РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Свиленград, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200417 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Д. Я. Т. с ЕГН ************ от град
*********************** , област Хасково, със съдебен адрес: град
Свиленград, ул.„Крайречна” № 7, област Хасково, се оспорва Електронен
фиш (ЕФ) серия К № 8335173 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя
Т. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ поради
допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Д. Я. Т., не се
явява.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалвания ЕФ
1
(въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 11.10.2023 година в 10.48 часа в град Любимец, област Хасково, на
булевард „Одрин”, до гаражите на ГПУ – Свиленград, с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо
преносима система за контрол на скоростта на моторните превозни средства
(МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е
регистрирано и заснето движещо се в посока към центъра на град Любимец,
МПС – лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола” с държавен
регистрационен номер СТ 68 68 РН, със скорост 65 км/ч, при разрешена
такава 50 км/ч (, въведена като общо ограничение), съответно превишена
стойност на скоростта 15 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След
обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден
ЕФ серия К № 8335173 на името на жалбоподателя Т. в качеството й на
собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на
автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно
Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните
работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1
от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ са отразени данни за
установената скорост и превишението й, респ. разрешената, като е приета и
съответно вписана правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя Т. е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е връчен на лицето на дата
16.04.2025 година (, видно от Писмо с вх.рег.№ 5790 от 05.06.2025 година, от
2
Справката относно статуса на ЕФ и Справката за нарушител, като в същия
смисъл е и изявлението, направено в Жалбата) (възражения относно начина и
формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно
производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да
плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето,
извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на
МПС. В указания срок, жалбоподателят Т. не представя в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 11.10.2023 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя Т., е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
доказателство. В Протокола за налични имената, длъжността и подписът на
проверилия го Началник на структурното звено. От съдържанието на
Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС –
11.10.2023 година и времето (09.00 часа до 12.00 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – в
град Любимец, област Хасково, на булевард „Одрин” до гаражите на ГПУ -
Свиленград, за общото ограничение на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост
в населено място, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие
– приближаващ, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направен запис от
системата, като e налична една снимка за конкретния клип, на която е виден
автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен
регистрационен номер СТ 68 68 РН в процес на приближаване към
преносимата система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 68
км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от
50 км/ч.
От представения Протокол № 044-СГ-ИСИС/31.03.2023 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
3
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят Т. го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят Т. има наложени няколко административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) за различни
нарушения на ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира писмените доказателства, приложени в
Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание
от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя Т. с оглед установения факт на
управление на МПС, със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становището на
жалбоподателя, настоящият състав на Свиленградския Районен
4
съд, достигна до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд -
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя Т., при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за
нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с рег.№
351000-3656 от 28.05.2025 година, ето защо производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на
финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха
недостатъци на акта, водещи до отмяната му.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя Т. и да са основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
5
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Т. е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден
против нея ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се
в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). ЕФ
съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като
разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия
административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, при
преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за
спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните
изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ,
независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт -
аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и
констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни
признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ -
цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на
движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, Съдът приема,
че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя Т.. По
този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички
релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване
за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените
обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за да разбере в
цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно
защитата си.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа,
издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
6
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на
ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на МВР по
силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата
на издаване на ЕФ, в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, не са
след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и процедури (включително срокове) за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно
решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият
Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират
приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична
разпоредба. Обстоятелството, че ЕФ е връчен на Т. на 16.04.2025 година не
съставлява процесуално нарушение от кръга на съществените, водещо до
отмяната му на самостоятелно основание, тъй като това не е рефлектирало
неблагоприятно върху правото на защита на наказаното лице. В процесния
случай, след като на нарушителя Т. е бил връчен ЕФ, същата го е обжалвала в
предвидения от закона срок и е реализирала в пълнота правото си на защита.
На следващо място следва да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил
надлежно връчен на адресата му Т. едва на 16.04.2025 година не изключва
възможността за реализиране на административнонаказателната й
отговорност, доколкото както към датата на съобщаване на ЕФ, така и
понастоящем, не са изтекли нито регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
относителна давност за реализиране на административнонаказателно
преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна такава, които
разпоредби са приложими в административнонаказателното производство по
7
силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, т.е. сроковете, които трябва да са
изтекли следва да са съответно 3 години, и 4 години и 6 месеца, които към
настоящия момент не са изтекли.
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
044-СГ-ИСИС от 31.03.2023 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът приема, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както се установява от приетите доказателства. Т.е.
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС,
използвано за измерване на скоростта. В този смисъл няма нарушение на
нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно
избора на място за контрол с АТСС, но в случая това е ирелевантно, тъй като
мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не представлява
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен
начин е установено нарушението. Т.е. липсата на доказателства относно
критериите за избирането на място за контрол с АТСС не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не засяга пряко
процедурата по установяване и заснемане на нарушението, както и не
обуславя извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ. В този смисъл е и
Решение № 604 от 12.10.2020 година по КАНД № 559/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка Желева, където
е посочено, че производството по ангажиране на отговорността на водачите на
МПС чрез ЕФ е административнонаказателно. В него се събират
доказателства, които обосновават извършването или неизвършването на
административно нарушение. След като констатира такова нарушение, АНО е
длъжен да събере доказателства, с които се доказват всички елементи от
състава на нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС, не е
сред тези елементи.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи
8
е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година (както вече бе посочено
по-горе в настоящото изложение), с която се уреждат условията и редът за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В
случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на
чл. 4, ал. 1 от посочената Наредба (както вече бе посочено), според която за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на ЗИ, вписани в
регистъра на БИМ. Спазването на това изискване е удостоверено
с представения по делото Протокол № 044-СГ-ИСИС/31.03.2023 година за
проверка на преносимата система със заключение, че съответства на
одобрения тип. Безспорно е, че използваното АТСС ARH CAM S 1 №
120с52а представлява „средство за измерване” по смисъла на § 1, т. 27 от ДР
на ЗИ - техническо средство, което има метрологични характеристики и е
предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с
едно или повече технически средства. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ на
средствата за измерване в употреба се извършва последваща проверка и тя се
удостоверява със знаци за последваща проверка, като тази проверка е
периодична или след ремонт на средствата за измерване – ал. 2, а съгласно ал.
4, чл. 43 от ЗИ периодичността на проверките се определя със Заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния
бюлетин на Агенцията. По отношение на средството за измерване –
скоростомер, се установи Заповед № А-616/11.09.2018 година, в която е
предвидено от ДАМТН като средство за измерване, подлежащо на периодична
проверка – т. 31, с периодичност на проверките – 1 година. Така към момента
на нарушението – 11.10.2023 година, за използваното АТСС не е изтекъл
едногодишния срок за периодичност на последващата проверка, установена с
Протокола за проверка от 31.03.2023 година.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
9
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесният ЕФ не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
От обективна страна с оглед приложения снимков материал (надлежно и
годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес), в който са разпечатани показания на техническото средство, Съдът
приема, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер
на автомобила, скоростта на движението му, както и мястото на нарушението.
Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от съдържанието на
Протокола за използване на АТСС, Съдът приема, че доказват обективните
признаци на нарушението – посоката и скоростта на движението на
автомобила и превишението на максимално разрешената скорост в пътния
участък. Видно от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година, в него изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на
скоростта е в следствие на факта, че мястото на нарушението е в населено
място. При така попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин се
потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението,
като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС по смисъла
на § 6, т. 65, б. „б” от ДР на ЗДвП законосъобразно е приведено в работен режим
на твърдяното място и време, технически изправно е, поради което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Т. е
законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред. Въз
основа на същите, Съдът приема за установено, че на 11.10.2023 година в град
Любимец, област Хасково, на булевард „Одрин”, до гаражите на ГПУ –
Свиленград, Д. Я. Т. е управлявала в посока към центъра на града, собствения
си лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола” с държавен регистрационен
10
номер СТ 68 68 РН КМ със скорост 65 км/ч, при ограничение на скоростта,
регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ забрана за движение със
скорост, по-висока от 50 км/ч. Несъобразяването на скоростта на движение с
разрешената за съответния пътен участък, въведена като общо ограничение, са
фактите, изпълващи хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основание за
прилагане на санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 2 от същия закон, съобразно
констатираното превишение от 15 км/ч, над разрешената – 50 км/ч спрямо
установената на движението на МПС - 65 км/ч, след приспадане на
допустимата грешка +/- 3 км/ч, отразена и видно от Протокола за проверка на
системата за видеоконтрол. По делото липсват доказателства, които да
опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесният
ЕФ.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 68 км/ч с 3%
до приетата за установена скорост от 65 км/ч е в интерес на жалбоподателя Т.,
тъй като изключва неблагоприятни за нея последици от допустима грешка на
измерване с техническото средство № 120с52а (радар). Освен това така
извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с
основния принцип в административнонаказателното право наказание да се
налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В
процесния случай обсъждането редуциране не води до промяна на правната
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото е
посочено коректно с текстово описание и координатите, индивидуализиращи
точно определено място на извършване. От приложените доказателства, както
и от изготвения от полицейските служители Протокол, също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение, а така също датата и точния час, регистрационният номер на
автомобила, и останалите реквизити на акта; налице е и пълно описание на
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на преносимо
АТСС) се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при
контрол във време на движение с преносимо АТСС се отбелязва началото и
11
края на контролирания участък. Такъв Протокол по делото е представен, както
вече бе посочено. В действителност в същият липсва отбелязване на началото
и края на контролирания участък, но горното изискване Наредбата въвежда
единствено при контрол във време на движение, какъвто не е настоящият
случай. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се
направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената
Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта - преносима
камера за контрол на скоростта ARH CAM S 1 № 120с52а.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма
да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Като част от АНП по делото е представен Протокол
за използване на АТСС, съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от
посочената Наредба. Приложена е и снимка на разположението на уреда, с
който се извършва заснемането.
Разликата във фона на снимките на изображението на автомобила и на
използваното устройство, не водят до извод, че автомобилът е заснет на друго
място и по друго време, различно от установеното в Протокола за използване
на АТСС, тъй като снимките са направени от различно положение на
изобразявания в перспектива предмет, както и се установява силно умаляване
на отдалечените части. От друга страна от попълнените в Протокола за
използване на АТСС данни по несъмнен начин се потвърждават данните за
място за контрол, посока на движение на контролираните МПС, при което в
това отношение не се констатират непълноти в съдържанието на Протокола.
По делото е представено статично изображение, на което освен автомобилът и
неговият регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати,
датата и часът на заснемане, заснетата скорост, както и е посочен
идентифициращ номер за използваното АТСС. Няма разминавания и в
отбелязаната измерена скорост, ограничение и превишение на скоростта,
доколкото е отчетен и толеранс от 3 км/ч в полза на жалбоподателя Т..
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимото такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
12
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
Освен това следва да се отбележи, че при използването на АТСС,
контролният орган няма възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с преносимо АТСС.
Измерването и регистрирането на скоростта, както и записът на доказателствения
видеоматериал се извършва напълно автоматично. В този смисъл координатите на
мястото, където е измерена, регистрирана и записана скоростта на движение на
МПС не се вписват, а се отпечатват автоматично с отпечатването на снимковия
материал.
Видно от снимковия материал, който Съдът приема за надлежно
доказателство става ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл.
150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Както вече бе спомената на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от
Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година, с която се уреждат условията и редът за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
посочената Наредба се прави разграничение между стационарни и мобилни
АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават ЕФ чрез използване на
автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените
нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на
нарушението на правилата за движение по пътищата е било изцяло допустимо
по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на ЕФ не само при
използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни АТСС за контрол;
като мобилните АТСС са тези, прикрепени към превозно средство (служебни
автомобили или мотоциклети) или временно разположени на участък от пътя,
като контролният орган поставя начало и край на работния процес (т.нар.
преносими).
В случая правилно е издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране
на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението
13
бъде установено и заснето с преносимо АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто е и
настоящият случай.
За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се изисква
настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или липсата
на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на
наказанието, ако такава възможност е предвидена и не е определящо само по
себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно проявена
дейност по управление на МПС със скорост над допустимата, въведена като
общо ограничение, като доказателствата по делото затвърждават извода за
формалната съставомерност на деянието от обективна страна към датата,
посочена в санкционния акт. В конкретната хипотеза, доколкото
отговорността е ангажирана не на водача, не следва да бъдат обсъждани дали
са налице и други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса
осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушението, а
именно: тези обосноваващи, респ. изключващи субективния момент, тъй като
отговорността на собственика на МПС е обективна и безвиновна.
Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
Т. не се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
В конкретния случай скоростта е превишена с 15 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение), поради което за нарушението е приложима санкцията
по т. 2 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Последната предвижда за
превишаване на разрешената максимална скорост във фиксирано допустим
размер точно фиксирано по размер наказание – „Глоба” от 50
лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2
от ЗАНН, респ. изключващо възможността за намаляне на наложената
административна санкция.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът намира за правилно с
14
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не разкрива пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се
цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
Според Съда, процесното нарушение, по начин на извършване, време, място и
фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с
незначителна обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което липсват каквито и да е
основания за квалифицирането му като „маловажен случай” по смисъла на чл.
28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Липсата на изявление в ЕФ относно
наличието или не на основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН не
съставлява процесуално нарушение, като отново следва да се посочи, че
съдържанието на ЕФ е лимитативно уредено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради
което правилата на ЗАНН относно съдържанието на НП са неотносими, респ.
наказващият орган няма задължението да изложи мотиви относно
приложението на т.нар. „маловажен случай” по ЗАНН. В този смисъл не са
налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за
отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на ЕФ.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от
ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 8335173 на ОДМВР – Хасково, с който
на Д. Я. Т. с ЕГН ************ от град ************************ , е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. на основание
15
чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16