Р Е Ш Е Н И Е
№ 2615
гр. Пловдив, 27 ноември 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет
и пети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Р.П., като разгледа
административно дело №3079 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
В.Д.М.,***, представлявана от адвокат И.С.- пълномощник, обжалва Заповед №КД-14-16-2436 от 10.12.2010г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив към Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която е одобрено изменение в кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на град Пловдив, чрез нанасяне на нови обекти в КК и КР и заличаване на обекти от КК и КР, досежно нанасяне на сграда с идентификатор №519.723.3, нанасяне схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №519.723.3.14, нанасяне схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №519.723.3.15; заличаване на сграда с идентификатор №519.723.1, заличаване на сграда с идентификатор №519.723.2; заличаване на схема на самостоятелен обект с идентификатор №519.723.1.8. и отразеното в КР за собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор №519.723.3.2. Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- началник
на СГКК- Пловдив, не се явява, не се представлява и
не изразява становище по жалбата.
Заинтересуваното лице- М.А.С.- лично и с адвокат И.Б.- пълномощник, изразява становище за недопустимост на жалбата. Алтернативно поддържа становище за неоснователност на същата, претендира присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересуваните
лица- П.П.С., Ц.П.С., Д.В.К., К.Ф.Д., Ф.А.Д., С.Г.Б. и Е.К.Л. не се явяват, не
се представляват и не изразяват становище по жалбата.
Заинтересуваното лице- “Миротрейд” ЕООД, представлявано от М.А.С.- управител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересуваното лице- М.М.П.-С., представлявана от адвокат И.С.- пълномощник, изразява становище за основателност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не взима становище по жалбата.
По
допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Според
приетото по делото нарочно писмо с Изх.№11-29932 от 08.12.2011г. (лист 130), процесната заповед (листи 19-21) не е обявявана на жалбоподателката М., тъй като със Заповед №РД-13-220 от 13.09.2010г. на изпълнителния директор на АГКК
са дадени указания, според които указания, собствениците на самостоятелни
обекти в сграда нямат правен интерес да оспорват определянето на идентификатори
на съседни самостоятелни обекти в сградата, доколкото с това определяне не се
засягат техни права и законни интереси. В случая, жалбоподателката
М. се легитимира за собственик на самостоятелен обект в сграда, представляващ
“югоизточен магазин” с площ от около 32 кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата, в която е построен магазина, и съответните
идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо
имот с планоснимачен №847, парцел /УПИ/ ХІІ,
кв.2-стар, 50-нов по плана на Централна градска част, гр. Пловдив, цялото
дворно място, застроено и незастроено с площ от 194
кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 243,40 кв.м., за което по делото
е представено копие на нотариален акт от 09.04.2992г., с №188, том ІХ, Н-дело
№2974/1992г. (лист 9, 14). С оспорената заповед се изменя КК, като сгради с
идентификатори №519.723.1 /226 кв.м./ и с №519.723.2 /15 кв.м./ се отразяват
като една сграда с идентификатор №519.723.3 /241 кв.м./. Също така, с
оспорената заповед е одобрено попълване на КК с нови схеми на самостоятелни
обекти с №519.723.3.2 /81.7 кв.м./, с №519.723.3.14 /17,55 кв.м./, с
№519.723.15 /32 кв.м./ и е заличена схема на самостоятелен обект с №519.723.1.8
/32 кв.м./, спрямо които обекти М. е записана в КР като собственик. Следователно,
налице е хипотезата на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, според която норма "заинтересувани
лица по чл.54, ал.1" /от ЗКИР/ са собствениците и носителите на други
вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението, и за жалбоподателкята е налице правен интерес по отношение на
заявеното оспорване. Ето защо, като подадена в законоустановения срок и при
наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество
е частично основателна.
Според чл.54, ал.1 от ЗКИР, измененията в КК и КР, когато съдържат непълноти или грешки, са одобрени при нарушение на закона, или се нанасят допълнителни кадастрални данни по реда на чл.34, ал.1 от закона, се одобряват със заповед от изпълнителния директор на АГКК или от овластен от него началник на СГКК. Със Заповед №РД-18-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК (лист 110), обнародвана в “ДВ”, бр.51 от 07.07.2009г. (лист 111), са одобрени КК и КР за землището на град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, като по делото не са ангажирани доказателства за неприключили съдебни производства по оспорване на КК и КР досежно обектите, попадащи в обхвата на одобреното изменение на КК и КР. Освен това, по делото са приети копие от Заповед №300-152 от 29.10.2003г. на Изпълнителния директор на АГКК (лист 112), с която е делегирал правомощието си по чл.54, ал.1 от ЗКИР на началниците на СГКК, между които и началника на СГКК-Пловдив; както и копие на Заповед №РД-13-301 от 30.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК (лист 22), с която е определил инж. Мария Павлова да изпълнява всички функционални задължения на началник на СГКК- Пловдив в периода 07.12.02010г. – 17.12.2010г., включително и делегираните му правомощия от страна на изпълнителния директор на АГКК. Тези две заповеди са посочени като основания за издаването на оспорената заповед, и при липсата на формиран спор между страните относно законосъобразността на направеното делегиране на правомощия, следва да се приеме, че същото е надлежно направено, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.
Освен това,
непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и
кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното
лице.
В случая, административното производство е започнато по Заявление с Вх.№94-28092 от 07.12.2010г. (лист 18) на заинтересуваното лице М.С.. Към заявлението са приложени изискуемите документи, съгласно разпоредбата на чл.58 от Наредба №3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №3), в това число- част геодезия (листи 31-35), техническа експертиза (листи 43-51), скици-проект за съединяване на двете сгради (листи 34, 35), схеми-проект на самостоятелните обекти в сградите (листи 36-37, 40), проект за изменение на КР (листи 25-29, 38-39), документи за собственост и други такива, относими към административното производство (листи 52-109). Проектът за изменение на КК е изготвен от инж. В.Ч., вписан в регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра със Заповед №267 от 23.05.2001г. (лист 41).
Според легалното определение на §1, т.10 от ДР на Наредба №3, "непълноти и грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно в одобрения кадастрален план, спрямо действителното им състояние, които “непълноти и грешки”, според чл.53, ал.3 от ЗКИР, се установяват на самото място от СГКК с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, а според чл.62, ал.2 от Наредба №3, в редакция към 10.12.2010г., актът за непълноти и грешки се съставя по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК /Агенцията по кадастър/, понастоящем АГКК. Като изключение от посоченото правило разпоредбата на чл.62, ал.5 от Наредба №3 предвижда неподписване на акта за непълноти и грешки в случаите, когато се изпълнява съдебно решение или пък регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници.
В рамките на административното производство е съставен акт за непълноти и грешки с №2266 от 10.12.2010г. (листи 23-24), който е подписан от заинтересуваните лица, а за жалбоподателката М. е подписан от М.С., във връзка с Обезпечителна заповед от 27.07.2007г. (лист 382) по въззивно гражданско дело №1480 по описа на Окръжен съд- Пловдив за 2007г., VІІІ-ми състав, вписана под №243, том 7 от Служба по вписванията при Агенцията по вписванията, след което е издадена оспорената заповед.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.
Според приетото по делото Решение №197 от 13.02.2006г. (листи 52-62, 334-341) по гражданско дело №516 по описа на Районен съд- Пловдив за 1993г., VІ-ти граждански състав, в самостоятелен дял на В.М. е разпределен магазин №6, заемащ източната част на магазин от 125 кв.м., със застроена площ от 17,55 кв.м., представляващ самостоятелен обект с вход откъм пасажа на сградата, съобразно одобрен проект за делба от 27.03.2003г. с автор арх. Ст. К. (лист 62), който проект се счита неразделна част от съдебното решение. Според нарочно отбелязване върху посоченото съдебно решение, същото е влязло в сила на 04.11.2010г. в частта му, с която е извършена съдебната делба. Посоченият магазин, собствен на М., е отразен в одобрената схема на самостоятелни обекти с идентификатор №519.723.3.14 (лист 36, 37, 292, 348) и записан в изменението на КР като нейна собственост (лист 27, 119). Освен това, според заключението на вещите лица Б.К.-Х. и Е.И. (листи 264-277) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира като съответстващо на останалите по делото доказателства, магазинът на жалбоподателката с №6 е отразен в одобрената схема на самостоятелни обекти по идентичен начин със заснемането му в одобрения архитектурен проект към Решение №197 от 13.02.2006г. Констатацията е илюстрирана на комбинирана скица №1 (лист 275), както и на комбинирана скица (лист 320) към допълнителното заключение по СТЕ (листи 315-321).
При това положение, съдът намира жалбата за неоснователна в тази и част, доколкото одобрената схема на самостоятелен обект с идентификатор №519.723.3.14 е извършено в съответствие с влязлото в сила съдебно решение по делбеното производство и в съответствие с одобрения архитектурен проект по реда на чл.203, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), представляващ неразделна част от съдебното решение.
На следващо място, предмет на спора е одобрената схема на самостоятелен обект с идентификатор №519.723.3.15, представляващ закупения по силата на нотариален акт с №188 от 09.04.1992г. югоизточен магазин с площ от 32 кв.м. и заличаването на обект с идентификатор №519.723.8, представляващ същия югоизточен магазин. Посоченият магазин е заснет в КК като самостоятелен обект в сграда с идентификатор №519.723.1.8 (лист 40), вписан е в КР като собственост на В.М. (лист 39), а в одобрените с оспорената заповед схеми на самостоятелни обекти в сграда е отразен като самостоятелен обект с идентификатор №519.723.15 (лист 37, 380) и вписан в изменението на КР като собственост на жалбоподателката (лист 119), с площ от 32 кв.м. Осен това, магазинът е отразен в одобрения проект за делба от 27.03.2003г. с номер 7 (лист 62). Според допълнителното заключение по СТЕ, отразяването на процесния магазин в одобрената схема на самостоятелни обекти е направено в отклонение от част “архитектурно заснемане” /разпределение партер/ на одобрения на 27.03.2003г. проект за делба, тъй като на място се констатира, че предвиденият с проекта на цялата сграда от 1924г. (листи 289-290, 362-367) пасаж в партерния етаж, продължаващ до имотната граница между имоти с идентификатори №519.723 и с №519.724, е изпълнен до източната стена на магазина. Констатацията е илюстрирана на комбинирана скица (лист 320).
Според чл.44 от ЗКИР, самостоятелните обекти в сгради се установяват по строителните книжа, по актовете за собственост или чрез описание на място, а според чл.17, ал.8 от Наредба №3, в редакция към 10.12.2010г., схемите на самостоятелните обекти се изработват чрез скициране на място или чрез ползване на данни от строителните книжа. В случая, несъмнено е налице несъответствие между отразяването на обекта в одобрената с процесната заповед схема, наличните по делото строителните книжа за този обект, като липсват доказателства да е извършено скициране на място на процесния магазин. Посоченото обстоятелство представлява нарушение на материалния закон, което обуславя незаконосъобразността на заповедта досежно направеното одобряване на схемата на самостоятелен обект с идентификатор №519.723.15, независимо от обстоятелството, че в изменението на КР (лист 119) обектът е отразен в съответствие с документа за собственост. Следователно, оспорената заповед следва да бъде отменена в частта и за одобряване на схема на обекта с идентификатор №519.723.15 и преписката да се изпрати на ответника за постановяване на законосъобразен акт, предвид естеството на въпроса, което не позволява разрешаването му по същество от съда.
На трето място, предмет на спора е направеното с оспорената заповед заличаване на сгради с идентификатори №519.723.1 /жилищна сграда-многофамилна с площ от 226 кв.м./ и с идентификатор №519.723.2 /селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м./, и отразяването им в КК като сграда с идентификатор №519.723.3 /жилищна сграда със смесено предназначение с площ от 241 кв.м./. Според обяснителната записка, обединяването на сградите е направено въз основа на констатацията, че двете сгради представляват всъщност една сграда, което е резултат от извършени в периода 1924г. - 2006г. преустройства. Така посочената констатация съдът намира за несъмнено установена, тъй като при съпоставка на одобрения през 1924г. проект (лист 362, 363, 367) и одобрения за нуждите на делбеното производство проект на 27.03.2003г. (лист 62), е очевидно, че застрояването на партерния етаж, съществуващо към 2003г., е изпълнено изцяло по северната имотна граница на поземления имот, за сметка на пространството, явяващо се чупката на северната гранична линия на застрояване по проекта от 1924г., е приобщено към застроената площ на сградата с идентификатор №519.723.1 Дължината на приобщеното пространство е приблизително 10,85 м. /15,85м. – 5,00м./, а средната му широчина е приблизително от 1,30м., тъй като широчината на отделните пристройки в северната част на партерния етаж е от 1,25м. до 1,35м. Следователно, пристрояването към сградата след 1924г. е с приблизителна обща площ от 14,105 к.м. /10,85м. х 1,30м./. Така определената площ на извършеното пристрояване към съществуващата сграда с идентификатор №519.723.1 е от 14,105 кв.м. и се различава от площта на сградата с идентификатор №519.723.2 с 0,895 кв.м., която стойност е пренебрежимо малка и е в съответствие с изискванията за точност на кадастралната карта, определени с разпоредбите на чл.18 и чл.19 от Наредба №3. Ето защо, съдът намира, че направеното с процесната заповед изменение на КК чрез обединяване на сгради с идентификатори №519.723.1 и №519.723.2 в обща сграда с идентификатор №519.723.3 е направено в съответствие с материалния закон и жалбата се явява неоснователна в тази си част.
На последно място, с оспорената заповед е одобрена схема на самостоятелен обект с идентификатор №519.723.3.2, представляващ жилище /апартамент/ с площ от 81,7 кв.м., като в КР (лист 26) към действащата КК е записано, че обектът е собственост на наследниците на К.Т.В., а в изменението на КР (лист 116) е записано, че обектът е собственост К.Т.В.. Според представения по делото нотариален акт от 05.04.1995г.,с №21, том 15, Н.дело №4737/95г. (лист 10), К.В. е придобила собствеността върху източното жилище от първия надпартерен етаж на сграда, находяща се в парцел ХІІ, пл. №847, кв. 50 по плана на “Централна градска част”, гр. Пловдив. Според представено по делото Удостоверение за наследници с №1897 от 03.05.2005г. (лист 8), К.В. е починала на 07.12.2004г. и единствен законен наследник на същата е жалбоподателката М.. При това положение, съдът намира жалбата за основателна в тази и част, доколкото задължителен реквизит на КР са данните за собствениците и носителите на други вещни права (чл.25, ал.2 от Наредба №3), а в рамките на административното производство М. не е уведомявана за инициирането му.
С оглед очерталия се изход на делото, на жалбоподателката и заинтересуваното лице М. П.-С. следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от жалбата или за една втора от направените такива. За разноските ще следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което функционално и организационно принадлежи органът, издал акта, каквото в случая се явява АГКК Освен това, жалбоподателката следва да заплати направените от заинтересуваното лице М.С. разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата или в размер на една втора от същите.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №КД-14-16-2436 от 10.12.2010г. на началника на СГКК- Пловдив към АГКК, с която е одобрено изменение на КК и КР на град Пловдив, чрез нанасяне на нови обекти в КК и КР и заличаване на обекти от КК и КР, в частите, с които е нанесена схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №519.723.3.15, и е отразена промяна в КР за собствеността на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №519.723.3.2.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.М. против Заповед №КД-14-16-2436 от 10.12.2010г. на началника на СГКК- Пловдив в останалата и част.
ИЗПРАЩА преписката на началника на СГКК- Пловдив за постановяване на акт досежно нанасяне в КК и КР на град Пловдив схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №519.723.3.15 и отразяване на данните за собствеността в КР за самостоятелен обект в сграда с идентификатор №519.723.3.2.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на В.Д.М.,***, сумата от 55,00 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на М.М.П.-***, сумата от 40,00 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА В.Д.М.,***, да заплати на М.А.С.,***, сумата от 350,00 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:....../П/..................
/Н.Бекиров/