гр. Велико Търново, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети
състав, в съдебно заседание на двадесет и пети
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря С.М. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 361 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК във връзка с чл. 25, ал. 4 от Закона за
администрацията(ЗАдм.) и чл. 657, ал. 2 от Търговския закон ТЗ).
Административното дело е образувано по
жалба от М.Т.Б. ***, против Заповед
№ СД-06-2/10.03.2021г. на министъра на правосъдието, с
която на основание чл. 25, ал. 4 от Закона Администрацията и чл. 657, ал. 2 от ТЗ във вр. с влязло в сила съдебно Определение № 382 от 01.07.2020г. по в.ч.т.д
№94/2020г. по описа на Апелативен съд –
Бургас, е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за
синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със
Заповед № ЛС-04-72/06.02.2006г.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на оспорения акт поради неправилно приложение на материалния закон, нарушение
на съдопроизводствените правила и несъобразеност на акта с целта на закона при
превратно упражняване на власт. По отношение спазването на преклузивния срок за
оспорване на заповедта твърди, че същият е спазен доколкото актът не й е
съобщен по надлежния ред, поради което и оспорването е своевременно направено. Счита
че при издаване на заповедта са нарушени основни принципи на административния
процес, а в нарушение на установената в АПК процедура административният орган
не е уведомил адресата за започване на административното производство. Изцяло
били нарушени нормите на чл. 34 и чл. 35 АПК, с което е отнета възможността на
адресата на акта да участва в административното производство посредством
представяне на обяснения и възражения относно разглежданите от административния
орган факти. Намира оспорения административен акт за немотивиран и несъответствие
между посоченото правно основание за издаване на заповедта и компетентността на
административния орган.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от *** Л. - С. от ВТАК, която
поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Допълва, че от
доказателства по делото се установява спазване на задълженията на синдика в
производството по несъстоятелност по ТЗ, а сметка за разпределение на сумите не
е изготвена поради липсата на ликвидни и изискуеми вземания – същите са били
предмет на отменителни искови, голяма част от които уважени от съда. Представя писмена
защита вх. № 545/03.02.2022г., в която подробно излага съображенията си за
допустимостта на жалбата и незаконосъобразността на оспорената заповед. Иска се
отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски, за
които представя списък с разноски.
Ответната
страна - министърът на правосъдието, град София, се представлява от ***Р.,
която оспорва жалбата. В съдебно заседание и в представените писмени бележки вх.
№ 532/02.02.2022г. изразява становище за недопустимост на жалбата поради
подаването й след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок,
алтернативно, за неоснователност на жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на оспорената заповед. Намира, че заповедта на министъра на
правосъдието е издадена при спазване на всички законови разпоредби и съобразно
постановеното Определение от 01.07.2020г. на Окръжен съд – Бургас, в което се
съдържали и мотивите на оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168
от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
С
Решение № 352 от 06.11.2014г. по т.д. №293/2014г. по описа на Окръжен съд –
Бургас е обявена неплатежоспособността и е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „Добринище Ски“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Поморие, ул. „Чайка“ №1, като за временен синдик в производството е
назначена М.Т.Б. ***.
С
Определение № 1394 от 11.12.2014г. на ОС – Бургас на основание чл. 656, ал. 1
от ТЗ за постоянен синдик на „Добринище Ски“ ЕАД (в несъстоятелност) е
назначена М.Т.Б.. Определението е обявено в Търговски регистър.
С
молба вх. №2955/11.02.2020г. от Томас Джеймс Лайънс – кредитор на „Добринище
Ски“ ЕАД, е поискано от съда по несъстоятелността да бъде извършена проверка на
дейността на М.Т.Б. в качеството й на постоянен синдик по т.д. №293/2014г. по
описа на Окръжен съд – Бургас относно открито производство по несъстоятелност
на „Добринище Ски“ ЕАД. В молбата са изложени твърдения за неизпълнение на
задълженията на синдика и застрашаване на интересите на кредиторите, изразяващи
се в извършени груби нарушения при провеждане на продажби на активи от масата
на несъстоятелността и неразпределяне на осребреното имущество от масата на
несъстоятелността на значителна стойност.
С
Определение №196/18.02.2020г. по т.д. №293/2014г. на ОС – Бургас искането за освобождаване
на синдика от производството по несъстоятелност по отношение „Добринище Ски“ ЕАД
е отхвърлено като съдът по несъстоятелността е приел, че не са налице данни за
недобросъвестно противоправно поведение на синдика, което да бъде санкционирано
с освобождаването му по реда на чл. 657, ал. 2 от ТЗ. Изложени са мотиви за
липса на съществени нарушения при продажбите на имущество на длъжника, а
разпределение на осребреното имущество не е извършено поради образувани
множества производства по оспорване на вземания по реда на чл.694 от ТЗ.
С
Определение № 382 от 01.07.2020г. по частно т.д №94/2020г. по описа на
Апелативен съд – Бургас е отменено Определение №196/18.02.2020г. по т.д
.№293/2014г. на ОС – Бургас и на основание чл. 657, ал. 2 от ТЗ М.Т.Б. е
освободена като постоянен синдик на „Добринище Ски“ ЕАД – в несъстоятелност,
и
за такъв е назначен Свилен Цонев до избиране на нов синдик от събранието на
кредиторите на основание чл. 657, ал. 7 от ТЗ.
Апелативният съд се е мотивирал,
че с бездействието си да състави разпределение на средствата за удовлетворяване
на кредиторите повече от две години, синдикът е засегнал съществено интересите
на кредиторите, както и възможността на кредиторите с необезпечени вземания,
възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, да
използват дължимия им паричен ресурс в значителен размер.
Определението
на АС - Бургас е обжалвано с частна жалба като с Определение №100/12.02.2021г.
по частно т.д. №2121/2020г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно
обжалване. Определение № 382 от 01.07.2020г. по в.ч.т.д №94/2020г. по описа на
Апелативен съд – Бургас е влязло в сила на 12.02.2021г.
Впоследствие,
на 10.03.2020г. в Министерството на правосъдието е подаден сигнал с рег.
№94-Р-25/10.03.2020г. от Томас Джеймс Лайънс, в който са изложени обстоятелства
относно дейността на синдика М.Т.Б. в открито производството по несъстоятелност
на „Добринище Ски“ ЕАД (по същество твърденията са аналогични на тези, изложени
в молба вх. №2955/11.02.2020г. до ОС – Бургас), и е поставено искане за изключването
й като синдик от списъка по чл.655, ал.2, т.7 от ТЗ.
Във
връзка с подадения сигнал и на основание чл. 372, ал. 1, т. 9 от ЗСВ във вр. с
чл. 23, ал.1 от Наредба №3 от 27.06.2005г. за реда за подбор, квалификация
контрол върху синдиците /Наредбата/, със Заповед №ИЗСВ-01-81/26.03.2020г. на министъра
на правосъдието е разпоредена проверка относно дейността на синдика М.Т.Б. в
производството по несъстоятелност на „Добринище Ски“ ЕАД по т.д. №293/2014г. на
ОС – Бургас. Проверката е възложена на Снежана Стойкова – инспектор в
Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, която с писмо рег. №94-Р-25/27.03.2020г.
е уведомила М.Т.Б. за подадения срещу нея сигнал и образуваната проверка като
на основание чл.23, ал.2 от Наредбата й е дадена възможност в 14-дневен срок от
получаване на писмото да ангажира доказателства и писмен отговор по наведените
в сигнала твърдения. Във връзка с това е представено писмено становище с рег. №94-Р-25/13.04.2020г.,
в което са изложени доводи за недоказаност на извършени от нея нарушения в
производството по несъстоятелност и е приложено Определение №196/18.02.2020г.
на ОС – Бургас.
Във
връзка с писмо с рег. №94-Р-25/27.03.2020г. на проверяващия инспектор до
председателя на ОС – Бургас, от съдия – докладчика по т.д. №293/2014г. по описа
на съда е представено становище с рег. №94-Р-25 от 16.04.2020г., ведно с
множество доказателства във връзка с производството по несъстоятелност на „Добринище
Ски“ ЕАД. С писмо рег. №94-Р-25/14.07.2020г.
съдия-докладчикът по делото е изпратил до Министерство на правосъдието заверен
препис на Определение № 382/01.07.2020г. по описа на ОС – Бургас.
Изготвен
е Доклад относно извършената проверка с рег. №94-Р-25/17.02.2021г. от инспектор
по ЗСВ, в който е направено предложение да не бъде извършвана допълнителна
проверка по преписка рег. № 94-Р-25/2020г. на Министерство на правосъдието, тъй
като синдикът М.Т.Б. е съдебно отстранена от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ и преписката е изпратена по компетентност на Дирекция „ВСВ“ за последващи
действия.
Изготвена
е Докладна записка рег. №94-Р-25/08.03.2021г. от Директор на Дирекция „ВСВ“, към
която е приложен проект на заповед по чл. 655, ал. 3 ТЗ за
изключване на М.Т.Б. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за
синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден със Заповед №ЛС-04-72/06.02.2006
г. на министъра на правосъдието. В докладната записка е направено позоваване на влязлото в сила Определение № 382 от
01.07.2020г. по в.ч.т.д №94/2020г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Посочено
е, че заповедта за изключване на синдика от списъка не подлежи на обжалване,
тъй като било въз основа на съдебното определение и контролът по отношение на
него е упражнен от съда. Няма данни М.Т.Б. да е била запозната с докладната записка
от 08.03.2021г.
С оглед установените по - горе
обстоятелства е издадена Заповед №СД-06-2/10.03.2021г. на министъра на
правосъдието, с която на основание чл. 25, ал. 4 от ЗАдм и чл. 657, ал. 2 от ТЗ,
във вр. с влязло в сила съдебно Определение № 382 от 01.07.2020г. по в.ч.т.д
№94/2020г. по описа на Апелативен съд – Бургас, М.Т.Б. е изключена от
утвърдения със Заповед №ЛС-04-72/06.02.2006г. на министъра на правосъдието (обн.
бр. 16 от 2006г.) списък на
лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по
несъстоятелност по Търговския закон, включена в списъка с цитираната заповед.
Получена е на 25.03.2021г. от лицето И.И. – съсед, видно от приложеното по
преписката известие за доставяне /л.28 от делото). Заповед №СД-06-2/10.03.2021г.
на министър на правосъдието е
обнародвана в ДВ, брой 24 от 23.03.2021г.
С жалба вх. №2688/15.06.2021г., подадена директно
до съда, М.Т.Б. е оспорила Заповед №СД-06-2/10.03.2021г. на министър на
правосъдието, във връзка с което е образувано настоящото дело.
Като писмени доказателства по делото са приети
материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. №
92-32-9721/29.06.2021 г. от Министерство на правосъдието. От процесуалния
представител на ответника е представено писмено становище с вх. №5825/21.12.2021г.;
Справка за делата, по които синдик е М.Б., нотариално заверена декларация на
21.09.2021 г. от И.А.И., както и становище с вх. № 4157/23.09.2021 г. от „Express
one“.
На
основание чл.192 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК с писмо вх. № 24/05.01.2022г. от Окръжен съд – Бургас като трето
неучастващо лице са представени следните документи във връзка с т.д. №293/2014г.
по описа на съда: всички писмени изявления от м.12.2017г. на синдика М.Б.; деловодна справка по делото
за несъстоятелност на „Добринище Ски“ ЕАД (в несъстоятелност); преписи от
протоколи от събрания на кредиторите на „Добринище Ски“ ЕАД (в несъстоятелност)
през периода от м.декември 2017г. до м. юли 2020г., частична сметка за
разпределение №1 от 25.02.2020г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана пред родово компетентен съд,
съгласно правилата, регламентирани в чл.
132 от АПК (доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Обжалваната
заповед, с която жалбоподателката е изключена от списъка на лицата, които могат
да бъдат назначавани за синдици в производство по несъстоятелност по Търговския
закон, по същността си не представлява дейност по упражняване на
конституционните правомощия на министъра по ръководство и осъществяване на
държавно управление по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК чрез провеждане на
политиката в областта на правосъдието, поради което делото е родово подсъдно на
административен съд като първа инстанция. Съгласно правилата за местната
подсъдност, регламентирани в чл. 133, ал.1 от АПК (след изм. в ДВ, бр. 77/2018
г. в сила от 01 януари 2019 г.), спорът е подсъден на АСВТ.
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
в законоустановения срок по чл.
149, ал. 1 от АПК.
На първо
място, съдът намира, че оспорената заповед има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с конкретно посочен адресат, и
подлежи на съдебно оспорване. Разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от Търговския
закон регламентира правото на министъра на правосъдието да изключва от списъка
по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка
с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от
съда по несъстоятелността, а изрично с разпоредба на чл. 23, ал. 4 от Наредба
№3 от 27.06.2005г. за реда за подбор, квалификация контрол върху синдиците е
посочено, че при упражнен контрол върху дейността на синдика издадената от
министъра на правосъдието заповед за изключване на синдика от списъка подлежи
на обжалване по реда на АПК. В относимите нормативни текстове законодателят не
е предвидил изключения от съдебно обжалване на заповедта за изключване на
дадено лице от списъка на синдиците според основанието, на което министърът на
правосъдието се позовава. Правната последица от това изключване има сериозни отражения
в правната сфера на синдика и не може да се приравни по интензитет на
въздействие върху правната сфера на лицето с освобождаване по чл. 657, ал. 2 от ТЗ от съда. Разпореждането за изключване на жалбоподателката от списъка на
лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици несъмнено засяга
неблагоприятно нейните права и законни интереси и представлява конститутивен
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване.
По
отношение на синдиците, както в Търговския закон, така и в специалната Наредба
№ 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците,
не съдържат особени правила за уведомяване на засегнатите лица за издадения
акт. Единствено в чл. 655, ал. 3 от ТЗ е предвидено, че промените в списъка по
ал. 2, т. 7 от закона (изключването на синдика от утвърдения списък) се обнародват
в „Държавен вестник“. Според приложените към преписката доказателства
издадената Заповед №СД-06-2 от 10.03.2021г. на министъра на правосъдието е
обнародвана в ДВ, брой 24 от 23.03.2021г., но задължението за публикуване на
заповедта на министъра за изключване на синдика от списъка на лицата, които
могат да бъдат назначавани за синдици в ДВ, има за цел да предостави на
обществеността необходимите сведения по въпрос от важен обществен интерес и не
отменя задължението на административния орган да съобщи издадения акт на
адресатите му. Още повече, че в чл. 23, ал. 5 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. е
предвидено обнародване след влизане в сила на административния акт, каквото в
настоящия случай не е налице. Ето защо, приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 61 от АПК (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от
10.10.2019 г.), съгласно която административният акт, съответно отказът да се
издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а от АПК в тридневен срок от
издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са
участвали в производството.
Тъй като
поради обективни причини заповедта не е могла да бъде връчена по реда на чл.
18а, ал.1-6 от АПК, административният орган е използвал разписания в
разпоредбата на чл.18а, ал.8 във вр. с чл.61 от АПК ред, като е изпратил за
връчване самия акт на М.Б. чрез лицензиран пощенски оператор на адреса й по
местоживеене ***. На този адрес е било редовно връчено лично на
жалбоподателката писмо рег.
№94-Р-25/27.03.2020г. на проверяващия инспектор, с което е уведомена за
подадения срещу нея сигнал за проверка на дейността й като синдик по делото за
несъстоятелност в ОС – Бургас на „Добринище Ски“ ЕАД. Писмото
с процесната заповед не е връчено лично на адресата, а видно от известието за
доставяне (л. 28 от делото) за получател е отразена И.И. като срещу името има положен
подпис и дата на получаване - 25.03.2021г.
Разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 от АПК позволява,
когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, съобщаването да се извършва чрез залепване на
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп – на входната врата или на видно място около нея. Връчването на друго
лице е изключение от общото правило за лично връчване на съобщението на
адресата, което е приложимо при невъзможност съобщението да бъде връчено лично.
В нормата на чл. 18а, ал. 9 от АПК не е упоменато качеството на това „друго лице“, на което може да бъде
връчено съобщението, но да се приеме, че всяко лице, намиращо в близост до
адреса за получаване на съобщението било то съсед, приятел или друг познат на
адресата на писмото, е недопустимо. Нормите за връчване на съобщения в
АПК не уреждат случая по делото, поради което е приложим чл. 46, ал. 1 и ал. 2
от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съгласно която, когато съобщението не може да
бъде връчено лично на адресата, то се връчва
на друго лице, което е съгласно да го приеме; като това друго лице може да бъде
всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник,
служител или съответно работодател на адресата. В случая, от приложената по
делото разписка се установява, че процесната заповед е получена от лицето И.И.,
за която не е спорно, че има качеството на съсед на М.Б.. По принцип лицето,
което се е съгласило да получи писмото от името на адресата, поема задължение
да го предаде, като забава по каквато и да е причина е неоправдана, при
положение че е от кръга на лицата, посочени чл. 46, ал. 2 от ГПК във вр. с чл.
144 АПК. В този смисъл развитите доводи в представената нотариално заверена
декларация от 21.09.2021г. на И.И. относно причините, поради които не е
уведомила жалбоподателката за полученото писмо са иррелеванти. Нотариално
заверената декларация от 21.09.2021г. не е годно доказателствено средство, тъй
като не може да замести липсващи по делото свидетелски показания. Независимо от
това, след като същата не е пълнолетен член от домакинството на адресата, нито
лице, което живее на адреса, или работник, служител или съответно работодател
на адресата, нито е упълномощено лице, съдът намира, че не е налице редовно
съобщаване от страна на административния орган на издадената Заповед №СД-06-2
от 10.03.2021г., съгласно изискванията на чл. 18а във вр.с чл. 61 от АПК, които
са формални и следва да са спазени, за да възникнат съответните от това правни
последици. При отсъствие на надлежно съобщаване към момента на подаване на
жалбата срещу административния акт и при липса на данни обжалваният акт изобщо
да е бил съобщен на оспорващата по предвидения в закона ред, процесуалното
право на М.Б. да сезира съда с оспорването не е преклудирано.
Дори и да се приеме обратната хипотеза, че
връчването на процесния акт е извършено редовно по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, в заповедта не е
посочено, че може да се обжалва, а напротив че е необжалваема, като същата се
изпраща само за сведение на адресата и следва да се публикува в
Държавен вестник ( по арг. отчл. 23, ал. 5 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. се
публикуват само влезлите в сила заповеди). Предвид това, съдът намира, че
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от АПК, съгласно която
срокът за обжалване се удължава с шест месеца. Писмото със заповедта е връчено
на И.И. на 25.03.2021г., а жалбата срещу заповедта е депозирана директно в съда
на 15.06.2021 г., т.е в законоустановения удължен срок за обжалване по чл. 140,
ал. 2 от АПК. При това положение неоснователни са наведените в обратната насока
от ответната страна доводи за недопустимост на жалбата като просрочена.
Оспорената заповед за изключване на синдика от
утвърдения списък е издадена от
компетентен орган – министъра на правосъдието, в кръга на законово регламентираните
му правомощия по чл. 655, ал. 3 от ТЗ. Заповедта е издадена в писмена
форма, но не съдържа относимо към фактическото правно съдържание по смисъла на
чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочен е чл. 657, ал. 2 от Търговския закон като
правно основание, което касае
съдът по несъстоятелността, който може по всяко време, служебно или по
предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, може да освободи
синдика, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава
интересите на кредитора или длъжника. Министърът на правосъдието не
може да издава заповед на основание чл. 657, ал. 2 от Търговския закон. Министърът на правосъдието може и трябва да
издаде заповед, когато при оперативната ти самостоятелност прецени това, само и
единствено на основание чл. 655, ал. 3 от Търговския закон. В оспорената заповед не е посочен и чл. 23 от
Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху
синдиците, поради което в нея липсва адекватно правно основание за издаването
й.
По отношение на фактическото основание,
послужило за издаване на заповедта следва да се има предвид, че административният
акт може да бъде мотивиран с относими към издаването му документи и актове,
след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал
на тях (ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС). В случая, заповедта съдържа
препратка на определението на съда от 12.02.2021г., на което министърът на
правосъдието се позовава, което е част от административната преписка и с което
жалбоподателката е запозната.
Не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила,
които да обосноват незаконосъобразност на оспорената заповед на собствено
основание. В случая, съдът намира за спазени общите изисквания на АПК за
издаване на административен акт, както и специалните правила по чл. 23, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. и разписаните в ТЗ относно контрола на
дейността на синдика от министъра на правосъдието. В изпълнение на посочените
разпоредби административният орган е задължен да изпрати препис от писмото и
приложенията към него на проверявания синдик /в същия смисъл е и разпоредбата
на чл. 26 от АПК/, който в 14-дневен срок от съобщението има възможност да даде
писмен отговор и да ангажира доказателства, с което се обезпечава правото му на
защита и зависи изцяло от волята му. В такава насока са и правата на страните в
административното производство, разписани в чл.
34, чл. 35 и чл.
36 от АПК.
При
постановяване на оспорената заповед, министърът на правосъдието е издал акта си
при проведено надлежно административно производство, след надлежно възложена и
извършена проверка от определен инспектор при Инспектората към Министерство на
правосъдието, в хода на която проверка на жалбоподателката е връчен препис от
сигнала на Томас Джеймс Лайънс от 10.03.2020г. и е дадена възможност да изрази
становище по него, от която се е възползвала. Действително, в случая
жалбоподателката не е била уведомена за издадените в хода на проверката
докладни записки от 17.02.2021г. и от 08.03.2021г., но предвид установения
факт, че е запозната с материалите, въз основа на които е постановена заповедта,
макар и в друго производство, настоящият състав намира, че така допуснатите
нарушения не са съществени. Следва да бъде отчетен и факта, че в хода на
административното производство органът е възприел изцяло установените от съда факти, въз основа на
които е освободен като синдик жалбоподателят и послужили като основание за
издаване на оспорения административен акт.
Жалбата обаче се явява основателна не само защото не е
посочено вярното правно основание - чл.
655, ал. 3 от ТЗ, но и поради следните съображения: От разпоредбата на чл.
655, ал. 3 от ТЗ е видно, че органът разполага с оперативна самостоятелност
да прецени кои нарушения във връзка с дейността на синдика могат да бъдат
основание за неговото изключване от списъка. Границите на оперативната
самостоятелност на министъра на правосъдието при упражняване на правомощието му
по чл. 655, ал. 3 от ТЗ, макар да не са изрично определени от
закона се извеждат именно от него и следва да са в рамките на изискванията за
пропорционалност на мярката изваждане от списъка на синдиците. На първо място, чл.
655, ал. 3 от ТЗ (които не е посочен в заповедта) използва множествено число
нарушения
във връзка с дейността като синдици и установява независимост от обстоятелството
дали това е установено от съда по несъстоятелността. От друга страна, установяването
на нарушения от съда по несъстоятелността не е задължително и необходимо условие
за законосъобразното упражняване на правомощието на Министъра на правосъдието
по чл. 655, ал. 3 от ТЗ – в този смисъл виж решение № 1228 от 01.02.2021г. на
ВАС по адм. дело № 6862/2020г., VІ о.). На
следващо място, установените нарушения, извършени от синдика във връзка с
дейността му, трябва да са такива, че да поставят под съмнение постигането
на целта на производството по несъстоятелност и доверието и добросъвестността,
които синдикът би следвало да гарантира на лицата с права и интереси в
производството по несъстоятелност. Съдът не може вместо органа, когато той
действа в условията на оперативна самостоятелност, да се произнесе и да
определи дали доказаните нарушения обективират необходимост от изключване.
Това, което съдът може, е да прецени дали твърдените от органа нарушения, но в
своята съвкупност, са пропорционални на мярката. В този смисъл Решение №
2823/06.03.2018г. на ВАС по адм. дело № 10917/2017г., 5-чл. състав.
Не се спори между страните, че жалбоподателката М.Т.Б.
е била вписана в утвърдения със Заповед № ЛС-04-72/06.02.2006г. на министъра на
правосъдието списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици и че
е осъществява дейност като постоянен синдик по т.д. №293/2014г.по описа на
ОС-Бургас за периода от 11.12.2014г. до 01.07.2020г., когато с Определение №382/01.07.2020г.
по частно т.д № 94/2020г. по описа на Апелативен съд – Бургас на основание
чл. 657, ал. 2 ТЗ, жалбоподателката М.Т.Б. е
освободена като постоянен синдик в производството по несъстоятелност „Добринище
Ски“ ЕАД, ЕИК *********, и за такъв е назначен Свилен Цонев до избиране на нов синдик от събранието на
кредиторите на основание чл. 657, ал. 2 от ТЗ.
Въз основа на влязлото в сила Определение от
01.07.2020г. и на основание чл. 25, ал. 4 от ЗАдм и чл. 657, ал. 2 от ТЗ,
министърът на правосъдието е издал оспорената в настоящото производство Заповед
№ СД-06-2/10.03.2021г., с която М.Т.Б. е изключена от списъка на лицата, които
могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по
Търговския закон, утвърден със Заповед № ЛС-04-72/06.02.2006г. на министъра на
правосъдието. Според цитирания съдебен акт, на който административният орган се позовава в
оспорената заповед, М.Б. - синдикът по т.д. №293/2014г. по описа на ОС – Бургас,
е допуснала съществени нарушения при осъществяване на възложените й от закона
правомощия, като в резултат на продължително и неоправдано бездействие да
изготви частична сметка за разпределение на значителни суми, получени от
осребряване на имуществото в масата на несъстоятелността, е застрашила
интересите на кредиторите и на длъжника.
На първо място, съдът намира за несъстоятелно
поддържаното от процесуалния представител на ответника становище, че издадената
и оспорена в настоящото производство заповед на министъра на правосъдието за
изключване на синдика от списъка е задължителна последица от акта на съда по
несъстоятелността (в процесния случай определение № 382/01.07.2020г. на
Апелативен съд Бургас). Съгласно разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ министърът на
правосъдието дължи самостоятелна преценка и установяване на нарушения от съда
по несъстоятелността не е задължително и необходимо условие за
законосъобразното упражняване на правомощието на административния орган. Това
означава, че преценката на органа при осъществяване на предоставеното му по чл. 655, ал. 3 от ТЗ правомощие е в
условията на оперативна самостоятелност. При оперативна самостоятелност въпросът
е предоставен на преценката на административния орган и именно негова е
възможността да избира измежду няколко (най - малко две) решения, всяко от
които в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. Или
иначе казано, министърът на правосъдието разполага с оперативна
самостоятелност, за да прецени дали нарушението във връзка с дейността на
синдика може да бъде основание за неговото изключване от списъка. Постоянната
практика на Върховния административен съд поддържа становището, че налагането
на най-тежката санкция - изключване от списъка на синдиците, е от
компетентността на министъра на правосъдието и е въпрос на съобразяване с целта
на закона.
По принцип
административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, подлежат на
съдебен контрол за законосъобразност съгласно изричния текст на чл. 169 АПК.
Съдебният контрол за законосъобразност изисква
проверка са съобразяване с основните принципи на АПК, които са гаранция за
законосъобразност на административен акт, издаден и при оперативна
самостоятелност.
При извършени и доказани от синдика нарушения
във връзка с дейността му, независимо дали са установени от съда по несъстоятелността,
границите на оперативната самостоятелност на органа са следните: 1) характера
на дейността на синдика като "особено деликатна, с оглед на доверителната
си природа и високите професионални качества и очакваната точност на лицата,
които я упражняват" (Kostova v Bulgaria, no 36181/05, § 62), т. е.
преценката за пропорционалност трябва да се прави при отчитане на публичните
функции и отговорности на синдика и с оглед на това на завишените изисквания за
добросъвестност, коректност, отговорност, надеждност, почтеност при изпълнение
на професионалните функции; и 2) целта на производството по несъстоятелност -
да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за
оздравяване на предприятието на длъжника съгласно чл. 607, ал. 1 от ТЗ.
Така очертани
границите на оперативната самостоятелност на органа ясно установяват и
изискванията за пропорционалност на мярката изваждане от списъка на синдиците.
Установените нарушения, извършени от синдика във връзка с дейността му, трябва
да са такива, че да поставят под съмнение постигането на целта на
производството по несъстоятелност и доверието и добросъвестността, които
синдикът би следвало да гарантира на лицата с права и интереси в производството
по несъстоятелност. В случая правото на органа на свободна преценка е упражнено
в нарушение на принципите на чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК и не са изложени
съображения за съответствието на избрания от органа вариант за поведение с
целта, за която актът се издава.
Правомощията и
задълженията на синдика в производството по несъстоятелност са определени от
закона с достатъчна степен на конкретност и именно те са рамката, в която се
осъществява проверката на дейността в административното производство. В чл. 721 от ТЗ е регламентирано задължението
на синдика да изготви сметка за разпределение на наличните суми между
кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 съобразно реда, привилегиите и
обезпеченията при наличие достатъчно парични средства в масата на
несъстоятелността. В ал. 2 на чл. 722 от ТЗ е предвидено, че сметката е
частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена
цялата маса на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи.
С оглед
информацията от преписката, становището на съдия-докладчика по т. д. №
293/20014 г. на ОС – Бургас и приетите допълнителни доказателства в настоящото
съдебно производство, в т.ч. представената справка от деловодната система на ОС
– Бургас относно т.д 293/2014г. по описа на същия съд, се установява, че в производството
по несъстоятелност на „Добринище Ски“ ЕАД, след като кредиторите са предявили
своите вземания пред съда по несъстоятелността, синдикът М.Б. е изготвила
списък на приетите и неприети вземания на кредиторите по чл. 685, чл. 686 и чл.
688 от ТЗ, по който са направени възражения от кредитори и по които възражение
е налице произнасяне от съда по настоятелността с определения №574/28.04.2015г.,
№650/28.05.2015г. и №698/08.06.2015г., с които е одобрен списъка на приети и
неприети вземания на кредиторите. Не е спорно, че след одобряване на списъка с
приети и неприети вземания от съда по несъстоятелността, са предявени множество
установителни и отменителни искове от кредиторите по оспорване на вземания по
реда на чл. 694 от ТЗ и на практика е нямало кредитор с неоспорено вземане. Впоследствие
синдикът е предприел действия за осребряване на притежаваното от длъжника
имущества с оглед попълване на масата на несъстоятелността, в т.ч. са извършени
множество продажби чрез пряко договаряне при съобразяване с решенията на общото
събрание на кредиторите, като към дата 27.04.2017г. в набраните парични
средства в масата на несъстоятелността са възлизали на 1 300 000 лева. Твърди
се, че жалбоподателката не е изготвила в продължителен период от време сметка
за разпределение на събраната сума по чл. 721 от ТЗ след осребряване на
имуществото на длъжника и това е основание за квалифицирането на бездействието й
като нарушение, тъй като дори при наличието на оспорено по съдебен ред вземане,
съгласно чл. 726, ал. 1 от ТЗ съответната сума се заделя в сметката за
разпределение.
Но при така
установеното и имайки предвид оперативната самостоятелност на органа при
определяне на вида на нарушенията, които обосновават необходимостта от изключване
на един синдик от списъка, съдът намира, че не е налице пропорционалност на
мярката и неоснователно административният орган е изключил синдикът от списъка
по чл. чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ. При вземане на решението за това и при
издаване на оспорената заповед, органът не е осъществил преценка по критериите
на чл. 6, ал. 1 АПК. Принципът на съразмерност в административното
производство, визиран в чл. 6 от АПК, е изключително важен при преценка на
съответствието с целта на закона на административните актове, да бъдат
икономически обосновани и да не засягат права и задължения в по - голяма степен
от необходимото за целта, за която актът се издава, при упражняване на оперативна
самостоятелност от административния орган. Твърдяното нарушение не е
пропорционално на приложената от административния орган мярката - изключване на синдика от списъка чл. 655, ал. ал. 2, т. 7 от ТЗ. В случая, синдикът М.Б. е извършила едно нарушение
като не е изготвила своевременно частична сметка за разпределение по чл. 720,
ал. 2 от ТЗ, като според представените доказателства такава е изготвена на 25.02.2020г.,
при спазване на ограниченията на чл.725 от ТЗ. Видно от направената от съда служебна
справка в ТР на списъка с приети и одобрени от съда вземания, кредиторите с
приети и одобрени от съда вземания са общо 15 броя физически, юридически лица и
държавата чрез НАП. Всички вземания са оспорени с искове по чл. 694 от ТЗ и на
практика няма кредитор с неоспорено вземане, т.е налице са били висящи съдебни
производство, по които синдикът е следвало да задели средства при изготвяне на
частична сметка за разпределение и същите тези вземания да бъдат изплатени на
съответния кредитор едва след влизане в
сила на съдебно решение, с което се установяват за съществуващи. Частичната
сметка за разпределение е изготвена на 25.02.2020г., обявена на 04.03.2020г. в
Търговския регистър и одобрена с определение на ОС – Бургас от 16.06.2020г.
Видно от данните в преписката и ТР, към момента на изготвяне на частичната
сметка за разпределение част от съдебните производства по чл. 694 от ТЗ са били
все още висящи (с кредитори „Сироко“ ЕООД, „Бора 2002“ ООД, Ноел Фланън Глин“),
а друга част от производства по оспорване
на вземанията са били приключили като исковете на част от тях са били
отхвърлени („Лежър инвест“ ЕООД, „Олстас Лион Интернешънъл Инк“) и то с решения
на съда, постановени няколко месеца преди изготвяне на сметката за
разпределение по чл.720, ал. 2 от ТЗ от синдика. Или иначе казано, производството
по несъстоятелност се е развило в насока, потвърждаваща правилност на
действията на синдика, в която са постановените от съда актове при произнасяне
по предявените по реда на чл. 694 от ТЗ искове на кредитори. В този смисъл,
поведението на синдика в производството по несъстоятелност е в съответствие с
разпоредбите на ТЗ, указанията на съда, взетите от събранието на кредиторите
решения, синдикът своевременно е докладвал за предприетите от нея действия в
производството, представяла е отчети за дейността си. Цялост дейността на
синдика е била правомерна и насочена към защита интересите на участниците в
производството по несъстоятелност.
Следователно,
наложената с оспорената заповед особено утежняващата положението на адресата й
мярка – изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за
синдици в производство по несъстоятелност по ТЗ, е несъразмерна по смисъла на
чл. 6, ал. 5 от АПК с извършеното нарушение и в несъответствие с изискванията
на чл. 6, ал. 1 от АПК. Нарушението на принцип (основно начало) на
административния процес има за последица материална незаконосъобразност на
издадения при това нарушение административен акт. Оспорената заповед на
министъра на правосъдието е незаконосъобразна и като такава следва да бъде
отменена.
При
този изход на делото и съобразно чл. 143 от АПК, основателно е искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото
общо в размер на 610 лв., в т.ч. 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в
брой (съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 288 от делото) и 10
лв. държавна такса за образуване на делото. За процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, възнаграждението е 500
лв. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
размера на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно доколкото същият не
надвишава значително определения минимум по чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съответства на участието на процесуалния представител на жалбоподателя в
съдебното производство, в което са проведените няколко съдебни заседания с
доказателствени искания и представяне на допълнителни писмени доказателства във
връзка с фактическата сложност и спорните правни въпроси.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Велико Търново, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Т.Б. ***, Заповед №
СД-06-2/10.03.2021г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 25,
ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 657, ал. 2 от Търговски закон във вр.
с влязло в сила на 12.02.2021г. съдебно Определение № 382 от 01.07.2020г. по
в.ч.т.д №94/2020г. по описа на Апелативен съд – Бургас, е изключена от списъка
на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по
несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със Заповед №
ЛС-04-72/06.02.2006г.
ОСЪЖДА Министерство на
правосъдието, град София, ул. „Славянска“ №
1, да заплати на М.Т.Б.,
ЕГН: ********** ***, разноски в размер на 610.00 (шестстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: