителя
М.М. да полага грижи за своите внуци и да бъде
отговорен за тяхното възпитание, нито обуславя необходимостта от прекъсване на контактите
му с децата. Предвид неговото образование и житейски опит, същият несъмнено има
капацитет да преодолее това свое иначе безспорно неприемливо поведение.
Последното по всяка вероятност се дължи на характеровите
му особености и собствени разбирания за ефективни възпитателни методи, а не представлява
проява на агресия, нито е провокирано от желание за упражняване на физическо
насилие спрямо децата. Този извод следва не само от социалните доклади, но и от
реакцията на майката, която доказано не препятства срещите на децата с родителите
на бащата, дори след като е научила за въпросното укоримо
поведение на дядото. Отделно от това, запазването на връзката на децата с
техните баба и дядо по бащина линия кореспондира с интереса им да растат в нормална
семейна среда и да контактуват, освен с родителите си, още и с техните роднини.
Така децата биха могли да получават възпитание, подкрепа и да придобият опит за
различни житейски ситуации, вкл. да утвърдят връзката със своите корени и
семейни традиции, имащи принос към цялостното им изграждане и развитие като
пълноценни личности. За да бъдат постигнати тези цели обаче съдът намира за
необходимо изрично да отбележи, че както дядото, така и целият семеен кръг на
децата, вкл. и родителите им, следва да преосмислят поведението си и да го променят
по начин, че да охранят в М.ална степен интереса на
техните деца и внуци, вкл. за сметка на собствените си убеждения и преживени
негативни емоции, свързани с минали житейски събития.
Относно конкретния режим на контакти
съдът взема предвид възрастта на децата – понастоящем М. е на нанавършени десет години, а Е. е шестгодишна, изградената
силна емоционална връзка на децата с майката, при която те живеят, и
установените им навици за обучение и почивка, изискващи тяхното присъствие в делнични
дни на територията на гр. Варна. Отчита и обстоятелството, че майката е
сключила нов брак, при което семейният й кръг е разширен в сравнение с този на
бащата, а М. и Е. имат емоционална потребност да общуват с новото си семейство,
вкл. и с малката си едноутробна сестра. Съобразява още, че бабата и дядото по
бащина линия живеят в друго отдалечено населено място – гр. Павликени, където
са трудово ангажирани, както и че бащата има определен разширен режим на лични
отношения и до момента е споделял времето за срещи с децата с неговите
родители, за което помежду им има разбирателство. При съвкупна преценка на тези
обстоятелства, наред с преживените от децата негативни емоции в семейството на
бащата и изричното тяхно желание да се виждат с баба си и дядо си само когато
баща им е в страната, настоящият съдебен състав счита, че предпочитанието им
следва да бъде зачетено и контактите между децата и молителите да бъдат
осъществявани съвместно с тези на бащата,
когато той е в страната, и в рамките на определения му седмичен и летен режим,
а именно: всяка четна седмица от всеки месец, от началото на календарната
година, от 18:00 ч. петък до 18:00 ч. в неделя с преспиване, както и една
седмица през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск,
считано от 9:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на последния ден от седмицата с
преспиване, като за осъществяване на режима бабата и дядото се задължават
да вземат децата от дома на майката и да ги връщат обратно там. Така определеният
режим ще даде възможност за продължаване на пълноценното общуване на децата с
бабата и дядото по бащина линия, без притеснения от тяхна страна, с оглед
присъствието и подкрепата на бащата при срещите, и без да засяга учебните им
задължения или да налага промяна в изградения им обичаен начин на живот. Едновременно
с това няма да бъде препятствана възможността майката и нейното семейство да
общува с децата в оставащите почивни дни в месеца и за празниците, а също и
бащата ще може да контактува самостоятелно с децата в по-голямата част от
определения му режим. Съдът намира, че не е в интерес на децата те да общуват с
бабата и дядото при отсъствие на бащата от страната, предвид липсата на
гаранции за промяна в отношението на молителите към майката и преустановяване
на поведението им, насочено към настройване на децата срещу нея и новия й
съпруг, което поведение създава реална опасност за настъпване на описаните
по-горе сериозни вредоносни последици за М. и Е., вкл. и за прекъсване на
съществуващата сега тяхна връзка с родителите на бащата. Исканият от молителите
режим през делничните дни би бил неудобен както за децата, които посещават
учебни заведения в гр. Варна, така и за бабата и дядото, които полагат труд в
гр. Павликени, а за празничните дни следва да бъде предпочетен интересът на
децата да общуват със своите майка и баща, а не с родителите на единия от тях.
По разноските:
Молителите не са
претендирали разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
Предвид извода за
основателност на молбата, разноски в полза на ответниците не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 128, ал. 1 СК, мерки на лични отношения на бабата Т.Л.М.,
ЕГН **********, и дядото М.Л.М., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. Павликени, обл.
Велико Търново, ул. ***, ап. 2, с
техните внуци М. Г.Л., ЕГН **********, и Е.Г.Л., ЕГН **********, деца на
сина им Г.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, и М.Д. Н., ЕГН **********, с
адрес: ***-6, както следва: всяка
четна седмица от всеки месец, от началото на календарната година, от 18:00 ч. в
петък до 18:00 ч. в неделя с преспиване, както и една седмица през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, считано от 9:00 ч. на
първия ден до 16:00 ч. на последния ден от седмицата с преспиване, съвместно с бащата Г.М.Л., ЕГН **********,
и в част от времето, включено в определения му режим на лични отношения с
децата съгласно влязлото в сила решение № 260544/06.10.2020 г. по гр.д. №
15981/2019 г. по описа на РС-Варна, като за осъществяване на режима на лични
отношения бабата и дядото се задължават да вземат децата от дома на майката и
да ги връщат обратно там.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: