Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14.10.2019г. гр.Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Антоанета Митрушева
гражданско
дело № 1146
по описа за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – Т.Т.Х.
***, твърди в
депозираната искова молба, че ответното дружество му издало Фактура №
**********/07.05.2019г. на стойност 78.96 лева, дължима за периода 06.01.2017г.
– 14.03.2017г., вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството ел.енергия за обект с ИТН : 1575881, находящ се в
гр.Димитровград ул.“Захари Стоянов“ № 5, вх.А, ап.4, на клиент с клиентски №
**********, на която партида ищецът бил титуляр. Тъй като ищецът имал заявена
комунална услуга към банковата си сметка, тоест всичките му битови сметки се
разплащали автоматично, сумата от 78.96 лева също била платена. Ищецът заявява
обаче, че не е ползвал допълнително начислената ел.енергия и фактурата била
издадена без правно основание. В тази връзка била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по която постъпило
възражение от длъжника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД гр.Пловдив.
С оглед на така
изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено задължението на ответника към ищеца по издадената по ч.гр.д.№
8214/2019г. по описа на РС – Пловдив заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, а именно сумата от 78.96 лева по Фактура №
**********/07.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението – 22.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и да осъди ответника да му заплати направените деловодни
разноски в хода на заповедното и настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ – „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД гр.Пловдив в законоустановения едномесечен срок депозира
писмен отговор, в който посочва, че предявеният иск
е допустим, но неоснователен. На 14.03.2017г. служители на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД извършили проверка на електромера, отчитащ
доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. При проверката било
установено, че грешката на електромера е извън допустимите норми, поради което
същият бил демонтиран и изпратен за метрологична експертиза. За тези действия
бил съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства
за търговско измерване. При извършването на метрологичната експертиза
съмненията за извършена нерегламентирана манипулация се потвърдили и било
установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, водещ до
промяна на метрологичните му характеристики.
Доколкото
било установено наличието на предпоставките по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, операторът
извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на
инструкциите, съдържащи се в чл.48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, като начислил
допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 546 kWh,
като дължимата сума вследствие на установеното непълно измерване била 78.96 лв.
с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията – 67 дни, попадал
в максималните 90 дни, като първата дата – 06.01.2017г. била датата на
регулярен отчет на показанията на електромера, най-близко до и попадащ в
максималните 90 дни корекционен период, а последната дата – 14.03.2017г. -
датата на извършената техническа проверка.
В
тази връзка била издадена и процесната фактура за допълнително начислената
сума, а до ищеца било изпратено и съответно получено уведомление за извършеното
допълнително начисление.
Ответникът
посочва още, че процесната сума е правомерно начислена, като в случая
приложение намирала разпоредбата на чл.51 ал.1 вр. чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, според
които в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството
за търговско измерване измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от
датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до
датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90
дни. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на
инструкциите, съдържащи се в чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ - по цена, по която операторът
на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.
В
случая ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на
ищеца, като въпросът за конкретния извършител бил ирелевантен. Във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия доставчикът
имал право да извърши едностранно корекция, без нужда да доказва виновно
поведение на потребителя.
Спазена
била и процедурата за уведомяване на клиента при извършена корекция. Освен това
липсата на ред за уведомяване в ОУ не водела до недължимост на начислената
сума.
С
оглед на така изложеното ответникът твърди, че в процесния случай са налице
всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията,
ето защо предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен,
като моли да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 342196/14.03.2017г.
се установява, че на посочената дата длъжностни лица, представители на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, са извършили проверка на клиент на ответното
дружество – Т.Т.Х. – ищец по делото, за установяване коректното измерване на
консумираната електрическа енергия от електромер с фабричен № *********,
монтиран в жилище, находящо се в гр.Димитровград ул.“Захари Стоянов“ № 5, вх.А,
ап.4. При проверката, поради възникнали съмнения за манипулиране на
електромера, същият бил демонтиран за експертизна проверка.
Видно от приложения Констативен
протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 866/17.12.2018г. на Български институт по метрология,
е, че при експертизата е констатиран осъществен достъп до вътрешността на
електромера и съответно изменение на електрическата схема, което не съответства
на одобрения тип.
Въз основа на констатациите от
проверката била изготвена справка за коригиране на сметката на електроенергия
на ищеца, като клиент на ответника за консумирани 546 kWh електроенергия за
периода от 06.01.2017г. до 14.03.2017г. За коригираната сметка била съставена
Фактура № **********/07.05.2019г., с която била начислена за плащане
допълнително сумата от 78.96 лева. Тази сума била заплатена от ищеца в полза на
ответното дружество на 10.05.2019г.
Въз основа на
подадено на
23.05.2019г. заявление от Т.Т.Х. в РС – Пловдив е образувано
ч.гр.дело № 8214/2019г. по описа на съда. По същото на 27.05.2019г. е издадена
Заповед № 4348
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С тази
заповед е разпоредено длъжникът
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр.Пловдив да заплати на
кредитора-заявител претендираните в заявлението суми, а именно: сумата от 78.96 лв. – платена
без основание сума по Фактура № **********/07.05.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2019г. до окончателното й изплащане,
както и разноските по делото: държавна такса – 25 лв. и 320 лв. –
адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК срещу
тази заповед е подадено писмено възражение от длъжника. Във връзка с дадените от съда
указания и в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен и искът,
предмет на разглеждане в настоящото производство.
Така
изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съдът намира
иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, за допустим, а разгледан по същество за
основателен, доколкото от събраните по делото доказателства бе
установено съществуването на вземането, присъдено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 8214/2019г. по описа на РС - Пловдив. По делото безспорно бе установено, че
страните по същото са и страни по материалноправно договорно отношение с
предмет доставката на електрическа енергия от страна на ответното дружество -
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр.Пловдив, в качеството му на краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката. Безспорно е също така, че
процесният електромер, ползван от ищеца, е присъединен към
електроразпределителната мрежа на дружеството, като ищецът получава
електрическа енергия, респективно ответникът доставя такава, което свидетелства
и за фактическото изпълнение на договора между тях. Спорно по делото обаче е
обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършената
корекция на стойността на потребената електроенергия за процесния период и дали
извършената корекция е законосъобразна.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че приетите през
м.ноември 2013г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия(ПИКЕЕ), свързани с определянето на потреблението на електроенергия за
битови и фирмени потребители в случаите, при които има повредени или липсващи
електромери, са изцяло отменени с Решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело №
4785 от 2018г. на ВАС. След влизане в сила на това решение на практика не
съществува нормативна уредба, която да регламентира отношения като процесните. В
този смисъл и при установената липса на надлежна регламентация и действащи
разпоредби, следва да се приеме, че не съществува законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия. Още повече, че с разпоредбата на
чл.48 от ПИКЕЕ се надхвърлят рамките на определената законова делегация, като
се въвеждат правила за създаване на санкции за потребителите на електрическа
енергия, чрез въвеждане на фикция за потребена от тях електроенергия за минал
период от време, действителната консумация на която не може да бъде установена.
По този начин се допълва разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, за което не са делегирани
правомощия по надлежния ред и се нарушава нормата на чл.12 от ЗНА, съгласно
която актът по прилагането на закон може да урежда само материята, за която е
предвидено той да бъде издаден. По изложените съображения се налага изводът, че
едностранната корекция на сметката на потребителя, извършена след надлежно
констатиране на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, остава действие, лишено от законово основание.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че
според действащото законодателство(чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката и
чл.28 ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г.) средствата за търговско измерване,
както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното
дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да
обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.
Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с
извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността
за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тази връзка
съдът приема, че в доказателствена тежест за ответното дружество бе при
предявен отрицателен установителен иск, както в настоящето производство, да
докаже по несъмнен начин наличие на осъществен без санкцията на ответното
дружество достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността му,
каквито данни по делото няма.
На следващо място, според Закона за енергетиката източник на
задълженията на крайния потребител и електроснабдителното дружество във връзка
с доставената електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за
продажба(доставка) и макар той да има специфичен предмет, в Закона за
енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД.
Следователно, доколкото е установено, че правоотношенията между страните по
делото са възникнали по повод договор за доставка и потребление на електрическа
енергия, за да бъде ангажирана отговорността на потребителя за договорно
неизпълнение, следва да бъде доказано виновно поведение, което в случая не бе
сторено.
Дори и да бъде отчетено постановеното Решение № 124 от
18.06.2019г. на ВКС, цитирано в отговора на ответника, според което трябва да
се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ или съответно непълнотата в
тези разпоредби да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и
на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, следва да се има
предвид, на първо място, че гражданските съдилища са в правото си да упражняват
косвен контрол за законност върху подзаконовите нормативни актове за периода от
издаването им до тяхната отмяна по прекия контрол, и, на второ място, че в
настоящото производство не бяха ангажирани от страна на ответника безспорни
доказателства за погрешно отчитане на потребената електроенергия в обекта на
ищеца.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че извършената
корекция на сметката на ищеца не установява валидно задължение спрямо ответника
и заплатената сума в размер на 78.96 лева е платена без основание, съответно
като такава следва да бъде върната, като предявеният иск в настоящото
производство иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
С оглед изхода на делото и заявеното от страна на ищеца
искане за присъждане на разноски, на същия следва да бъдат присъдени такива. В
тази връзка възражението на ответника по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение се явява основателно по отношение на
уговореното адвокатско възнаграждение в настоящото производство. В случая
производството не се отличава с особена фактическа и правна сложност –
разгледано е в едно съдебно заседание, събран е неголям доказателствен
материал, налице е установена трайна практика по сходни казуси. При това
положение и съобразно разпоредбите на чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.7
ал.2 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до
минималния размер от 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да му
заплати направените в заповедното производство разноски в размер на 345 лева,
от които 25 лева – държавна такса и 320 лева – адвокатско възнаграждение и
разноски в настоящото производство в размер на 325 лева за платени държавна
такса – 25 лв. и адвокатско възнаграждение – 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК : *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив ул.“Христо Г. Данов“
№ 37, че дължи на Т.Т.Х. с ЕГН : ********** ***, присъдената със Заповед № 4348/27.05.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 8214/2019г. по
описа на РС – Пловдив, сума в размер на 78.96
лв.(седемдесет и осем лева и 96 ст.) – платена без основание сума по
Фактура № **********/07.05.2019г. за ел.енергия за периода 06.01.2017г. – 14.03.2017г.
за обект с ИНТ 1575881 в гр.Димитровград ул.“Захари Стоянов“ бл.5, вх.А, ап.4, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.05.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив ул.“Христо Г. Данов“ № 37, да
заплати на Т.Т.Х. с ЕГН : **********
***, разноски по ч.гр.д.№ 8214/2019г. по описа на РС – Пловдив в размер на 345 лв.(триста четиридесет и пет лева)
и разноски в настоящото производство в размер на 325 лв.(триста двадесет и пет лева).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: