№ 89
гр. Търговище, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20213530200891 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АНГ. Г. АНГ. от гр.Търговище, ЕГН:
********** против Наказателно постановление № 21- 1292 – 001789 от
28.09.2021 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Търговище, с-р
ПП - Търговище. Считайки НП за незаконосъобразно и необосновано,
жалбоподателят желае същото да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа
от пълномощник.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си
представител, в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата и
искане НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
Св.Г.Г. и св.А.А. - полицейски служители от РУ - Търговище били
назначени съвместно в наряд за времето от 19:00 ч. на 21.08.2021г. до 07:00ч.
на 22.08.2021г. Около 01:45ч. на 22.08.2021г. същите били изпратени на ПП I
-4, по сигнал за криволичещ по пътното платно лек автомобил „Ауди“ с рег.
1
№ ********. Въпросният сигнал бил подаден на тел.112 от св.М. О. – водач
на л.а „Нисан“ с рег.№ *****, който се движел по същия път и който след
разговор с оперативния дежурен в РУ- Търговище се съгласил да следва
„Аудито“ до пристигането на полицейския патрул. Свидетелите Г.Г. и А.А.
забелязали л.а. „Ауди“ с рег.№ ******** в близост до пътния възел преди
село В. Л., общ.Търговище и приближавайки го, му подали светлинен и
звуков сигнал от служебния автомобил да спре движението си. Водачът не се
съобразил и продължил по ПП I -4 към село П., след което завил надясно
към село А., откъдето се насочил към село Л.. Междувременно св.М.О.
изпреварил полицейския автомобил, а след това и л.а „Ауди“ с намерение да
съдейства за спирането му. Двата автомобила преустановили движението си
след като между тях настъпило ПТП. От л.а. „Ауди“ излязъл
жалбоподателят, който заявил, че не е управлявал превозното средство и че
лицето, което го е управлявало е избягало. На място пристигнал и дежурен
екип от сектор ПП при ОДМВР- Търговище в състав – св.Й.Й. и С.Х., които
установи, че водач на превозното средство е бил именно жалбоподателят и му
извършили проверка. В хода на проверката същият не представил контролен
талон към СУМПС. Било установено и че л.а. „Ауди“ с рег.№ ******** не е
минал преглед за проверка на техническата му изправност. При тези данни и с
оглед сведенията, предоставени от свидетелите Г., А. и О., св.Й. – мл.
автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - Търговище съставил на
жалбоподателя АУАН GA 400244/ 22.08.2021 г. за нарушения на чл.103 от
ЗДвП, на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, който
жалбоподателят подписал с отбелязване, че има възражения. Депозирал
такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Приемайки същите за неоснователни,
въз основа на акта, Началник сектор към ОДМВР – Търговище, с-р ПП -
Търговище издал Наказателно постановление № 21- 1292 – 001789 от
28.09.2021 г., с което за нарушение на чл.103 и на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец; за нарушение на чл.147, ал.1 и на
основание чл.181, т.1 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 50лв. и за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
– глоба в размер на 10лв.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите
2
Г.Г., А.А., Й.Й., Д.Х., М.О. и писмените доказателства по делото.
Съдът не констатира в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са
съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и
форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.
В пункт първи от НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на
чл.103 и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Чл. 103 от ЗДвП гласи, че: „При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП от своя страна предвижда лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
От цитираната нормативна уредба следва, че за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото
нарушението, на първо място следва да бъде установено, че същият е имал
качеството на водач на ППС т.е. че в процесния момент именно той е
управлявал л.а „Ауди“ с рег.№ ********.
Самият жалбоподател отрича това обстоятелство. От показанията на
полицейските служители се установява, че още при самата проверка
жалбоподателят е заявил, че автомобилът е бил управляван от друго лице,
което е избягало. Това негово твърдение се подкрепя единствено от
показанията на св.Д.Х., който обясни, че именно той е управлявал „Аудито“, а
жалбоподателят, който бил употребил алкохол, се намирал на дясната
седалка до него. След като л.а. „Нисан“ му пресякъл пътя, той отбил в
канавката, след което жалбоподателят слязъл да се разправя. Тогава,
виждайки и полицаите, св.Х. се изплашил, минал през дясната седалка и така
напуснал автомобила, скривайки се в нива със слънчоглед. Съдът не
кредитира показанията на св.Х., тъй като същите на първо място не
кореспондират с изложеното от самия жалбоподател в депозираното
възражение срещу АУАН. В същото е записано, че ненадейно на пътя им
3
изскочил джип, който се блъснал в тях…и „тогава Д. се уплаши, отвори
вратата и изчезна моментално в слънчогледа…..“ Следователно според
възражението, св.Х. е напуснал автомобила преди жалбоподателя т.е. през
шофьорската врата. Това твърдение не съответства на казаното от свидетеля,
че излязъл от колата, преминавайки през дясната седалка - след като
жалбоподателят вече бил напуснал превозното средство.
Съдът констатира и че показанията на св.Х. се опровергават от
показанията на останалите свидетели – очевидци. Св.М.О. бе категоричен:
„Първият момент, в който видях кой управлява автомобила беше още като
съобщавах на тел.112. Сам беше. Беше този А., същият….Той слезе от
шофьорската врата.“ Св.Г. също заяви: „Още от самото начало, като се
движехме след него се виждаше, че е сам в автомобила“. Св.А. също посочи:
„Сам беше в автомобила“.
Предвид посочените противоречия и несъответствия, съдът не
кредитира показанията на св.Д.Х. и прие, че същите не представляват
надежден източник на доказателства. Напротив, кредитира показанията на
свидетелите Г., А. и О., които кореспондират помежду си и на база на които,
съдът намери за безспорно доказан факта, че в процесния момент именно
жалбоподателят е управлявал автомобила „Ауди“ с рег.№ ********.
Следователно същият е имал качеството на водач, съгласно § 6, т.25 от ДР
на ЗДвП и като такъв е субект на нарушението, визирано в пункт първи от
НП.
От показанията на свидетелите Г. и А. категорично се доказа, че
полицейските служители са подали както светлинен, така и звуков сигнал
за спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя. От същите се
установи, че сигналите са били подадени от надлежно обозначен патрулен
автомобил. Когато приближили „Аудито“ полицейските служители подали
първо светлинен, а след това и звуков сигнал. Св.Г. посочи, че в този момент
патрулният автомобил се намирал на разстояние една кола или по-малко зад
л.а „Ауди“. Несъмнено около 2ч. през нощта както синята пробляскваща
светлина, така и звуковият сигнал са били добре забележими. Пътният
участък е бил прав. Не е имало голямо движение - два, три автомобила,
които се движели насреща, според св.А.. Следователно няма как
жалбоподателят да не е възприел сигналите, подадени му от полицейския
4
автомобил. От показанията на свидетелите А. и Г. се установи, че след
подаване на сигналите от патрулния автомобил, жалбоподателят не само че
не отбил или намалил скоростта си, а напротив - дори увеличил същата.
Това поведение може да се обясни единствено с намерението на водача да
избегне проверката от полицейските служители.
При така установените факти съдът приема, че подаденият от
полицейските служители светлинен и звуков сигнал представлява надлежно
подаден сигнал за спиране от контролните органи по смисъла на чл.103 от
ЗДвП. Сигналът е бил задължителен за жалбоподателя в качеството му на
водач на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.3, изр. последно от ЗДвП,
сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет. Точно такава е и процесната хипотеза, поради
което сигналът е съобразен със законовите изисквания. Съдебната практика
също е трайна в разбирането си, че подаването на светлинен и звуков сигнал
от надлежно обозначен патрулен автомобил е годен сигнал по смисъла на
чл.103 от ЗДвП - решение от 20.07.2018 г. на АС - Търговище по к. а. н. д.
№ 107/2018 г., решение № 1854 от 07.10.2019 г. по к. а. н. д. № 2128/2019 г. на
АС – Пловдив и др.
При това положение съдът намира извода за извършено нарушение на
чл.103 от ЗДвП за законосъобразен и обоснован. Поради това счита, че
жалбоподателят е санкциониран законосъобразно на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП посредством налагането на наказания глоба и лишаване от право
да управлява МПС в минимален размер. В тази част обжалваното НП следва
да бъде потвърдено.
От показанията на свидетелите Г. и А. се установи, че при извършената
му проверка жалбоподателят не могъл да представи на проверяващите
контролния талон към СУМПС, въпреки, че съгласно чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, като водач на МПС /каквото качество по изложените по – горе
съображения съдът прие, че е притежавал/ е бил длъжен го да носи. Предвид
това, съдът намира, че същият е санкциониран законосъобразно на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП посредством глоба в размер на 10лв. и в тази
част обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Събраните по делото доказателства не водят до извод, че нарушенията
на чл.103 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП се отличават с по - ниска
5
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от този
вид, поради което и по отношение на тях не са налице основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
От приложената справка за регистрацията на л.а. „Ауди“ с рег.№
******** се установява, че към 22.08.2021г. автомобилът е бил собственост
на жалбоподателя. Св.А. и св.Г. заявиха, че не могат да кажат дали към
момента на проверката същият е бил преминал преглед за проверка на
техническата му изправност. Категорични данни в тази насока не предостави
и св.Й.. Предвид това и при липсата на други доказателства, съдът намира,
че нарушението на чл.147, ал.1 от ЗДвП не е безспорно доказано, респ. че
обжалваното НП - в частта, в която на основание чл.181, т.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50лв., е необосновано и следва
да бъде отменено.
Искания за разноски по делото не са направени, поради което и такива
не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21- 1292 – 001789 от
28.09.2021 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Търговище, с-р
ПП - Търговище В ЧАСТТА, в която на АНГ. Г. АНГ. от гр.Търговище,
**********, ЕГН: ********** за нарушение на чл.103 и на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец, както и В ЧАСТТА, в която за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 10 лв., като законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 1292 – 001789 от
28.09.2021 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Търговище, с-р
ПП - Търговище В ЧАСТТА, в която на АНГ. Г. АНГ., ЕГН: ********** за
нарушение на чл.147, ал.1 и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50лв., като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на
6
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7