№ 163
гр. Б., 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Божана Манасиева
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно
наказателно дело № 20231200600290 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод депозирана в съда жалба срещу Определение
№ 292/14.09.2022г. по нчхд № 304/2022г. по описа на БлРС.
Самото определение ОСЪЖДА В. В. Р. - родена на ****г. в село С., общ. П., с
постоянен адрес: Б., ул. Ш.П. ****, българка, българска гражданка, средно
специално образование, разведена, неосъждана, работеща по граждански
договор в Окръжен съд Б., като съдебен заседател, пенсионер по болест,
неосъждана, с ЕГН **********, да плати по сметка на НБПП сумата от 530
/петстотин и тридесет/ лева, представляващи определено възнаграждение на
служебно назначеният защитник за предоставената на подсъдимото лице
правна помощ в съдебното производство по реда на ЗПП, както и сумата от
5.00 лв. – ДТ за служебно издаване на ИЛ, която да се заплати по сметка на
РС – Б..
В жалбата се настоява съдът да отмени първоинстанционното определение,
като неправилно, тъй като неправилно била осъдена подсъдимата, в
производството от частен характер да заплати разноските за служебната си
защита в случай, в който производството по делото било прекратено с
помирение. Настоява да бъде освободена от разноските по делото.
Националното бюро за правна помощ, чрез представителя си –
Председателят, е изразил становище, че определението на съда било
правилно, тъй като постигнатото между страните помирение било
1
равнозначно на спогодбата по гражданските дела и приложима в конкретния
случай, предвид допуснатия да съвместно разглеждане граждански иск,
следователно разноските следвало да се понесат от страната, която ги е
направила.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в депозираната жалба,
становището на Националното бюро за правна помощ, че същата е подадена в
срок и от заинтересована страна я намира за допустима.
Разгледана по същество приема за основателна.
Действително по аргумент на чл.189 ал. 3 от НПК, когато в наказателното
производство по дело образувано по тъжба на пострадал, подсъдимият бъде
признат за виновен, последният бива осъден да заплати и разноските по
делото. В случая обаче Б.ският районен съд не е постановил осъдителна
присъда, а е прекратил производството по делото по основанията на чл. 24 ал.
5 т. 3 от НПК и определението за това е влязло в сила. Ето защо цитираната
разпоредба от първоинстанционния съд е неправилно приложена за
конкретния случай. Подсъдимата не е била призната за виновна, а напротив
наказателното производство е било прекратено. Соченото навежда
безусловно за приложение на хипотезата на чл. 190 ал. 1 от НПК
предвиждаща в случаите, в които делото е образувано по тъжба на
пострадалия и производството по него е било прекратено, разноските по
делото да се възлагат в тежест на частния тъжител.
В рамките на първоинстанционното производство, съдът е пропуснал да се
произнесе по възлагане на разноските. Това е причината да последва
обжалваното определение. В него правилно първоинстанционният съд е
приел за доказани разноски за служебен защитник в размер на 530 лева.
Сумата представлява заплатено възнаграждение за правна услуга на
подсъдимата по делото от НБПП. Предоставена е правна помощ по реда на
ЗПП, която е осъществена от адв. У. от АК Б.. В последствие с решение №
БГ-219-Б-17326/17.08.2022г. Председателят на НБПП е определил именно
цитирана сума от 530 лв. възнаграждение на служебния защитник, на
основание чл. 22б от Наредбата за заплащането на правната помощ. Въз
основа на това плащане и на основание чл. 190 ал. 1 от НПК и чл. 27а от
Закона за правната помощ следва осъждане на тъжителя да я внесе в бюджета.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че определението е неправилно и
2
незаконосъобразно, тъй като макар и да възпроизвежда действителните
направени разноски, последните погрешно са възложени в тежест на
подсъдимата. Освен това съобразно нормата на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК,
изцяло в правомощията именно на първостепенния съд е да се произнесе по
разноските и след влизане на присъдата в сила, в рамките на цитирана
процедура. Същата регламентира правна възможност за допълване на
присъдата с определение, без да е обвързано от преклузивни срокове извън
общите давностни срокове. Ето защо обжалваното определение следва да се
отмени, а делото върне на първата инстанция за постановяване на
законосъобразен съдебен акт. Последният не може да се санира с настоящото
определение, заради обстоятелството, че страната която следва да понесе
разноските по делото не е участвала при разглеждане на въпроса пред първата
инстанция, макар и да е била уведомена. Недопустимо е едва с въззивното
определение да се постанови осъдителен диспозитив спрямо лице, за което
няма да съществува процесуална възможност да го обжалва.
По отношение становището на НБПП, съдът го приема за несъстоятелно,
доколкото в НПК има изрично предвидена хипотеза изключваща
приложението на процедурата касаеща спогодбата по ГПК и доколкото в
наказателното производство гражданският иск е обусловен от него. Отделно
от това нормата на чл. 24 ал.5 НПК в различните си хипотези не предвижда
прекратяване по спогодба, а по помирение, в който случай е приложима
цитираната норма на чл. 190 НПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 292/14.09.2022г. по нчхд № 304/2022г. по описа
на БлРС.
Връща делото на първоинстанционния съд за произнасяне съобразно
изложените мотиви.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4