Р Е
Ш Е Н
И Е
№295
03.05.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 536 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Т.К.И. ***,
подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, против Решение № 1012-26-176-3 от 12.05.2021г. на
Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата,
подадена от Т.К.И. против Разпореждане № **********/2140-26-102/04.02.2021г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателят счита атакуваното решение за неправилно
и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било
приложено материалното право относно определянето и зачитането на
категоризирания труд от втора категория. По наличните документи в пенсионната
преписка следвало да бъде зачетен трудов
стаж от втора категория с продължителност от 11 г. 05 м. и 03 дни. При налични 3г. 10м. и 15 дни от първа
категория се допълвало до законово изискуемите 15 години и била налице положителната предпоставка по чл.69б,
ал.1-2 и ал.5 от КСО. Неправилно не бил зачетен категоризирания труд по УП-13
за периода от 21.10.1986г. до 01.12.1988г. и от 01.01.1989г. до 31.12.1989г. В
Трудовата книжка бил наличен валиден запис, че бил управляван товарен автомобил
„Краз“, но административния орган не изследвал въпроса относно
товаримоносимостта му. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение
и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на административния
орган, с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на
ЛПОСВ на жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на
оспорващия заявява, че поддържа жалбата,
като относно посоченото в същата неправилно зачитане на труда по УП-13 за периода от 21.10.1986г. до 01.12.1988г. и
от 01.01.1989г. до 31.12.1989г.
уточнява, че този период следва
да бъде зачетен като II категория труд, тъй като автомобилът, който управлявал
оспорващия, бил над 12 тона. По решението се установявало, че стажът е за II категория и
се твърди, че предадените ведомости на „Траконс Холдинг“ АД, които се намирали
в Архивно стопанство, били непълни и неточни в целия изискуем по Инструкция №5
обем.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр. Хасково, чрез
процесуален представител моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана. Счита оспорения акт за правилен и законосъобразен. Претендира
разноски.
Съдът, като
съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление /образец УП - 1/ вх. №Ц2113-26-1568 от 06.10.2020г.
(л.25-26), Т.К.И. е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. Към заявлението са приложени документи,
удостоверяващи осигурителния му стаж и доход, а именно: Военна книжка, Трудова
книжка №29 от 31.07.1979г., Трудова книжка №18 от 01.04.2013г. и др. Подадено е и Заявление (л.37), за прехвърляне
на натрупаните суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд
във фонд „Пенсии“ на ДОО.
С Уведомително писмо изх. №Ц5506-26-681-2/20.07.2020г.
(л.68), жалбоподателят Т.К.И. е уведомен, че Образец УП – 13 за периода от
21.10.1986г. до 31.12.1989г. не може да бъде издаден, тъй като липсвала
информация за лицето за м.12.1988г. и м.07.1989г. в документите, удостоверяващи
осигурителен стаж и доход, намиращи се в ТП на НОИ (сектор ОА при ТП на НОИ) –
Хасково. Посочено е, че с приемателно –предавателен протокол
№52-26/24.11.2006г. била извършена приемо-предавателна процедура за
съхраняваните от осигурителя разплащателни ведомости и трудовоправни документи
към момента на подаване на заявлението – декларация по реда на чл.5 ал.10 от КСО. Осигурителният архив на НОИ не можело да удостовери дали осигурителят е
предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност и
не носел отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица.
С Разпореждане № **********/2140-26-102/04.02.2021г.,
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание
чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.1-2 и 5 от КСО, е отказал отпускането на ЛПОСВ на Т.К.И..
Видно от разпореждането, за периода от 31.07.1979г.
до 05.10.2020г. административният орган
е зачел на жалбоподателя осигурителен стаж от първа категория труд – 03г., 10м.
и 15 дни, осигурителен стаж от втора
категория труд – 09г. 00м. и 15 дни и осигурителен стаж от трета категория
труд – 24г. 03м. и 20 дни и общ
осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО превърнат към трета категория труд от
42г. 00м. и 21 дни.
В мотивите на разпореждането се сочи, че съгласно
чл.69б ал.1 от КСО на И. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на първа категория труд, тъй като има навършена възраст 58г. 06м. и
23 дни, има изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст – 100, но няма 10
години при условията на първа категория труд, а има 03г. 10м. 15 дни.
Посочено е също, че съгласно чл.69б, ал.2 от КСО на И. не се следва пенсия за осигурителен стаж
и възраст по условията на втора
категория труд, тъй като има навършени 58г. 06м. 23 дни, има изискуемия се
сбор от осигурителен стаж и възраст – 100, но няма 15г. при условията на втора категория труд, а има 12г. 11м. (събран
осигурителен стаж от първа категория – 03г. 10м. 15 дни и от втора категория –
09г. 00м. 15 дни). Отразено е, че на И. не се следва пенсия по условията на
чл.68 ал.1-2 от КСО, тъй като няма навършена възраст 64 години и 03 месеца, а е
на 58 г. 06м. 23 дни.
Разпореждане № **********/2140-26-102/04.02.2021г. е
било връчено на Т.К.И. на 06.04.2021г., видно от приложения по делото Протокол (л.71).
На 15.04.2021г. Т.К.И. е подал жалба срещу Разпореждане № **********/2140-26-102/04.02.2021г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, до Директора
на ТП на НОИ – Хасково, заведена под вх. № 1012-26-176. В жалбата И. посочил,
че неправилно било приложено материалното право относно зачитането като
продължителност на категоризирания труд от втора
категория, който бил в общ размер на 12г. 04м. и 20 дни. Посочил също, че
при добавянето на категоризирания труд от първа категория (без превръщане)
общия трудов стаж от втора категория по чл.69б ал.2 от КСО ще бъде повече от 15
години и при изпълнение на останалите законови предпоставки, посочени в
обжалваното разпореждане, било придобито право на ЛПОСВ към датата на заявлението.
Във връзка с жалбата, Началник на Отдел „Пенсии“ при ТП
на НОИ – Хасково адресирал до За Директор на ТП на НОИ – Хасково Докладна
записка вътр.№1012-26-176-1 от 16.04.2021г. (л.81), в която посочил, че
лицето оспорва правилното зачитане на
осигурителния стаж, положен при условията на втора категория труд. В хода на
пенсионното производство лицето представило и бил зачетен осигурителен стаж по
документ, издаден от Сектор ОА, както следва: УП-13 №Ц5506-26-681-1/20.07.2020г.
към Траконс Холдинг АД Димитровград; Писмо отказ №№Ц5506-26-681-2/20.07.2020г. В
трудовата книжка стажът към СМП Димитровград бил незаверен, като фигурирал
период от 21.10.1986г. до 26.05.1987г. с длъжност шофьор на к. Шкода, от
26.05.1987г. до 01.12.1988г. с длъжност шофьор на к. Шкода, анулирана заверка
за общ стаж и от 14.08.1989г. до 31.12.1989г. с длъжност шофьор на Краз, отново
незаверен. Тъй като лицето оспорвало правилното зачитане на осигурителния стаж
в първа и втора категория, се моли да бъде извършена проверка от контролните
органи на НОИ в сектор ОА относно горецитираните документи и бъдат събрани
всички доказателства, имащи отношение към правилното зачитане на категорията
труд на лицето.
Върху докладната записка е поставена резолюция, с
която се разпорежда извършването на проверка и се определя срок за същата.
Представен е Констативен протокол
№КВ-5-26-00916462/29.04.2021г. за извършена проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на Т.К.И..
С Решение № 1012-26-176-3 от 12.05.2021г. Директорът
на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата на Т.К.И. против Разпореждане № **********/2140-26-102/04.02.2021г.
на Ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбата е подадена чрез ТП на НОИ - Хасково на 26.05.2021г.,
където е заведена с вх. №1012-26-176-4.
По делото е назначена Съдебно-икономическа експертиза
със следните задачи: В бригада/цех/структурно звено, в което фигурира в
разплащателните ведомости Т.К.И., налице ли са и установяват ли се служители, полагали
категоризиран труд и има ли разлика в методика на ценообразуването на брутното
трудово възнаграждение между жалбоподателя и служителите, за които са налични
безспорни данни за полагане труд от II-ра категория (начисления, удръжки,
осигуровки за категоризиран труд). Налице ли са данни, от които да се установят
марка, модел и товароносимост на управляваните МПС и други характеристики на
изпълняваните длъжности за този период, които да водят до правния извод, че
трудът е полаган при условията на II-ра категория труд.
В изпълнение на поставените задачи вещото лице е
представило Заключение с вх.№6025 от 27.09.2021г.,
прието по делото. Отразено е, че експертизата не установила данни, от които се
установяват марка, модел и товароносимост на управляваните МПС и други
характеристики на изпълняваните длъжности за процесния период, доказващи, че
трудът е полаган при условията на II-ра категория труд. В отговор на поставените
задачи, експертът обобщава, че във ведомостите няма данни какъв труд са
полагали отделните служители в цех/бригада „Механизация“ за процесните периоди,
поради което експертизата не може да извърши исканите съпоставки, за доказване
на категория труд. В разчетно-платежните ведомости няма вписвания за марка,
модел и товароносимост на управляваните МПС и други характеристики на
изпълняваните длъжности за посочените периоди, които да служат за аналог.
По делото е разпитан свидетелят Ф.Г.В.. Същият заявява,
че работили с Т. ***. Свидетелят работил
в предприятието от 1986г. Заявява, че СМП го обединили със „Заводски строежи“ –
Димитровград и станало „Траконс“, където свидетелят продължил да работи докато
го закрият. Т. също работел в
предприятието до 1989г. Работели заедно около две години и половина. Т. бил
шофьор на камион „Роман“, който бил 16-тонен самосвал. Докато бил там, все
това работил. Свидетелят сочи, че не знае
да е работил друго. Свидетелят бил на кран - 16-тонен „КРАЗ“. Т. го знаел на
този камион, не знаел дали друг камион са му давали да кара. За целия период,
жалбоподателят карал този камион, друг камион свидетелят не видял да има. Имало
само един камион „Роман“, нямало друг. Т. карал него. Работели на осем часа – от 08.00ч.
до 17.00ч. Свидетелят отишъл в
предприятието през 1986г., преди това предприятието си съществувало, като Т. си
бил там, когато свидетелят отишъл. Този камион „Роман“ бил един, нямало друг.
Другите камиони били „подвижна работилница“, мотокар и този кран, на който свидетелят
бил. След обединението, масовата приватизация когато дошла, около 1990г., вече
имало много камиони. До тогава нямало много камиони, СМП било малко строително
предприятие. След това вече били много. На въпроса дали е виждал жалбоподателят да кара друг камион,
свидетелят отговори, че не го е виждал да кара друг, освен този 16-тонен
„Роман“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок по чл.118, ал.1 от КСО, от лице, имащо правен интерес
от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, след изчерпан задължителен административен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Обжалваното Решение № 1012-26-176-3 от 12.05.2021г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане № **********/2140-26-102/04.02.2021г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, са издадени
в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност
– чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“, респективно чл. 98, ал. 1 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Не се наблюдават пороци във
формата или реда за издаване на оспореното решение, респективно разпореждане.
Изложени са фактическите основания - фактите, поради които е счетено от
административния орган, че не е налице основание за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на лицето при условията на чл.68, ал.1-2 и
чл.69б, ал.1-2 и 5 от КСО.
Страните по делото не спорят по отношение липсата на
предпоставките, визирани в нормите на чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО за отпускане
на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен се
явява въпроса относно наличието на тези предпоставки за придобиване на ЛПОСВ на
основание чл. 69б, ал.2 от КСО, и по конкретно дали жалбоподателят е
работил 15 години при условията на втора категория труд. Нормата предвижда изключение от правилото на чл.68 от КСО и създава възможност да се пенсионират лица, които са работили 15 години
при условията на втора категория труд, при навършване на възраст до 31 декември
2015 г. - 57 години и 8 месеца за мъжете (която от 31.12.2015 г. се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете до
достигане на 60 годишна възраст) и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100
за мъжете. Съгласно чл.69б, ал.5 от КСО, пенсия по ал. 1 – 4 се отпуска, когато
лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 или са променили
осигуряването си по чл. 4в.
В оспореното Решение № 1012-26-176-3 от 12.05.2021г.
Директорът на ТП на НОИ – Хасково приема, че И. към датата на подаване на
заявление за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 06.10.2020г. не
отговаря на условията за придобиване право на пенсия по чл.69б ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като към датата на заявлението има навършена изискуемата възраст, но
няма осигурителен стаж 10 години при условията на първа категория труд или 15
години при условията на втора категория труд, а има 03г. 10м. и 15 дни от първа
категория труд, съответно 13г. 03м. и 14 дни от втора категория труд (сбор от
осигурителен стаж от първа категория труд – 03г. 10м. и 15 дни и осигурителен
стаж от втора категория труд – 09г. 04м. и 29 дни).
Жалбоподателя възразява с така изложените от органа
аргументи за отказ, като обосновава наличието на изискуемия осигурителен стаж
15 години при условията на втора категория труд към датата на подаване на
процесното заявление, като претендира
положения труд за периода от 21.10.1986г. до 01.12.1988г. и от 01.01.1989г. до
31.12.1989г. да се зачете, като положен при условията на втора категория труд, предвид обстоятелството, че
за този период е бил водач на автомобил
над 12 тона.
Съгласно Раздел втори, т.53а от Правилник за
категоризация на труда при пенсиониране (отм.), втора категория е трудът
положен от „водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо
ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по
утвърдени разписания и графици; шофьори
на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори
от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната“.
Съдът намира, че в съдебното производство по безспорен
начин, чрез разпита на свидетеля Ф.Г.В.се установява, че през периода
21.10.1986г. до 01.12.1988г. и от 01.01.1989г. до 31.12.1989г., жалбоподателят Т.К.И.
е полагал труд като шофьор на товарен автомобил „Роман“ с товароподемност 16 тона. Ето защо са налице основания за
квалифицирането на полагания труд в посочения период, като такъв при условията
на втора категория.
Видно от горното,
може да се приеме, че И. отговаря на
законовите изисквания за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.69б, ал.2 от КСО, досежно изискуемия осигурителен стаж 15 години при условията на втора
категория труд.
Следователно, към установения от пенсионния орган с
Разпореждане № **********/2140-26-102/04.02.2021г. осигурителен стаж на Т.К.И.
и добавения такъв, с Решение № 1012-26-176-3 от 12.05.2021г. на Директора на ТП
на НОИ – Хасково, е следвало да бъде начислен и признат, като положен при условията
на втора категория труд и този за периода 21.10.1986г. до 01.12.1988г. и от
01.01.1989г. до 31.12.1989г. Ето защо пенсионният орган, респективно и
горестоящия му орган в лицето на ответника, е трябвало да изследват условията,
при които е полаган труда, тъй като документация в тази насока е била открита,
но същата не е съдържала необходимата информация за установяване на категорията
на положения от жалбоподателя труд в периода 21.10.1986г. до 01.12.1988г. и от
01.01.1989г. до 31.12.1989г. Действително,
видно от
документите в административната преписка, в хода на административното
производство са направени опити за изясняване на това спорно обстоятелство.
Подходът обаче е бил неправилен, а и извършеното от органите недостатъчно, тъй
като в крайна сметка не са успели да достигнат до действителното фактическо
положение, което щеше да се отрази на съдържанието на крайния акт, респ. същият
щеше да е в посока отпускане на ЛПОСВ на Т.К.И. при условията на чл.69б, ал.2
от КСО.
Вместо това, в случая са формирали фактически изводи в
нарушение на правилата от чл. 35 и чл. 36, ал.3 АПК, което е довело до издаване
на административния акт при неизяснени факти и обстоятелства от значение за
случая. Потвърденото Разпореждане № **********/2140-26-102/04.02.2021г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при
ТП на НОИ - Хасково и потвърждаващото го Решение № 1012-26-176-3 от 12.05.2021г.
на Директора на ТП на НОИ – Хасково, са издадени при липса на категорични
доказателства за товароподемността на управлявания от жалбоподателя товарен
автомобил през спорния период. Не са били положени усилия за снабдяване с
такива доказателства, не са били назначени и експертизи за установяване на
действителните факти в тази насока. Всичко това е довело да зачитане период от 21.10.1986г.
до 01.12.1988г. и от 01.01.1989г. до 31.12.1989г. като осигурителен стаж от трета категория, вместо
от втора и в последствие превръщането в трета, при спазване на законовите
изисквания за това, което е нарушение и на материалния закон.
Относно забраната от чл.104, ал.10 КСО за установяване
на категорията труд със свидетелски показания, настоящият състав счита, че
същата не е нарушена в процеса, защото показанията на свидетеля Ф.Г.В.са дадени
с цел установяване на обстоятелства от съществено значение за спора, за
установяване естеството на полагания труд. В случая не се касае за инцидентно
установяване на трудов стаж, което несъмнено е недопустимо в административния
процес. Още повече, че административният орган не е положил всички усилия за
изясняване на действителната фактическа обстановка, а е допуснал пропуск и
непълнота в доказването. (в този смисъл Решение № 4682/13.04.17 г., адм.д.№
4687/16 г. на ВАС).
Гореизложеното налага отмяна, както на решението на
ответника, така и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя по
пенсионно осигуряване и връщане на преписката за ново произнасяне, при което
пенсионният орган следва да установи релевантните за случая обстоятелства,
съобразно изложените в настоящия съдебен акт мотиви, като вземе предвид и
допълнително събраните по настоящото дело доказателства.
Предвид изхода
на делото, основателна се явява претенцията на
оспорващия за присъждане на действително направените по делото разноски.
В случая същите са в размер на 960 лева, представляващи депозит за вещо лице –
350 лева (л.93), ДТ – 10 лева (л.12) и
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, договорено и заплатено,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.04.2021г. (л.23).
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-176-3 от 12.05.2021г. на Директора
на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата, подадена от Т.К.И.
против Разпореждане № **********/2140-26-102/04.02.2021г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ - Хасково.
ВРЪЩА преписката на
Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, гр.Хасково за ново
произнасяне по подаденото от Т.К.И. Заявление с вх. № Ц2113-26-1568 от 06.10.2020г. при ТП на НОИ - Хасково, съгласно дадените задължителни указания в мотивите
на решението относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ,
гр.Хасково да заплати на Т.К.И., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 960.00 (деветстотин
и шестдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: