П Р О Т О К О Л № 597
гр.
Пловдив, 15.10.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
при участието на
съдебния секретар Мариана Апостолова и на прокурор Божидарка Попова, сложи за
разглеждане докладваното от съдия Крачолов ВЧНД
№ 514 по описа за 2019 година.
На
именното повикване в 10.00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ В.П.П. се явява лично и с адв. Д. И.и адв.А. А., редовно упълномощени.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Няма да ме
защитава днес упълномощената от мен Ю. П..
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Адв.
И.: Да се даде ход.
Адв.
А.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Да се даде ход.
СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки
за даване ход на делото, предвид на което
О П
Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА
се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА
се правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв.
И.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.А.:
Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ
П.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и доказателства.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи и доказателства.
СЪДЪТ счита, че следва да бъде даден ход
на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв.
И.: Уважаеми апелативни съдии, аз поддържам жалбата, която сме депозирали срещу
определението на ПОС, постановено на 08.10.2019 г. по ЧНД № 1896, с което се
отказа изменение на мярката за неотклонение спрямо нашия подзащитен от
„задържане под стража“ в по- лека такава. След запознаване с мотивите на
първоинстанционния съд мога да кажа, че за нас първоинстанционното определение
е необосновано, най-малко в частта, в която се презюмира, че е налице реалната
опасност нашият подзащитен да извърши престъпление. Приема се от
първоинстанционния съд, а и от държавното обвинение, че не е налице опасност
същият да се укрие. В тази част няма да се спирам.
Ще
бъда максимално кратък и предвид факта, че мотивите на първоинстанцинния съд за
наличието на реалната опасност са изключителни кратки. В крайна сметка от един
протокол от 14 страници има само едно изречение на стр. 13, в която се говори
или поне се прави опит от първоинстанцинния съд да обоснове наличието именно на
реалната опасност подзащитният ни да извърши престъпление. По отношение на това
дали е налице опасност от извършване на престъпление първоинстанционният съд се
е позовал на следното, а именно, че
видно от материалите и част от свидетелите, които все още са се
чувствали зависими предвид факта, че същите имали наличие на парични задължения
към него. И в тази си част не мога да споделя вижданията, защото наличието на
определена зависимост следва да бъде обоснована с аргументи, които под една или
друга форма да навеждат на действия или да има индиции за това нашия подзащитен
да извърши спрямо тях някакви неправомерни действия. След запознаване с
абсолютно всички материали по делото, аз считам че няма нито една данна за това
П. да е поставил в зависимост който и да е от свидетелите, посочени от първоинстанционния
съд. Тук не е използвана нито принуда, нито сила, касае се за доброволни актове
и сключването на едни договори по гражданско право, каквото представлява
заемните правоотношения. Това са доброволни действия и на двете страни, които
не са продиктувани или породени вследствие на използвана от нашия подзащитен
сила, принуда или каквато и да е друга зависимост спрямо тези лица. Още повече,
че в настоящия случай една такава зависимост се преодолява изключително лесно -
когато има лица, които са взели заем, нормално е да ги върнат. При условие, че
същите имат желание да върнат заемите ясно е, че тази зависимост няма как да
оказва такова влияние, което да доведе до аргументи и съображения, изложени от
първоинстанционния съд, че обществената опасност на нашия подзащитен е толкова
висока и трябва да е реална същият да извърши съответно престъпление.
На
следващо място, в мотивите си първоинстанционният съд посочва, че реалната
опасност от извършване на престъпление се извличала от продължителния период и
мащабност на извършените действия и стриктна отчетност. Това са все
характеристики и данни, които имат отношение единствено към обществената
опасност на деянието, но не и към обществената опасност на самия деец. В крайна
сметка, както посочих, касае се за едни договори, които са сключени между
страни съвсем доброволно и няма начин тези договори да бъдат съхранявани от
страните. Все пак това е една сделка, която по един или друг начин следва да
бъде удостоверена по същия начин. Стои и въпросът с ипотеките върху имотите и
залозите, но пак казвам, това е нещо, което има отношение само и единствено към
обществената опасност на деянието, тя рефлектира и върху правната квалификация
на самото деяние, но не и върху реалната опасност да извърши престъпление.
Твърдя,
че по делото няма доказателства, с оглед и представените, и събрани до момента
такива, за чисто съдебно минало, добрите характеристични данни, нашият
подзащитен да е лице, за което да се презюмира, че е възможно и има вероятност
да извърши друго престъпление – ТР № 1 и
практиката на ВКС изисква тя да бъде именно реална.
Ето
защо аз считам, че предвид липсата на тази кумулативно изискуема предпоставка в
конкретния случай, не би следвало да продължи мярката за неотклонение
„задържане под стража“. Тя в момента играе ролята на репресия, като включително
семейството на нашия подзащитен да е ограничено от гледна точка на воденето на
един нормален живот. Първоинстанционният съд посочва, че и съобразявайки нашите
виждания, че реално погледнато по делото нещата, които касаят деянието от
обективна страна по чл. 255 НК, за в бъдеще предстоят единствено
аналитични действия, свързани със
събраните писмени доказателства. Няма данни да са планирани действия с резултат
различно естество, в това число
допълнителен разпит на свидетели, извършени са експертизи и не виждам
начин нашият подзащитен да възпрепятства по-нататък правилното протичане на
разследването.
По
отношение на второ обвинение по чл. 253 НК, няма да се спирам. Мисля, че
първоинстанционният съд по отношение на това дали е налице обосновано
предположение също е изложил достатъчно аргументи, които споделям, те са
толкова рехави, че почти обосновано предположение липсва.
Ето
защо, моля да измените мярката за неотклонение съответно като отмените
първоинстанционното определение и вземете една друга по-лека мярка за
неотклонение, било то „парична гаранция“ или „домашен арест“, която ще изпълни
целите и задачите, визирани в закона по отношение на нашия подзащитен.
Адв.А.: Поддържам изцяло жалбата от колегата И.,
както и изложените негови съображения и с оглед процесуална икономия няма да се
спирам, тъй като беше ясен.
Моля
да измените мярката за неотклонение на подзащитния ни от „задържане под стража“
в по-лека по преценка на съда, тъй като действително считам, че не са налице
основанията за продължаване на тази мярка.
Ето защо, моля за една справедливост, а не за този репресивен подход, по
който до настоящия момент подхождат съдилищата и мярката всъщност изпълнява
една репресивна санкция.
ОБВИНЯЕМИЯТ
П. /за лична защита/: Напълно съм
съгласен и подкрепям моите защитници.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, обратно на становището на защитата на обвиняемия ще
Ви моля, да потвърдите определението на ПОС като законосъобразно и обосновано.
Целта
на това производство е да се установи законосъобразността на първоначално взетата
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и дали са налице други
обстоятелства, които да водят на извода, че една от кумулативно предвидените
предпоставки в разпоредбата на чл.63 към настоящия момент, три месеца след
вземане на мярката за неотклонение, е отпаднала.
Съвсем
законосъобразно ПОС е приел, че нито обоснованото предположение за извършване
на престъплението по чл.252, ал.2, нито обоснованото предположение за
извършване на престъплението по чл.253 към настоящия момент по някакъв начин е
разколебано. Вярно е, че обемът на разпитаните свидетели все още е прекалено
ограничен с оглед на обстоятелството,
че предстои, не знам адв. И. от къде
реши, че имаме само аналитични действия с оглед деянието по чл.255. Имаме оглед
на веществени доказателства с имената на множество хора и документи,
представени от тях, които подлежат да
бъдат разпитани в качеството на
свидетели и обвинението няма да се откаже от техния разпит. Има и още много
действия, които са свързани с доказуемостта на престъплението по чл.253 от НК.
Не считам, че някой по някакъв начин е твърдял и в първоначалното производство по чл. 64 и сега,
че тази дейност, осъществявана от обвиняемия, а именно тази по чл.252, ал.2,
е извършвана чрез упражняване на някаква
принуда и в поставяне на зависимост на свидетелите. Обвинението твърди, че към
настоящия момент, както съдът се е произнесъл, все още има свидетели, които се
намират от зависимост от обвиняемия, с оглед на обстоятелството на незаличените
договори и ипотеки. От друга страна, въпреки че това не е изтъкнато от окръжния съд,
предстои и разпит на останалите лица, посочени в огледа на тези веществени
доказателства, находящи се в т.3 на ДП, което поставя под опасност хода на ДП.
Не считам също така, че посоченото в
мотивите на първоинстанционния съд относно по-високата обществена
опасност на обвиняемия е характеристика на деянието и на неговата
обществена опасност. Характеристиката на
деянието и на неговата обществена опасност обикновено е свързана с размера на
наказанието, което законодателят е предвидил за това престъпление. Това
престъпление би могло да бъде осъществено в рамките не на толкова време, а на
една година и не по този начин - с джобчета, в които да се сложи името, предмета,
всичко да бъде подредено, както и съответните бланки с логото „даване на
кредити“.
В
този смисъл аз считам, че този продължителен период от време на занимания,
абсолютно по занятия на обвиняемия, дава достатъчно основание да се приеме завишена степен на
обществена опасност на дееца, и в този
смисъл считам, че няма нито едно ново обстоятелство, което да води на извода,
че е разколебано първоначалното становище, относно кумулативните предпоставки,
предвидени в разпоредбата на чл. 63, за вземане на тази мярка за неотклонение,
и в този смисъл ще Ви моля да за вашия
акт.
Адв.
И.– реплика: Изслушах представителя на
държавното обвинение. В крайна сметка основните аргументи касаят именно
обосновано предположение за извършване на престъпление. Не мога да споделя
виждането, че продължителния период от време в конкретния случай, за който е
повдиганото обвинението, по един или друг начин може да доведе по-висока степен
на обществена опасност на дееца. В
мотивите си първоинстанционният съд отделя макар и кратко внимание за
прекратяване на наказателно производство, което някога е било водено за подобно
нещо спрямо нашия подзащитен. През този
период от време нашият подзащитен,
като обикновен гражданин е възможно, но
никой не е извинен, че не познава закона, но към онзи момент същият не е
наказан и няма как да обоснове, че той има умисъл, че след като знае, че едно
нещо е незаконосъобразно продължава да го
извършва. Това е едно лице с висше образование. От разговорите с него,
мога да кажа, че е с много над средното ниво на
интелигентност и не мога да приема, че същият с лека ръка би нарушил
закона и би продължил и извършил нещо, което по принцип е непозволено. Ето защо
не споделям, че за този период следва да бъде приета, че неговата лична обществена
опасност е висока.
ДАДЕ
СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ П.: Това, което искам от съда, молбата ми към
съда е да бъде променена от наложената най – тежка мярка, която е в момента, в по – лека, с оглед на желанието ми
да помагам на семейството и да бъда
полезен, както съм бил преди задържането ми да бъде осмислено съществуването
ми, тъй като то в момента не е с оглед обстоятелствата, при които се намирам.
Желанието ми да помагам в този момент, в който семейството ми твърде вероятно
има най-голяма нужда, с оглед на това, че бяха иззети финансовите средства,
с които разполагаше семейството ми и
които бяха оставени в наследство. С оглед на това да помагам за отглеждането на
малолетния ми син. С оглед на всичко това, което казах, молбата ми е да бъде
променена мярката, която ми е наложена, с мярка, която е по ваше желание.
Благодаря.
Съдът
се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание, съдът приема за установено
следното:
Производството
е по реда на чл.65 ал.8 НПК.
С
определение от 08.10.2019 г. по ЧНД № 1896/2019 г. Пловдивският окръжен съд е
оставил без уважение молбата на обвиняемия В.П.П. за промяна на мярката му за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека по ДП № 326/2018 г. по описа на отдел
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР – П..
Недоволен
от така посоченото определение е останал В.П., който чрез своя защитник го е
обжалвал с искане да бъде отменено и спрямо него се вземе по-лека мярка за
неотклонение.
Прокурорът
даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с реалните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА
Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За
да постанови атакуваното определение законосъобразно, първоинстанционният съд е
приел за безспорно установено от фактическа страна, че жалбоподателят В.П. е
привлечен като обвиняем по чл.252 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК и по чл.253
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, като и двете са свързани с деяния, които са
тежки умишлени и са наказуеми с лишаване от свобода.
В
атакуваното определение първостепенният съд изключително прецизно е обсъдил направените доводи от защитата,
които се поддържат и пред настоящата инстанция. След като внимателно и
задълбочено е обсъдил събраните до настоящия момент доказателства е стигнал до
напълно законосъобразен извод, че и към настоящия момент не е разколебано
обоснованото подозрение за съпричастност на обвиняемия спрямо деянията, в които
е обвинен. В тази насока съдът се е позовал на събраните гласни и писмени
доказателства и коректно ги е съпоставил с приложените писмени и веществени
доказателства по делото. Изложени са ясни и убедителни съображения относно
наличието на обоснованото подозрение, като коректно е подчертано, че тези данни
досежно обвинението по чл.253 НК към настоящия етап на разследване са
по-пестеливи и респективно, по отношение на него обоснованото подозрение не е
със същия интензитет. Въпреки това обаче, правилно е преценено, че не е
разколебана първата изискуема предпоставка, регламентирана в чл.63 ал.1 НПК.
Неоснователен
довод на защитата, според който първоинстанционния съд не е изложил в
достатъчен обем съображения относно наличието на реална опасност обвиняемия да
извърши престъпление. В тази насока е необходимо да се подчертае, че
Пловдивският окръжен съд също прецизно е обсъдил събраните по делото
доказателства и е достигнал до законосъобразния извод, че след съвкупната
оценка на всички доказателства, свързани със събраните до момента доказателства
относно периода, мащабността и водената отчетност от страна на обвиняемия
налагат извода за наличието на тази опасност.
Не
може да бъде споделено възражението на защитата, според което срокът на
задържане е неразумен и на практика се превръща в репресия спрямо обвиняемия.
Мярката за неотклонение е взета в средата на месец юли 2019 г. и към настоящия
момент не може да се приеме, че срока на задържането е неразумен, който впрочем
е в рамките на регламентирания от законодателя в хипотезата на чл.63 ал.4 НПК.
Предвид
на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от
08.10.2019 г., постановено по ЧНД № 1896/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Заседанието
се закри в 10.32 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: